Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 22.05.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16682 по описа за 2019г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Н.Б.“ ООД твърди, че от 2008г. между него и ответното дружество „А1 България“ ЕАД възникнали договорни правоотношения по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги чрез множество отделни договори, а в договорните отношения с ответника, ищецът бил третиран като корпоративен клиент. На 31.01.2019г. от банковата сметка на ищеца с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, били извършени неоторизирани парични преводи в общ размер на сумата от 800 500 лева, подробно описани по размер, вальор и получател в обстоятелствената част на исковата молба. Преводите били насочени към банковите сметки на трети лица- дружества, с които ищецът не поддържал финансови отношения и нямал неуредени финансови задължения (трети лица- помагачи на страната на ответника в настоящия процес). След узнаване на факта за нареждането на неоторизираните паричните преводи, ищецът предприел незабавно действия по анулирането им, но въпреки това - част от паричните суми, чиито общ размер достигнал 361 000 лева, били неправомерно изтеглени на каса от трети лица и не били върнати на ищеца. Този факт причинил на ищеца имуществена вреда, съизмерима със загубата на посочената сума. Във връзка с осъществените неоторизирани банкови операции, било образувано досъдебно производство,  развиващо се като пр. пр. № 1412/2019г. по описа на Окръжна прокуратура- гр. Варна. Вредоносният резултат настъпил и поради обективната невъзможност на ищеца да обслужи/ разплати дължими плащания  на дружеството - към трети лица и както и произтичащите от това пропуснати ползи.

Настъпването на описаните имуществени вредоносни последици произтичало пряко от осъществените противоправни действия и бездействия от страна на служител на ответното дружество – Д.М.Е., който без да положи дължимата грижа и да установи действителната самоличност на явилото се пред него лице, нито автентичността на представеното пред него пълномощно бил осъществил технически действия по издаване и активиране на нова СИМ карта, за предоставяне на услуга чрез абонатен номер *******, която в последствие предоставил на явилото се в офиса на мобилния оператор неустановено лице (мнимият представител на дружеството, по чиято инициатива била извършена споменатата процедура). Осъществените от служителя на ответника Д.Е. технически действия по издаване на нов СИМ, на практика довели до блокиране на комуникационната линия на вече издадената и работеща СИМ карта, която се намирала в държане на управителя на ищеца, и мним представител на дружеството. Неправомерно издаденият от служител на „А1 България“ ЕАД и предоставен на мнимия представител дубликат на СИМ, създало  практическа възможност за оторизиране на неправомерно наредените банкови преводи на значителни суми - от споменатата сметка на ищеца  в „Райфайзенбанк България“ ЕАД – към сметките на трети лица.

След  получаване на оторизационен код за банкова транзакция под формата на електронно текстово съобщение – неустановено трето за ищеца лице потвърдило нареждането за извършване на неоторизираните банкови преводи. Според твърденията на ищеца, неправомерното поведение на ответното дружество „А1 България“ ЕАД  се състои в липсата на достатъчно адекватна система за сигурност и идентификация, с цел предотваратяване на измами (в съответствие с чл. 243- 244 от ЗЕС), както и че не са въведени адекватни правила, процедури и стандарти в тази насока. Служителят на дружеството Е., който осъществил пряко техническите действия в офиса в гр. Видин също бил действал неправомерно, като не бил положил дори елементарна грижа, осъществявайки формална, а не задълбочена проверка на автентичността на представеното пред него пълномощнои на самоличността на явилото се пред него лице. Ищецът обосновава наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответното дружество и настъпването на вредоносните последици с твърдението, че издаването на дубликат на SIM карта на мним пълномощник е създала основната предпоставка за получаване на оторизационения код на мобилното банкиране, а с помощта на този секретен код по- късно е било потвърдено вече даденото нареждане за неоторизиран банков превод. При изложените фактически твърдения, с оглед допуснатото с определение от 06.11.2023г. увеличение на предявените искове, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумите както следва:

·      сумата от 62 000 лева, представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 146 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496581 и вальор 31.01.2019г.

