Определение по дело №1271/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1569
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 24 април 2019 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20191100201271
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       П Р О Т О К О Л

 

                                            Гр. София, 16 април 2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април 2019 г., в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

 

Секретар:  Богданка Гешева

Прокурор: Г.Мирчев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева ЧНД № 1271 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 12.35 часа се явиха:

 

За Началника на затвора – редовно призован, явява се Инспектор Г., с днес представено пълномощно.

За СГП - редовно уведомени, явява се представител.

Осъденият В.С.В. - редовно призован, явява се лично и с адв. Н.А., с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ:/Поотделно/ - Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ като съобрази становището на страните по хода на делото, намери, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на същото в днешното съдебно заседание, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

                          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличност на осъденото лице:

В.С.В. – роден на *** г. българин, български гражданин, с основно образование, женен, ЕГН **********, осъждан.

 

СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в настоящото производство.

 

Осъденият В. – Разбрах правата си.

 

СЪДЪТ разяснява на осъденото лице и правото му на отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.

Осъденият В. – Разбирам правото ми на отвод. Нямам искания за отводи спрямо изброените лица.

 

СЪДЪТ като съобрази, че са изпълнени изискванията на закона от чл.271 до 275 от НПК и на основание чл.276 от НПК

 

                                 ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на лишения от свобода В.С.В., депозирана чрез адв.Н.А. от САК, с която се иска условно предсрочно освобождаване от остатъка от  наложеното му наказание „ЛОС“, което осъденият изтърпява към момента.

 

СЪДЪТ докладва и постъпилите заедно с молбата писмени доказателства, а именно справка от ГД“ИН“ с № 88/26.03.2019 г.; справка от СДВР, касаеща задържанията на лишения от свобода по реда на ЗМВР; становище от главен инспектор при затвора гр.София; препис от протокол по н.ч.д. № 1838/2018 г. по описа на СРС, НО, 2 с-в; становище от началник сектор при ЗО“Казичене“; становище от началник сектор СДВР при затвора гр.София; доклад за лишения от свобода, изходящ от инспектор СДВР и препланиран план на присъдата.

 

Адв.А. - Поддържам депозираната молба. Представям и моля да приемете доказателства относно поправяне на подзащитния ми, а именно характеристика от мястото където той работи; удостоверение за сключен граждански брак от 2015 г.; удостоверение за раждане на дете 2016 г. и удостоверение от ЧСИ, че е погасил всичките си задължения на които е осъден, с влязлата в сила присъда.

Да се приемат доказателствата, докладвани от Вас.

 

ПРОКУРОРЪТ  – Да се приемат представените от защитата документи, както и докладваните такива, депозирани с молбата.

Инспектор Г.- Следва да се приобщят изпратените от затворническата администрация доказателства, включително и затворническото досие на осъдения. По отношение на представените от защитата доказателства, да се приобщят.

Представям и моля да приемете актуална справка относно фактически изтърпяното наказание към днешна дата.

 

СЪДЪТ като съобрази изразеното от страните становище по отношение на представените заедно с молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване писмени документи, намери че същите са относими към предмета на разглеждане на делото, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

 

ВОДЕН от горното и на основание чл. 283 от НПК, СЪДЪТ

 

                              ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото – справка от ГД“ИН“ с № 88/26.03.2019 г.; справка от СДВР, касаеща задържанията на лишения от свобода по реда на ЗМВР; становище от главен инспектор при затвора гр.София; препис от протокол по н.ч.д. № 1838/2018 г. по описа на СРС, НО, 2 с-в; становище от началник сектор при ЗО“Казичене“; становище от началник сектор СДВР при затвора гр.София; доклад за лишения от свобода, изходящ от инспектор СДВР и препланиран план на присъдата, включително и затворническо досие на осъденото лице.

По отношение на представените днес доказателства от страна на защитника на лишения от свобода, а именно характеристика от „Е.“ ЕООД, касаеща дейността на лишения от свобода във връзка с полагания труд от него по време на изтърпяване на наказанието на обект на д-во „Е.“ ЕООД; удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за раждане и удостоверение от ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 и район на действие, районът на СГС, намери че същите също са относими към предмета на разглеждане по настоящото делото, поради което следва да бъдат приети по делото като писмени доказателства.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ

 

                                ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства  характеристика от „Е.“ ЕООД, касаеща дейността на лишения от свобода във връзка с полагания труд от него по време на изтърпяване на наказанието на обект на д-во „Е.“ ЕООД; удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за раждане и удостоверение от ЧСИ М.Д.с рег.№ 787 с район на действие, районът  на СГС.

