№ 14419
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110100115 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск на *********, ЕГН: ********** срещу
********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през
периода 30.04.2015 г. – 23.12.2024 г., поради незаконното му задържане за извършено
престъпление, във връзка с което престъпление било образувано НОХД № ********
Излагат се съображения за съществено нарушение на правото на Европейския
съюз – нарушение на правото на свобода и сигурност и липса на справедлив съдебен
процес и право на защита.
В исковата молба е направено искане по чл. 83 ГПК ищецът бъде освободен от
държавна такса за предявения иск, както и да му бъде предоставена правна помощ, с
твърдения, че е безработен, в затвора от 24.11.2013 г. и живее под линия на бедността.
С допълнителна молба ищецът е приложил декларация за семейно и имуществено
състояние, с която декларира, че не получава никакъв месечен доход, има сключен
граждански брак, но съпругата му не получава доход, той и съпругата му издържат
едно дете и не притежава движимо или недвижимо имущество, освен МПС *********
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценка на основателността на направеното искане, съдът следва да
вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства. От представената по
делото декларация за семейно и имуществено състояние е видно, че ищецът не
получава доходи, доколкото същият е в затвора, не притежава недвижимо имущество,
от наема на което да получава допълнителни доходи, което се отнася и за съпругата
му. В този смисъл и като съобрази данните, посочени в приложената декларация съдът
намира, че заплащането на държавна за разглеждане на делото би съставлявала
затруднение за ищеца, поради което искането му за освобождаване от заплащането на
държавната такса се явява основателно.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото
производство следва да бъде прекратено. От служебно извършена справка в ЕИСС и
служебно изисканите документи се установява, че в Софийски районен съд е налице
по-рано образувано дело между същите страни, на същото основание и за същото
1
искане, а именно - гр.д. № **********. Това дело е образувано въз основа на
идентична искова молба, като единствената разлика е в периода, през който ищецът
твърди да е търпял неимуществени вреди, като периодът по настоящото дело се
припокрива изцяло с част от периода по гр.д. № ********** с изключение на три дни.
Към настоящия момент това дело продължава да е висящо. Идентитетът на страните,
предмета и искането между настоящото производство и посоченото по-горе
производство е установен по несъмнен начин. Исковете са предявени срещу един и
същ ответник, в обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също
основание на претенцията – незаконно задържане на ищеца ********* за извършено
престъпление, във връзка с което било образувано НОХД № ********и окончателно
решено по КНОХД № ****** Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане
– да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума
от 24 999 лева по всяко дело. По отношение на посочените в исковите молби периоди,
за които се претендира присъждането на обезщетение, настоящият състав приема, че с
оглед принципа за присъждане на генерално (интегрално) обезщетение за
неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който
претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег.
Същевременно съдът съобрази, че периодът, заявен в настоящото производство изцяло
попада в и се припокрива с част от заявения по гр.д. № ********** период на вредите.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца са
различните дело, които са образувани въз основа на молби на ищеца за изменение на
мярката за неотклонение, следователно с едно и също искане или посочването на
различен период, за който се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на ищеца пораждането на
фактическия състав на непозволеното увреждане, т. е. - това да зависи от неговите
собствени действия. В случая увреждащото деяние, в причинна връзка с което се
твърди причиняването на вреди, е едно и също, а въпросът колко пъти е бил сезиран
съда с това искане (за изменение/отмяна на МНО), е относим към размера на
дължимото обезщетение, но не и към правопораждащите го факти. В посочения
смисъл са: Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на
ВКС, III ГО и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по
описа на ВКС, IV ГО.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между
настоящото и по-рано образуваното в СРС производство, а именно - това по гр.д. №
**********, с оглед на което производството по гр. д. № 115/2025 г. по описа на СРС,
157 с-в, следва да бъде прекратено.
Същевременно и доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички
съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът ********* се з******** в
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение №
******, постановено по КНОХД № ***** с което е оставена в сила въззивната присъда
на АСНС по ВНОХД № **** в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018г. по
НОХД № ******* и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3
вр. с чл. 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010г. в *********,
като извършител, в съучастие с ******** и ******** – извършители и други
неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072
лева, собственост на ********** и огнестрелно оръжие, марка ******* с 12 броя
патрони в пълнителя, собственост на ********, от владението на *******, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите
2
вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.
Към настоящия момент ищецът има заведени общо 1157 бр. (след служебна
справка в ЕИСС – 1077 бр. към 23.01.2025г.; 80 бр. по АСУД) дела само пред
Софийския районен съд със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС,
ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), по повече от 99% от делата са с един и същи
предмет - иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по
непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне
по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други
лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради
осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на
увреждане. Само за периода от 01.01.2025г. до 27.01.2025г., ищецът е образувал пред
СРС следните дела, с които е предявил претенции за обезщетение за неимуществени
вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на постановената срещу него
присъда:
Ввх.Гр. д. № .../… г.Съдебен съставОтветникПреписка или дело на
№ на исковасъответната институция
молба
39108/202532ПРБ149/2017 на АСНС
40109/2025166ПРБ155/2017 на АСНС
41110/202541ПРБ187/2017 на АСНС
18111/202531ПРБНЧД 1886/2014 на АСНС
42112/202588ПРБНЧД 413/2015 на СНС
19113/202582ПРБВНЧД 170/2014 на АСНС
20114/202526ПРБНЧД 1138/2014
43115/2025157ПРБВНЧД 94/2015 на АСНС
21116/202550ПРБВНЧД 2/2016 на АСНС
44117/202524ПРБВНЧД 132/2016 на АСНС
22118/2025155ПРБВНЧД 219/2015 на АСНС
45119/202540ПРБ87/2017 на СНС
46120/202542ПРБВНЧД 117/2016 на АСНС
23121/2025162ПРБВНЧД 108/2016 на АСНС
47122/202585ПРБ297/107 на СНС
48123/2025174ПРБВНЧД 401/2017 на АСНС
49124/2025175ПРБВНЧД 117/2016 на АСНС
50125/2025127ПРБНЧД 1619/2013 на СНС
24126/2025175ПРБВНЧД 161/2015 на АСНС
51127/2025173ПРБВНЧД 94/2015 на АСНС
25128/2025120ПРБВНЧД 146/2015 на АСНС
52129/2025150ПРБНЧД 413/2015 на СНС
26130/2025140ПРБВНЧД 196/2015 на АСНС
27131/202530ПРБВНЧД 2/2016 на АСНС
53132/202546ПРБНЧД 1886/2014 на АСНС
54134/202533ПРБНЧД 196/2015 на АСНС
55135/2025182ПРБНЧД 146/2015 на АСНС
3
83136/2025165ПРБНЧД 401/2017 на АСНС
56137/2025171ПРБНЧД 161/2015 на АСНС
84138/202548ПРБНЧД 299/2016 на АСНС
57139/202549ПРБНЧД 134/2015 на АСНС
72140/202590ПРБВНЧД 299/2016 на АСНС
85141/202543ПРБ243/2016 на СНС
73142/2025154ПРБВНЧД 163/2016 на АСНС
86143/2025128ПРБ277/2016 на СНС
74144/202534ПРБВНЧД 40/2016 на АСНС
87145/2025161ПРБ211/2016 на СНС
75146/2025169ПРБНЧД 773/2014 на СНС
88147/2025118ПРБНЧД 1138/2014 на СНС
89148/202536ПРБ1619/2013 на СНС
90149/202528ПРБНЧД 773/2014 на СНС
91150/202529ПРБ277/2016 на АСНС
92151/2025167ПРБНЧД 40/2016 на АСНС
76152/202527ПРБНЧД1619/2013 на СНС
93153/202547ПРБ46/2017 на СНС
77154/2025125ПРБНЧД 219/2015 на АСНС
*********/202590 съставАпелативен съд София (САС)187/2017
*********/2025161 съставАпелативен съд София (САС)128/2017
*********/2025142 съставВКС1018/2019 ВКС
*********/2025125 съставАпелативен съд София (САС)176/2016 АСНС
*********/2025154 съставАпелативен съд София (САС)243/2016 АСНС
*********/202534 съставАпелативен съд София (САС)163/2016 АСНС
*********/202546 съставАпелативен съд София (САС)299/2016 АСНС
*********/202539 съставПРБ311/2017 АСНС
*********/2025120 съставПРБ336/2017 АСНС
*********/202532 съставПРБ297/2017 АСНС
*********/202531 съставАпелативен съд София (САС)297/2017 АСНС
*********/2025169 съставАпелативен съд София (САС)336/2017 АСНС
*********/202533 съставАпелативен съд София (САС)2/2016 АСНС
*********/202549 съставАпелативен съд София (САС)247/2017 АСНС
*********/2025182 съставАпелативен съд София (САС)311/2017 АСНС
*********/202526 съставАпелативен съд София (САС)345/2017 АСНС
*********/2025175 съставАпелативен съд София (САС)132/2016 АСНС
*********/202538 съставАпелативен съд София (САС)176/2016 АСНС
*********/202530 съставАпелативен съд София (САС)401/2017 АСНС
*********/202529 съставАпелативен съд София (САС)211/2016 АСНС
*********/202527 съставАпелативен съд София (САС)379/2013 АСНС
*********/2025127 съставАпелативен съд София (САС)36/2015 АСНС
*********/2025142 съставАпелативен съд София (САС)102/2018 102/2019 АСНС
*********/202543 съставАпелативен съд София (САС)177/2016 АСНС
4
*********/202527ПРБВНЧД 157/2017 АСНС
*********/2025175ПРБВНЧД 187/2017 АСНС
*********/202548ПРБВНЧД 247/2017 АСНС
*********/202582ПРБгр.д. № 628/2021 г. на РС - Монтана
*********/202546ПРБВНЧД 345/2017 АСНС
*********/2025169ПРБНЧД 1599/2013 СНС
*********/202528ПРБ161/2015 АСНС
*********/2025124Апелативен съд София (САС)ВНЧД 157/2017 АСНС
*********/202585ПРБ ВНЧД 145/2015 АСНС
*********/2025125Апелативен съд София (САС)ВНЧД 187/2017 АСНС
*********/2025159ПРБ196/2015 АСНС
*********/202529Апелативен съд София (САС)ВНЧД 128/2017 АСНС
*********/202542ПРБ2/2016 АСНС
*********/202531Апелативен съд София (САС)ВНЧД 243/2016 АСНС
*********/2025150ПРБНЧД 1599/2013 СНС
*********/202545ПРБ219/2015 АСНС
*********/202541Апелативен съд София (САС)163/2016 АСНС
*********/202545Милена Георгиева Панева
*********/202588ПРБ134/2015 АСНС
*********/2025128Апелативен съд София (САС)ВНЧД 211/2016 АСНС
*********/2025161ПРБ94/2015 АСНС
*********/202536Апелативен съд София (САС)ВНЧД 149/2017 АСНС
*********/202542ПРБ36/2015 АСНС
*********/202541Апелативен съд София (САС)ВНЧД 311/2017 АСНС
*********/202534ПРБ379/2013 АСНС
*********/2025155Апелативен съд София (САС)ВНЧД 336/2017 АСНС
*********/202536ПРБ170/2014 АСНС
*********/202532ПРБВНЧД 128/2017 АСНС
*********/202526ПРБВНЧД 379/2013 АСНС
*********/2025165ПРБ247/2017 АСНС
*********/2025173ПРБ311/2017 АСНС
*********/2025151ПРБВНЧД 379/2013 АСНС
*********/202540ПРБВНЧД 149/2017 АСНС
*********/202544ПРБ345/2017 АСНС
*********/202548ПРБВНЧД 170/2014 АСНС
*********/2025140ПРБ336/2017 АСНС
*********/202588ПРБВНЧД 345/2017 АСНС
*********/2025151ПРБВНЧД 242/2014 на АСНС
*********/202525ПРБ297/2016 на АСНС
*********/202530ПРБВНЧД 242/2014 на АСНС
*********/2025162ПРБ401/2017 на АСНС
*********/202525ПРБ46/2017 на АСНС
*********/2025120ПРБВНЧД 336/2017 на АСНС
5
*********/202551ПРБВНЧД 297/2017 на АСНС
*********/202524ПРБ117/2016 на АСНС
*********/2025155ПРБ132/2016 на АСНС
*********/202585ПРБ29/2017 на АСНС
*********/2025150ПРБВНЧД 4/2017 на АСНС
*********/2025171ПРБВНЧД 87/2017 на АСНС
*********/2025142ПРБ108/2016 на АСНС
*********/2025125ПРБВНЧД 118/2017 на АСНС
*********/202543ПРБВНЧД 187/2017 на АСНС
*********/202549ПРБ62/2016 на АСНС
*********/202526ПРБВНЧД 157/2017 на АСНС
*********/2025140ПРБ40/2016 на АСНС
*********/202550ПРБ157/2017 на АСНС
*********/202528ПРБВНЧД 149/2017 на АСНС
*********/2025182ПРБВНЧД 170/2014 на АСНС
*********/202544ПРБВНЧД 247/2017 на АСНС
*********/2025127ПРБВНЧД 36/2015 на АСНС
*********/2025174ПРБВНЧД 311/2017 на АСНС
*********/202547ПРБВНЧД 60/2017 на АСНС
*********/202582Галя Д.а Георгиева401/2017 на АСНС
*********/202535ПРБВНЧД 87/2017 на АСНС
*********/2025162Апелативен съд София (САС)НЧД 149/2017 на АСНС
*********/202539ПРБВНЧД 29/2017 на АСНС
*********/2025174АССГВНЧД 149/2017 на АСНС
*********/2025157ПРБВНЧД 4/2017 на АСНС
*********/2025167ПРБВНЧД 149/2017 на АСНС
*********/2025140АССГ187/2017 на АСНС
*********/202548АССГ157/2017 на АСНС
*********/202549АССГ94/2015 на АСНС
*********/2025169АССГ128/2017 на АСНС
*********/202585АССГ299/2016 на АСНС
*********/2025128АССГ243/2016 на АСНС
Същевременно ищецът ********* не е лишен от достъп до правосъдие по
основното му твърдение, изложено в исковите молби по всички дела, че е осъден от
ВКС по непредявено обвинение с Решение № ******, постановено по КНОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС. Това е така, защото с искова молба от
01.02.2022г., въз основа на която е било образувано гр.д. № 5050/2022г. по описа на
СРС, 125-ти състав, ищецът е предявил осъдителен иск срещу ВКС за сумата от 23 000
лева, представляваща неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното
право, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено обвинение по КНОХД №
1018/2019г. на ВКС. След обезсилване на първоинстанционното решение от СГС и
връщане на делото за ново разглеждане, това дело е образувано под номер
6
23618/2024г. по описа на СРС, 175-ти състав. Понастоящем делото е изпратено на СГС
по въззивна жалба и е висящо под № 12666/2024г. по описа на СГС, II-В въззивен
състав. С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице очевидна злоупотреба с
правото на иск на ищеца, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също
твърдение не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу противоправно
поведение по гражданскоправен ред. Видно от броя и характера на исковите
претенции, ищецът цели от една страна да изрази несъгласието си с влязлата в сила
присъда срещу него и неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които са
я постановили. От друга страна преследваната от ищеца цел е да получи своеобразно
възмездие като затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез
предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз основата на едно и
също обстоятелство, доколкото нормата на чл. 2 от ГПК задължава съдилищата да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и
имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда,
обаче, съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват
своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато
страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои
материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност,
исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма
задължение да я разгледа и реши. Подобно разрешение е възприето и в практиката на
ЕСПЧ. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за
недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете,
че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по
смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна
теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от
целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което
явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане
на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този
смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с
правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни
жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в
т този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на
Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от
необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на
жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21;
Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/. Подобно
разрешение е възприето и в общностното право. На 11.04.2024г. е приета Директива
(ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на
физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни
производства, с които се злоупотребява - било то чрез съдебни тактики, предприети от
ищеца и използвани недобросъвестно като тактики, отнасящи се до избора на
юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска
или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или
искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на
множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални
разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно
7
граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или
запазят разпоредби, които са поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично
участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни
процесуални гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от
разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде
третирано като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен
предметен обхват Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният,
прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително
прекомерната стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати
от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз
или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на
производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела; г)
недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна
практика. Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018г.
на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те
са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от
законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да
намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в
Определения № 761 от 30.11.2012г. по ч.т.д. № 497/2012г. и № 376 от 10.05.2010г. по
ч.т.д. № 350/2010г./ е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби
съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел
ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда
за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение, обаче, не
означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при
презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва
осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой
нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права,
увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го
злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 257
от 14.07.2011г. по гр.д. № 1149/2009г. на ВКС превратното упражняване на субективни
права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от
защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата
на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или
преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна,
има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от
тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл
съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане
на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с
право.
Ето защо и на посоченото по-горе основание предявеният иск се явява
недопустим и производството следва да бъде прекратено.
Предвид извода на съда за недопустимост на претенцията, неоснователно се
явява и искането на ищеца за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл.
8
24, т. 1 и т. 2 Закона за правната помощ, правна помощ не се предоставя, когато тя е
неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този
принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна
помощ, е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз,
според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален
достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално
представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на
чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са налице предпоставките
на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна
помощ, относими към допустими съдебни производства (така и Определение № 455 от
04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр. о).
По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК вр. чл. 130 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 115/2025 г. по описа на СРС, 157 с-в,
по предявен от *********, ЕГН: ********** срещу ********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода 30.04.2015 г. – 23.12.2024 г.,
поради незаконното му задържане за извършено престъпление, във връзка с което
престъпление било образувано НОХД № ********
ОСВОБОЖДАВА *********, ЕГН **********, с адрес: *********** от
внасяне на дължимата държавна такса по гр.д. № 115/2025 г. по описа на СРС, I ГО,
157 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца *********, ЕГН ********** за
предоставяне на безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9