№ 22759
гр. ***, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110152459 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Х. В. против ***, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9583,56 лева - левовата
равностойност от 4900 евро, представляваща незаплатено обезщетение за
дневни пари при командироване за общо 140 дни, в периода от 08.03.2021 г. до
29.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че бил служител на ответника на длъжност *** за периода от 10.02.2021 г. до
30.09.2021 г., при уговорено основно трудово възнаграждение от 5000 лева. За
периода от 08.03.2021 г. до 29.09.2021 г. служителят по искане на дружеството
бил командирован към ***, ***, ***, *** и *** като управлявал автомобил за
извършване на т. нар. мисии и координиране съгласно трудовия договор.
Счита, че през време на това пътуване не били спазени законовите изисквания
на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги (***), тъй като между него
и ответника не било сключено допълнително писмено споразумение за
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. За периода от общо 140 дни претендира минималната ставка
от 35 евро на ден или общо за сумата от 4900 евро. С оглед изложеното, моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 9583,56 лева -
левовата равностойност от 4900 евро, представляваща незаплатено
обезщетение за дневни пари при командироване за общо 140 дни в периода от
08.03.2021 г. до 29.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че
ищецът е бил негов служител на посочената длъжност, за посочения срок и с
посоченото възнаграждение. Не оспорва също така факта на осъщественото от
ищеца пътуване. Счита, че командироването било иманентна част и на
практика изчерпвало трудовите задължения на ищеца, за които му било
изплащано трудово възнаграждение. Твърди, че ищецът бил командирован по
реда на чл. 121а КТ и счита, че в този случай дневни пари не се дължат, като
излага пространни юридически съображения за това. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност, както и
възражение за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение.
Твърди, че този размер бил 7701,08 лева. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.11.2024 г.
страните поддържат направените искания, съобразно изложените фактически
твърдения в исковата молба и отговора на исковата молба. От страна на ищеца
е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото е осъдителен иск по чл. 215, ал. 1 КТ.
С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение №
43952/29.10.2024 г., и приет за окончателен без възражения от страните в
проведеното открито съдебно заседание на 25.11.2024 г., на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните, че ищецът е бил служител на ответника на
длъжност ***, при уговорено основно трудово възнаграждение от 5000 лева,
като трудовата дейност на ищеца била свързана с предоставяне на специфична
услуга чрез координиране на лица и техните служебни задачи по време на
т.нар. мисии и други оперативни действия по зададените от работодателя
параметри. Не е спорно в отношенията между страните, че за периода от
08.03.2021 г. до 29.09.2021 г. ищецът е бил командирован към ***, ***, ***,
*** и *** като управлявал автомобил за извършване на т. нар. мисии и
координиране, съгласно трудовия договор.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че доколкото
единственият спорен въпрос по делото – какъв е правилният приложим режим
на командироване на ищеца – е юридически, страните нямат тежест да
доказват факти.
Според разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ, при командироване по чл. 121,
ал. 1, работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и
в размери, определени от Министерския съвет, като съгласно ал. 2, при
командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 и при изпращане по чл. 121а, ал. 2, т.,
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл.
121а, ал. 8.
Като писмено доказателство по делото е приет сключеният между ***
***, с правоприемник ***, и В. Х. В. трудов договор № 181/18.02.2021 г., по
силата на който ищецът е назначен при ответното дружество на длъжност:
2
***, с код по НКПД ***. В чл. 4.1 от договора е посочено, че същият се
сключва с шест месеца срок на изпитване, считано от датата на постъпване на
работа на служителя, като срокът за изпитване е уговорен в полза на
работодателя. Предвидено е, че ако договорът не бъде прекратен от
работодателя до изтичане на срока за изпитване по предходното изречение,
същият се счита за окончателен срочен трудов договор за завършване на
определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121А, ал. 1, т. 1, б. „А“ КТ, за
срок не по-дълъг от 12 месеца, съобразно Директива (ЕС) 2018/957. Съгласно
чл. 4.2, процесният трудов договор се сключва до завършването на следната
работа, изразяваща се в: Предоставяне на специфична услуга чрез
координиране на лица и техните служебни задачи по време на т.нар. „мисии“ и
други оперативни действия по зададените от работодателя параметри спрямо
определени времеви интервали, описани в Приложение № 1, като неразделна
част от трудовия договор.
Съгласно чл. 3.1, мястото на работа на служителя е гр. ***, като
вследствие характера на работата му, служителят следва да изпълнява
трудовите си функции в държави-членки на ЕС/ЕИП и *** по предварително
определен график от работодателя и при спазване на нормативните
изисквания на Директива (ЕС) 2018/957, както следва: Белгия/ Австрия/ ***/
***/ Швеция/ Норвегия/ Финландия/ Словения/ Словакия/ Хърватска/ ***/
Холандия/ Република Чехия.
В чл. 5.1 от договора е уговорено, че основното трудово възнаграждение
на служителя се определя на 5000 лева, като през времето на командироване
на служителя за изпълнение на служебните му задължения в държава-членка
на ЕС/ЕИП и ***, работодателят изплаща трудово възнаграждение не по-
малко от минимално установеното в държавата, в която служителят извършва
дейност за времето на престой в нея. В случай, че такива са дължими,
работодателят заплаща на служителя допълнителни възнаграждения в
минималните размери, определени в приложимото законодателство на
приемащата командирования служител държава. Съгласно чл. 5.3,
работодателят осигурява на служителя във връзка с изпълнение на трудовите
задължения и изплаща отделно от трудовото възнаграждение по чл. 5.1 –
настаняване/квартира и покриване на пътни разходи, като на служителят не се
заплащат командировъчни на дневна база, не се възстановяват лични пътни
разходи и разходи, които по естеството си за извън обсега на извършваната от
служителя работа.
По делото е приета като писмено доказателство и длъжностна
характеристика за длъжността : ***, съгласно която работата на координатора
логистика и оператори следва да бъде изпълнявана на 100%, работейки от
чужбина, на територията на Европа.
От ответника е представено и Допълнително споразумение №
1078/14.07.2021 г. към процесния трудов договор, съгласно което за времето, в
което служителят извършва трудовите си задължения в ***, основното
трудово възнаграждение се определя в размер на 8400 лева, като след
приключване на служебните задължения на служителя или продължаване на
изпълнението им в друга държава-членка от ЕС, основното трудово
възнаграждение се възстановява в размера, определен в 5.1 от трудовия
договор.
В съдебно заседание на 25.11.2024 г. съдът е изслушал показанията на
свидетеля на ищеца – ***, който е изложил твърдения, че познава ищеца от
3
2021 г., когато са започнали работa по проекта „***” за снимане на карти в
Европа, при работодателя – „Ю.Л.“ ***. Отбелязва, че с ищеца били в един
„камп“, представляващ работна група, разделена на около 20 човека, базирани
на едно място, като ищецът, в качеството му на координатор, организирал
работата на операторите и шофьорите, като им раздавал мисии, които
следвало да изпълнят. Уточнил е, че са заснемали карти в ***, Хърватска, ***,
*** и ***, като събирали информацията за работодателя им, с оглед участието
му в аутсорс проект, зададен от „Ю.Л.”.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
на ответника – ***, която е посочила, че заема длъжността „програмен
мениджър“ в дружеството от почти пет години. Изложила е данни, че ищецът,
в качеството му на ***, е работил по проект за предоставяне на услуга към
клиент на дружеството – „Ю.Л.” за заснемане и картографиране на градове и
държави. Отбелязва, че всички служители по проекта са се наемали само и
единствено в рамките на проекта и за предоставяне на услугата по сключения
между *** и клиента договор. Уточнила е, че служителите по проекта не
полагат по никакъв начин труд в България, а само в държавите, които са
представени предварително от клиента. Посочила е, че уговореното в
трудовия договор възнаграждение е съобразено с нивата в приемащите
държави и единственото изключение поради по-високия стандарт е ***, което
обусловило и сключването на допълнително споразумение. Поддържа, че
служителите на дружеството не са командировани извън Европейския съюз,
предвид сключения договор между *** и клиента. Изложила е данни, че
транспортирането на служителите винаги започва от гр. ***, като същите се
събирали в офиса на дружеството за получаване на разяснения относно
приемащата държава и транспортирането им до нея.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като намира същите за
обективни, ясни и непротиворечиви. Изложените фактически обстоятелства
от допуснатите по делото свидетели обуславят извод, че процесното трудово
правоотношение е възникнало с цел командироване на служители от
ответното дружество, за негова сметка и под негово ръководство, с оглед
сключен договор за изработка между работодателя и ползвателя на услугите –
„Ю.Л.”, за предоставяне на уговорения трудов резултат, съгласно указанията
на възложителя, чрез наемане на служители по срочно трудово
правоотношение при изпълнителя.
Според чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение
на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не
повече от 30 календарни дни без прекъсване. Според ал. 2, командироване за
срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на
работника или служителя.
Съгласно чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ, командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга
държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация ***, за
своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите.
Видно от процесния трудов договор е, че страните са се уговорили, че
ищецът ще престира труд по правоотношението до завършване на определена
4
работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121А, ал. 1, т. 1, б. „А“ КТ, за срок не по-
дълъг от 12 месеца, съобразно Директива (ЕС) 2018/957. При съвкупна
преценка на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че
процесното командироване на ищеца попада в обхвата на чл. 121а КТ и
Директива 96/71/ЕО, тъй като дружеството – работодател, установено в
държава-членка, в рамките на транснационалното предлагане на услуги е
командировало ищеца в други държави-членки на Европейския съюз – чл. 1, §
1 от Директива 96/71/ЕО.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
престирал труд при ответното дружество в изпълнение на проект по договор
за услуги, по който работодателят е имал качеството изпълнител, като по
възлагане на клиента е следвало да предостави в срок уговорения трудов
резултат. В изпълнение на възложения проект, ответното дружество е
командировало ищеца на територията на държава-членка на ЕС и
Конфедерация *** за своя сметка и под свое ръководство.
Според чл. 215, ал. 2 КТ, при командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1,
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл.
121а, ал. 8 – Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Съгласно чл. 6,
ал. 2 от Наредбата, работодателят, съответно предприятието, което осигурява
временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер
на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-
нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните
трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава
със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни
трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по
съответния ред.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователна претенцията на
ищеца за изплащане на дневни командировъчни пари в размер на 35 евро на
ден при приложение на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. При командироване в хипотезите на чл. 121а КТ
финансовите условия, при които се извършва това командироване не се
уговарят съобразно чл. 121 КТ и Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина. Предназначението на дневните командировъчни е
да компенсират неудобството на работника, когато изпълнява трудовата си
функция извън границите на мястото на работа. При командироване в рамките
на предоставяне на услуги приложението на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина е изключено, тъй като същото е
дерогирано с разпоредбата на чл. 121а КТ и на чл. 215 КТ. – по арг. от Решение
№ 224/10.12.2019 г. по гр. д. № 1056/2019 г. на ВКС, III г.о. Това разрешение
кореспондира с Директива 96/71/ЕО относно командироване на работници в
рамките на предоставяне на услуги и Решение на СЕС по дело № С-396/13, в
което е аргументирано становището, че дневните командировъчни са
специфични добавки, свързани с командироването, които са част от
минималната работна заплата, поради което и при заплащане на труда при
ставка на приемащата държава, този разход не се дължи.
В настоящия случай, работодателят дължи осигуряване на минималните
условия на труд, които са приложими в държавата, в която се полага труда.
Ставките за заплащане на труда в тези държави са такива, че същите не водят
5
до неудобства за работника при полагане на труд в тези държави и така
основание за начисляване на дневни командировъчни без за същото да е
постигнато изрично съглашение между страните не съществува. Съгласно чл.
5.3 от трудовия договор, на служителя не се заплащат командировъчни на
дневна база, не се възстановяват лични пътни разходи и разходи, които по
естеството си са извън обсега на извършваната от служителя работа, поради
което и основание за плащане на такива по делото не е установено.
Във връзка с твърденията на ищеца за липса на допълнително писмено
споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за
срока на командироването, следва да бъде съобразено, че според разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (***), при
командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1
КТ и по чл. 107т, ал. 4 от КТ работодателят и работникът или служителят
уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. Съгласно чл. 7 ***, не се допуска командироване или
изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по
чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1, според който при изпращане на
работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 КТ предприятието,
което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в
трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 КТ условията на работа за работника или
служителя в предприятието ползвател.
От съдържанието на процесния трудов договор е видно, че същият се
сключва като срочен за изпълнение и завършване на уговорената работа, в
срок не по-дълъг от 12 месеца, като е уговорено между страните, че с оглед
характера на работата, служителят ще изпълнява трудовите си функции в
държави-членки на ЕС/ЕИП и ***, които са изрично изброени в договора. В
чл. 5.1 е уговорено и дължимото възнаграждение през времето на
командироване на служителя за изпълнение на служебните му задължения в
държава-членка на ЕС/ЕИП и ***. Видно от Допълнително споразумение №
1078/14.07.2021 г. към процесния трудов договор, страните са договорили, че
за времето, в което служителят извършва трудовите си задължения в ***,
основното трудово възнаграждение се определя в размер на 8400 лева, като
след приключване на служебните задължения на служителя или продължаване
на изпълнението им в друга държава-членка от ЕС, основното трудово
възнаграждение се възстановява в размера, определен в 5.1 от трудовия
договор.
Oт уговореното в процесния трудов договор, сключен с цел изпълнение
на конкретна задача, възложена на работодателя от ползвател на услуги, се
установява, че правоотношението е възникнало с цел изпълнение и
завършване на конкретен проект, който налага командироване и полагане на
труд от ищеца в държави-членки на ЕС/ЕИП и ***, съобразно уговорените
трудови функции. В процесния трудов договор страните са постигнали
споразумение относно основните компонентни, изброени в чл. 2, ал. 2 ***,
като основанието обусловило сключването на процесния трудов договор
изисква командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация ***. В тази връзка, не са
6
налага сключването на допълнително писмено споразумение между страните
за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока
на командироването, по арг. от чл. 2, ал. 1 ***. Съдът намира, че в случая
командироването на ищеца е извършено по силата на сключения между
страните срочен трудов договор и именно в него е инкорпорирано
изискуемото от закона допълнително споразумение. Това следва от
спецификите на извършваната от служителя дейност и изначалната
необходимост от осъществяването на територията на няколко държави –
членки на ЕС, изрично изброени в договора. В случая за работодателя не е
възникнало задължение за последващо съставяне на допълнително
споразумение, тъй като не е било необходимо да се променят елементите на
правоотношението, уговорени с трудовия договор, който съдържа всички
реквизити на допълнителното споразумение предвидени в чл. 2, ал. 2 от ***.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав, счита че
искането на ищеца по чл. 215, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлено като
неоснователно, доколкото командироването му по процесното трудово
правоотношение е било извършено законосъобразно по реда на чл. 121а, ал. 1,
т. 1 КТ.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има единствено ответното дружество, което е представило по делото
списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторило разходи в общ размер на
3654,10 лв., както следва: 2542,58 лева за адвокатско възнаграждение и 500
лева за превод на документи. Извършването на посочените разходи се
удостоверява от приложените по делото писмени доказателства. По делото не
е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско
дружество „Йорданова, Ризова и съдружници“. В Определение № 28 от
12.01.2023 г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС е прието, че
договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез
него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с
процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на
оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде
представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма,
която не е форма за валидност на договора. Дори при липса на представен
договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесените от
страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед
изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по
делото.
В съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 г., ищецът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
В тази връзка, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия по
представителство и защита в производството, както и проведеното едно на
брой открито съдебно заседание, съдът счита че дължимото в полза на
процесуалния представител на ответника възнаграждение възлиза на 1500
лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че дължимите в
полза на ответника разноски по делото са в размер на 2000 лева.
7
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. В., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, иск с правно
основание чл. 215, ал. 1 КТ, с който ищецът претендира осъждането на
ответника за сумата от 9583,56 лева - левовата равностойност от 4900 евро,
представляваща незаплатено обезщетение за дневни пари при командироване
за общо 140 дни, в периода от 08.03.2021 г. до 29.08.2021 г., по трудово
правоотношение, възникнало на основание сключен помежду им трудов
договор № 181/18.02.2021 г., по силата на който ищецът бил назначен при
ответното дружество на длъжност: ***, ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Х. В., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 2000 лева, представляваща сторените от ответника разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8