Присъда по дело №110/2024 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 23 юни 2025 г. |
| Съдия: | Петър Славов Петров |
| Дело: | 20242150200110 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 23 февруари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Несебърския районен съд
С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение срещу
Г.З.К. с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
осъждан, с адрес: град С., ж.к. С.с. ******, живущ в Кралство Белгия, с адрес: град А. ****,
улица О. № ***** за това, че за времето от 03.12.2017г. до 07.12.2017г., от апартамент № 7,
находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс „К. **“, вход **** противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владее: телевизор марка „Филипс“, 32 инча, на
стойност 615 лева, собственост на О.А. – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебните прения:
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин
извършването на престъплението от обективна и субективна страна, както и неговия автор,
а именно Г.З.К.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства посочва изминалият дълъг
период от извършване на деянието и ниската стойност на присвоената вещ, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства счита обремененото съдебно минало на подс. К.,
краткият период от изтърпяване на предходно наказание „Лишаване от свобода“. Предлага
на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
Упълномощеният защитник на подсъдимия отрича да е осъществен състава на
чл.206, ал.1 от НК, тъй като доказателствата по делото не установяват подс. К. да е
извършвал разпоредителни действия, не са доказани и каквито и да е било намерения от
негова страна за извършване на противоправни действия. Никога не е считал
инкриминираната вещ за своя, не е бил поканен да я върне, като връщането й е станало
именно по данни на подсъдимия за това къде се намира вещта. Затова намира и
престъплението за недоказано по категоричен начин. При условията на евентуалност
заявява, че счита случаят за маловажен и приложение следва да намери разпоредбата на
чл.206, ал.6, т. 4 от НК предвид, че вещта е върната в хода на досъдебното производство, и
предлага на подсъдимия да бъде наложена глоба в размер на 300 лева. Като изключително
смекчаващо обстоятелство посочва дългият – осемгодишен – период на разследване, която
обосновава и приложението на чл.55 от НК.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, като съдебната фаза на
наказателното производство е проведена без участието на подсъдимия К., в хипотезата на
чл.269, ал.4, б. „в“ от НПК.
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.З.К. е роден на ******. в град С., постоянният му адрес е в град С.,
ж.к. Сини камъни, блок 1, ******, със средно образование, не е женен. Пребивава в
Кралство Белгия на адрес: град А. ****, улица О. № ******
Подс. Гено К. е осъждан като: 1) с влязла в сила Присъда № 26/23.04.2013г. по
НОХД № 169/2012г. по описа на Районен съд – Котел, за престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от
осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години, и 2) със Споразумение № 154/30.10.2015г. по НОХД № 4003/2015г. по
описа на Софийския районен съд за престъпление по чл.354а, ал.1, изр. 1, предл. 4, алт.1 от
НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 10 месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим, и Глоба в размер на 2 500 лева; с влязло в законна сила на
17.11.2015г. определение, постановено по НОХД № 4003/2015г. на РС-София, е постановено
Г.З.К. да изтърпи ефективно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
1
наложено му по НОХД №169/2012г. на РС-Котел. Подс. Гено К. е бил освободен от Затвора
– Бургас на 06.01.2017г., когато е изтърпял наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, наложено му по НОХД № 4003/2015г. на РС-София.
На 05.04.2013г. свид. И.Д.Б. е вписан в Търговския регистър като управител на
„А.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, к.к.
Слънчев бряг – запад, комплекс „А.“, етаж 1, търговски обект с идентификатор
51500.506.****** Основният предмет на дружеството е Менажиране на недвижими имоти;
инвестиционни дейности в областта на строителството и недвижимите имоти;
посредничество при продажба на недвижими имоти; покупка, строеж, или обзавеждане
на недвижими имоти с цел продажба; транспортни и таксиметрови услуги на пътници;
туристически дейности; туроператорска дейност, отдаване под наем на недвижими
имоти и услуги по поддръжката им. През 2017г. представляваното от свид. Б. дружество е
отдавало под наем апартаменти в комплекс „К.“ в к.к. Слънчев бряг, като за целта от
собствениците на апартаментите са му били предоставени пълномощни. Такова пълномощно
му е предоставила А. (А.) В.А., родена на ******г., гражданин на Руската Федерация, като
собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.622.*** с адрес
град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс „К. 2“, вход Н, етаж 2, ап.7. (О.А. е
роднина на едноличния собственик на капитала на „А.М.“ ЕООД – И.В.М.). Пак от 2017г.
