РЕШЕНИЕ
№ 2587
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330102270 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б. срещу против В. Й. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ул. *** № **, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 431,79 лв. – главница по Договор за кредитна карта на физическо
лице № ***от *** г., сключен между ответника и „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата *** г. и Приложение № * към същия, както
и сумата от 33,92 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното плащане на вземанията, за които е издаден заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Пловдив.
Ищецът твърди, че на ***г. между ответника и трето лице – кредитор „Уникредит
Булбанк” АД, бил сключен договор за кредитна карта на физическо лице № *** от *** г.
Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, като страните договорили, че банката може
едностранно и автоматично по нейна преценка да продължи правото на ползване и
възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване
останалите условия на договора, в случай, че кредитополучателя изрично не е поискал
прекратяването му с изтичане на срока на действие и е изправна страна по договора за
кредитна карта. По силата на договора, банката предоставя и дава право на
кредитополучателя да усвоява в рамките на периода от сключване на договора до изтичане
на срока за правото на ползване, кредитен лимит до размера на 500 лв., срещу което
кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от кредитния лимит чрез
заплащането на минимална погасителна вноска или минимална дължима сума, която
страните са договорили да е в размер на 3% от кредитния лимит, а именно: 15 лв., платима в
1
периода от всяко 1-во до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски
плащания. Съгласно сключения договор, усвоената сума /ползваната част от кредитния
лимит, в т.ч. надвишен кредитен лимит/ се олихвява с фиксиран месечен лихвен процент
съгласно обявения размер в лихвения бюлетин, за всеки отделен месец през срока на
действие на договора, определен съгласно установеното в т. 3.1 от договора, който към
датата на сключване на договора е 1,00%. Лихвата се начислява ежедневно, от датата на
всяка транзакция, извършена в рамките на периода на клиентски плащания на база 360/360
дни, както следва: когато до датата на издължаване картодържателят е погасил в пълен
размер ползвания през предходния период на клиентски плащания част от кредитния лимит,
той заплаща на банката лихва за усвоената сума единствено за осъществените транзакции,
представляващи теглене на пари в брой. Дължимите лихви се капитализират /т.е. със сумата
на дължимата лихва се намалява размера на свободния кредитен лимит/ по картата на
последния ден на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания, но върху
капитализираните лихви не се дължи договорна лихва. Когато до и/или на датата на
издължаване картодържателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит през предходния период на клиентски плащания той дължи на банката: лихва за
целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата на съответната
транзакция до окончателното погасяване; лихва върху целия дълг, формиран от безкасови
плащания, извършени през предходния период на клиентски плащания до датата на
частичното погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частичното погасяване
до последния ден на текущия период на клиентски плащания. Така начислените лихви се
прибавят към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, като върху
тях не се начислява договорна лихва.
В конкретния случай, на картодържателя е начислена договорна лихва за ползване на
кредита в размер на 76,15 лв. за периода 22.07.2016 г. – 24.11.2017 г. Кредитополучателят е
поел задължение да погасява задължението си в размер на начислените месечни лихви, като
подписвайки договора оправомощил банката да ги събира за сметка на неусвоения разрешен
кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен лимит на всяко
30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски плащания. Считано от
01.07.2019 г. до 12.03.2020 г., на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за забава, което към 12.03.2020 г. било в размер на
33,92 лв. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимите суми по договора за кредитна
карта.
На *** г. между „Уникредит Булбанк” АД и ищцовото дружество бил сключен
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, по силата на които вземането на
„Уникредит Булбанк” АД по договор за кредитна карта на физическо лице № ***от *** г.
било прехвърлено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството – кредитор. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената цесия, чрез уведомително писмо, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с
известие за доставяне. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка,
че получателят отсъства от адреса. Ето защо и към исковата молба било представено
уведомление за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост, което да бъде
връчено на ответника. Поради липсата на погасяване на вземанията по процесния договор за
кредит, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС,*** състав. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
било подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 431,79
лв. – главница, сумата от 33,92 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г. –
12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане на вземанията. Претендират се и сторените в
2
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
счита същата за неоснователна. Оспорва изцяло иска. Твърди, че сумите не са дължими.
Исканата сума била немотивирана и неуточнена. Същата не е конкретизирана и обоснована.
Търсеното юрисконсултско възнаграждение било без правно основание, като същото било
недължимо. Оспорва процесуалната легитимация на представителя на ищеца. Възразява по
направените от ищеца доказателствени искания като лишени от необходимост.
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** състав,
образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № *** г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния срок,
поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими. С настоящия иск не се претендира сумата от 76,15 лв., представляваща
договорна лихва, начислена за периода 22.07.2016 г. – 24.11.2017 г.
По основателността на предявените искове:
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между В. Й. Ю., като кредитополучател, и
„Уникредит Булбанк” АД, като кредитодател, Договор за кредитна карта на физическо лице
№ *** от *** г., с посочено в исковата молба съдържание. Със същия е определен размер на
разрешен кредитен лимит от 500 лв., с уговорен месечен лихвен процент от 1,00 %, с право
на банката едностранно и автоматично да продължи правото на ползване на кредитния
лимит за срок от 24 месеца. Кредитополучателят е следвало за възстановява ползваните
суми по кредитния лимит чрез заплащане на минимална погасителна вноска в размер на 3%
от кредитния лимит, платима на всяко 1-во до 15-то число – т.3.1 и т.3.1.2 от Договора.
Посочен е и механизма за определяне на ГПК, като не е предвидено предоставяне на
обезпечения от кредитополучателя.
Представен е още и Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата *** г. и
Анекс № * към същия, който договор е сключен между ищеца, като цесионер, и „Уникредит
Булбанк” АД, като цедент. Налице е по делото и Потвърждение за сключената цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цеденета. Видно от Приложение № * от *** г. към договора за
цесия, предмет на същия е било и вземането на „Уникредит Булбанк” АД срещу ответника
В. Й. Ю. по Договор № ***от дата *** г. Във връзка с уведомяването на длъжника за
цесията е представено уведомително писмо изх.№ ***/ ***, както и пълномощно, в полза на
ищцовото дружество, с което същото е упълномощено от цедента да уведоми длъжниците
по прехвърлените вземания за извършената цесия.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице, задълженията на ответника по процесния договор
за паричен заем, след извършени плащания от него, са както следва: 431,79 лв. главница,
74,80 лв. договорна лихва и 33,92 лв. обезщетение за забава, начислено за процесния период
от 01.07.2019 г. до 12.03.2021 г. Според вещото лице, при извършените от същото справки,
всички платени от ответника суми за преведени на предишния кредитор „Уникредит
Булбанк” АД, а видно и от приложената към заключението таблица за преводите, същите са
извършени преди цесията. С оглед данните относно срока за заплащане на задълженията по
кредите и платените от длъжника суми за погасяване на задълженията му, вещото лице е
посочило, че кредитополучателят е изпаднал в забава пред месец **** г.
3
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между „Уникредит Булбанк” АД и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за кредитна карта на физическо лице № *** от *** г.,
с посочено от ищеца съдържание. При това правоотношение ответникът е имал качеството
на кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР
на ЗЗП. В тази насока същият се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради
което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП. С отговора на
исковата молба обаче не са въведени конкретни оплаквания за несъобразяване на клаузите
на договора с императивните правила на закона. При извършена проверка на основание чл.
7, ал. 3 ГПК съдът не е констатирал и наличие на неравноправни клаузи, обосноваващи
дължимостта на претендираните вземания за главница и мораторна лихва.
Установява от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия
вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Уникредит Булбанк” АД
на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който е и актуалният кредитор по
правоотношението. Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по
силата на договора за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията
спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да му е надлежно съобщена. В
случая са налице данни за сключен договор за цесия, с предмет процесното вземане и страни
първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк” АД, като цедент, и ищцовото дружество,
като цесионер. Видно от представеното Приложение №***г., където е индивидуализирано
вземането срещу ответника, същото е било предмет на процесната цесия. Следователно по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от *** г.и Приложение № *** г.
към него, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е станал титуляр на вземането. Цесията
също така е надлежно съобщена на длъжника В. Й. Ю., доколкото към исковата молба е
приложено уведомление за цесията от цесионера, упълномощен от цедента, което
уведомление е редовно връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към
нея. Като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 238, ал. 3 ГПК съдът
е длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока е и
цитираната от ищцовото дружество съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и спрямо ответника, поради което страни по материалното
правоотношение понастоящем са страните и по настоящото процесуално правоотношение.
По отношение на акцесорното вземане за мораторна лихва, същото е основателно.
Периодът, за който се претендира вземането – от 01.07.2019 г. до 12.03.2020 г., е след
момента, на който длъжникът е изпаднал в забава, предвид това и че в случая е уговорен
падеж на плащанията. В същия период не са извършени и плащания от ответника, видно от
заключението на вещото лице. Следователно, дължимо се явява и вземането по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава.
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен. Същия се намира за
доказан и по размер, предвид приетото по делото заключение на ССчЕ. По тези
съображения исковата претенция ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото ще се присъди
сумата от 75 лв. за платена държавна такса, 200 лв. за внесен депозит за вещо лице и 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство, а именно – 25 лв. за заплатена държавна
такса и 50 лв. – за юрисконсулстко възнаграждение, тъй като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Й. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ул. *** № **, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Д. Б. Б., сумата
от 431,79 лв. – главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № ***от *** г.,
сключен между В. Й. Ю. и „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, вземанията по който
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от дата *** г. и Приложение № * към същия, както и сумата от 33,92 лв.
– обезщетение за забава за периода 01.07.2019 г. – 12.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –*** г., до
окончателното плащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч. гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд Пловдив, *** с-в.
ОСЪЖДА В. Й. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, ул. *** № **, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф.
4, представлявано от Д. Б. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените разноски по делото,
а именно: 75 лв. за платена държавна такса, 200 лв. за внесен депозит за вещо лице, и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както сторените
разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
– за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5