Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.12.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
20.11.2019
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
180 |
по
описа
за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
„Земинвест” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния му директор В. Л. С., подадена
чрез пълномощник – адв.М.Ч. от АК-***, против Решение №17 от 15.04.2019
год., постановено
по АНД
№171/2018 год. по описа на Районен съд – Крумовград, с което е потвърдено
наказателно
постановление №НЯСС-388 от 23.10.2018 год., издадено от Вр.И.Ф.
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ -
град София.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от обжалваното решение и
счита, че същото
е
неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Счита,
на първо място, че неправилно съдът е приел, че в случая
административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, както и че при
издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Заявява,
че намира
НП за неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че видно от
показанията на актосъставителя в съдебно заседание, проверката е извършена на
08.05.2018 год., с дадени предписания, със срок на изпълнение
един месец, след което нова проверка, относно изпълнение на дадените от
08.05.2018 год. предписания
не била извършена, а вместо това,
административният орган пристъпил направо към съставяне на АУАН,
без да се е убедил, дали установените в деня на проверката
нарушения са отстранени в предписания срок. Счита също, че е налице съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, винаги
водещо до отмяна, като сочи, че при извършената проверка
не е присъствало отговорно лице, констативният протокол, обективиращ
извършената проверка, не бил представен на
„Земинвест” ЕАД, за да може отговорното лице да вземе
становище по извършената проверка, респ. констатациите от нея и съответно
да ангажира доказателства, респ. да направи възражения.
Сочи, че АУАН
бил
съставен в отсъствието на нарушителя, което било съществуно
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна. На
следващо място излага довод, че с обжалваното НП били наложени две
наказания за нарушение на един и същи текст - чл.141,
ал.1 от Закона за водите, което било недопустимо,
предвид това, че нормата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, по която било наложено
наказанието, респ. наказанията, говорела за
неизпълнение на задължение/в единствено число/ по чл.141, ал.1 от ЗВ.
Според касатора, недопустимо било с едно НП да
бъдат наложени едновременно две наказания, без да е предвидена
законова санкция за всяко нарушение поотделно, а също така, недопустимо било ако се
приеме, че са установени две нарушения, то те да бъдат
обективирани в един АУАН и съотвтно в едно НП. Твърди, че правилото в
административния процес било за всяко нарушение да се съставя отделен АУАН и
съответно издавани отделни НП, по всяко едно от което отговорното лице да
предприеме своята защита. Счита, на следващо място, че отговорността
на „Земинвест” ЕАД е ангажирана
неправилно, не ставало ясно нито в съдържанието на НП, нито от
обективираното в АУАН, в какво точно се изразява, респ. в кое
фактическо действие се изразява нарушението от страна на „Земинвест”
ЕАД - дали
в това, че не е поддържал техническа изправност, не е осигурил КИС или в
неизпълнение на предписания, дадени в деня на
проверката. Важно обстоятелство ограничаващо правото на защита на отговорното
лице, също водещо до отмяна, според касатора, било, че административният орган
неправилно не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
като счита,
че от
деянието, ако е осъществено и ако представлява нарушение,
не са настъпили вредни последици, поради което и на това основание, съдът
следвало да приеме че са налице уславията на чл.28 от ЗАНН, а именно че е налице маловажност и след като не
преценил, че на тези основания НП се явява неправилно и незаконосъобразно,
съдът постановил неправилен акт. С оглед
изложеното, касаторът моли в жалбата, настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение, с което е потвърдено НП №НЯСС-388/23.10.2018 год. на председателя на ДАМТН, вместо което да постанови
друго, с което НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът - „Земинвест” ЕАД, със
седалище и адрес ***, с ЕИК ***, не се представлява.
Ответникът по касация – председателят на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага съдът да потвърди първоинстанционното решение на Районен съд –
Крумовград, с което, на „Земинвест” ЕАД *** е било наложено наказание - имуществена санкция за две различни
нарушения, противно на твърдяното в касационната жалба за такова по чл.141,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за водите. Счита, че това дружество е било длъжно да осигури поддържане в
техническа изправност на язовир, стопанисван от него, като е установено, че не
е оборудвал язовира с контролно-измервателни системи и са липсвали задължителни елементи от тях.
Счита също, че правилно е приложена санкционната норма на чл.200,
ал.1, т.38 от Закона за водите, която предвижда налагане на имуществена санкция
в минимума от 1000 лева за всяко едно от тези две установени нарушения, извършени от дружеството „Земинвест” ЕАД ***. Сочи,
че такава санкция е била приложена от
административния орган и съдът е потвърдил същата, като е изложил подробни
мотиви, както за установеното нарушение, така и за наложеното наказание, които
поддържа, поради което предлага да бъде потвърдено изцяло решението
на Районен съд – Крумовград.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №17
от 15.04.2019 год., постановено по АНД
№171/2018 год., Крумовградският
районен съд
е потвърдил наказателно постановление №НЯСС-388
от 23.10.2018 год., издадено от Вр.И.Ф. председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, на
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите/ЗВ/, на „Земинвест”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, са наложени:
по т.1 -
имуществена санкция,
в размер на 1000.00/хиляда/ лева,
за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите/ЗВ/ и по
т.2 - имуществена
санкция,
в размер на 1000.00/хиляда/ лева,
за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите/ЗВ/.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.05.2018 год. е съставен Констативен протокол №***/*** год. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, извършена от Д. Г. К. – ***, С.
Н. В. – ***, в присъствието на З. К. Б.
– представител на „Земинвест” ЕАД, на язовир „***”, находящ се в поземлен
имот №*** в землището на ***, актуван с Акт за частна държавна собственост №***/*** год., като собственост на касатора в настоящото
производство „Земинвест” ЕАД ***. Тримата извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
„***”, като установили, че короната на същия е полски път, проходима, без видими нарушения, водният и въздушен откос са видимо без нарушения, спирателният кран на основния
изспускател е отворен и в момента на проверката изтичала вода, бетоновата канавка по въздушния
откос на язовирната стена за отвеждане на дъждовните води била запълнена със земни
маси, преливника бил бетонов, в частта на преходния участък бил с нарушения, имало изравяния по дъното, бързотокът бил бетонов, с нарушения, с изравяния по дъното и
бетоновите стени, енергогасителят бил напълно разрушен, язовирната стена и съоръженията към нея не били оборудвани с КИС,
липсвали задължително необходимите, като налични, елементи на
КИС: геодезическа мрежа за следенето на поведението на язовирната стена,
нивомерно устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното
езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и
съоръженията към тях на ДАМТН, изграден пункт за измерване на филтриралото
водно количество под и през тялото на язовирната стена и нивомерен стълб в
язовирното езеро за измерване на наносите. В констативния протокол проверяващите дали предписания по техническата документация и по осъществяване на безопасна техническа
експлоатация.
Въз основа на тези констатации и след като контролният орган от състава
на ДАМТН - Д. Г. К. – ***, достигнал до извод
за допуснати нарушения по чл.141, ал.1, т.1 и по
т.2 от Закона за водите, а субект на нарушението е собственикът на
проверения обект, на 30.07.2018 год., в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението С. Н. В. и на оправомощен
представител на дружеството-нарушител, а именно З. К. Б., определен със Заповед
№*** от *** год. на изпълнителния директор
на „Земинвест” ЕАД ***, съставил АУАН №***/*** год.,
против „Земинвест” ЕАД ***, за това, че на 08.05.2018 год., в качеството си на
собственик на язовир „***”,
находящ се в поземлен имот №*** в землището на ***: 1. Не е осигурил
поддържането в техническа изправност на язовирната стена и преливника –
нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите и 2. Не е осигурил използването на измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***”,
отговаряща на изискванията на Наредбата за за условията и реда за осъществяване
на техническата и безопаснаста експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние -
нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите. АУАН бил редовно връчен на
упълномощен представител на нарушителя, който в вписал в същия, че има
възражения и нищо повече, като в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗНН,
такова писмено възражение не било подадено.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление №НЯСС-388 от 23.10.2019 год. от Вр.И.Ф. председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, на касатора „Земинвест” ЕАД ***,