 

Адв.А. – Да се приеме справката.

ПРОКУРОРЪТ - Да се приеме справката.

Осъденият В. - Да се приеме справката.

 

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните по представената днес справка от ГД“ИН“ с № 88/16.04.2019 г., в която е отразена изтърпяна част от наказанието „ЛОС“ от осъдения В., както и остатъкът от същото към днешна дата, намери че справката е относима към предмета  на доказване по делото, с оглед на което и същата следва да бъде приета като писмено доказателство.

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА на основание чл.283 от НПК, справка от ГД“ИН“ с № 88/16.04.2019 г., касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „ЛОС“ от осъдения В. към днешна дата.

 

Страните:/Поотделно/ - Нямаме искания по доказателствата.

 

СЪДЪТ като съобрази, че страните нямат други искания за събиране на допълнителни доказателства и сам направи преценка на събраните такива до момента, намери че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

 

Адв.А. – Моля да уважите молбата на подзащитния ми и да постановите условно предсрочно освобождаване на същия. Считам, че са налице, както материалните така и формалните предпоставка за това. Той е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. С поведение си, по време на изтърпяване на наказанията, е дал положителна предпоставка, че се е поправил. Отношението му към труда е положително. Включва се активно в трудовия процес, видно и от представената и днес характеристика от мястото, където той последно упражнява трудова дейност. Справя се добре, не е конфликтен. Също така, видно от докладите на началник Сектор на ЗО“Казичене“ и на инспектора социални дейности към ЗО“Казичене“ И.И.– целите на наказанието са постигнати. Подзащитният ми В. се е поправил и с отношението си към труда и към другите лишени от свобода и към надзорно охранителния състав. Моля съда, при постановяване на своя акт да не кредитира докладите от зам.началника „Режим и надзорно охранителна дейност“ Т., тъй като същият доклад няма изходящ номер, няма дата кога е изготвен, не се знае за какъв период от време се отнася. Това становище е в явно противоречие със становищата и с докладите на хората, които реално са в контакт и работят с лишените от свобода в ЗО“Кремиковци“, това са началника на ЗО и инспекторът  „социални дейности“. Главен инспектор Т. посочва, че са налице  убедителни доказателства за започнал, но незавършен процес на поправяне – без да посочва какви са те. Той посочва, че са налице достатъчно доказателства за успешно проведени, но неприключени корекционно-възпитателни работи, без да ги посочва конкретно. Относно становището на К.К.– началник сектор СДВР затвора София, също моля да не бъде ценен при постановяване на крайния му съдебен акт – няма данни в делото на подзащитния ми г-н К.да е провеждал някакви срещи, да е комуникирал с В.. Без жив контакт с лицето, той дава някакво становище, което същото е в пълно противоречие с експертната оценка на лицата, които непосредствено работят за постигане на целите на наказанието със задържаните лица. К.посочва, че все още не е налице пълна степен на реализация на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанията. Това е един бланкетен, шаблонен израз. Считам, че с представените към момента доказателства и приети от съда – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверението за раждане на дете от този брак, характеристиката на лишения от свобода от местото където работи, времето когато е извършено деянието, за което е осъден, а именно  лятото на 2016 г., досега са настъпили значителни промени в неговата личност и поведение и считам, че целите на наказанието в чл.36 от НК са изпълнени,  същият е доказал, създал е семейство, не е извършвал от 2014 г. правонарушения и в тази връзка и в съответствие с постановление № 7/75 г. на Пленума на ВС, изменено с постановление 7/87 г., че поправените на осъдените на „ЛОС“ може да се постигне и преди да е изтекъл целият срок на изтърпяване на наказанието. Моля да постановите условно предсрочно освобождаване на подзащитния ми В.В..

 

СЪДЪТ дава думата на осъдения за лична защита – Поддържам становището на адвоката си.

 

ПРОКУРОРЪТ – Моля  да оставите без уважение молбата на осъдения В.В., не е налице нито една изискуемите от закона предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване. На първо място, същият не е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, а именно от наложеното му едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и 11 месеца. Фактически изтърпяната част от наказанието към настоящия момент се равнява на 1 г., 2 м. и 16 дни, а остатъкът 1 г. 3 м. и 23 дни.

На следващо място, не е налице и другата кумулативно предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на достатъчно категорични и безспорни доказателства за поправянето на лицето. На първо място не са постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК, не е изпълнен в цялост планът на присъдата, тъй като са налице проблемни зони върху които следва да се работи, това са отношението към правонарушението, както и умението за мислене. Същият е с обременено съдебно минало и корекционният  процес следва да продължи. Освен това, рискът от рецидив е към средни стойности 44 пункта,  отбелязан е спад само от 10 пункта. Да не бъдат кредитирани становищата на инспектор Иванов и инспектор Узунов, тъй като не отговарят на обективната истина, нито са налице формалните, нито материалните предпоставки на закона, не са изпълнени в своята цялост целите и задачите заложени в плана на присъдата. В. изтърпява наказанието при първоначален общ режим, т.е. режимът му не е сменен в по-лек.

 

Инспектор Г. - Становището на Началника на затвора съобразно изискуемата норма на чл.437 от НПК и следващите е, че не са налице и двете предпоставки за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения В., като мотивите на началника на затвора са в следния смисъл: На първо място осъденият изтърпява едно общо наказание, определено му по нчд.№ 1838/18 г. на СРС за извършени деяния по чл.131 и 195 от НК. Начало на така определеното му наказание  е 31.12.18 г., като с оглед разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК е зачетен и един ден на предварително задържане по ЗМВР, има и доказателства, вкл. свидетелство за съдимост на осъденото лице. Колегата правилно обсъжда постановление № 7/75 г., но същото това постановление дава и насоки   какво означава фактически изтърпяно наказание „ЛОС“, както изисква нормата на чл.70 от НК. За периода за фактическо лишаване от свобода се  зачита и  времето на предварително задържане, като времето, в което лицето е полагало труд, не се зачита при фактически изтърпяното наказание, а същото влияе с оглед остатъка от наложеното наказание. При това положение на осъденото лице не му стигат приблизително 3 месеца, за да добие първата налична от закона предпоставка, която е императивна и която следва да изиска и да изследва и втората такава, относно данни за поправяне на осъдения. Предвид горните обстоятелства, няма да обсъждам  втората предпоставка.

Моля да оставите молбата без уважение.

 

Адв.А. /реплика/ – Четейки внимателно определението, с което е наложена кумулация на подзащитния ми е видно, че от наложените 2 г. 11 м. „ЛОС“ се приспада изтърпяното наказание от 6 месеца по другото деяние, включено в съвкупността по присъда с № 10500. Приспадайки от 2 г. и 11 месеца - 6 месеца, остатъкът за изтърпяване е 29 месеца. Към настоящия момент, видно от справката приложена от затвора, той е изтърпял 1 г, 2 м и 16 дни. Считам, че това покрива напълно първата предпоставка за изтърпяно фактически повече от половината от наложено наказание.

 

СЪДЪТ дава последна дума на лишения от свобода: Моля да ми се уважи молбата.

 

СЪДЪТ след като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на страните, намери следното:

Осъденият В.С.В. към момента изтърпява наказание „ЛОС“ в размер на 2 г и 11 месеца, определено му като общо най-тежко наказание с определение по н.ч.д.№ 1838/18 г. по описа на СРС, влязло в сила на 05.06.18 г. От така  наложеното наказание „ЛОС“ към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 1 г. 2 м. 16 дни, като от работа са зачетени 4 м и 21 дни и има остатък за изтърпяване  в размер на 1 г. 3 м и 23 дни. От приетите по делото доказателства - справка от ГД“ИН“, затворническото досие; становище от началник сектор при затвора гр.София и главен инспектор  при затвора гр.София, се установява, че процесът по превъзпитание на осъдения и корекционната работа с него продължават. В противна насока са останалите  по делото представени становища от инспектори при ЗО „Казичене“, в които становища се сочи, че са налице и двете предвидени в закона предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения В., като в становищата от инспектори при ЗО“Казичене“ се сочи, че е изтърпяно повече от половината наказание „ЛОС“ и е постигнато изцяло поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, респ. постигнати са вцялост както  целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, така са изпълнени и поставените в плана на присъдата цели. Видно обаче от справката на ГД“ИН“ към момента осъденият не е изтърпял фактически поне ½ от наложеното му наказание „ЛОС“. Съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК, за да се приложи института на условното предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание. Очевидно и двете предвидени в закона предпоставки следва да са налице кумулативно, за да може съдът да извърши преценка дали да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното на осъдения наказание „ЛОС“.

В настоящия случай, съгласно данните от справката на ГД“ИН“, В. не е изтърпял  фактически половина от наложеното му наказание, което е общо в размер на 2 г. и 11 м. За да е налице тази формална предпоставка предвидена в закона, осъденият с оглед конкретиката на данните, в случая следва да е изтърпял фактически 1 г. 5 м и 15 дни, за да може да бъде обсъждана и следващата предвидена от закона предпоставка, а именно поправянето на осъденото лице.  Под фактическо изтърпяване законът има предвид реално изтърпяното наказание, а не зачетеното от работа, като към това реално изтърпяно наказание се  причислява и времето, в което осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или съответно е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК с прокурорско постановление. Въз основа на представените по делото  доказателства се установява, че реално изтърпяното от В.  наказание към момента е по-малко от половината, а именно 1 г. 2 м и 16 дни, т.е. не е изпълнена първата, основна и формална предпоставка, която законодателят е предвидил, че трябва да бъде налице, а и разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 в тази й част е императивна, т.е. при липсата на тази формална предпоставка за съда не съществува възможност да обсъжда другата кумулативно предвидена, а именно поправяне на осъденото лице, респ. постигане целите на наказанието.

Само за пълнота е необходимо да се посочи, че този съдебен състав за пореден път констатира изключително противоречие в представените писмени доказателства от страна на затворническата администрация,  досежно изпълнение на втората предпоставка, предвидена в закона, а именно поправянето на осъдения. Доколкото по делото се съдържат  становища, както от инспектори при затвора гр.София, така и от инспектори от ЗО“Казичене“, различните становища  представени от инспекторите от затвора, респ. от инспекторите при ЗО“Казичене“ са различни във връзка с наличието на втората предпоставка, а именно поправянето на осъдения във време на изтърпяване на наказанието“ЛОС“. За съдебния състав няма разумно обяснение относно противоречивите становища на затворническата администрация, и в този смисъл за пореден път този състав констатира, че по делото за условно предсрочно освобождаване се представят становища и доклади, които очевидно не почиват на реално постигнатите резултати от лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанията, съответно не се обосновават на обективни данни за личността и постигнатото от осъдения във време на лишаването от свобода, а се дължат на нещо друго, за което съдът няма обяснение.

При извършените от съда констатации, че В.В. не е изтърпял фактически поне половината от наложеното му наказание „ЛОС“ безпредметно се явява обсъждането за наличие на другата кумулативно предвидена  предпоставка, а именно поправяне на осъдения  във време на изтърпяване на наказанието, както и доколкото не е налице формалната предпоставка осъденият да е изтърпял поне половината от наказанието „ЛОС“ то и молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Във връзка с направеното възражение от страна на защитника на осъдения, че при определеното общо най-тежко наказание, което в момента В. изтърпява следва да бъде приспаднато наказанието от 6 месеца „ЛОС“, което е групирано и всъщност е поставено в група, по която като най-тежко общо наказание е определено наказание от 2 г. и 11 месеца „ЛОС“ следва да се посочи, че на практика това наказание от 6 месеца „ЛОС“ фактически не е било изтърпяно, тъй като то е наказание по присъда, по която изтърпяването на това наказание от 6 м. „ЛОС“ е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Когато съдът извършва кумулация  и определя общо наказание, след като определи общото най-тежко наказание по делата в съвкупността,  наново решава въпроса по какъв начин да бъде изтърпяно определеното общо най-тежко наказание. Такъв е и настоящият случай, доколкото по н.ч.д. № 1838/18 г. по описа на СРС, съдът след като е определил общото най-тежко наказание по групираните дела в размер на 2 г. 11 м. „ЛОС“ е определил и начина на изтърпяване, е именно това наказание от 2 г. и 11 м. „ЛОС“ да се изтърпи ефективно. Ето защо не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че от определеното наказание в размер на 2 г. 11 м. „ЛОС“ следва да бъде приспаднато наказанието от 6 месеца, чието изтърпяване не е било реално и съответно не е ефективно изтърпяно от осъдения, поради което и съдът прие, че не е налице формалната и императивно предвидена от законодателя предпоставка осъденият да е изтърпял поне половината на наложеното му наказание „ЛОС“.

Така мотивиран и на основание чл.440, ал.1 от НПК, СЪДЪТ

 

                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на В.С.В.  с  ЕГН ** *******за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „ЛОС“, наложено с определение, постановено по н.ч.д. № 1838/18 г. по описа на СРС, влязло в сила на 05.06.2018 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК, пред САС.

На основание чл.441 от НПК нова молба или предложение за условно предсрочно освобождаване не могат да бъдат направени по-рано от 6 месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на затвора – гр.София за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.

 

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.15 часа.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      СЕКРЕТАР: