Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 4192 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.В. срещу решение № 273387/21.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 30204/2017 г. на СРС, 117 състав, с която се обжалва
изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено
при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон и е необосновано, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се отхвърли предявеният иск за развод. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски и в двете инстанции.
Въззиваемата страна Д.Ц.В. оспорва въззивната жалба и моли същата да се
остави без уважение, като неоснователна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание моли решението да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение №273387/21.11.2017 г., постановено по гр.д. № 30204/2017 г., СРС,
117 състав, е прекратил с развод гражданския брак между Д.Ц.В. и Н.Д.В., като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа, предоставил е ползването на
семейното жилище, както следва: мъжът ще ползва северозападната стая/кабинет, а
жената-спалнята, при общо ползване на останалите помещения и е осъдил Д.Ц.В. да
заплати на СРС такса от 50 лв., а на Н.Д.В.- 600 лв. разноски.
В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел,
че е достатъчно от страна на ищеца да няма желание за запазване на брака, за да
е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като СРС не е посочил
годни доказателства, на основание на които е направил тази фактическа
констатация, че съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а
само от това какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските
отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство. Тези
доводи настоящата инстанция счита за основателни.
Решението за прекратяването на брака е неправилно. Ищецът Д.Ц.В. е изложил
в исковата молба, че от 2013 г. на практика е във фактическа раздяла със
съпругата си, въпреки, че формално живеят в семейното жилище. Твърди, че са си
разпределили ползването на жилището, като той ползва северозападната стая-
неговия кабинет, а тя ползва спалнята, като съвместно ползват хола, кухнята и
сервизите. Изложил е, че нямат общо домакинство, всеки от съпрузите си пазарува
и се храни самостоятелно, всеки си има собствени занимания и емоции, не
посещават заедно никакви събития или места, че физически са разделени. Тези
твърдения са оспорени от съпругата с отговора на исковата молба.
От показанията на разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел Веселин Синьов не се установява дълбоко и
непоправимо разстройство на брака на страните. Свидетелят за последно е
посещавал дома на страните преди 4-5 години (ищецът твърди фактическа раздяла
от 2013 г., т. е. към момента на съдебното заседание, в което е разпитан
свидетеля, страните още не са били разделени).
Свидетелят поддържа контакти единствено с ищеца, с който е работил
заедно и няма преки наблюдения върху семейните взаимоотношения на страните.
Установява споделеното му от съпруга. Разпитаният в качеството му на свидетел
син на страните дава показания, че причината баща му да се отдели в друга стая
е претърпяна от него катастрофа и необходимостта дясната му ръка да лежи
свободно на леглото. Установява, че страните честват съвместно всички общи
празници- рождени дни на децата и т. н., като през 2017 г. също са празнували
заедно рождения ден на свидетеля и Димитровден. На П. страните са освещавали
заедно къщата. Заедно са обсъждали да санират къщата. Страните заедно плащат
сметките, и двамата пазаруват, хладилника им е общ, заедно се грижат за внуците
си. Когато са оперирали съпругата, ищецът непрекъснато се е интересувал от
състоянието й и й е оказвал подкрепа. За рождения ден на ответницата, съпругът
й й е подарил цветя. Отношенията между страните са в рамките на нормалното. Поради изложеното, настоящата инстанция счита,
че не се доказа по делото продължителна съпружеска фактическа раздяла, която е
прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между страните и
която да е разрушила напълно и необратимо брачните отношения между съпрузите. Когато
претендира прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, ищецът следва да посочи фактите, поради които твърди наличието
му. Житейските факти и обстоятелства, на които се позовава ищеца са
основанията, на които предявява иска си за развод. Касае се за твърдения, които
подлежат на доказване. Съгласно т.4 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на ВС,
съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака,
връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са
предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство. Когато ответник в
бракоразводен процес заяви, че желае брака да бъде запазен и алтернативно
поиска от съда, ако прецени, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, да го
прекрати по вина на другия съпруг, той не предявява отделен иск, а заявява
факт. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака се преценява на базата на
съвкупността от фактите, описващи състоянието на брачната връзка.
Поради изложеното, решението за прекратяване на брака на брака между
страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, с произтичащите от
това последици, е неправилно и следва да бъде отменено, като съдът постанови
друго решение, с което да отхвърли предявения иск за прекратяване на брака
поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
С оглед изхода на делото, решението
на първоинстанционния съд трябва да се отмени и в частта за държавната такса
при решаване на делото по иска за развод, като тази такса в размер на 50 лв. се
възложи на въззиваемия, който се осъжда да я заплати по сметка на СГС, както
следва да се отмени и в частта му относно разноските.
Претенцията за разноски на въззивницата се явява основателна и съдът й
присъжда направени разноски в размер на 25 лв.- платена държавна такса по
сметка на СГС. Разноски за възнаграждение на адвоката на въззивницата не следва да се присъждат съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК- в
договора за правна защита и съдействие не са посочени начина
и срока на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане
на деловодни разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 273387/21.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 30204/2017 г. на СРС, 117 състав и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ц.В., с ЕГН********** срещу Н.Д.В., с ЕГН********** иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между тях на 29.10.1972 г. граждански брак, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ц.В., с ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса при
решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Д.Ц.В., с ЕГН********** да заплати на Н.Д.В., с ЕГН********** направени разноски в размер на 25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Ц.В., с ЕГН********** за присъждане на деловодни разноски,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.