·      сумата от 90 000 лева, представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 200 000 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496577 и вальор 31.01.2019г.

·      сумата от 14 000 лева, представляваща частична претенция от претенция в пълен размер от 14 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496576 и вальор 31.01.2019г.

и да му заплати мораторна лихва, начислена върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 19.12.2019г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски

Исковата претенция е оспорена от ответника „А1 България“ ЕАД  по основание, по съображенията, които са изложени подробно в подадения отговор. Ответното дружество не оспорва факта на съществуване на договорни правоотношения между него и ищеца „Н.Б.“ ООД към 31.01.2019г., както и не оспорва твърдението за наличие на действащо трудово правоотношение със служителя Д.М.Е., към 31.01.2019г. когато се твърди да е настъпило имущественото увреждане. Ответникът оспорва надлежната своя пасивна материална легитимация по предявените претенции, отричайки твърдението, че „А1 България“ ЕАД не изпълнява нормативно установените свои задължения, както и че служител на дружеството е реализирал противоправно поведение в контекста на описаната в исковата молба фактическа обстановка. Ответникът поддържа тезата, че неговият служител Д.Е. е извършил с необходимата задълбоченост предвидената в процедурите проверка на самоличността на представилото се като пълномощник лице, сверил е надлежно вписаните данни в пълномощното с представения документ за самоличност, както и с наличните данни за  управителя на „Н.Б.“ ООД в базата данни. Служителят на ответника обаче, не разполагал със специална компетентност, нито със специални технически средства, чрез които да може да извърши проверка на автентичността на представения упълномощителен документ.

Независимо от изложеното, ответникът оспорва и твърденията за наличие на пряка причинно-следствена, връзка между описаното от ищеца поведение на неговия служител Д.Е. от една страна и релевираните от ищеца имуществени вреди от друга страна. Акцентира в тезата си върху факта, че процесните неоторизирани плащания от сметката на ищеца били извършени в крайна сметка  чрез платформата за електронното банкиране на трето лице - „Райфайзенбанк Б.“ ЕАД, а не посредством процесния оторизационнен код, който ответника „А1 България“ АД трябвало да достави чрез своята електронна услуга. Поддържа тезата, че обективният вредоносен резултат може да е бил предизвикан от спецификите на избраната от ищеца система за електронно банкиране или от служители на ищеца.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за настъпване на твърдените вредоносни последици, поради недоказаност на твърдението за липса на основание за превод на паричните суми по сметникет на трети лица и на твърденията за действителното намаляване на имуществото на ищцовото дружество, в резултат от неоторизирани преводи.

При становище на съда за основателност на иска, ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния разултат от страна на ищеца, доколкото служителите на последния не положили дължимата грижа за съхраняване на имуществото на дружеството. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.

            Конституираните в качеството на трети лица – помагачи на страната на ответника дружества - „Н.К.“ ЕООД, „Г.р.9.“ ЕООД, „К.к.“ ЕООД и „Г.**“ ЕООД не изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

            Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните в процеса не спорят и въз основа на прието като доказателство писмо с изх. № 365000-5384/08.02.2019г., което е адресирано от ищеца до ОД на МВР-Варна се установява, че по силата на договорно правоотношение между ищеца и ответника, към 31.01.2019г. ищецът „Н.Б.“ ООД е ползвал телекомуникационни услуги, предоставени от ответника „А1 България“ ЕАД, чрез СИМ карта № 8935901187007252715 за абонатен номер *******.  Съдържанието на същото писмо мотивира извода, че на 31.01.2019г. двукратно е бил сменен СИМ на посочения номер, в следната хронологична последователност: За пръв път от Д. М.Е., служител на ответника -  в 9: 51 часа в магазин гр. Видин, а в последствие в 11:51 часа в офис за корпоративни клиенти в гр. Варна.

            Съдържанието на приети като доказателства заверени от страната преписи от Заявление за смяна на СИМ /стр.9 от делото/ и  Пълномощно с нотариална заверка /на стр. 8 от делото/ установява твърдението на ищеца, че на 31.01.2019г. в гр. Видин, в магазина на ул. *******, пред работещия там служител на ответника - Д. М.Е., се е явило физическо лице, което се е легитимирало като полномощник, чрез пълномощно, носещо от формална страна печат на нотариус В.Д.с рег. № 115 на НК.

Приетата като доказателство Служебна бележка с изх. № 19/01.04.2019г. издадена от нотариус В.Д.с рег. № 115 на НК установява неавтентичност на споменатото пълномощно.

Приетата като доказателство Служебна бележка от 17.02.2020г. издадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /стр.35 от делото/ установява твърдението на ищеца, че е титуляр на банковата сметка на ищеца с IBAN ***, открита при същата банка.

Приетия като доказателство препис от Инструкция за сигурност при използване на „Райфайзен ОНЛАЙН“ /стр.65-84 от делото/  установява съдържанието на техническите правила, които е следвало да бъдат спазени от физическото лице, което оперира от името на титуляра „Н.Б.“ ООД с паричните средства по банкова сметка *** ***, когато използва услугата за интернет банкиране.

Съдържанието на постъпилите и приобщени към делото писмо с изх. № 1412/2019г. на ОП Варна /стр. 11 от делото/, писмо с вх. № 260640/05.01.2021г. на ОП Варна /на стр. 85 от делото/, писмо с вх. № 280553/17.02.2021г. и приложено към него Постановление от 23.07.2019г. на Прокурор при Специализираната прокуратура /стр.93-95 от делото/, писмо с вх. № 367964/07.12.2021г. /на стр.321 от делото/ и писмо № 275896/21.03.2022г. на на Специализираната прокуратура /на стр. 238-239 от делото/, установявт, че по повод споменатите обстоятелства е било образувано досъдебно производство, съответно на прокурорска преписка № 1412/2019г. по описа на ОП Варна. Споменатата преписка по- късно е била приобщена към ДП №193/2018г. на ГДБОП. Споменатите документи мотивират извода, че досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.212а, ал.1 НК, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което е било повдигнато обвинение срещу А.Т.Л.и В.П.В., за това, че чрез внасяне на зловреден код в компютърна конфигурация, ползвана от „Н.Б.“ ООД, те достъпили онлайн банкирането на споменатото дружество и пренаредили парични суми от банковата сметка на дружеството към дружествата „Н.К.“ ЕООД, „Г.р.9.“ ЕООД, „К.к.“ ЕООД и „Г.**“ ЕООД на обща стойност от 800 000 лева. В последното от споменатите писма се съдържат данни, че разследването не е приключило и предстои прецизиране на обвинението и за извършване на други деяния. При наличие на посочените по- горе данни, при липсата на възможност за достъп до събраните в хода на висащо досъдебното производство доказателства, настоящият съд постанови  Определение от 24.03.2022г. за спиране на производството, но споменатото определение бе отменено по жалба на ищеца и с Определение №1859 /14.07.2022г. по ч.гр.д. № 1661/2022г. на  АС София бяха дадени задължителни за настоящия съд указания - за продължаване на съдопроизводствените действия.

Приетото като доказателство писмо с вх. № 310732/10.11.2022г. и приложения /на стр. 301-310 от делото/ съдържа аналитични данни за операциите при извършване на услугата „Райфайзен ОНЛАЙН“ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, както и аналитични данни за извършени операции със сметката на „Н.Б.“ ООД. Съдържащите се в писмото аналитични данни не се обсъждат подробно от съда, тъй като са обект на изследване от възложената съдебно- икономическа и съдебно техническа експертизи.

Приетото като доказателство писмо с вх. № 313467/29.11.2022г. /на стр. 321-375/ съдържа аналитични данни за данъчни документи на „Н.К.“ ЕООД, които не се обсъждат подробно от съда, тъй като са обект на изследване от възложената съдебно- икономическа експертиза.

Като доказателства по делото са представени и приети /на стр. 383-400 от делото/ преписи от книжа, представляващи част от съдържанието на том І и том ІІ от ЗМ №137/2019г. на МВР, съответна на пр.пр. №1412/2019г. по описа на ОП Варна. Книжата съдържат данни относно действията на дружествата „К.к.“ ЕООД и справка от дружеството „Суперхостинг БГ“ ООД, съдържаща технически данни за достъп.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- икономическа експертиза (основно и допълнително), която е изготвена от вещо лице Ю.Х.  мотивира следните изводи, относими към подлежащи на доказване, правнозначими факти:

·         Към 31.01.2019г. дружеството „Н.Б.“ ООД е оперирало с активна сметка с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк (България)“.

·         На посочената дата, от посочената сметка са били наредени банкови преводи към „Н.К.“ ЕООД  за сумата от 146 500 лева, към „Г.р.9.“ ЕООД за сумата от 200 000 лева, към „К.к.“ ЕООД за сумата от 200 000 лева, към „Микит“ ООД за сумата от 100 000 лева и към „Г.**“ ЕООД за сумата от 154 000 лева.

·         Преведените суми, които са посочени по- горе са захранили банковата сметка на получателя и след това са изтеглени в брой, на каса.

·         Посочените в преводните нареждания основания /фактури/ не са осчетоводени от ищеца.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- техническа експертиза (основно и допълнително), която е изготвена от вещо лице Г.Р.  мотивира следните изводи, относими към подлежащи на доказване, правнозначими факти:

·         В електронния архив на „А1 България“ АД не се съдържат данни за получени текстови съобщения от процесните СИМ карти на 31.01.2019г. Системните текстови съобщения, в които би могъл да се съдържа и т.нар. код за авторизация на транзакция, осъществена чрез „Райфайзен ОНЛАЙН“ на „Райфайзенбанк (България)“АД  представляват трафични данни и не се съхраняват, считано към датата на изготвяне на експертното заключение.

·         В операциите на 31.01.2019г. които са осъществени от дружеството „Н.Б.“ ООД с активна сметка с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк (България)“ са били извършени от Ай Пи адреси, които не съответстват на адреса на ищеца. Идентификация на тези адреси би могла да бъде направена посредством конкретни данни от локалния интернет доставчик.

·         Достъпът до интернет банкирането във всеки един от процесните банкови преводи е осъществен при употреба на оторизационен код, който е получен посредством СИМ карта № 8935901187007252715 за номер *******.

·         Извършената от вещото лице проверка на две от компютърните системи на ищеца установяват наличие на антивирусни защитни механизми, които по мнението на вещото лице са достатъчна защита от вируси, но не предпазват от т. нар. „фишинг мейли“ и въведен чрез тях т.нар. зловреден код.

·         При предоставяне на услугата „Райфайзен ОНЛАЙН“ на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД - потребителят /“Н.Б.“ ООД/е заявил пред банката, че ще оторизира/ подписва платежни нареждания в онлайн банкирането, чрез получаване на код за авторизация на мобилния си номер. Това средство за сигурност се явява втори фактор за сигурност – независим канал, по който се получава информация за детайлите на превода. Според заявеното от ищеца пред банката, оторизирането на превода ще се осъществява чрез номер *******, посредством изпратен от банката секретен оторизационен код.

·         Изпращането на СМС от системата за получаване на оторизационен код е отделно действие от ръчното въвеждане на получения оторизационен код в онлайн банкирането.

·         Не съществува техническа възможност за извършване на банков превод, само чрез оторизиране на превода, чрез номер *******. Необходимо за извършване на превод от сметката на ответника е използване на предоставени от банката индивидуални потребителско име и парола.

·         Достъп до интернет банкирането на услугата „Райфайзен ОНЛАЙН“ на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД са имали общо три лица, всяко едно от които е смняло многократно потребителското си име и парола;

·         В системата на „Райфайзенбанк (България)“АД не са налични данни за това, дали “Н.Б.“ ООД е спазвало предоставените от банката Инструкции за сигурност.

·         В системата на оператора на номер ******* „А1 България“ АД не се съхраняват данни за местоположението от което е била използвана издадената на 31.01.2019г. нова СИМ карта, тъй като тези данни съставляват трафични данни и не се съхраняват.

            В дадените пред съда показания, свидетелката И.Б.И.заявява, че в качеството на управител на ищеца била осъществявала интернет банкиране посредством банковата сметка на „Н.Б.“ ООД в „Райфайзенбанк (България)“АД. Свидетелката заявява, че на 31.01.2019г. се намирала в офиса на дружеството и около 8.30 часа сутринта провела телефонни разговори, а после оставила телефона на бюрото си. Малко по- късно, свидетелката вече забелязала, че телефонът обозначава невъзможност да се ползва, с надпис липса на достъп до сим- картата. Свидетелката рестартирала телефона си, но поради констатацията, че СИМ картата все пак няма достъп до услугата – тя преместила тази карта в друг телефонен апарат, установявайки, че и там СИМ също не работи. След това,  свидетелката потърсила по телефона съдействие от определения от „А1 България“ ЕАД специален служител на оператора, доколкото предварително знаела, че този служител бил определен от ответника за по- удобно и бързо свързване с клиентите от „Н.Б.“ ООД. По- късно, свидетелката получила уведомление също и от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - за излъчване на банкови преводи на значителна стойност от сметките на дружеството - към трети лица. Според преценката на свидетелката, бил изминал около един час от момента, в който тя забелязала надписа за СИМ карта без достъп -  до момента, в който тя предприела молба за съдействие със към служител на „А1 България“ ЕАД. Свидетелката заявява, че до случая, за който разказва, не е имала друг случай, в който СИМ картата на телефона й да загуби обхват. Свидетелката познавала лично служителя Е.Ж., на чието име било издадено представеното  пред „А1 България“ ЕАД пълномощно. Лицето работело за „Н.Б.“ ООД, но при това - никога не му били възлагани административни задачи и не бил упълномощаван да представлява работодателя си. Служителят Е.Ж. бил на работа и присъствал в предприятието рано сутринта на 31.01.2019г.,                а поводът за присъствието му бил, че бил изчаквал друг свой колега (М.В.) да приключи работа. Свидетелката заявява, че не е чувала за дружествата „Н.К.“ ЕООД, „Г.р.9.“ ЕООД, „К.к.“ ЕООД и „Г.**“ ЕООД и не е имала отношения с тях.

В дадените пред съда показания, свидетелят  Д.М.Е. заявява, че е служител на ответника от 2016г. и до момента на разпита, като е работил само в търговски обекти в гр. Видин. До момента на даване на показанията, той не бил разпитван по повод случая, за който се води делото. За този случай, свидетелят си спомня, че непознат за него клиент посетил работното му място - офиса на А1, във Видин и предоставил нужните документи - пълномощно и документ за самоличност, като отправил искане за смяна на СИМ карта. При това свидетелят спазил точно процедурата, а после сменил чипа на СИМ, за който бил уведомен, че е изгубен или откраднат. Свидетелят бил преминал служебно обучение и твърди че познава отлично правилата на работодателя „А1“, които изисквали след идентификация на клиента, да сканира и „качва“ по ЕГН на титуляра пълномощното, което му е представено, а ако е фирма - титуляр е собственика на фирмата, а пълномощното се поставя в директория, във файл, който е специално предназначен за клиента ЮЛ, на който е издадена чип картата. Служителят бил длъжен да проверява от формална външна страна имената, наличието на печат на пълномощното и въз основа на това да си прави изводи. Други проверки извън съдържанието на документа и неговите реквизити, служителят  не бил длъжен да направи към този момент, когато е пред него клиента. Тези правила действали към 2019 г. Имало вътрешна процедура, която била написана и  ако нещо не е ясно, служителите трябвало да поискат инструкция от управителя на магазина. По оценка на свидетеля, процесът по смяна на СИМ минал напълно нормално, по стандартния начин и не създало трайни впечатления. Свидетелят бил инструктиран от работодателя „А1“, че  лицето, желаещо смяна на СИМ карта трябва да представи при явяването си валиден документ за самоличност, ако той е титуляр, а ако не е титуляр, - трябва да представи документ за самоличност и пълномощно. В пълномощното трябвало да е написано изрично, че този човек може да заявява смяна на СИМ карти. Идентификацията на клиента от служителите на оператора се извършвала винаги лично и визуално - на базата на данните, които са нанесени върху личната карта на клиента. Необходимо било на пълномощното да е написано изрично „да ме представлява пред „А 1 Б.“  ЕАД“ и след като това било спазено – служителят вече можел да подменя чипа. Смяната на СИМ технически отнемала 1 минута, но свидетелят не помни колко време е отнела смяната на конкретната СИМ в конкретния случай. Свидетелят не си спомнял конкретния човек във връзка с този случай, тъй като до обяд обичайно през магазина минавали много хора. Свидетелят обичайно обслужвал около 25, 30 човека в рамките на един работен ден и било ежедневие да се подменят СИМ карти. Вечерта в същия ден, около 20 часа свидетелят бил уведомен от регионалния мениджър, че е станал някакъв проблем и за да ме пита какво се е случило, а свидетелят уведомил, че е обслужил 25 - 30 човека и системите записват всичко. До момента свидетелят не бил разпитван за случая от правоохранителните органи.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Х.В.заявява, че работи в „Н.Б.“ ООД и познава служителя Е.Ж., който бил негов колега. Свидетелят си спомнял, че сутринта на 31.01.2019г., той изчакал Ж.на входа на производствената база на „Н.Б.“ ООД и после двамата отишли да правят довършителни работи в апартамент на свидетеля, намиращ се в с. Тополи, до Варненското езеро. Свидетелят и Ж.били ангажирани с тази дейност непрекъснато до 16-17 часа в същия ден.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            По допустимостта на предявените искове;

