Р Е Ш Е Н И Е
№...
31.05.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 17.05.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3694 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България срещу С.Р.С. ***. С исковата молба се твърди, че
ответникът е страна по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г. с „БНП Париба Пърсенел
Файненс“ ЕАД. По силата на договора ищецът е предоставил на
ответника сумата от 3200,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със
съответното оскъпяване на 40 месечни вноски, всяка по 159,69лв. Ответникът е
преустановил плащането на 20.03.2017г. като не е платил нито една от дължимите
вноски. След неизпълнение на задължението си за заплащане на две месечни
вноски, кредитът е станал предсрочно изискуемо. Алтернативно ищецът твърди, че
дължимите суми по кредита са дължими поради изтичане срока на договора –
20.06.2020г. Ответникът не е заплатил никаква част от дължимите вноски по
кредита. Ответникът дължал и възнаградителна лихва и обезщетение за забава. За
тези суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца
да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви
настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 3307,52лв. главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в
размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за
забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и
направените в настоящото производство разноски.
В
случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията
на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен
договор за кредит в размер на 3307,52лв.
главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на
24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г.
до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до
20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Не били представени доказателства за превеждането по
сметка на ответника на предоставената в заем сума. Не били представени
доказателства за връчването на покана на длъжника, поради което предсрочната
изискуемост не била настъпила. Счита, че договорът за кредит е недействителен
на няколко основания – не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
за методиката на формиране на ГПР. Годишният лихвен процент надхвърлял
трикратния размер на законната лихва, което противоречало на добрите нрави. Към
договора липсвали общи условия, при които е сключен същият. Освен това прави
възражение за изтекла погасителна давност за вноските за периода от
20.03.2017г. до 20.09.2017г., алтернативно за вноските от 20.03.2017г. до
20.05.2020г.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3307,52лв.
главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на
24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г.
до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до
20.05.2020г., както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и
направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за
изпълнение №743/04.06.2020г. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представеното и прието като
писмено доказателство копие на Договор
за потребителски паричен кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г. се установява, че на 24.01.2017г.
ответникът е сключил договор за паричен заем с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД за сумата от 3200,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил
да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 40 месечни
вноски. Освен това ответникът се е съгласил да заплати застрахователна премия в
размер на 716,80лв., както и да заплати такса ангажимент на стойност 80,00лв.
Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на
договора и неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между
страните е бил сключен процесният договор за потребителски кредит.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Извлечение
от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г.,
Нотификация за презгранично сливане се установява, че ищецът е правоприемник на кредитора по
договора, предвид което се явява активно легитимиран да предяви настоящия иск.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
По делото
е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не е
оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице
при извършената проверка при ищеца и при заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се установяват дължимите суми от
страна ответника в претендирания размер.
Ответникът
е направил възражение за недействителност на договора поради противоречие с
добрите нрави на клаузите от договора, регламентиращи годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите. Съдът от своя страна има задължението служебно
да провери разпоредбите на договора за наличие на неравноправни клаузи. При
извършената проверка, съдът констатира наличие на такива клаузи. Съгласно
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва да съдържа „условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“. Погасителен план към договора
за потребителски кредит с ответника се съдържа в самия договор. В него да
посочени номер на погасителна вноска, падежна дата, размер на вноската и оставаща
главница в лева. Не са посочени компонентите на погасителната вноска – с каква
част от нея се погасява главницата, съответно договорната лихва. Не е посочен и
начинът на погасяването на застрахователната премия по закупената от ответника
застраховка, за която само е посочено, че се разсрочва на вноски и е част от
погасителната вноска. Поради тази причина не е възможно да се съобрази
посочения размер на оскъпяването на кредита – договорната лихва, която като
сума никъде не е посочена в договора. Не е възможно и да се прецени дали
посочения в договора лихвен процент и годишен процент на разходите са
действително в посочените стойности. Погасителен план в друг вид е представен
по делото като извлечение по кредит, но такъв погасителен план следва да е бил
предоставен на потребителя и подписан от него. На кредитополучателя не е представена
задължителната информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски и компонентите на тези вноски – главница, договорна
лихва, застраховка. Това прави договора за кредит недействителен.
Поради недействителността
на Договор за
потребителски кредит №PLUS-14418054,
сключен на 24.01.2017г., потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
него. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 3200,00лв. Тъй като по кредита не
са направени никакви плащания, то цялата сума от 3200,00лв. е дължима. След
като договорът за кредит е недействителен, то недействителни се явяват и
клаузите за изплащане на кредита на вноски. Предоставената като кредит сума е
дължима в цялост, а не на вноски, поради което и неприложима е разпоредбата на
чл.111, б.“в“ ЗЗД. За вземането следва да се приложи общата петгодишна
погасителна давност. Предявеният иск за главница е основателен за сумата от
3200,00лв. и в този размер следва да бъде уважен, като в останалия размер до
претендираните 3307,52лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Установителните искове за
договорна лихва в размер на 2470,80лв.
за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за
периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни поради недействителността на договора за кредит, в който се
съдържат съответните клаузи за претендираните задължения. Поради същата причина
следва да бъдат отхвърлени и осъдителните искове за главница над присъдения
размер от 3200,00лв. до претендираните 3307,52лв., както и осъдителните искове
за договорна лихва в
размер на 2470,80лв. за
периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за
периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 145,68лв., възнаграждение за особен
представител в размер на 670,00лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 275,00лв.
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00лв. Ето защо и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските в размер на общо 563,00лв., представляващи платената от ищеца
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №743/04.06.2020г., в размер на общо 88,00лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Р.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”
клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, изпълнение на парично задължение в размер на 3200.00лв. (три хиляди и двеста лева), представляващи главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №743/04.06.2020г. по ч.гр.дело №1646/2020г. по
описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля
иска в останалата му част за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница над присъдения размер до претендираните 3307,52лв.,
както и договорна
лихва в размер на 2470,80лв.
за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за
периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” клон България, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от
Димитър Тодоров Димитров срещу С.Р.С., с постоянен
адрес:***, ЕГН ********** искове за заплащане на сумите по
Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054,
сключен на 24.01.2017г. за главница над присъдения размер от 3200,00лв. до претендираните 3307,52лв.,
както и осъдителните искове за договорна лихва в размер на 2470,80лв.
за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за
периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г.
ОСЪЖДА С.Р.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”
клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, направените разноски по делото в размер на общо 563,00лв. (петстотин шестдесет и три лева), представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА С.Р.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”
клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, направените разноски по заповедното производство в
размер на общо 88,00лв. (осемдесет и осем лева) за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №743/04.06.2020г. по ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: