Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12372 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца З. „А.Б.“ АД срещу решение от 21.09.2016 г. по гр.д. №3188/2015
г. на Софийския районен съд, 52 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу ЗК „О.” АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ кумулативно съединени
искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. за заплащане на сумата от 1135,00
лв., представляваща дължима част от изплатено застрахователно обезщетение по
щета №0300/12/457/500045, и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на 296,40
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от
1135,00 лв. за периода 24.09.2012 г. – 22.01.2015 г., като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски.
В жалбата се твърди, че решението е
недопустимо в частта за главницата за над сумата от 273,02 лв. до пълния претендиран размер и в частта за лихвата за забава за
разликата над сумата от 64,79 лв. до пълния претендиран
размер, тъй съдът е десезиран над посочените размери.
Поддържа, че в останалата част решението е неправилно, тъй като от приетото по
делото заключение на САТЕ се установява, че стойността на процесната
щета е в размер на 1406,88 лв. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение в едната му
част и да го отмени в останалата част, и да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „О.” АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника ищеца З. „А.Б.“ АД срещу
решение от 23.05.2016 г. /наименовано определение/ по
гр.д. №3188/2015 г. на Софийския районен съд, 52 състав, с което е оставено без
уважение искането за поправка на ЯФГ в решение от 21.09.2016 г., постановено по
същото дело.
В жалбата се твърди, че СРС
неправилно е приел, че не е налице ОФГ в постановеното по делото решение.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да допусне поправка на ОФГ.
Въззиваемата страна ЗК „О.” АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По жалбата срещу решението по чл.247 ГПК:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, но неправилно.
Очевидна фактическа грешка е налице,
когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил
извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е
отразил в диспозитива на решението тези свои изводи.
Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на
решението, като данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва
да се черпят от мотивите на решението.
В конкретния случай, при постановяване
на процесното решение е допусната очевидна фактическа
грешка в частта на размерите на отхвърлените искове с правно основание чл.213
ал.1 КЗ отм. и чл.86 ЗЗД. В мотивите на постановеното решене СРС е посочил, че
ищецът е предявил иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ отм. за заплащане на
сумата от 273,02 лв. – главница и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 64,79 лв. – мораторна лихва за периода
24.09.2012 г. – 22.01.2015 г. Същевременно в диспозитива
на обжалваното решение съдът е отхвърлил иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ
отм. за сумата от 1135,00 лв. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от
296,40 лв.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено друго,
с което се допусне поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка,
По жалбата срещу решението от 21.09.2016 г., поправено с
решение, постановено в настоящето производство:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
С плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния
договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгл. чл.208
ал.3 от КЗ то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на
МПС, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” /релевантна за процесния
правен спор/ на увредените трети лица, се определя по правилата на чл.273 от КЗ
и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.273 ал.2 от КЗ, в
разглежданите случаи обезщетението не
може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в
съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката е регламентирана в Наредба №
24/2006 г. на КФН, приета на основание чл.273 ал.2 от КЗ. Разпоредбата на чл.4
от методиката сочи, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка. По делото е
представена фактура №126308 от 31.07.2012 г. за извършен такъв ремонт, според
които стойността на частите и труда за отремонтиране
на автомобила по процесната щета възлиза в общ размер
на сумата от 1393,02 лв. с ДДС.
Налице е и трайна практика на ВКС - решение №52 от
08.07.2010 г. по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І отд.
и др., съгласно която, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, но без да е обвързан от минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, дори и когато да не са представени
фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз.
Поради изложеното по-горе, съдът намира, че в
конкретния случай въпросната методика е неприложима.
Тъй като страните не спорят, че ответникът е
възстановил на ищеца част от изплатеното на увредения обезщетение – сумата от 1135,00
лв., което се установява и от представеното по делото преводно нареждане за
кредитен превод от 12.10.2012 г., а съобразно заключението на САТЕ, размерът за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП
възлиза на сумата от 1406,88 лв., то съдът приема, че ответникът е останал
задължен за разликата от 271,88 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен.