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са релевирани по установения от закона ред, чрез формално редовна искова молба и с тях е сезиран компетентен според родовата, местната и функционална подсъдност.

Фактическите твърдения, на които са основават исковете, обосновават сатегоричен извод за надлежна процесуална легитимация на страни в процеса, включително и за наличието на правен интерес от привличане и участие на конституираните в хода на процеса трети лица- помагачи на страната на ответника.

Предмет на конкретния правен спор е претенция за обезщетение, което според ищеца се дължи за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане, осъществено от ответното дружество /мобилен оператор/, поради неприлагане на нормативно установени изисквания за сигурна идентификация и поради небрежност на служител на ответника.  Описаните в исковата молба събития обаче, описват съществуването на две отделни договорни правоотношения на ищеца – едното от които с ответника, а другото – с неучастващото в процеса дружество „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

Нужно е обаче да се отбележи, че ищецът изрично желае претенцията му срещу ответника да бъде разгледана именно на деликтно, а не на договорно основание - това е видно от изявленията в исковата молба и във всички допълнителни уточнителни молби, които обвързват съда при условията на чл. 6, ал.2 от ГПК да разгледа именно предявения иск, особено като се има предвид факта, че в подкрепа на своето искане, дружеството - ищец релевира твърдение, че действителната причина за настъпване на имуществената вреда били извъндоговорни противоправни действия и бездействия на служител на ответника с когото ищецът се намирал в договорно правоотношение.  

В този смисъл, първият от преюдициалните за спора въпроси, които съдът би следвало, е свързан с конкуренцията между договорна и деликтна отговорност. Според настоящия състав на съда, споменатият въпрос е относим към основателността на иска, не за неговата допустимост, защото въпросът касае надлежната материална легитимация да се търси обезщетение на деликтно основание, поради използването на услуга, предоставена на договорно правоотношение с ответника.

По основателността на предявените искове;

Като анализира внимателно съществуващата съдебна практика, включително и задължителната практика на ВКС на РБ (актове по реда на чл. 290 от ГПК и Тълкувателни решения), както и преобладаващото становище на съвременната правна доктрина, настоящият състав на съда приема, че възможността за реализиране на договорна отговорност не изключва по принцип възможността за реализиране на деликтна отговорност. За целите на настоящия спор обаче, трябва да се отчита, че правната същност на отговорността по чл. 49 ЗЗД е различна от договорната отговорност, както и от основния състав на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността, която е основана на чл. 49 от ЗЗД има гаранционно- обезпечителна функция и за възникването й е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: настъпване на вреди за пострадалия ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният да е възложил изпълнение на някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, при наличие на пряка причинно- следствена връзка между тях.

Понеже между страните е безспорно обстоятелството, че ищецът и ответника са обвързани от договорно правоотношение, което е определило правата и задълженията им като страни в договора за предоставяне на мобилна услуга от страна на „А1 България“ ЕАД, ще трябва да се отчита, че според константната съдебна практика (Решение № 739 от 06.11.2009г. по гр.д. № 1307/2008г., ІІІ Г.О. на ВКС и др.) - предпоставките за реализиране на договорна отговорност изключва приложимостта на института на непозволеното увреждане, когато вредоносното деяние представлява действие, произтичащо от изпълнение на задължение по конкретна договорната връзка. Съдът не би могъл да обсъжда причините, поради които ищецът не желае да релевира претенция за обезщетение на договорно основание, при наличието на действащ договор, а основава претенцията си на деликтна отговорност, но при решаване на спора не би могъл да игнорира правнорелевантния факт на съществуваща договорна връзка между ищеца и ответника, която може да не предвижда използването на СИМ карта за авторизиране на преводи при онлайн банкиране. Този извод се налага, в контекста на задължението на съда, да обсъди   твърдението на ищеца,  че „А1 България“ ЕАД  не е положило дължимата грижа, за да създаде достатъчно адекватна система за сигурност и идентификация за предотвратяване на измами.

Обсъждайки този довод, съдът отчита липсата на доказателства за това, че „Н.Б.“ ООД е уведомила ответника „А1 България“ ЕАД за особената цел/ предназначение, за която ще бъде използвана предоставената чрез номер ******* мобилна комуникационна услуга, при използване на предоставената от третото неучастващо в спора лице - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД специална банкова услуга „Райфайзен ОНЛАЙН“.

 

Разрешаването на правния спор, изисква преди всичко да се изясни точния механизъм на причиняване на имуществените вреди като се отчита спецификата на този механизъм в резултат от юридически факт от типа на „технологично събитие“, реализирано на 31.01.2019г.

Според съда, самият механизъм на реализиране на споменатото „технологично събитие“ от 31.01.2019г. остана неизяснен, по обективни причини.

В хода на съдебното дирене обаче бе установено без съмнение, че вредите са причинени при използване на предоставена от третото неучастващо в спора лице - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД специална банкова услуга „Райфайзен ОНЛАЙН“. Според заключението на специализираната съдебно- техническа експертиза, обаче за реализирането на процесните неоторизирани транзакции, предизвикали имуществените вреди е необходимо да са били използвани предоставените от „Райфайзенбанк (България)“ АД потребителско име и парола. Според заключението на експертизата, има данни, че „Райфайзенбанк (България)“АД  е предоставило потребителско име и парола не само на управителя на дружеството, но на още две физически лица, опериращи от името на “Н.Б.“ ООД. Според категорични извод на икспертизата, предоставената от „А1 България“ ЕАД услуга всъщност представлява не самостоятелен, а втори /допълнителен/ фактор за сигурност – независим канал, по който се получава информация за детайлите на превода чрез номер *******. Вещото лице изрично посочи, че не съществува техническа възможност за извършване на банков превод, само чрез оторизиране с предоставения от „А1 България“ ЕАД номер *******.  В системата за електронно банкиране на  „Райфайзенбанк (България)“АД е въведена Инструкции за сигурност, но според заключението на вещото лице Р., не са налични данни за това, дали “Н.Б.“ ООД е спазвало предоставените от банката правила за сигурност.

Всички споменати обстоятелства, не само не доказват претенцията на ищеца, но внасят известно съмнение в релевираните от ищеца процесуални тези – същите, на които се основава тази претенция.

 Макар в хода на съдебното дирене да бе установен несъмнено фактът на настъпването на вредите, настъпили като финансова последица от неоторизирани парични преводи, наредени от банковата сметка на ищеца, събраните доказателства не са достатъчни да установят твърдяното неправомерно поведение на служители на ищеца, нито пък наличието на пряка причинно- следствена връзка, като необходим елемент от фактическия състав на деликта.

Тук е уместно да се отбележи, че независимо от положените в хода на съдебното дирене процесуални усилия, неизяснен остана специфичния характер на извършване на механизма на настъпилия на 31.01.2019г инцидент, довел до имуществената вреда, за достоверния механизъм на реализиране на това „технологично събитие“, за участващите в неговата реализация лица.

Отчитайки конкретната необходимост от пълно и категорично изясняване на обстоятелствата, свързани с естеството на споменатото събитие и начина на извършването му,  с които има данни да са ангажирани ГДБОП, Специализирана прокуратура и ОП Варна - нестоящият състав на съда спря производството по настоящото дело с  Определение от 24.03.2022г., Именно по инициатива на ищеца - това определение бе отменено с Определение №1859 /14.07.2022г. по ч.гр.д. № 1661/2022г. на АС София, а дадените задължителни указания за продължаване на процесуалните действия наложиха приключване на съдебното дирене.

В резултат на прецизния и обективен анализ на всички събрани доказателства, съдът намира, че претенцията на ищеца остана обективно недоказана, поради липсата на категоричен и обоснован извод за наличието на пряка причинно следствена връзка между действията и бездействията на служителите на ответника „А1 България“ ЕАД  - от една страна и осъществилото се на 31.01.2019г. събитие, което несъмнено е довело до материални загуби за ищеца. В този контекст, не може да бъде пренебрегнат изводът на съдебно техническата експертиза, че системата на онлайн банкиране, би могла да бъде използвана независимо от предоставената от „А1 България“ ЕАД  телекомуникационна услуга, а използването на последната е само допълнителен елемент от сигурността на банковия превод.

При това, не бе категорично установено твърдението за противоправен характер на поведението на служители на ответника, особено като се отчита факта, че осъществилото се на 31.01.2019г. събитие е било реализирано в електронната платформа на трето, непривлечено като ответник лице „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а привлеченият като ответник „А1 България“ ЕАД не е уведомено за използването на предоставения от него СИМ с това специално предназначение.

Тъй като останаха недоказани - предявените от „Н.Б.“ ООД искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 По отношение на разноските;

            При изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. и съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на  ответника направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство които възлизат на 11 700 лева.

Третите лица – помагачи не дължат съдебни разноски и не са легитимирани да претендират такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.Б.“ с ЕИК *******, със седалище ***, „*******,  срещу „А1 България” ЕАД с ЕИК *******и адрес – гр. София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие издаването на 31.01.2019г. на нова СИМ карта за абонатен номер *******, за сумата от 62 000 лева, представляваща частичен иск от претенция за 146 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496581 и вальор 31.01.2019г. за сумата от 90 000 лева, представляваща частичен иск от претенция в размер на 200 000 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496577 и вальор 31.01.2019г. и за сумата от 14 000 лева, представляваща частичен иск от претенция за сумата от 14 500 лева във връзка с превод с реф.№ 190131408496576 и вальор 31.01.2019г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяването на иска на 19.12.2019г. до деня на окончателното плащане.

 

            ОСЪЖДА „Н.Б.“ с ЕИК *******, със седалище ***, „******* да заплати на „А1 България” ЕАД с ЕИК *******и адрес – гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК -  сумата от 11 700 лева (единадесет хиляди и седемстотин лева) за съдебни разноски.

 

Решението е постановено при участието на „Н.К.“ ЕООД с ЕИК *****, „Г.р.9.“ ЕООД с ЕИК ******, „К. к.“ ЕООД с ЕИК *******, „Г.**“ ЕООД с ЕИК *******, в качеството на трети лица, подпомагащи ответника „А1 България“ ЕАД, по исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Н.Б.“ ООД

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                           СЪДИЯ: