Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 29.11.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тринадесети
ноември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1295 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 357 от КТ.
Ищцата В.Б.Т. твърди, че до 13.08.2018г.
работила на длъжност „м.д.“ в ОДЯ „А.К.“, когато била освободена. В края на
месец юни 2018 г., като служител в детската ясла, тя и колежките й от 6-та
група били уведомени за изготвения график за работата на персонала на ОДЯ „А. К.“
за месец юли. По силата на този график били формирани екипи от по две
медицински сестри и две детегледачки и всеки един от екипите следвало да работи
по четири дни във всяка една от формираните групи деца. Като основание за този
график и начин на работа било обявено, че следва всички служители да се
запознаят съответно с всички деца в яслата, защото през месец август ще се
работи на сборни групи, а не по традиционното групово обособяване през
годината. За горното били информирани от колежката Д., като ищцата, след
запознаването ѝ с новия начин на работа, пред нейните колежки
споделила, че първият родител, който знаела, че ще изрази недоволство от тази
организация бил нейният син, чието дете също посещавало детското заведение.
Това нейно мнение изразила, защото имала наблюдение, че при среща с нов човек
децата се стресирали, не желаели да влязат в групата, плачели и трудно се
успокоявали. От споделеното от родителите знаела, че вечер са неспокойни. Това
нейно мнение било формирано с оглед на дългогодишната ѝ работа като м.д. в
яслите. Внимателно наблюдавала поведението на децата и познавала реакциите им.
Те трудно се доверявали на нови хора, особено сутрин, когато ги посрещали, се
дърпали и не желаели да влязат в детското заведение. Отделно от това считала,
че се получава нарушаване на създадените връзки на доверие между децата и
служителите като персонал при такава промяна. Главното ѝ възражение и израз
на реакция били свързани с това, че за по четири дни седмично пред децата ще се
явяват непознати лица, и това ще разруши контакта между децата и медицинските
работници, поради което децата ще идват с нежелание или ще се откажат от
посещения през лятото. Държала да
отбележи, че през времето, през което работила в детската ясла не бил правен
такъв начин на организация, свързан с летния период. След като изразила това си
мнение пред нейните колеги от групата, тя действително при разговор със сина ѝ - Й.В.Т.споделила
как ще се работи в яслата през следващия месец. Той пред нея изразил мнението
си, че това местене на пилотни екипи, с цел запознаване с децата, нямало да
бъде в интерес на децата. Впоследствие разбрала, че по своя лична инициатива
синът ѝ посетил Община К. и изразил мнението си като
родител пред служители от „Социални дейности и здравеопазване“. Не помнела
конкретната дата, но било след 15.07.2018 г., когато устно била уведомена, че
следва да напише писмено обяснение, по повод на тези си възражения. При
запознаването с графика тя написала и представила на изпълняващата длъжността
директор писмени обяснения, като за нейна изненада на 19.07.2018 г. ѝ била връчена
Заповед № 187 от същата дата, с която й било наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за това, че извършила нарушение на чл. 187 т.8 от КТ – злоупотреба
с доверието на работодателя и уронване на доброто му име пред персонала на О. „А.К.“
– К. В заповедта се сочело, че е отправила заплахи срещу работодателя си.
Едновременно с тази заповед ѝ било връчено и писмо-искане изх. № 23 от същата
дата, в което работодателят за втори път я покани да депозира обяснения във
връзка със злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието. За
случая ищцата вече дала писмено обяснение, била санкционирана, с дисциплинарно
наказание – забележка. Въпреки това, повторно написала обяснение и го
депозирала пред работодателя си. След депозиране на обяснението ѝ била връчена нова
заповед № 195 от 24.07.2018 г. (предмет на настоящия спор), с която било
наложено наказание - предупреждение за уволнение. От тази заповед установила,
че повторно ѝ било вменено извършено от нея нарушение на чл. 188
т. 8 от Кодекса на труда и че работодателят ѝ смятал, че е злоупотребила с неговото
доверие и уронила доброто име на предприятието пред служители на Община К.,
както и е разпространила поверителни сведения. Оспорва твърдението, че е
отправила каквато и да е заплаха срещу работодателя си в лицето на директора,
която към момента г-жа И. била в отпуск по болест. Не считала, че директорът е
изпитала стрес или уплаха, нито че има някаква заплаха от нейна страна, за да
бъде ангажирана дисциплинарната ѝ отговорност със заповед № 187 от
19.07.2018 г. Определените в Заповед № 195 от 24.07.2018г. „поверителни
сведения“ относно графика и начина на работа за месец юли 2018 г. в детската
ясла, тя по никакъв начин не намирала да са поверителни. С уведомлението за
изготвения график не ѝ бил представян за подпис някакъв документ, който
да ангажира от нейна страна конфиденциалност за тази информация. Това не било
информация, която може да се скрие, защото при работата си, служителите
създавали непосредствени отношения не само с децата, с които работили и
обгрижвали, а и с техните родители, от чиито ръце ги поемали всяка сутрин и
нямало как при идването си сутрин в детските ясли децата и техните родители да
не обърнат внимание на това кой посреща и кой ще се грижи за детето им и че
през четири дни - това ще бъдат различни хора. Намирала за несъстоятелно
вмененото ѝ като нарушение на трудовата дисциплина и това, че
уронила доброто име на предприятието пред служители на Община К., защото ищцата
по никакъв начин не се срещала нито с един служител от Община К., нито
случайно, нито правила нарочно посещение в Общината, за да уведоми някой от
служителите там за този график и несъгласието й с него. Т.е. не би могла да
урони доброто име на работодателя. Считала за неуместно да се споменава за
нейно „въздействие“ върху сина й, след навършване на пълнолетието му. Синът ѝ бил достатъчно
отговорен и здравомислещ самостоятелен човек, отдавна сам вземал решения за
действията си и тя нямала участие при вземане на решенията, които засягат него
и семейството му. Изразявала несъгласие с формулирания и „подчертан“ в
заповедта и изведен като мотив за изразеното й несъгласие „личен интерес, с цел
отглеждане на собствения си внук“, тъй като нейният внук посещавал заведението
от октомври 2017 г. Не бил приет там от нея и е било известна роднинската им
връзка, и ако за тогава имало някакви съмнения за конфликт на интереси, не би
следвало някой от тях двамата да бъде там. От съдържанието на Заповедта, с
която ѝ било наложено дисциплинарното наказание
„предупреждение с уволнение“, ставало ясно, че от директора на ОДЯ било
поискано обяснение относно взетите от него решения, което същият считал за
„уронване на авторитета на ръководителя, пред неговите ръководители“. Това
обаче била нормална процедура и не намирала, че спазването ѝ било „уронване на
авторитета“ на когото и да било. И това било така, защото пък ръководителя й
два пъти поискал от нея писмени обяснения за един и същи случай и й наложил две
дисциплинарни наказания за същия случай, като тя два пъти депозирала исканите
обяснения, без да приеме, че това уронва нейния авторитет, а спазвала
установената процедура. При провеждането на процедурата по установяването на
извършените от нея дисциплинарни нарушения и съответно налагането на
дисциплинарни наказания, били допуснати нерушения. Нито в Заповед № 187 от
19.07.2018 г., нито в Заповед №195 от 24.07.2018 г. имало данни за това - кога,
на коя дата ищцата е извършила вменените й нарушения, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 195 ал.1 от КТ, сдържаща задължителното съдържание на
Заповедта, а именно - да бъде посочена и датата на извършване на нарушението.
Вероятно законодателят не случайно бил включил като изискване в закона като
съдържание да се посочи и този факт, защото най-малкото именно с тази дата, се
пораждали и текат различни срокове, установени в Закона. И с двете заповеди й
било вменено извършено от нея нарушение все на един и същи текст - по чл. 187
т.8 от КТ, касаещо - „злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто име на предприятието“, но отново в нарушение на чл. 195 ал. 1 от КТ. И
двете заповеди съдържали само изразеното очевидно лично мнение на работодателя,
но не и мотиви за формирането му, като във всяка една от тях се посочва, че е
издадена въз основа на писмени обяснения, депозирани от ищцата и не се сочат
други източници за оформеното му становище, с оглед ангажиране на нейната
отговорност. Противно на цифровото отразяване на чл. 189 от КТ като основание
за издаването на дисциплинарните наказания, и в двете заповеди, в грубо
нарушение на същия текст за едно и също нарушение по чл. 187 т.8 от КТ била
санкционирана два пъти, с две различни по степен наказания, тъй като и двете
заповеди били издадени въз основа на едно и също като съдържание обяснение от
нейна страна, касаещо един и същи случай, доколкото работодателят не посочил
дата на извършване на дисциплинарното нарушение в нито една от заповедите. По
повод на връчената й Заповед № 187 от 19.07.2018 г. и във връзка с установения
срок на оспорване на наложеното й с нея наказание, тя съм подала отделна молба
до Районен съд К..