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кой е този ден,
сочи чл.84 ЗЗД. Когато задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада
в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение, но
доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то
за да изпадне същият в забава, е необходимо отправянето на покана за плащане от
ищеца.
По делото не се спори, а и се установява от
представената регресна покана, изх.
№310-03-5628/21.08.2012 г., че ответникът е в забава, считано от 24.09.2012 г.
За периода 24.09.2012 г. – 28.08.2015 г. размерът на мораторната
лихва върху главницата от 271,88 лв. възлиза на сумата от 64,53 лв., до който
размер предявеният иск се явява основателен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.213 ал.1 КЗ
отм. за сумата от 271,88 лв. и вместо него вместо него да бъде постановено
друго, с което предявения от ищеца срещу ответника иск следва да бъде уважен до
посочения по-горе размер и в частта, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 64,53 лв. и вместо него вместо него да бъде
постановено друго, с което предявения от ищеца срещу ответника иск следва да
бъде уважен до посочения по-горе размер. В останалата обжалвана част, в която
искът по чл.213 ал.1 КЗ отм. е отхвърлен за разликата над сумата от 271,88 лв.
до пълния претендиран размер от 273,02 лв. и искът по
чл.86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 64,53 лв. до пълния претендиран размер от 64,79 лв., решението на СРС следва да
бъде потвърдено. Решението на СРС следва да отмени и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски по делото за
разликата над 1,35 лв. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 99,59
лв., представляваща държавна такса, сумата от 149,39 лв., представляваща
депозит за вещо лице, сумата от 29,88 лв., представляваща депозит за свидетел, и
сумата от 99,59 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени
разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 64,80 лв., представляваща държавна такса и сумата от 149,39 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва
да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 0,41 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№416159/23.05.2018 г. /наименовано определение/,
постановено по гр.д. №3188/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, с което е
оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение №02-14646-ІІ/21.09.2016 г., постановено по гр.д. №3188/2015 г. и вместо
него постановява:
ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на явна фактическа грешка в
решение №02-14646-ІІ/21.09.2016
г. по гр.д. №3188/2015 г. по описа на СРС, 52
състав, като в диспозитива
на същото след текста „за заплащане на сумата от“, вместо „1135,00 лв.“ да се
чете „273,02 лв.“ и след текста „за
заплащане на сумата от“, вместо „296,40 лв.“ да се чете „64,79 лв.“.
ОТМЕНЯ решение №02-14646-ІІ/21.09.2016
г. по гр.д. №3188/2015 г. по описа на СРС, 52
състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, срещу ЗК „О.”
АД, седалище и адрес на управление: Република Кипър, ******, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:***-142А, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.213 ал.1 КЗ отм. за заплащане на сумата от 271,88 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско“ за ПТП, осъществено на 28.06.2012 г. в гр. София и
за заплащане на сумата от 64,53 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 271,88 лв. за периода 24.09.2012 г. – 22.01.2015 г., и
в частта, в която З. „А.Б.“
АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, е осъден да
заплати на ЗК „О.” АД, седалище и
адрес на управление: Република Кипър, ******, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***-142А,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК разноски за производството пред СРС за
разликата над 1,35 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „О.” АД, седалище и
адрес на управление: Република Кипър, ******, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***-142А,
да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.213 ал.1 КЗ отм. сумата от 271,88
лв., представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по застраховка „Каско“ за ПТП,
осъществено на 28.06.2012 г. в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 22.01.2015 г. до окончателното изплащане,
на основание чл.86 ЗЗД сумата от 64,53
лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 271,88 лв. за периода 24.09.2012 г. – 22.01.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗК „О.” АД, седалище и
адрес на управление: Република Кипър, ******, чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***-142А,
да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 378,45
лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 214,19 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗК „О.” АД, седалище и адрес на управление: Република Кипър, ******,
чрез ЗК „О. – клон Б.”, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***-142А, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 0,41 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.