свид. Б. се е познавал с подс. К., като познанството им е било от детската градина, която са
посещавали децата на всеки от двамата. През месец ноември 2017г. подс. К. е споделил на
свид. Б., че се е разделил със съпругата си и че трябва спешно да се нанесе в жилище, с
каквото той не разполага, поради което го е помолил да му намери такова жилище. Свид. Б. е
приел предложението и се е съгласил да му предостави под наем жилището на О.А., като е
уведомил подс. К., че може да остане в жилището до началото на летния сезон през 2018г.
Уговорили са и месечния наем, който подс. К. е следвало да заплаща на собственика, чрез
свид. Б., но че за тези условия следва да бъде сключен писмен договор за наем. Подс. К. му
отговорил, че има роднини, които работят в Нидерландия, от които чака да му изпратят пари
до няколко дни, и че когато това се случи той ще му предостави средства за наема и
едновременно с това ще подпишат и наемния договор. Свид. Б. е въвел подс. К. в
апартамента, показал му е обзавеждането, между които и телевизор марка „Филипс“, 32
инча, черен на цвят, сериен номер PFL 3807H/12, закупен пет години по-рано от собственика
О.А. от магазин „Технополис“ град Бургас за около 1 000 лева. Предоставил му е и ключ за
жилището. Няколко дни по-късно свид. Б. е започнал да звъни на подс. К. за изпълнение на
уговорките им – предоставянето на средства за наем и подписване на договор за наем, но
последният не си е вдигал телефона. След като това положение е продължило около
седмица, свид. Б. е започнал да търси подс. К. и понеже имал ключ за апартамента, един ден
в началото на месец декември 2017г. той влязъл в него. Забелязал е, че жилището видимо се
обитава и е решил да почака подс. К. там. Докато го е чакал забелязал, че телевизорът, който
е бил част от обзавеждането на апартамента и съответно предоставен за ползване от подс. К.
като наемател, липсва. По този повод той се е обадил на полицията за да съобщи за липсата
на тази вещ, а докато е чакал полицаите да посетят адреса, в апартамента е влязъл подс. К..
На въпроса за причината да липсва телевизора и къде е той, подс. К. му е заявил, че го е дал
на свой приятел, като свид. Б. стигнал до логичното предположение, че телевизорът е
продаден. Тогава свид. Б. му е казал да стои в жилището и да чака, без да му съобщава, че
предстои да дойде полиция. Докато двамата стоели в апартамента и разговаряли,
обстановката постепенно станала напрегната. В един момент подс. К. помолил свид. Б. да му
подаде връхната дреха, намираща се на стола. Свид. Б. взел дрехата за да му я подаде, но
решил преди това да провери какво има в джобовете, при което открил шило. Той извадил
шилото и тогава подал дрехата на подс. К.. Подс. К. не заявил на дошлите в апартамента
полицейски служители къде е телевизора, по която причина те започнали да го търсят
първоначално по заложните къщи, но не го намерили. Подс. К. през това време уведомил
2
Й.И.Г. за ситуацията и че телевизора, който му е дал, се издирва от полицията. На
07.12.2027г. Ганушев е занесъл телевизора в Районното управление – Несебър и го е предал
на полицейския служител Емил Мусаков, като в съставения за това действие протокол за
доброволно предаване той собственоръчно и срещу подпис е заявил, че телевизорът му го е
дал Гено за сумата от 140 лева. Същия ден подс. К. е бил задържан на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа. На следващия ден – 08.12.2017г., когато подс. К. е бил
освободен, телевизорът е бил предаден срещу разписка от Емил Димитров на свид. Б..
От заключението на съдебно оценителната експертиза, извършена в хода на
образуваното досъдебно производство от вещото лице В.Х.Д. се установява, че пазарната
стойност на телевизора марка „Филипс“, 32 инча, към 07.12.2017г., е в размер на 615 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се доказа по категоричен и несъмнен
начин от показанията на свидетеля И.Д.Б., от служебно изисканата от съда справка за
съдимост № 240704005000288112 от 04.07.2024г. на РС-Несебър, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно Протокол за
доброволно предаване от 07.12.2017г., разписка от 08.12.2017г., Пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег.№ 9733 от 29.07.2014г. на нотариус С.А. с рег.№ *** на НК и район
на действие Несебърския районен съд; Заключението от съдебно-оценителната експертиза
от 02.01.2018г., извършена от вещото лице В.Х.Д. Заповед за задържане рег.№ 304зз-1356 от
07.12.2017г., издадена от служител при РУ Несебър, Писмо от Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ към МВР рег.№ А-13886 от 21.05.2021г.
От правна страна:
Обсебването като вид престъпление е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК,
като ал.1 от текста го определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ,
която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима
вещ, при това, чужда, като е възможно част от нея да принадлежи на законно основание на
дееца. От обективна страна е важно да се установи, че вещта се намира във владение на
дееца, както и да се установи какви точно действия може да осъществява с нея.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Обсебването е
резултатно престъпление и се счита за довършено с общественото засягане на възможността
собственикът на вещта да се разпорежда с нея. Това е следвало от акта на имуществено
разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк
умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на
правно основание и че му е позволено да върши с нея само определени действия. Във волево
отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира,
че с деянието си подсъдимият Г.З.К. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел напълно
кореспондират с останалия доказателствен материал, като гласните и писмените
доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят като всестранно и
пълно изясняват всички релевантни за делото факти. Независимо, че по делото не бе
разпитан вторият, поискан от прокурора свидетел – Й.И.Г., се установява, че
инкриминираната вещ – телевизорът, за кратко време се е намирала у него, като същият
собственоръчно е заявил при предаването (въз основа на еднолично взето от него решение)
на вещта на полицейските органи, че тя му е била предадена именно от подсъдимия К..
3
Установи се по несъмнен начин, че телевизорът марка „Филипс“, 32 инча, черен
на цвят, сериен номер PFL 3807H/12, собственост на А. В.А., е бил предоставен във
владение на подсъдимия Г.З.К.. Същият я е присвоил, разпоредил се е с нея (като я е продал
или е предоставил в залог) в своя полза срещу сумата от 140 лева, и при поискване от страна
свид. Б., който му е предал владението, подсъдимият не е върнал телевизора, независимо, че
е съдействал връщането да бъде осъществено. Изпълнителното деяние е било довършено
именно чрез разпореждането с телевизора и несъмнено, след тези действия на подсъдимия,
собственикът на вещта не би могъл да упражнява правото и на собственост над нея.
Следователно налице е престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК.
Неоснователни са претенциите на защитника на подсъдимия, деянието да се
квалифицира по по-леко наказуемия състав. При преценката за съставомерността на
деянието съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл.206 ал.5 от
НК – маловажен случай. Според легалната дефиниция на това понятие, уредено в чл. 93 т.