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отмени наложеното ѝ със Заповед № 195 от 24.07.2018 г. дисциплинарно
наказание – предупреждение за уволнение. Претендира за разноските по делото.
Ответникът О.Д.Я.„А.К.“ К. чрез
процесуалния си представител оспорва иска. Признава следните факти: че ищцата
работила до 13.08.2018 г. по трудов договор като м.д. в О. „А.К.“ К. че заповед
№ 195/24.07.2018г. на ищцата била наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, на основание чл.187, т.8 във вр. с чл.189 от КТ
във вр. с чл.193, ал.1 и чл. 194 от Кодекса на труда, връчена й лично на
24.07.2018 г.; че внучето на ищцата (дете на нейния син), посещава О. „А.К.“ К.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е извършила вмененото ѝ във вина нарушение
на трудовата дисциплина. Изложените в исковата молба обстоятелства от ищцата не
отговаряли на действителното положение. Оспорва обстоятелството, че не била
спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че същата
била наказана за едно и също нарушение на трудовата дисциплина два пъти. Сочи
следното: с трудов договор № 110 от 14.12.2008 г. ищцата била назначена на
длъжността м.д. в ответните детски ясли с място на работа - в цитираното детско
заведение. Едно от основните задължения на ищцата, при изпълнение на
възложената ѝ работа, съгласно Кодекса на труда и Правилника за
вътрешния трудов било да бъде лоялна към работодателя, като не злоупотребява с
неговото доверие и не разпространява поверителни сведения за него, както и да
пази доброто име на работодателя, да уведомява прекия си работодател за
слабости и недостатъци в организацията на труда, и да предлага мерки за тяхното
отстраняване. В качеството ѝ на медицински работник, ищцата била длъжна да
спазва и правилата на Етичния кодекс за професионална етика на медицинските
сестри, акушерите и асоциираните медицински специалисти. В него изрично било
въведено изискване, че личните отношения между професионалисти по здравни грижи
не могат да бъдат предмет на публична полемика, както и било недопустимо
професионалиста по здравни грижи да злепоставя колегата си чрез преценка и
критика на неговата професионална дейност или изказвания срещу неговата
личност. Професионалистът по здравни грижи трябвало да се въздържа от действия
или коментари, които биха уронили частта и достойнството на терапевтичния екип,
както и не трябвало с поведението и действията си, както и и с думи или
публикации да уронва престижа на професиите на съсловната организация на
колегите си. В края на месец юни 2018 г. бил предложен нов график за работа на
персонала на детското заведение, изразяващ се в смяна на екипа от служители,
обслужващи всяка от групите. Посочената ротация била предприета с цел
опознаване на децата в детското заведение и особено на тези със специфични потребности
с всички членове на персонала на детските ясли, предвид предстоящото излизане
на поетапни отпуски на служителите в летния период и събиране на децата в
сборни групи. При съобщаването на това организационно решение, ищцата заявила
пред персонала, че не е съгласна с тази ротация, тъй като не желае за нейното
внуче да се грижат други хора от персонала, а иска тя да продължи да работи
само в групата, в която е нейното внуче. За така създалата се ситуация до нея
постъпил рапорт от сестра Д.. Поискала от ищцата писмени обяснения и тя
депозирана такива с вх. №12/17.07.2018 г. В писмените си обяснения ищцата
изрично посочила, че решението за ротация на групите не било в интерес на
нейното внуче. За изясняване на обстоятелствата, провела разговор и останалата
част от медицинския персонал, имащ преки наблюдения върху поведението на децата
и психичното им развитие, които изразили мнение, че това не би попречило на
децата, нямало да им повлияе негативно, тъй като всички деца са преминали
адаптационния период и на тях не би им повлияла смяната на персонала за летния
период, още повече че през летния период персоналът ползвал платените си
годишните отпуски. След запознаване с писмените обяснения на ищцата и
изяснявайки всички обстоятелства по случая, работодателят приел, че ищцата е
извършила действия, компрометиращи оказаното й доверие, като същата я
злепоставила като работодател пред персонала, което съставлявало нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ, а именно - злоупотреба с доверието
на работодателя, за което й било наложено със заповед №187/19.07.2018г.
дисциплинарно наказание „забележка“. При проведен телефонен разговор г-жа Катя
Мачева - Началник отдел „Социални дейности и здравеопазване“ в Община К., било
поискано от нея обяснение относно обстоятелство кое наложило ротация на
персонала на детското заведение, тъй като в Община К. постъпила устна жалба от
родител на дете, посещаващо детското заведение. В проведения разговор
директорът обяснила, че тази ротация се налага с цел опознаване на децата в
детското заведение и особено на тези със специфични потребности с всички
членове на персонала на детските ясли, предвид предстоящото излизане на
поетапни отпуски на служителите в летния период и събиране на децата в сборни
групи. Споделила и изразеното от медицинския персонал, имащ преки наблюдения
върху поведението па децата и психичното им развитие, че това не би попречило
на децата, нито би им повлияло негативно, тъй като всички деца са преминали
адаптационния период и на тях не би им повлияла смяната на персонала за летния
период, още повече че през летния период персоналът ползвал платените си
годишни отпуски. Предлагането на това организационно решение било на база
наблюденията ѝ от предходния летен период 2017 г., когато при
сформирането на сборните групи, децата били неспокойни от непознати за тях
служители, с които до момента не се налагало да се запознават и да ги
обгрижват. В резултат на това децата, родителите и персоналът се чувствали
неспокойни, което водело до ескалиране на напрежението между родители и
персонал. Персоналът също се чувствал притеснен, тъй като част от служителите
не познавали добре децата, а и децата не познавали тях. Това обстоятелство я
накарало да потърся начин за разрешаване на този проблем през летния период.
Провела разговори с други колеги от детски ясли, разговори със съответните
специалисти - психолози и педагози, и решила да предложи тази ротация за
следващия летен период. След като узнала за така подадената жалба в Община К.
относно предложения от нея график, попитала устно ищцата пред счетоводителя М.С.,
дали знае от кой била подадена жалбата, тъй като тя единствена изразила
несъгласие и отправила закани, че синът й ще се жалва от това решение.
Отговорът на ищцата бил, че жалбата е подадена от сина ѝ. На 23.07.2018г.
поискала от ищцата писмени обяснения. Това нейно решение било представено по
негативен начин и пред родители на деца, посещаващи детското заведение. След
преценка на всички факти и изясняване на обстоятелствата по случая и след
запознаване с дадените от ищцата писмени обяснения счела, че ищцата е извършила
нарушение па трудовата дисциплина, а именно чрез действията си е уронила
доброто име на представляваното от нея детско заведение, като представила в
негативен план пред трети лица, организационно решение на работодателя относно
работата на персонала в детското заведение през летния период. В разпоредбата
на чл.187, т.8 от Кодекса на труда били визирани три отделни състава на
нарушения на трудовата дисциплина. В настоящият случай ищцата с поведението
уронила доброто ѝ име като работодател, изразяващо се в злепоставяне
пред трети лица. С тези си действия и коментари по отношение на взетото от нея
в качеството ѝ на работодател решение, същата накърнила както
престижа ѝ като работодател, така и престижа на институцията,
която представлявала. Налице било тежко нарушение на трудовите задължения от
страна на ищцата, изразяващо се в уронване на престижа и доброто име, както на
службата, така и на работодателя - чл. 187, т. 8. Пр. ІІ-ро от КТ. За посочения
случай уведомила и госпожа Х. - председател на Етичната комисия на Българската
асоциация на специалистите по здравни грижи, с оглед неизпълнение на
задълженията на ищцата на правилата на Етичния кодекс за професионална етика на
медицинските сестри, акушерите и асоциираните медицински специалисти. Вземайки
предвид, поведението на ищцата и обстоятелството, че ѝ било наложено
друго наказание за нарушение на трудовата дисциплина със Заповед №
187/19.07.2018 г. за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187.т.8. пр. І-во
от КТ, приела, че тежестта на така наложеното наказание предупреждение за
уволнение била съобразено с извършеното нарушение на трудовата дисциплина, по
чл.187.т. 8, пр. ІІ-ро от КТ - уронване доброто име на предприятието, както и е
нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред в О. „А.К.“ К. Заповедта била
мотивирана, поискани били писмени обяснения от ищцата, събрани и преценени били
всички доказателства във връзка с извършеното от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина било посочено по разбираем за
ищцата начин. В заповедта изрично били посочени писмените обяснения, дадени от
ищцата, за която била пределно ясно за какво нарушение и за какво са изисквани
същите.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорни са следните факти:
страните са били в трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжността м.д.
в ответното детско заведение; внучето на ищцата е посещавало детското заведение
през лятото на 2018 г.; за летния сезон директорът на детското заведение е
предвидил нов график за работа с децата; ищцата е изразила несъгласие с този
график; синът на ищцата – св. Й. Т., чието дете е посещавало детското
заведение, е посетил община К. и устно е изразил недоволство пред служителите
от звено „Социални дейности и здравеопазване“ от предстоящата промяна в графика
на персонала; със заповед № 187/19.07.2018 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание – забележка; със заповед № 195/24.07.2018 г. на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание -предупреждение за уволнение; не се спори,
че на ищцата са искани обяснения, според е въпроса дали такива са искани два
пъти за едно и също твърдяно нарушение.
Установява се, че със заповед № 187 от
19.07.2018 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – забележка затова,
че е отправила заплахи срещу работодателя пред част от персонала на детското
заведение, с което е уронила доброто име на предприятието. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 187, т. 8 от КТ.
Оспорена в настоящото производство е
заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание –
предупреждение за уволнение - № 195/24.07.2018 г. С тази заповед на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение за това, че
служителката е представила по негативен и неправилен начин пред родители
информация, касаеща организационните процеси в ответните детски ясли; че под
въздействието на служителката, синът ѝ, чието дете се отглежда в детското
заведение, е отправил безпочвени обвинения и устни жалби в Община К. срещу
работодателя във връзка с неговите организационни решения и негативно е
въздействал на други родители. Действията били извършени в резултат на личен
интерес у служителката с цел отглеждане на собствения ѝ внук, както и
неинформиране на родителите с организационните процеси в детското заведение, с
които процеси служителката е запозната и са част от задължителното информиране
на родителите при прием на децата и от медицинските специалисти. Прието е, че
тези действия на ищцата представляват нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в уронване авторитета на ръководителя и пред неговите
ръководители – нарушение по чл. 187, т.8 от КТ и Правилника на вътрешния трудов
ред (т.и и т.л).
Законността на
наложеното дисциплинарно наказание обуславя от спазването на изискванията, предвидени
в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване носи ответникът - работодател.
Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание -предупреждение за уволнение следва да бъде
издадена от орган на работодателска власт или друг, упълномощен от него орган в
писмена форма. В конкретния случай, това е сторено – заповедта е издадена от
директора на ответното детско заведение при изпълнение правомощията му на
работодател и е в писмена форма.
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с
която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е
императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за
дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от
КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ
срокове за налагане на дисциплинарните наказания. Важното е от съдържанието на
заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено съответното наказание, и работникът или служителят да
има възможност да разбере причината за наказването, а съдът да може да извърши
проверка и, въз основа на това, да заключи дали наказанието е законосъобразно
наложено. За прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно. В оспорената
заповед не са посочени всички обстоятелства, индивидуализиращи от субективна и
от обективна страна нарушенията на трудовата дисциплина, заради които е
наложено наказанието. Липсва време и място на извършване на нарушението.
Изложените обстоятелства работодателят е подвел под правната норма на чл. 187,
т.8 т. КТ, т.е. посочено е правното основание за налагане на дисциплинарно
наказание. При липса на част от
съществен елемент от заповедта, който не се съдържа и в друг документ – а
именно времето на извършване на твърдяното нарушение, съдът намира, че
заповедта не отговаря на изискванията да бъде мотивирана. В тази връзка ищцата
е направила възражение, че наложеното дисциплинарно наказание се явява повторно
за същото нарушение, доколкото с предходната заповед е била наказана за
несъгласието си с предложения от работодателя график на работа за летния сезон.
Данни затова се съдържат и в обясненията ѝ, депозирани в
предходното дисциплинарно производство, приключило със заповед № 187 от
19.07.2018 г. По това производство обяснения не са искани писмено, документите
са приложени в личното трудово досие на ищцата, прието като доказателство по
делото, и доколкото в тежест на работодателя е да докаже, че наказанието се
налага за различни нарушения на трудовата дисциплина, а фактите, изложени от
ищцата в двете обяснения се покриват, то съдът намира, че работодателят не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че двете наказания са
наложени при различна фактическа обстановка – за действия или бездействия на
служителя, касаещи различни дисциплинарни нарушения, извършени по различно
време и различен начин. В предходната заповед също липсват факти, в нея се сочи
само че ищцата е отправила заплахи срещу работодателя си, но без тези заплахи
да са индивидуализирани по съдържание и време на извършването им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 193 КТ първото действие, което работодателят следва да
осъществи, след установяване на нарушението, е да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, което следва да бъде сторено преди налагане на
съответното дисциплинарно наказание. Задължението за приемане на обясненията на
работника или служителя, неизпълнението на което представлява формално
основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е
въведено с оглед осигуряване на възможност за защита на работника или служителя
в рамките на дисциплинарната процедура. Едновременно с това по този начин се
осигурява възможност за осъществяване на преценка от страна на работодателя за
отношението на служителя към установеното дисциплинарно нарушение. В настоящият
случай работодателят е поискал писмени обяснения от служителя с писмо-искане
изх. № 23 от 19.07.2018 г., в което се сочи, че ищцата следва да депозира
такива в срок до 23.07.2018 г. В писмо искането е посочено, че обяснения се
искат във връзка със злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието, не са изложени никакви факти, по които ищцата е следвало да
депозира обяснения, не е посочена датата на твърдяното нарушение. От
показанията на св. Д. се установява, че при връчване на писмото, директорът е
поискала обяснения за причините, поради които ищцата е изразила недоволство пред
сина си от предстоящия график на работа, вместо да му каже, че последния ще
бъде в интерес на децата. Ищцата е депозирала обяснения, в които е заявила, че
счита, че предложения ротационен принцип ще доведе до стрес у децата, че е
предложила на сина си детето му да си стои вкъщи през летния сезон, че той е
направил опит да се срещне с директора, но след като е установил, че тя е в
отпуск по болест, се обърнал към служители на общината. Ищцата е заявила също,
че не счита, че с действията си е уронила престижа на детското заведение и е
дала обяснения за причините, поради които не е запознала родителите при приемането на децата с предстоящите
промени за летния сезон. При така установените факти, съдът намира, че
процедурата по искане на обяснения не е спазена. Право на работодателя е да
образува дисциплинарно производство срещу работника или служителя, но за да
бъде то законосъобразно проведено, следва работодателят ясно да изложи фактите
– действия или бездействия на служителя, с които работодателят счита, че е
осъществен състав на дисциплинарно нарушение. В писмото- искане факти не са
посочени, не е посочено и времето, през което се твърди да е извършено
процесното нарушение, а в показанията на св. Д. се съдържат факти за искано
обяснение касаещо това, че ищцата е настроила сина си, за да се оплаче, вместо
да му говори, че предложената ротация е в интерес на децата. В оспорена за
заповед ищцата е наказана затова, че синът й – родител на дете от детското
заведение, се е оплакал в Община К. под нейно въздействие, в същото време е
наказана затова, че не е уведомила родителите за предстоящите промени в
графика, с които е била запозната,т.е. заповедта страда от вътрешно
противоречие. При това положение, според съда, ответникът не доказва за какви
факти е било образувано второто дисциплинарно производство срещу ищцата, срещу
какви факти тя се е защитавала, депозирайки писмените си обяснения и отново
липсва време на извършване на нарушението. Т.е. не е установено по несъмнен
начин, че ищцата не е наказана два пъти за същото нарушение, а именно
несъгласие с предложения работен график и последвалите й действия от това
несъгласие.
По същество на
нарушението:
Хипотезата на
чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава, като работодателят е
посочил и трите като нарушение в оспорената заповед. Първият състав
представлява злоупотреба с доверието на предприятието. За да е осъществен
съставът на това нарушение, е необходимо работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Такива факти от
работодателя нито се твърдят, нито се доказват. Желанието на ищцата внучето й
да бъде отглеждано при досегашните условия, не представлява имотна облага за
нея, сина й или детето. Не информирането на родителите също не води до имотни
облаги за нея или трети лица. Информирането на сина й пък пряко противоречи на
посоченото в заповедта, че ищцата не е изпълнила задължението ди са информира
родителите за промени, с които е била запозната, защото синът на ищцата, освен
в родствена връзка с нея, се явява и родител на детето от групата, в която
ищцата е работила.
За да е
изпълнен съставът на втората хипотеза, уредена в чл. 187, т.7 от КТ - уронване
на доброто име на предприятието, следва работодателят е злепоставен от
работника или служителя пред трети лица, и това да се отразява или е възможно
да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и
авторитета на предприятието. В конкретния случай съдът намира, че дисциплинарно
нарушение при тази хипотеза не е осъществено. Новият работен график, ако бе
приложен, би станал достояние на всички родители на деца, отглеждани в детското
заведение, т.е. съобщаването му, макар и с несъгласие на служител не би могло
да урони доброто име на предприятието, доколкото в обективната действителност
този график би съществувал, би се изпълнявал се и всеки засегнат би имал
възможност да го оцени, независимо дали оценката ще е положителна или
отрицателна. Фактът, че ищцата е споделила оценката си предварително може да се
тълкува както като преждевременна необосновано негативна оценка, така и като
оценка, базирана на дългогодишния й опит като м.д. в ответното детско заведение,
т.е. като оценка, направена от служител, разполагащ с нужния опит да я направи.
Работодателят не ангажира доказателства тази оценка да е била необоснована, и
доколкото сам се е отказал от прилагане на графика, това не би могло да бъде
установено. Несъгласието на ищцата безспорно е изразено пред колега, но извън
това, че е съобщила на сина си – процес, на който работодателя нито може да
влияе, нито служителят му дължи обяснения доколкото касае семейни
взаимоотношения, които в случая се покриват и с контактите между персонал и
родител на отглеждано в яслите дете. Непълно недоказано е посоченото в
заповедта нарушение, че служителката така е въздействала върху сина си, в
резултат на което последният подал жалба. Самият родител би могъл да оцени
бъдещият график положително и да не е съгласен с мнението на медицинската
сестра по този въпрос, независимо че същата е и негова майка. Т.е. ищцата е
санкционирана затова, че синът й е изразил отношение, което съвпада с нейното.
В процесната заповед е посочено, че ищцата не е изпълнила задълженията си да
уведоми родителите при прием на децата за организационните процеси в детското
заведение. Така, от една страна ищцата е санкционирана, че е уведомила един
родител, от друга, че не е изпълнила задълженията си по уведомяване.
Не е доказан и
съставът на посоченото нарушение -разпространяване на поверителни за
предприятието сведения. Поверителни за предприятието сведения са само обявените
за такива с надлежен акт – нормативен, административен, договор между работник
и работодател, заповед на работодателя. Съобщаването им от работника или
служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на които
работникът или служителят не е имал право да ги съобщи. В конкретния случай
работодателят нито твърди, нито доказва да е налице акт – нормативен такъв,
вътрешна заповед, правилник и пр., с който бъдещия работен график да е обявен
за поверителен, служителят да е запознат с такъв акт и въпреки него да е
разпространил сведения.Отделно, както съдът посочи по-горе, в самата заповед е
налице вътрешно противоречие –от една страна ищцата е санкционирана, затова, че
е споделила както за предстоящия график, така и оценката си за него със сина и
колегата си, от друга, че не е информирала родителите за този организационен
въпрос.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че двете посочени точки от правилника за
вътрешния трудов ред – т. и и т.л, раздел ІІІ, б. Б не са нарушени. Първата
преповтаря състава на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т.7 от КТ, които
съдът обсъди по-горе, а втората касае задължение на работодателя да уведомява
прекия си работодател за слабости и недостатъци в организацията на труда, и да
предлага мерки за тяхното отстраняване. От показанията на св. Д. се установява,
че в периода, когато е било взето решението за новия график за летния период,
свидетелката е замествала директора на детското заведение, тя е съобщила на
персонала за предстоящия начин на работа и съответно пред нея е било изразено
недоволството на ищцата, т.е. ищцата е изпълнила задължението си да изрази
мнение за нещо, което счита за слабост в организацията, и то пред лицето, което
замества работодателя в негово отсъствие.
По изложените
съображения, искът се явява основателен и съдът отменя наложеното дисциплинарно
наказание.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода
от процеса, следва съдът да осъди ответника да заплати на ищцата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 30 лева за неоценяем иск.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
незаконосъобразно дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение,
наложеното на В.Б.Т. с ЕГН ********** *** със Заповед № 195 от 24.07.2018 г. на
Директора на О.Д.Я.„А.К.“ К., *****със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н. И., и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА О.Д.Я.„А.К.“
К., *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. И. да
заплати на В.Б.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА О.Д.Я.„А.К.“
К., *****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. И. да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.