Решение по дело №13427/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.03.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                     СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ                                                     

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 13427 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.06.2018г., постановено по гр. дело № 61428 по описа за 2017г. на СРС, 29 състав, е осъден ответника „Д.з.“ АД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 257 КЗ /отм/ на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, сумата 412. 01 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – материални щети по 14 броя метални звена от еластична ограда /мантинела/, вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 16.11.2012г. на републикански път ІІІ – 507 „Кърджали – Чифлик – Мост“, при км 13 + 200, вследствие виновно, противоправно поведение на водач на МПС „Скания“ с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  05.09.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер 554. 40 лв. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

 Въззивникът – ищец АПИ обжалва решението в частта за отхвърляне на иска, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приспаднал сумата 142. 39 лв., представляваща възможна печалба от предаване на скраб на увреденото имущество, от претендираната сума от 3 326. 40 лв., а не от сумата 3 544. 70 лв., представляваща дължимо регресно обзещетение по средни пазарни цени съгласно заключението на приетата СТЕ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска до пълния предявен размер, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Д.з.“ АД не е депозирала писмен отговор.

Решението в частта за уважаване на иска до размера на сумата 412. 01 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

           Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

Предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, установени от първоинстанционния съд, въззивният съд намира за безспорно установени и пред настоящата инстанция, пред която не е променена установената по делото фактическа обстановка, както и с оглед влязлата в сила част на решението за уважаване на иска. Установено е по делото, че на 16.11.2012г.  на републикански път ІІІ – 507 „Кърджали – Чифлик – Мост“ е настъпило процесното ПТП, по вина на водача на лек автомобил Скания, рег. № *****, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който вследствие движение с несъобразена  с пътните условия скорост, е загубил контрол над МПС и се е блъснал в мантинела – стоманена предпазна ограда.

 По отношение на размера на претендираното застрахователното обезщетение, по делото не е спорно и установено, че е налице доброволно извънсъдебно плащане на сумата 2772 лв. от ответника. За да уважи иска до размера на сумата 412. 01 лв., СРС е приспаднал както доброволно заплатената сума от 2772 лв., така и сумата 142. 39 лв., определена от вещото лице по приетата САТЕ като остатъчна стойност при предаване на увреденото имущество за скрап, на основание чл. 39 от Закона за управление на отпадъците, или общо сумата 2914. 39 лв. е приспадната от посочената в исковата молба сума 3 326. 40 лв. като обща стойност на претендираните вреди.

Единственият поддържан в жалбата довод е, че сумата 142. 39 лв., представляваща остатъчната стойност от отпадъчните материали, както и доброволно заплатената сума от 2 772 лв, следва да се приспаднат от сумата 3 544. 70 лв., представляваща стойността на вредите по средни пазарни цени съгласно заключението на САТЕ, а не от претендираната с искова молба сума от 3326. 40 лв.

Оплакването е изцяло неоснователно, с оглед диспозитивното начало в процеса. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че цената на иска от 554. 40 лв. представлява остатък от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата 3 326. 40 лв., съгласно представена количествено –стойностна сметка, в която сумата 554. 40 лв. пък е посочена като дължим ДДС върху доброволно заплатената сума 2 772 лв. В хода на първоинстанционното производство ищецът не е искал уточнение или изменение на исковата молба, поради което правилно СРС е приспаднал горепосочените суми от сумата 3 326. 40 лв., посочена от ищеца като стойност на реално претърпените от него и заплатени вреди и дължима в хипотезата на предявен пряк иск на увредения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, както е и предявена.

Предвид изложеното, жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Разноски не се претендират от въззиваемия и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

          

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2018г., постановено по гр. дело № 61428 по описа за 2017г. на СРС, 29 състав, в обжалваната част за отхвърляне на иска.

Решението в частта за уважаване на иска до размера на сумата 412. 01 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.