били наложени административни наказания: по т.1 от НП - имуществена санкция, в размер на 1000.00/хиляда/
лева, за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите/ЗВ/
и по т.2 от НП - имуществена санкция, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за неизпълнение
на задължение по чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите/ЗВ/. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана
в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът е установил от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели – актосъставителят Д. Г. К. и свидетелите С. Н. В. и З. К. Б. Районният
съд е кредитира изцяло събраните по демето писмени и глрасни доктазателства, като непротиворечиви и еднопосочни.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е преценил
следното:
Съдът е приел
най-напред, че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, но че разгледана по
същество с посочените в нея доводи, се явява неоснователна. Съдът е приел, на следващо място, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното НП и че в производството по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание не са допуснати твърдените от жалбоподателя
процесуални нарушения, както и
е посочил, че АУАН е издаден от компетентен орган. Съдът е отбелязъл, че в случая, конкретните нарушения са констатирани от лице, което има право да
установява такива нарушения с АУАН - служител на РО НЯСС ЮЦБ в ГД НЯСС при
ДАМТН, оправомощено в надлежна форма от председателя на ДАМТН, въз основа на Заповед №***/*** год., Заповед №***/*** год. и Заповед №***/*** год. Отбелязъл е, на следващо
място, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и че съобразно разпоредбите на чл.201, ал.12 от ЗВ, наказателните постановления по
ал.11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При преценка на доказателствата районният съд е приел, че депозираната жалба е неоснователна, а
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено изцяло. Отново е
посочил, че от събраните доказателства по
делото се установява, че при извършената проверка на 08.05.2018 год. на язовир „***”, находящ се
в поземлен имот №*** в землището на ***, актуван с акт за частна държавна собственост №***/*** год., собственост на търговско дружество - „Земинвест” ЕАД ***, е съставен Констативен протокол №***/*** год., като при направената проверка е
установено, че бетоновата канавка по въздушния откос на язовирната
стена за отвеждане на дъждовните води е запълнена със земни маси, преливникът е бетонов, в частта на преходния участък е с нарушения, има
изравяния по дъното, бързотока е бетонов, с нарушения, с изравяния по дъното и
бетоновите стени, енергогасителя е напълно разрушен, язовирната стена и
съоръженията към нея не са оборудвани с КИС, липсват задължително необходимите,
като налични елементи на КИС:
геодезическа мрежа за следенето на поведението на язовирната стена, нивомерно
устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което
да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към
тях на ДАМТН, изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под
и през тялото на язовирната стена и нивомерен стълб в язовирното езеро за
измерване на наносите.
При така приетото, по т.1 от НП, съдът е посочил, че в случая административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че на
сочената в АУАН и НП дата е осъществено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за
водите, тъй като бетоновата канавка по въздушния откос на язовирната стена за
отвеждане на дъждовните води е запълнена със земни маси, преливника е бетонов, в частта на преходния участък е с нарушения, има
изравяния по дъното, бързотока е бетонов, с нарушения, с изравяния по дъното и
бетоновите стени, енергогасителя е напълно разрушен, а според действащата разпоредба на чл.141, ал.1, т.1
от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, на хвостохранилища и шламохранилища, са длъжни
да осигурят поддържането им в техническа изправност. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от
Закона за водите, се наказва
с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни задължение по чл.141, ал.1 - от 1000 до
10000 лева. Районният съд е приел, че така установеното нарушение е правилно квалифицирано
и съотнесено към релевантната санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.38 от
Закона за водите и е наложено наказание към минимума, предвиден в нея.
По т.2 от НП, районният съд е посочил, че в този случай, административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че на
сочената в АУАН и НП дата е осъществено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от
Закона за водите, тъй като язовирната стена и съоръженията към нея не са
оборудвани с КИС, липсват задължително необходимите, като налични елементи на КИС: геодезическа мрежа за
следенето на поведението на язовирната стена, нивомерно устройство за измерване
на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с
информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН, изграден
пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на
язовирната стена и нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите, а съобразно действащата разпоредба на чл.141, ал.1,
т.2 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването
на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал.2. Посочил е, че според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни задължение по чл.141, ал.1 - от 1000 до 10000 лева, както и е приел, че така
установеното нарушение е правилно квалифицирано и съотнесено към релевантната
санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, като е наложено наказание към минимума предвиден в нея.
Районният съд не е възприел доводите на жалбоподателя, че административнонаказващия орган неправилно е
приложил материалния закон, като е посочил, че видно от атакуваното НП №НЯСС-388 от 23.10.2018 год., той е приложил материалноправната норма на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за
водите и на „Земинвест” ЕАД е наложена имуществена санкция, в размер на по 1000 лева за всяко от допуснатите от него нарушения, като
същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №***/*** год., който е съставен за нарушения на чл.141, ал.1, т.1 и т.2
от ЗВ и че в АУАН и в НП е записано, че се издават за нарушения на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗВ, а както било посочено и по-горе, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни задължение по чл.141, ал.1 - от 1000 до 10000 лева. Съдът отново
е посочил, че така установените нарушения правилно са
квалифицирани и съотнесени към релевантната санкционна разпоредба на чл.200,
ал.1, т.38 от Закона за водите и са наложени наказания към минимума предвиден в
нея.
Така, по тези съображения, районният съд е извел и окончателния си извод,
че атакуваното наказателно
постановление №НЯСС-388/23.10.2018 год., издадено от Вр.И.Ф.
председател на ДАМТН,
се явява правивно и законосъобразно и като такова, с
обжалваното решение го е потвърдил.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Крумовградския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата касационна
инстанция, като изводите на решаващия състав на Крумовградския районен съд,
подробно мотивирани, съответстват на приложимия материален закон и се споделят в
пълна степен и от настоящата касационна инстанция. Следва да
бъде отбелязано, че по фактите, всъщност, между страните няма спор, като
констатациите от извършената проверка на 08.05.2018 год. на язовир „***”, находящ се в поземлен имот №*** в землището на ***, подробно описани в
обстоятелствената част на съставения АУАН №*** от *** год. и
въпроизведени и в процесното наказателно постановление, не се оспорват от
касатора в настоящото производство. Правилно и в съответствие
със събраните в производството доказателства, районният съд е приел за доказано по делото, че на 08.05.2018
год. „Земинвест” ЕАД ***, в качеството си на собственик на язовир
„***”, находящ се в поземлен имот №*** в землището
на ***, е нарушил нормите на чл.141, ал.1, т.1 от
ЗВ и чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, изразяващи се в
неподдържане на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***” в
техническа изправност, както и липса на измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на дейността на язовира и съоръженията към него.
Като е приел за установени тези обстоятелства и е
изградил своите изводи за наличието на вменените на жалбодателя административни
нарушения, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е
постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани
показанията на свидетелите М. К. и Д. К., като логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване
на административно нарушение и останалите писмени доказателства по
административната преписка.
Отделно от горното и по отношение на
останалите доводи, въведени в подадената касационна жалба, съдът намира за
необходимо да посочи:
Напълно неоснователно е
оплакването, че при извършената проверка не е присъствало отговорно лице,
констативният протокол, обективиращ извършената проверка, не бил представен на
„Земинвест” ЕАД, за да може отговорното лице да вземе становище по извършената
проверка, респ. констатациите от нея и съответно да ангажира доказателства,
респ. да направи възражения. В мотивите към обжалваното решение ясно е
посочено, а това е видно и от приложения по преписката и приет като
доказателство по делото Констативен протокол №*** от *** год. от проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията, че при извършената проверка на място е присъствал З. К. Б. – служител в „Земинвест” ЕАД
***, като представител на собственика язовира и съоръженията към него - „Земинвест”
ЕАД ***, като същият се е подписал в този констативен протокол като „присъствал
на проверката”, без забележки или възражения относно отразените в него
констатации. В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите към решението е
отразено, а и по преписката е приложена и приета като доказателство и Заповед №*** от *** год., издадена от
изпълнтелния директор на „Земинвест” ЕАД ***, с която същият, във връзка с
извършване на контрол на техническото състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, собственост и съсобственост на „Земинвест” ЕАД ***, находящи
се в област Кърджали и съгласно заповеди на областния управител на област
Кърджали и Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”
при ДАМТН, изрично е наредил, служителите на „Земинвест” ЕАД *** – Х. О. С. и З.
К. Б., да участват в комисии за
извършване на контрол на техническото състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, съгласно заповеди на областния управител на област
Кърджали и Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”
при ДАМТН и да получават и подписват
актове за установяване на административни нарушения и протоколи при извършване
на проверките. Предвид това изрично оправомощаване, на това именно лице - З.
К. Б., е бил предявен и връчен и съставения АУАН №*** от *** год. и както бе отбелязано
и по-горе, същият е вписал в графата за възражения думите „Имам възражения”, но не е посочил какви са те, като такива писмени възражения не са депозирани пред
наказващия орган и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Така, предвид
наличието на тези писмени доказателства по делото и безспорно установените с
тях факти, е меко казано, нелепо и абсурдно/а не просто неоснователно/, да се
твърди, че при извършената проверка не е присъствало отговорно лице,
констативният протокол, обективиращ извършената проверка, не бил представен на
„Земинвест” ЕАД, за да може отговорното лице да вземе становище по извършената
проверка, респ. констатациите от нея и съответно да ангажира доказателства,
респ. да направи възражения.
На следващо място,
касационната инстанция в настоящия състав намира за напълно неосноватено и оплакването,
инвокирано в касационната жалба, че проверката била извършена на 08.05.2018
год., с дадени предписания, със срок на изпълнение един месец, след което нова
проверка, относно изпълнение на дадените от 08.05.2018 год. предписания не била
извършена, а вместо това, административният орган пристъпил направо към
съставяне на АУАН, без да се е убедил, дали установените в деня на проверката
нарушения са отстранени в предписания срок. Този довод е
неоснователен, защото административно-наказателната отговорност на касатора е
ангажирана за нарушение на чл.141, ал.2, т.1 и нарушение на чл.141, ал.2, т.2
от ЗВ, които не включват във фактическия си състав изискване за даване на
задължителни предписания и респ. – за проверка на изпълненито на тези
предписания. Неизпълнението на дадени предписания е отделно, самостоятелно
нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ или по чл.190, ал.2, във
вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, за което е предвиден отделен административнонаказателен
състав, а именно - чл.200, т.39 от ЗВ.
На следващо място,
касационната инстанция в настоящия състав намира за напълно неоснователен и изложения
довод, че с обжалваното НП били наложени две наказания за нарушение на един и
същи текст - чл.141, ал.1 от Закона за водите, което било недопустимо, предвид
това, че нормата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, по която било наложено
наказанието, респ. наказанията, говорела за неизпълнение на задължение/в
единствено число/ по чл.141, ал.1 от ЗВ и че било недопустимо с едно НП да бъдат наложени
едновременно две наказания, без да е предвидена законова санкция за всяко
нарушение поотделно, а също така, недопустимо било ако се приеме, че са
установени две нарушения, то те да бъдат обективирани в един АУАН и съответно в
едно НП. В конкретния случай,
при извършената проверка са констатирани две отделни нарушения – едно на
чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ и едно на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, т.е. нарушенията не
са по един и същи текст от ЗВ, както се твърди от касатора и това е така, тъй
като тези две норми регламентират съвсем отделни, различни задължения за собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, какъвто собственик, в случая, се явява
касаторът „Земинвест” ЕАД ***,
по отношение на проверения язовир „***”, находящ в землището на ***. Съответно,
с процесното наказателно постановление са наложени две отделни наказания „имуществена
санкция” – по т.1 от НП, за нарушението на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ и по т.2 от
НП – за нарушението на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, което много ясно и точно и
описано в наказателното постановление и е в съответствие и с нормата на чл.18
от ЗАНН. Следва да бъде отбелязано, че няма процесуална пречка, с едно НП на
санкционираното лице да бъдат наложени две или повече отделни административни
наказания, респ. такова законово ограничение не съществува в ЗАНН, поради което
изложените в тази връзка доводи в касационната жалба са неоснователни.
На следващо място,
касационната инстанция в настоящия състав намира за напълно неоснователно и
оплакването, че отговорността на „Земинвест” ЕАД била ангажирана неправилно, т.к.
не ставало ясно нито в съдържанието на НП, нито от обективираното в АУАН, в
какво точно се изразява, респ. в кое фактическо действие, се изразявало
нарушението от страна на „Земинвест” ЕАД - дали в това, че не е поддържал
техническа изправност, не е осигурил КИС или в неизпълнение на предписания,
дадени в деня на проверката. Тук следва да се посочи, най-напред, че описаните
две нарушения са извършени не с действие, а с бездействие, като фактическото
описание и на двете нарушения е направено коректно, пълно и точно, на прост и
разбираем български език, като и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП,
ясно и точно е посочено, че с описаните факти и обстоятелства, касаторът
„Земинвест” ЕАД ***: 1. Не е
осигурил поддържането в техническа изправност на язовирната стена и преливника
– нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите и 2. Не е осигурил използването на измервателна и
контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „***”, отговаряща на изискванията на Наредбата
за за условията и реда за осъществяване на техническата и безопаснаста
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол
за техническото им състояние - нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за
водите. Така, ако на касатора, респ. на процесуалния му представител, изготвил
и подал касационната жалба, не е станало ясно, в какво точно се изразява, респ. в кое
фактическо действие, се изразявало нарушението, то това не се дължи на неясно,
неточно, непълно или некоректно описание на фактическите елементи от състава на
двете нарушения, а на нещо друго, което съдът не намира за нужно да коментира.
Въведеният, най-сетне, от касатора в
жалбата довод, че извършените нарушения представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от касационната инстанция в настоящия
състав. В тази връзка следва да се посочи, че пряка последица от извършените
административни нарушения е лошо експлоатационно състояние на съоръженията - преливника
и бързотока на яз.„***”, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка
опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна
би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната
среда, хора и имущество. От друга страна, нарушенията по чл.141, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗВ са формални и за осъществяването им са без значение вида
и размера на обществено вредните последици, които биха могли да настъпят, а от
друга страна, липсват обстоятелства или факти, които да освободят касатора,
като собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, от задълженията му
да извършва нормативно установените дейности по изграждането и използването на
контролна и измервателна апаратура/КИС/ за мониторинг на състоянието му, респ.
от административнонаказателна отговорност при неизпълнение на тези задължения. Правилно
административнонаказващият орган е приел, че описаните в НП нарушения не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид обществена
опасност на деянието, свързана с риск от наводнения, а според настоящия
касационен състав, не може да се приеме, че нарушението съставлява маловажен
случай и поради това, че същото касае и е свързано по принцип и със сигурността на
язовирните стени и съоръженията към тях в експлоатация, както при нормални
условия, така и при експлоатация в екстремни и авариийни условия.
По тези съображения
касационната инстанция намира, че доводът, т.е. оплакването, инвокирано в
касационната жалба в тази насока, също е неоснователно, както и намира, че
правилно първоинстанционният съд е стигнал до крайния извод, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно издадено. Така, след като е потвърдил с обжалваното решение
процесното наказателно постановление, районният съд е постановил един правилен
и законосъобразен съдебен акт.
Така,
с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на „Земинвест”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния му директор В. Л. С., с изложените в нея оплаквания и доводи за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното
в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния съд
не е незаконосъобразно, поради необоснованост и несъобразяване
с фактическата обстановка,
т.е. такова
нарушение не
е
налице,
поради което и
обжалваното решение на Районен съд - Крумовград, като обосновано, законосъобразно
и правилно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, следва
да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І /първо/, във връзка
с ал.1 от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17
от 15.04.2019 год., постановено
по АНД
№171/2018 год. по описа на Районен съд –
Крумовград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.