Р Е Ш Е Н И Е
№ 309 /20.02.2020 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4754 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно
постановление № 18 – 0819 – 000058 от 12.02.2018 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя С.,
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1
от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 (шест) месеца за това, че около 09:05 часа на 03.04.2017 г. в гр. Варна, по
бул. „Цар Освободител“ в посока Летен театър на около 100 метра преди
кръстовището с бул. „Атанас Москов“ управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“,
сив на цвят с рама № WVWZZZ1KZ6W614609, който е без
регистрационни табели, като превозното средство е собственост на „ММ Сервиз“
ЕООД, с ЕИК: ********* – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Жалбоподателят Н.С.С. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно, необосновано, немотивирано, постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материален закон, като представя подробни аргументи в защита на
своето становище. Посочва като порок в наказателното постановление това, че
административно – наказващият орган не е събрал доказателства, с които да
докаже извършеното нарушение, както и, че в самото наказателно постановление не
са описани доказателствата, въз основа на които приема, че има извършено
административно нарушение. Също така акцентира, че не са взети под внимание
съществени факти, които са от значение за налагане на наказанието, без обаче да
конкретизира кои са тези обстоятелства. Поради гореизложените съображения, моли
за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
09.12.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4754 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, нито една от двете страни не се явява, не изпраща и
процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото
по същество.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 09:05 часа на
03.04.2017 г. жалбоподателят Н.С.С. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“, сив на цвят, с рама №
WVWZZZ1KZ6W614609 по бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна в посока централната
част на града и Летен театър. Превозното средство обаче не било регистрирано в
никое териториално поделение на МВР и респ. нямало поставени регистрационни
табели.
В същото време на около
100 метра преди кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с бул. „Атанас Москов“
се намирал екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна
част от който бил св. А.К.С. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Св. С. забелязал, че лек
автомобил „Фолксваген Голф“ се движи по бул. „Цар Освободител“ без поставени
регистрационни табели, поради което решил да извърши проверка на водача му.
Св. С. спрял за проверка
управлявания от Н.С.С. автомобил, като св. С.
преценил, че със своето поведение жалбоподателят С. е нарушил разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази
дата 03.04.2017 г. му съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 12.02.2018 г. Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя С. административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 (шест) месеца за извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В случая от показанията на
св. А.К.С. (актосъставител) безспорно се установява,
че на 03.04.2017 г. Н.С.С. е управлявал автомобил по
бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, който не е бил регистриран и респ. не е
имал регистрационни табели. Съдът няма причина да не даде вяра на показанията
на св. С., още повече, че липсват не само доказателства, а дори не са наведени
твърдения, които не само да оборват, но дори и да поставят под съмнение
фактическите констатации на актосъставителя и
административно – наказващия орган.
Прави впечатление във въззивната жалба, че жалбоподателят възразява, че
административно – наказващия орган не е съобразил определени факти и
обстоятелства при налагане на административното наказание, но това възражение е
изключително бланкетно, лишено от каквато и да е конкретика, поради което и съдът го намира за
неоснователно.
От събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства безспорно се установява поведението на
жалбоподателя С., който е управлявал моторно превозно средство, което не е било
регистрирано в МВР, респ. не е имало регистрационни табели, поради което и
следва да понесе административно – наказателна отговорност.
В случая, макар и подобно
възражение да не е изрично наведено, но все пак за пълнота на изложението,
следва съдът да изрази позицията си, че разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е напълно неприложима. В крайна сметка, жалбоподателят е управлявал в
разрез с разпоредбата на чл. 140 от Закона за движение по пътищата превозно
средство по една от най – натоварените пътни артерии в община Варна, при това в
„час пик“, поради което и негативните последици от незаконосъобразното
поведение на жалбоподателя биха могли да бъдат изключително сериозни.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на Н.С.С. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Наложените административни
наказания на жалбоподателя С. са в минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната
евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Самата санкционна
разпоредба предвижда санкция, както за управлението на нерегистрирано МПС, така
и за регистриран в МВР автомобил, но без поставени регистрационни табели, като
в случая е приложима изцяло за поведението на жалбоподателя С..
Също така следва да се
подчертае, че субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата е водачът на превозното средство, като в случая неговата собственост е
ирелевантна.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 000058 от 12.02.2018
г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 18
– 0819 – 000058 от 12.02.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Н.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около 09:05 часа на
03.04.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока Летен театър на
около 100 метра преди кръстовището с бул. „Атанас Москов“ управлява лек
автомобил „Фолксваген Голф“, сив на цвят с рама № WVWZZZ1KZ6W614609, който е
без регистрационни табели, като превозното средство е собственост на „ММ
Сервиз“ ЕООД, с ЕИК: ********* – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: