РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 17.10.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д.
№ 586 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща
неустойка чл. 14 от договор от 19.06.2017 година.
Ищецът
Б.г. ЕООД твърди наличие на облигационни отношения с ответника И.е.г. ЕООД по
договор за заем за послужване от 19.06.2017 година, по силата на който е
предоставил на ответното дружество за безвъзмездно ползване движими вещи.
Твърди, че съобразно уговореното в чл. 4 от договора, ползвателят е поел
задължение ежемесечно да закупува минимални количества кафе от ищеца, в който
смисъл следва да се тълкува общата воля на страните във връзка с нормата на чл.
3 – относима към общото минимално количество стоки за целия срок на договора, а
не за ежемесечните задължения за закупуване на минимално количество кафе.
Твърди неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 9 от договора и разваляне на
договора от страна на ищеца с получаване от ответника на едностранно известие
за разваляне без предоставен срок за изпълнение, на 04.12.2017 година. Твърди,
че вещите не са предадени в срок, поради неоказано съдействие за това от
ответника, а забавата в плащане на авансово дължимата сума по чл. 14 от
договора е незначима и не обосновава неизправност на ищеца към прекратяване на
договора.
Сочи
и за наличие на валидна неустоечна клауза по чл. 14 от договора, като
неустойката по нея е дължима при предсрочно прекратяване на договора и не е
заплатена в уговорения срок.
Твърди
и наличието на договорена солидарна отговорност по договора за ответника –
физическо лице, като твърди, че с получаване препис от исковата молба до същия
е достигнало изявлението за разваляне на договора.
Ответникът
И.Е.Г. ЕООД оспорва иска като твърди, че ищецът е бил в забава за изпълнение на
задължението си по чл. 1 от договора и чл. 13 и чл. 14, както и че е върнал
вещите по настояване на ищеца на 06.12.2017 година, поради което е преустановил
изпълнение на задълженията си по чл. 4, т. 9 от договора. Счита, че не е налице
виновно неизпълнение от негова страна, поради наличието на клаузата по чл. 3 от
договора, а уговорката за месечните количества е ориентировъчна. Твърди и че
поради това, че ищецът е неизправна страна, за него не е възникнало правото за
едностранно разваляне на договора по вина на ответника. Намира неустоечната
клауза и за нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Ответникът
– солидарен длъжник – С.Т. оспорва иска, като твърди, че по отношение на него
договорът не е прекратен, че ищецът е неизправна страна, поради което за него
не е възникнало право на едностранно разваляне на договора, както и че
вземането на ищеца и понастоящем не е изискуемо.
В
тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на облигационно
отношение между страните, включващо и валидно неустоечно съглашение за вредите
от неизпълнение на задължението по чл. 13 от договора, едностранно разваляне на
договора от ищеца, като изправна страна, преди изтичане на уговорения срок –
изпратено и получено от ответниците волеизявление за разваляне, размер на
уговорената неустойка.
В
тежест на ответниците е да докажат правопогасяващите и правоизключващите си
възражения, вкл. че са изпълнили задълженията си по договора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за установени
следните факти.
Страните
по делото са обвързани от сключен ненаименован договор с елементи на договор за
заем за послужване, договор за продажба и договор за изработка от 19.06.2017
година /солидарен длъжник по силата на чл. 15, от който е С.Т./. Съгласно
договореното, Б.г. ЕООД е предоставил за временно ползване кафемашина с два
броя кафемелачки за срок от 15 месеца, като съгласно чл. 4, ал. 9, ползвателят
е поел задължение за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно
или на части посочените в цитираната разпоредба минимални количества стоки –
кафе. Минималните количества са определени за месец, като е определено и общо количество стоки, които следва да бъдат
закупени за целия срок на договора, по цени на Б.г. ЕООД. Съгласно чл. 8, т. 3
от договора, страните са се съгласили той да бъде прекратен от Б.г. ЕООД при
забава в изпълнение на кое да е задължение на ползвателя по договора за повече
от седем дни. В чл. 13 е уговорено и задължение на И.Е.Г. ЕООД да рекламира
стоките на Б.г. ЕООД /кафе и т.н./ чрез поставяне, монтиране или ползване на
предоставени рекламни материали /които следва да се предадат заедно с вещите за
послужване/ срещу еднократно, авансово платимо в срок до 21 дни от подписване
на договора възнаграждение от 26 000 лева. В чл. 14 от договора е
предвидено още и заплащане на неустойка в размер на платеното възнаграждение от
26 000 лева при прекратяване на договора преди уговорения срок и по вина
на ползвателя.
Доказва
се по делото и предаване на вещите на ползвателя на 25.07.2017 година и
обратното им връщане на Б.г. ЕООД на 06.12.2017 година, както и получаване от
ответника на волеизявление за разваляне на договора на 03.12.2017 година. В
тази връзка са и представените от ищеца писмени доказателства – приемо –
предавателен протокол от 25.07.2017 година /л. 17/ и нотариална покана на л. 24,
както и приемо-предавателен протокол на л. 51 - 52. Посочените доказателства
кореспондират и с показанията на свидетелите Банишки и Манчев, които съдът
кредитира, доколкото са логични и непротиворечиви.
Видно
от нотариална покана на л. 44-45, ответникът е поканил ищеца на 27.11.2017
година да прекратят договора по взаимно съгласие и е изразил готовност за
връщане на сумата от 26 000 лева, получено по чл. 14 възнаграждение.
Страните
не спорят, а и видно от платежно нареждане на л. 19, на 31.07.2017 година,
ищецът е превел по сметка на на ответника сумата от 26 000 лева, дължима
на основание чл. 14 от договора, за което на 07.11.2017 година е издадена
фактура. Няма спор и относно фактите, че ответникът не е закупувал посочените
като минимални количества кг. в чл. 4.9. кафе към 19.11.2017 година.
От
показанията на свидетелите се установява и че движимите вещи са предадени на
ответника през юли месец, а обектът, в който са оставени и е следвало да бъдат
употребявани /кафе- бар/ е отворен за работа с клиенти на 14.09.2017 година,
като преди това е бил неизползваем по предназначение, поради осъществяван
ремонт в същия. От събраните гласни доказателства се установява също така и че
машината е монтирана и настроена за работа от служители на ищеца още в началото
на месец септември 2017 година. Установява се също така, че ищецът е доставял
стоки на ответника по предварителни заявки от управителя на заведението, по
негова преценка за текущите наличности и нужди.
Останалите
събрани по делото доказателства, съдът намира за неотносими към предмета на
доказване.
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са: сключен между страните договор;
наличие на валидно възникнали задължения за ответниците да закупуват определено
количество стоки за срока на действие на договора, наличие на валидна договорна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение от страна на ответника преди изтичане срока на договора,
виновно неизпълнение от страна на ответника за закупуване на минимално
количество стоки и съответно - възникнало и надлежно упражнено от изправната
страна - ищец право да прекрати едностранно договора.
На
първо място, следва по реда на чл. 20 от ЗЗД да се установи действителната воля
на страните, изразена при сключване на договора и по- специално на спорните
разпоредби на чл. 8.3., вр. чл. 14 и чл. 9 и чл. 4.9. от договора.
С клаузите на чл. 9 и чл. 14 от договора са постигнати уговорки за заплащане на неустойки от ползвателя в
различно определен/определяем размер /тази по чл. 14 - в конкретно определен размер/ в случай на предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора от „Б.г.” ЕООД по причина, за която отговаря ползвателят. В съдържанието и на двете клаузи не е посочено, че неустойката ще се дължи при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от
ползвателя на някое конкретно
задължение, поради което съдът приема, че и двете клаузи имат за цел да обезщетят вредите на кредитора от разваляне на договора, което
е настъпило поради неизпълнение от ответниците на всяко едно от задълженията, които те са поели по тази сделка. Тоест,
неустойките и по двете клаузи обезщетяват
едни и същи вреди на кредитора, от неизпълнение на едни и същи задължения, което
по принцип е недопустимо. Доколкото, обаче, нито се твърди, нито
се установява твърдените от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията по чл.
4.9. от договора и последващото разваляне на договора да са обезщетени с неустойката по чл. 9, то няма пречка при наличие и на
останалите предпоставки за уважаване на иск по чл. 92 ЗЗД, на ищеца да бъде
присъдена неустойка, в определения от страните размер по
чл. 14 от договора.
В
чл. 4.9 от договора страните са постигнали съгласие за закупуване на месечно
определено минимално количество стоки /съгласно посоченото в чл. 4.9.1. –
4.9.3./, като общото количество стоки, които следва да бъдат закупени общо за
целия срок на договора, противно на възраженията на ответника и при тълкуване
по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът намира за конкретизирано само за яснота и в случаите
на надхвърляне на минималното количество
за месеца. Тоест, страните са поставили горна граница на общо дължимото за
закупуване количеството от всеки вид стока, общо за срока на договора /която
клауза, при нормално развитие на отношенията между страните, всъщност е
уговорена в интерес на ползвателя/. Или, количествата които ответникът следваше
да докаже да са закупени до последно число на месеците от м. 07.2017 година и
сл. /началото за задължението на ползвателя по чл. 4.9. не е обвързано с
момента на предаване на вещите или друго, освен датата на подписване на
договора/, са тези по чл. 4.9. от договора. Доколкото ответникът не доказа дори
и само за месеците октомври и ноември 2017 година да е закупил минималното
количество стоки, то без значение са възраженията на ответниците във връзка с
причините за пускане в експлоатация на обекта и машината чак в средата на м.
09.2017 година. Безспорно е, че след тази дата обектът е функционирал, а
машината употребявана там. Вътрешната организация във връзка с организиране и
закупуване на дължимите количества кафе е ирелевантна в отношенията между
страните по договора.
Отделно
от горното, съдът приема за доказано, че за ищеца е възникнало правото на
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
ответниците на задълженията по чл. 4.9. и на основание чл. 8.3 от договора и съответно
– е възникнало вземането на „Балкам Г.” ООД за неустойка по чл. 14 от договора,
както срещу ползвателя, така и срещу втория ответник /който на основание чл. 15
отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на дружеството-ползвател,
възникнали на основание договора, включително за задълженията за заплащане на
дължимите неустойки/, поради следните причини.
В
чл. 8, т. 3 е предвидена възможност за „Б.Г.” ООД за едностранно предсрочно
прекратяване на договора, без предизвестие, ако ползвателят не изпълнява или е
изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж, на
което и да е от задълженията си договора. В случая следва да се приеме, че е
налице неизпълнение на основното задължение на ползвателя по процесния
ненаименован договор, поето с чл. 4, т. 9 от него, да закупува ежемесечно в
целия срок на договора/тоест от м. 07.2017 година и до последно число на
месеца/ уговореното между страните минимално количество кафе. Този факт от една
страна не е спорен, а от друга страна - е отрицателен такъв, или, в тежест на
ответниците по делото беше установяването на изпълнението на посочените
задължения по договора, каквито доказателства не са събрани по делото. Щом
неизпълнението в срока по чл. 8.3. е установено, в полза на насрещната страна „Б.Г.”
ООД е възникнало правото да прекрати едностранно и предсрочно този договор,
съгласно чл. 8, т. 3 от него. Не е спорно, че ищецът е направил изявление в този
смисъл и то е достигнало до ответника, като изявлението е изрично и ищецът се е
позовал именно на хипотезата на чл. 8, т. 3. Или, считано от 03.12.2017 година,
правните последици от едностранното изявление на ищеца са настъпили и облигационната
връзка между юридическите лица е прекратена. „Б.Г.” ООД е упражнил надлежно
правото си по чл. 8, т. 3 от договора да го прекрати и спрямо солидарния
длъжник Т., макар това да е станало в хода на настоящия процес - с връчване на
исковата молба /на 08.05.2018 година, тоест, отново преди изтичане на срока на
договора/, съдържаща такова изявление за прекратяване на договора. Тоест, договорът
понастоящем не е действащ и по отношение на солидарния длъжник.
Предвид
възраженията на ответниците, следва да се отбележи и следното. Ищецът, съдът
приема, че към датата, на която е упражнил правото си по чл. 8.3., вече е
изпълнил всички поети от него по договора задължения, вкл. и заплащане на
сумата от 26 000 лева и за предаване на вещите по чл. 1, тоест, не е
налице пречка да упражни правото си на разваляне на договора. Следва за пълнота
да се посочи, че от свидетелските показания се установи единствено, че
забавянето за пускане на обекта в експлоатация и съответно - за предаване и
монтиране на машината - се дължи единствено на причини у ответника /извършван
ремонт и липса на готовност за отваряне на обекта, липса на клиенти преди
средата на м. 09.2017 година/. А относно забавеното плащане на възнаграждението
по чл. 13 от договора е приложима практиката на ВКС, 1 ТО, т.д. 1970/2013
година, съгласно възприетото в която е, че дори и неизправна страна по договор
може да упражни право на разваляне, ако липсва обусловеност между задълженията
на страните /както е в случая – задължението за заплащане на сумата от
26 000 лева няма връзка със задължението по чл. 4.9. от договора/ и при
липса на готовност за изпълнение /ответникът демонстрира в изявлението до ищеца
липса на намерение и желание за изпълнение на задълженията по договора/.
На
последно място, следва да се разгледа и възражението на първия ответник за
нищожност на неустоечната клауза. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, като накърняваща
добрите нрави, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като само прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора.
В
случая, клаузата не е нищожна. Неустойката в чл. 14 е уговорена в конкретен
размер, съответстващ на размера на заплатеното във връзка с уговореното в чл.
13 възнаграждение. Предсрочното прекратяване на договора по причина, за която
отговоря ответникът, всъщност води до неизпълнение на основни негови задължения
по договора – да рекламира стоките на ищеца в своя обект, в който използва и
предоставените му вещи, за което задължение е уговорено и заплащането на
еднократното възнаграждение и заплащането на определено количество стоки в
срока на договора, което е търговското основание и интерес за сключване на
същия. Невъзможността това да се осъществи поради погасяване на облигационната
връзка, авансово заплатената сума и определеният конкретен размер на
неустойката, налагат извод, че в процесния случай неустойката съответства на
присъщите й функции – обезпечителна и обезщетителна, а и санкционна /с оглед
възможността договорът да бъде прекратен предсрочно, но към края на уговорения
срок, когато ответникът ще е рекламирал стоките на ищеца или ще е заплатил
по-голямо количество закупена стока/. Тоест, не се констатира противоречие с
добрите нрави - с принципа на
справедливост и добра търговска практика и съответно, нищожност на уговорената
неустойка. Волята на страните с предвиждане на тази неустойка е била да се стимулира
нормалното развитие на отношения между тях и да се обезпечи точното изпълнение
на основните задължения на ползвателя на движимите вещи, вкл. да закупува
определено количество кафе. Отделно, сключвайки договор като процесния и
предоставяйки за ползване определени вещи без получаване на възнаграждение за
това, „Б.Г.” ООД всъщност е имал интерес да реализира всеки месец от срока на
действие на договора на минимално посоченото в договора количество стоки, както
и интерес от това стоките да бъдат, съответно, рекламирани в обекта.
Предвид
всичко изложено, съдът намира субективно съединените искове за основателни.
С
оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски, общо в размер на 2380 лева –
за ДТ и адвокат и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Е.Г. ЕООД,
ЕИК: ********и С.Г.Т., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на Б.г. ЕООД, ЕИК:
********, на основание 92 ЗЗД, сумата от
26 000 лева – неустойка, дължима на основание чл. 14 от Договор от
19.06.2017 година, поради предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на ответниците по чл. 4.9. от договора, ведно със
законната лихва от 27.03.2018 година и до окончателно изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 2380 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: