Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260235
гр.***, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Р.Ж., като разгледа НАХД № 501 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на С.Х.И.
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-0000038/26.01.2021
г., издадено от Директор РД „АА“-гр. ***, с което за нарушение на чл. 89, т. 1
от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България /Наредбата/ и на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление. Твърди се, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени пороци, изразяващи се в съставянето му в присъствието само
на един свидетел, без да се уточни неговото качество, като същевременно не е
посочено и точното място на извършване на нарушението. Допълва се, че
жалбоподателят въобще не е извършил вмененото нарушение, доколкото не е
осъществявал обществен превоз на товари, а е направил услуга на свой приятел,
превозвайки със собствения си камион дървесина. Иска се отмяна на НП или под
евентуалност – прилагане на санкционната норма на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП и
намаляване на размера на санкцията от 2000 лева на 500 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че извършваният превоз не е бил
срещу заплащане, поради което и не попада в определението за обществен. Пледира
за отмяна на НП.
Жалбоподателят И. се присъединява към
становището на своя процесуален представител, като допълва, че има четири деца
и седем внуци и наложената глоба е прекомерна за него. Заявява, че не използва
товарния автомобил за извършване на обществен превоз, а за свои нужди, като
понякога извършва и услуги на свои приятели.
Административнонаказващият орган се
представлява от упълномощен юрисконсулт – А.М., която счита, че подадената
жалба е неоснователна. Застъпва, че жалбоподателят е управлявал автомобил от
категория N3, поради което и обезателно е следвало да притежава удостоверение
за обществен превоз или лиценз на Общността. Счита, че не са допуснати
нарушения в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, а
искането за приложение на чл. 93, ал. 2 ЗАвтП е неоснователно. Пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Представя и писмена защита, в
която развива и конкретизира твърденията си, достигайки до извод за
законосъобразност на издадения санкционен акт. Още веднъж иска от съда да
потвърди издаденото НП и да присъди в полза на АНО сторените разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието
за доставяне, прикачено на корицата на делото - НП е връчено на жалбоподателя
на 28.01.2021г., а жалбата е депозирана на 01.02.2021г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 20.01.2021г. около 12,15
часа в обл. ***, вход от път I-6 на гр. *** св. Г.Р. – ст. инспектор към РД
„АА“-***, извършил проверка на товарен автомобил от категория N3 марка «***» с
рег. № ***, собственост и управляван от жалбоподателя И.. В хода на проверката
свидетелят констатирал, че с автомобила се превозва дървесина, съгласно
превозен билет № 2087/20.01.2021г. като продавач е Вълко Русинов, купувач -
Деян С.и превозвач – жалбоподателят И.. Свидетелят констатирал също така, че
водачът И. извършва превоза без да притежава Удостоверение за обществен превоз
на товари или лиценз на Общността.
Свидетелят преценил, че това
представлява нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредбата, поради което и на място
съставил срещу И. АУАН с бл. № 273646/20.01.2021. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който се запознал с неговото съдържане, подписал го и възразил, че не извършван
превоз за търговска дейност, а прави услуга на свой приятел. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, счел, че процедурата е спазена, приел констатациите в акта за
доказани и не дал вяра на възраженията в акта, поради което и издал обжалваното
наказателно постановление, като за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредбата и на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични и се подкрепят
изцяло от приложените по делото писмени доказателства, поради което и съдът ги
кредитира изцяло. Не се събра доказателствен материал, който да е в
противоречие с описаните факти. Като цяло жалбоподателят също не оспорва
описаните факти, като признава, че действително на посочената дата и място е
извършвал превоз на дървесина със собствения си товарен автомобил от категория
N3, без да притежава удостоверение за превоз или лиценз на Общността, но счита,
че не е извършил вмененото нарушение доколкото дейността му не следва да се
квалифицира като „обществен превоз“, защото е правил услуга на приятел и не е
получавал възнаграждение за това.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-30/24.02.2020г.
на министъра на транспорта (л. 10-11). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми,
като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя
доводите за опорочена процедура по ЗАНН, свързани с липса на посочване на място
на извършване на нарушението. Внимателния прочит на АУАН и НП сочи, че в тях
коректно е посочено мястото, на което се е осъществявал превозът (обл. ***, вход от път I-6 на гр. ***).
Това описание е достатъчно изчерпателно и не създава никакви затруднения пред
жалбоподателя или съда да разбере къде в пространството АНО твърди, че е
извършено нарушението. По-детайлно посочване на мястото (посредством точен
километър на пътя, географски координати и т.н.) в случая е ненужно, поради
което и съдът не споделя доводите за порочност в тази насока.
Не се споделят от
съда и твърденията, че е допуснато съществено нарушение на закона, чрез
съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел. Нормата на чл.40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита. Аргумент в тази насока е и
фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението,
тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на
нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо
повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да
се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на
свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява
правото на защита на нарушителя, схващано като невъзможност да разбере
вмененото му нарушение, като същевременно не води и до съществен порок на акта,
а наказателното постановление да бъде отменено само на това основание (Решение
№ 1373/24.06.2013г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д. № 267/2013 год.; Решение №
1450/12.10.2015г. на АдмС-*** по к.н.а.х.д. № 1178/2015 г. и много други).
По същество следва
да се посочи следното. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП - обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността. По делото не е спорно, че на посочената дата жалбоподателят е
превозвал дърва със собствения си камион от категория N3,
поради което и няма спор, че е осъществял „превоз на товари“ по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на ЗАвтП („превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно
средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с
моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както
и празните курсове, направени във връзка с превоза). Не
се възразява и срещу това, че И. не е притежавал нито удостоверение за превоз
на товари, нито лиценз на Общността.
Единствения спор е
съсредоточен около това, дали превозването на дървесината в конкретния случай
носи признаците на „обществен превоз“ или не, доколкото се установява, че той
не е бил осъществен срещу заплащане на възнаграждение, а в изпълнение на услуга
между приятели (видно от разпита на св. Станев).
Редакцията на § 1,
т. 1 от ДР на ЗАвтП (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г.) в даден момент действително е предвиждала, че
като обществен превоз следва да се третира само този, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане – т.е. неплащането на възнаграждение
автоматично е изключвало превозът от приложното поле на „обществения превоз“. С
ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020
г. и с ДВ, бр. 108 от 2020 г., обаче са направени изменения в § 1, т. 1 от ДР
на ЗАвтП, като към датата на деянието, а и към настоящия момент, като
„обществен превоз“ се третира този, който е извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство. Казано по друг начин - считано
от 07.07.2020г. законодателят е предвидил, че не само заплащането на
възнаграждение прави един превоз „обществен“, а като такъв следва да се
разглежда и този, който е извършван за чужда сметка с моторно превозно средство, което съгласно § 1, т. 3
от ДР на ЗАвтП е конструирано и оборудвано за превоз на товари. В случая няма спор, че товарният автомобил от
категория N3 е конструиран за превоз на товари, както и че
превозът е бил осъществен за чужда сметка – за сметка на купувача на
дървесината – св. Станев, който изрично заяви в разпита си пред съда, че плаща
горивото на камиона – т.е. че превозът реално е за негова сметка. Действително
не се доказва купувачът да е заплатил на жалбоподателя възнаграждение за
извършената услуга, но в случая, както стана дума, това не е достатъчно, за да
се приеме, че превозът не е бил „обществен“ по смисъла на закона.
Същевременно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз на товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва при
първо нарушение с глоба от 2000 лв. В случая всички елементи на състава на
нарушението са доказани, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Извършваният превоз не попада в изключенията по
чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗАвтП, доколкото използваният автомобил е с товароносимост
над 3,5 тона (съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП – МПС от категория N3 е това, което е проектирано и конструирано основно за
превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона), поради
което и в случая е следвало И. да притежава документ по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП,
какъвто той обективно не е имал, поради което и правилно АНО е преценил, че се
касае за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.
Съдът отчита, че в
АУАН правната квалификация на нарушението е недотам прецизна. Приложената норма
на чл. 89, т. 1 от Наредбата касае по-скоро случаите, в които водачът „не
представи“ съответното удостоверение или лиценз, което от своя страна
предполага той да притежава такива документи, но фактически да не може да ги
предостави при проверката. В случая И. въобще не е имал издадени документи,
поради което и по мнение на настоящия състав - по-издържано би било
актосъставителят да квалифицира поведението му като нарушение на чл. 6, ал. 1
ЗАвтП. Въпреки това съдът счита, че този порок е бил преодолян по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН от наказващия орган, който в НП изрично се е позовал на нормата на
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, която съдържа в себе си както правило за поведение,
така и санкция за неизпълнението му. Същевременно, именно поради изначалната
липса на удостоверение или лиценз, неоснователно се явява искането на
жалбоподателя за преквалифициране на санкционна норма по чл. 93, ал. 2 ЗАвтП.
Тази норма би могла да намери приложение, само ако се касае до хипотеза, при
която документите са налични, но в момента на проверката водачът не успее да ги
представи на контролните органи. Случаят не е такъв, поради което и няма как
искането на жалбоподателя да бъде уважено.
В заключени настоящият състав счита, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а наказанието е правилно индивидуализирано. В случая санкцията е определена в абсолютен размер, като административнонаказващият орган изцяло се е съобразил със законовата разпоредба и съвсем правилно е определил размера на глобата от 2000 лева.
Нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС в
правомощията на съда е да извършва преценка относно правилната преценка от
страна на административния орган по отношение характеризирането на нарушението
като "маловажен случай", като същата се свързва със
законосъобразността на акта. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на
"маловажен случай" е обвързана със субсидиарното приложение на НК и
по-конкретно с дефинирането на понятието, съгласно чл. 93, т. 9 от НК.
"Маловажен случай" е този, при който извършеното, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Конкретните белези на "маловажен
случай" не се установяват от събраните доказателства. Липсата на вредни
последици при формалните нарушения не може да служи като критерий при
преценката за степен на обществена опасност. Публичният интерес от защита на
обществените отношения, предмет на регулация с нормите на ЗАвтП, независимо от
формалния характер на деянието, го характеризира с обществена опасност, която
определя и ангажирането на отговорността по чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвтП. Самият
жалбоподател не ангажира никакви конкретни доказателства, които да сочат на
занижена обществена опасност. Твърдението му, че има четири деца, не е
подкрепено с доказателства, а отделно от това вероятно тези деца са достатъчно
големи, за да имат свои деца (щом жалбоподателят твърди че има седем внучета),
поради което и тези факти не са в състояние самостоятелно да занижат
обществената опасност на извършеното до степен, правеща оправдано прилагането
на чл. 28 ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза
на АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и до приключване на разглеждането
на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0000038/26.01.2021 г., издадено от Директор РД „АА“-гр. ***, с което за
нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на С.Х.И. с ЕГН: ********** е
наложена „Глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63,
ал.5 ЗАНН С.Х.И. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна Администрация“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с
оригинала: М.Р.