9 от НК "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно обществената
опасност на обсебванията е висока, защото те засягат възможността на собственика на една
движима вещ да се ползва в пълен обем от правата си, които законът му предоставя и
съответно защитава. Действително стойността на инкриминираната вещ е над минималната
работна заплата за страната (460 лева през 2017г.), но освен това смекчаващо обстоятелство
липсват други такива, които да определят случая като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив, налице са обстоятелства в обратна насока, сочещи към по-
висока степен на обществена опасност на деянието, че подсъдимият се е разпоредил с вещта
в кратък период, след като му е била предоставена във владение, както и на по-висока
обществена опасност на самия деец – предишните му осъждания, едно от които е за
противозаконно отнемане на чужда вещ, както и обстоятелството, че е извършил деянието
няколко месеца след като е изтърпял наказания „Лишаване от свобода“.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – присвояване на
чужда движима, вещ, която деецът владее, респ. разпореждане със същата.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, пряк умисъл като форма
на вината. Подс. Гено К. добре е знаел и съзнавал, че телевизорът е собственост на друго
лице, както и че тази вещ му е била предоставена във владение, поради което му е позволено
да върши с нея само определени неща (временно да я ползва) според предназначението й.
Знаел е също, че дължи връщането й на собственика, но въпреки това се е разпоредил с
вещта.
Причини за извършването на деянието са ниското правно съзнание на
подсъдимия и пренебрежение към правото на собственост.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че с оглед посочените по-горе правни изводи, подсъдимият Г.З.К.
следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.206, ал.1 от
НК.
С оглед изложеното за липсата на основания за приемане случаят за маловажен,
то и наказанието не следва да бъде налагано при условията на чл.206, ал.5 от НК.
Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за
преквалифициране на деянието по чл.206, ал.6, ал.4 от НК, като такова преквалифициране не
следва да бъде извършвано и на основание чл.206, ал.4, т.1 от НК, защото връщането на
обсебения телевизор, макар и направено преди приключване на съдебното следствие, не се
дължи на доброволно поведение на дееца, а на намесата на полицейските органи след
4
07.12.2017г.. Вярно е, че фактическото приобщаване на телевизора като веществено
доказателство е станало чрез „протокол за доброволно предаване“ от 08.12.2017г., но
инициативата за това действие не се дължи на подсъдимия, а на органите на МВР, които са
предприели действия по издирване на инкриминираната вещ, извършили са задържане на
подс. К. като установен автор на деянието, но от страна на последния не е осъществено
съдействие за установяване местонахождението на телевизора. Изобщо нормата на чл.206,
ал.6 от НК толерира само онова посткриминално поведение на дееца, при което същият
доброволно и по своя инициатива е организирал акта на възстановяването. Тя е неотносима
към случаите, когато присвоеното имущество е издирено след намеса на
правоохранителните органи, каквато е процесната хипотеза.
Осъжданията на подс. Гено К. за извършени престъпления от общ характер, както
и обстоятелството, че е извършил посегателство върху чужда собственост няколко месеца
след като е изтърпял наказания „Лишаване от свобода“, се отчитат от съда както отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Продължилото обаче 6 години разследване и общо повече от 7 години
наказателно производство задължително се отчита от настоящия съдебен състав като
изключително смекчаващо обстоятелство, независимо, че това забавяне не се дължи основно
на бездействията на разследващите органи, а на необходимостта от установяване
местонахождението на обв. К. за да бъде същият призован за извършване на процесуални
действия с негово участие, по която причина пък производството е било спирано. Това
смекчаващо обстоятелство налага наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде определено
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под минимума от една година. При
определяне на самия размер на наказанието съдът отчете наличието на посочените по-горе
отегчаващите отговорността обстоятелства, но и обстоятелството, че в крайна сметка вещта
е възстановена, собственикът не е претърпял вреди от престъплението, което също следва да
се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Затова и определи размер на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, който срок намира за подходящ,
справедлив и способстващ за поправянето на подсъдимия в значителна степен, налагащо
въздържане от по-нататъшно посегателство срещу чуждата собственост, или да бъде
превъзпитан и да се създаде у него чувство на зачитане и съобразяване с установения правов
ред. Освен това съдът намира, че това наказание е съответно и на самата обществена
опасност на деянието. Същевременно се гарантира съблюдаването на генералната превенция
и оказването на превантивно въздействие спрямо членовете на обществото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.З.К.
следва да заплати направените в досъдебното производство разноски, възлизащи на сумата в
размер на 93,84 лева, по сметка на ОДМВР – Бургас.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5