Решение по дело №254/2021 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 75
Дата: 25 май 2022 г.
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20214140100254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Павликени, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Венка Ал. М.а
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100254 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Фондация „Помощ при ПТП“,
БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявана от
А.С.С., депозирана чрез пълномощника адв. М.М. - САК и съдебен адрес гр. С., ул. ***
против Д. С. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, с която са предявени, в условията на
първоначално обективно кумулативно съединение, осъдителни искове, както следва: по чл.
79, вр. чл. 286 Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и по чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата в размер на 3 637,08 (три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и
осем ст.) лева, представляваща 3311,43 (три хиляди триста и единадесет лева и четиридесет
и три ст.) лева - неизплатена главница по Договор за оказване на съдействие, консултация и
правна защита от ***2016 г. и Анекс към същия от ***2016 г., 325,65 (триста двадесет и пет
лева и шестдесет и пет ст.) лева - лихва за забава върху неизплатената част от главницата за
периода от 15.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на претенцията до окончателното й изплащане. Ищецът обосновава
исковата си претенция твърдейки, че по силата на сключени с ответника на ***2016 г.
Договор за оказване на съдействие, консултация и правна защита и Анекс от същата дата
към него заплатил суми за лечението и извършил редица действия по подпомагане
лечението, заплащане консултиране, представителство и защита на последния по повод
настъпило на 24.05.2016 г. ПТП, за което му се следвало възнаграждение в размер на 30% от
полученото при споразумение със Застраховател, платимо в тридневен срок от получаването
на сумата от Д.Д.. Излага, че точно и коректно изпълнил задълженията си по договора и на
ответника било заплатено обезщетение в размер на 86 000 лева, но ответника останал
задължен за сумата от 3311,43 лева, въпреки многократните покани. С оглед забавата счита,
че му се следва и лихва за забава върху неизплатената част от главницата в размер на 325,65
лева за периода от 15.02.2019 г. до 03.02.2020 г. на 11.08.2016 г. Моли да бъде постановено
решение, с което ответникът бъде осъден да плати на ищеца договореното възнаграждение,
както и обезщетение за забавата. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и
претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът Д. С. Д., ЕГН **********
от гр. П., ул. ***, чрез пълномощника си депозира писмен отговор, като намира исковата
1
молба за допустима, но исковете за неоснователни. Твърди, че не отговарят на истината
изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства относно заплатените за
лечението суми и навежда доводи за нищожност на процесните договор и анекс поради
липса на съгласие - по време на подписването им ответникът не бил в състояние да разбира
свойството и значението, както и резултата от извършваните от него действия, предвид
здравословното си състояние и лечението, което му било приложено, като по същите
съображения спори и валидността на сключеното със застрахователя споразумение –
подписано без представителна власт. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Поддържа
отговора в съдебно заседание и също търси разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства на
петима свидетели: М. О. – служител на ищеца към процесния момент, Р.Р. – помощник-
нотариус по заместване, Ц. Д.а, Д. Д.а – сестра и съответно майка на ответника и Р. Г. –
медицинска сестра в реанимацията при ***, гр. ВТ. По направено оспорване истинност на
документи е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, а за установяване
психичното състояние на ответника към подписването на процесните договор и анекс и на
съдебно-психиатрична такава.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и
поотделно, настоящия състав приема за установено от фактическа страна следното:

Ответника – Д. С. Д. – при управление на мотоциклет на 24.05.2016 година на
територията на област В.Т., път I-4, км. 132+150, причинил при условията на независимо
съпричиняване с трето лице ПТП, при което претърпял средна телесна повреда, изразяваща
се в многофрагментарно разместено счупване на десните голямо и малкопищялни кости на
подбедрицата, многофрагментарно счупване на дясна бедрена кост, причинило трайно
затруднение в движението на десен долен крайник, многофрагментарно счупване на костите
на лявата предмишница, причинило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник,
счупване на лъчева кост, причинило трайно затруднение в движението на десен горен
крайник, травматичен шок с настъпило усложнение белодробна емболия, довело до
разстройство на здравето, временно реално опасно за живота и усложнения в областта на
дясна гривнена става, дясна глезенна става, лява гривнена става и ставите на пръстите на
лява китка, водещи до ограничение в активните и пасивни движения в тези области,
причинили в съвкупност и поотделно постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота – обстоятелство, което не е спорно между страните и се установява от приложените
преписи от присъда и приобщената медицинска документация.

На същия ден ответникът е приет по спешност в ***, гр. В.Т., където търпи редица
хирургични интервенции . Вследствие травмата и шока развива анемия, постравматичен
диабет, лекуван е с психотропните Лидол, Трамалгин и Антиалерзин – приложената
медицинска документация

Непосредствено след хоспитализирането на Д., на място в спешна помощ пристига и
св. О. и обяснява на близките му, че е представител на фондация – ищцовата такава, която
може да съдейства за лечението, получаване на обезщетение от застраховател и при
евентуално наказателно производство.

Така на ***2016 г. между страните били подписани приложените Договор за оказване
на съдействие, консултация и правна защита и Анекс към същия (листи 7 и 6 от
приложеното гр. Дело №***/2020 година на СРС, 49 състав), с предмет осъществяване
консултиране, представителство и защита на Д. пред всички застрахователни дружества,
Гаранционен фонд, органите на досъдебното производство и компетентните съдилища и
подпомагане лечението на ответника и заплащане суми по лечението, осъществено в
лечебни заведения, във връзка с реализираното ПТП. Съгласно клаузата т. 2 от чл. 2 от
Договора, Д. се задължил да заплати възнаграждението по чл. 5 в размер на 1500 лв. и
осигури съдействие и информация на изпълнителя за срок до приключване на всички
производство във връзка с ПТП.
2

С Анекс от същата дата страните променили размера на възнаграждението на 30
процента от получената сума при споразумение със застраховател или присъдено от съда
обезщетение, както и че сумата ще бъде заплатена и в случай на неоснователно разваляне на
договора, оттегляне на упълномощаването и поемане на преговорите или делото от друг
адвокат, различен от упълномощения от фондацията или което и да е друго лице. Не са
договорени прекратителни хипотези.

На същата дата Д. подписва и в приложеното на л. 98 от делото пълномощно в полза
на фондацията.

Така коментираните документи са с нотариална заверка на подписите, извършена от
св. Р., след прочитане съдържанието на документите на ответника и изявлението му, че
разбира какво подписва.

От кредитираното заключение на СПЕ се установява, че към момента на
подписването на процесните договор, анекс и пълномощно на ***2016 г. Д. не е разбирал в
пълнота смисъла и значението на подписаните документи и не е могъл да направи правилна
преценка на последствията от действията си. Върху психичното му състояние и върху
неговите когнитивни и психологически възможности са оказвали синергично влияние
четири групи фактори, а именно физиологични фактори - анемия и нововъзникнал
посттравматичен диабет, фармакологични фактори - вливането на три психотропни
субстанции непрекъснато до датата на подписване на Договора и Анекса, а именно Лидол,
Трамалгин и Антиалерзин, факторът болка, доколкото при силна болка организмът отделял
субстанции, които могат да стесняват обема на съзнанието, както и безспорното
посттравматично стресово разстройство. В установената клинична картина се включвали
чувство на вцепененост, стесняване на обема на съзнанието, страх, тревожност и
депресивитет - налични като симптоми към дата ***2016г.

Ищеца представя платежни документи за сума в общ размер на 8434.40 лева, от които
само в приложената на л. 13 от делото фактура № *** от 13.06.2016 година като получател
фигурира св. О. Досежно останалите плащания не се сочат по делото доказателства от кого
са извършени, въпреки дадените в доклада указания. Плащането на сумата от 52.20 лева за
престой от девет дни е извършено преди подписването на процесните договори.

Не е установено точно по делото, но не е спорно, установява се и от свидетелските
показания, че ищцовата фондация е прекратила изпълнението на задължението си да
заплаща суми за лечението на Д. и след това прекратяване последния е заплащал
необходимите за лечението му суми, надвишаващи твърдените да са изплатени от ищеца –
представените с отговора на ИМ платежни документи за сума около 10000 лева. Безспорно
е, че това е станало преди приключване на производствата – по застрахователната преписка
и наказателно срещу ответника.

Във връзка с поетото задължение за заплащане на обезщетение ищеца
преупълномощил лице, упражняващо адвокатска професия – адвокат Г. Б., САК да защитава
правата на Д.Д. пред *** ЕАД, ЕИК *** за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, в резултат на процесното ПТП. От представената преписка № *** при
застрахователното дружество се установява, че между застрахователя и пострадалия, чрез
адв. Б. е сключено Споразумение от 31.01.2019 г., съгласно което *** ЕАД се съгласило да
изплати на увреденото лице сума в размер на 86000 лева, представляваща крайно и
окончателно обезщетение за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди. Не е
спорно,, че в изпълнение на споразумението застрахователят превел е дължимото
обезщетение на 08.02.2019 г. – приложеното платежно нареждане за кредитен превод от
08.02.2019 г. и останалите банкови документи.

Не се спори, установи се и че на 14.02.2019 г. Д. заплатил на ищеца сума в размер на
3
22488,57 лева, като съобразно договора и анекса от ***2016 г., договореното
възнаграждение възлиза на сумата от 25 800 лева. Не се спори, че остатъкът равняващ се на
исковата сума главница от 3311,43 лева не е заплатен.

Не се спори, че по воденото срещу Д. наказателно производство същият е бил
защитаван от адв. К., САК, но не се установи към кой момент последният е упълномощен,
както и липсва по делото кореспонденция между страните относно изпълнението на
процесния договор.

Ответникът оспорва истинността на подписа за „Клиент“ в представените от ищеца
Договор и Анекс с твърдението, че не е негов. От Заключение на допуснатата по делото
СГрЕ се установява, че подписите положени за „Клиент“ и в двата документа са на
ответника, но двата са видимо различни, както помежду си, така и сравнени с останалия
ползван сравнителен материал.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Относно обуславящият иск с правно основание по чл. 79, вр. чл. 286 от ЗЗД, с който
се присъждане на възнаграждение по процесния Договор, съставляващ вид договор за
поръчка, уреден общо в чл. 280-292 от ЗЗД. С договора за поръчка доверителят възлага, а
довереникът приема да извърши възложените му правни действия. По това договорът за
поръчка се различава от договора за изработка, при който изпълнителят приема да извърши
изцяло фактически неправни действия. В предметния обхват на договора за поръчка попадат
всички действия, всяка дейност, която се извършва в чужд интерес - довереникът извършва
действия, които обслужват насрещната страна. Довереникът винаги действа за сметка на
доверителя, но може да сключва сделки, както от свое име, така и от името на доверителя,
когато за това му е дадено съответно пълномощие. Когато довереникът действа от свое име,
правата и задълженията по договорите, сключени с трети лица, възникват за него. Той е
длъжен незабавно или в определен срок да ги прехвърли на доверителя. Едва от този момент
доверителят става страна по сделката, сключена между довереника и третото лице.
Договорът за поръчка е консенсуален, едностранен и неформален, с едноактно или с
продължително изпълнение – по правило дейността на довереника не се изчерпва с едно
единствено действие, а се създава трайна връзка между страните, но е възможно да е
насочена към извършване на едно единствено действие. Той се счита сключен с постигането
на съгласие между страните по него и може да създаде задължения и за двете страни
Договорът за поръчка е поначало безвъзмезден - за извършената работа довереникът не
получава възнаграждение. Законът обаче позволява договорът да предвижда възнаграждение
за довереника, ако той изпълни възложената му поръчка.

Неизпълнението на задълженията на страните по договора за поръчка съставлява
основание за ангажиране на договорната им отговорност и за предявяване на искове пред
съда за реализирането й. Такива са исковете за реално изпълнение на договора, в това число
иск на довереника за заплащане на възнаграждение за приетата работа, ако е уговорено,
както и спорове за обезщетения.

В процесния случай от довереника е предявен иск за плащане на уговорено
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за
извършена и приета работа. Следователно за основателността на такъв иск в тежест на
довереника съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК е да докаже: 1/наличието на сключен договор;
2/че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката – чл. 284, ал. 1 ЗЗД; 3/приемане
на поръчката от доверителя; 4/ уговорено възнаграждение. В тежест на доверителя е да
докаже, както плащане на разноски и уговорено възнаграждение, така и че задължението на
изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено лошо - тежестта на доказване, че задължението
на изпълнителя не е неизпълнено или е изпълнено лошо, е върху възложителя, чието е
възражението, че не дължи плащане (така Решение № 34/22.02.2010 г., ТД № 588/2009 г., II
т. о.)
4

По делото от ищеца еднозначно, при условията на пълно и главно доказване, е
установено, че на ***2016 г. между страните са сключени възмезден Договор за оказване на
съдействие, консултация и правна защита от ***2016 г. и Анекс към същия от ***2016 г.
Същите обаче са недействителни, тъй като безспорно се установи, че към момента на
сключването ответникът не е разбирал смисъла и значението на подписаните документи и
не е могъл да направи правилна преценка на последствията от действията си, при накърнена
способност за ръководи постъпките си, предвид и установената от ВЛ улеснена
манипулируемост (сугестивност).

При преценката доколко изпълнението на довереника е точно съдът съобрази, че
такова изпълнение предполага адекватност на дължимото в количествено, качествено и
времево отношение. Съгласно клаузите на чл. I, т. 2 от Договора изпълнителят се е задължил
да подпомага лечението на ответника и заплаща сумите по лечението, осъществено в
лечебни заведения, във връзка с реализираното ПТП. Следователно довереникът се е
задължил да заплати необходимото за лечението на Д.. От събраните по делото
доказателства се установява, че довереникът не е изпълнил това си задължение, самият
ищец не спори в неустановен по делото момент, но очевидно от представените документи
много преди договорения срок – приключване на всички производства по повод ПТП, да
спрял договорените плащания – обстоятелство установено и от показанията на св.
Обретенчева. Тук съдът съобрази и че не се установи по безспорен начин ищеца да е
заплатил вцялост твърдяната сума от около 8400 лева.

Коментираните договор и анекс не поставят като условие за прекратяване на
договора упълномощаването на друг адвокат, а само предвиждат дължимост на
възнаграждението в такъв случай. Липсват доказателства, макар и да се твърди от ищеца, че
с упълномощаването на адв. К. ответника е спрял да изпълнява задълженията си да
предоставя съдействие и информация на ищеца.

Липсва както договорка за прекратяване на договора, така и доказано изразено
писмено или по друг начин несъгласие от страна на ищеца Д. да бъде защитаван по
наказателното производство от избран от него друг адвокат. Следователно ищецът не е
изпълнил основно свое задължение – да подпомага лечението на ответника и заплаща суми
по лечението, осъществено в лечебни заведения, във връзка с реализираното ПТП, което
налага извод, че освен коментираната недействителност на договора и задължението му не е
неизпълнено точно в количествено и качествено отношение, поради което главният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Извън изложеното на споделяне подлежат и наведените съображения относно
начина на сключване договора, но предвид гореизложените съображения относно
неоснователността на претенцията те не подлежат на съобразяване.

Относно обусловеният осъдителен иск за лихва (обезщетение) за забава по чл. 86 от
ЗЗД. Основателността на предявеният иск предполага, че съществува главно задължение,
което е правно, както и настъпване на предпоставките за плащане, т.е. има акцесорен
характер. Акцесорността произтича от съществуването на главно задължение, което може да
няма договорен източник, но не може да е естествено – т. е. следва да е правно. Последици
от акцесорността е, че недействително ли е главното задължение, няма и обезщетение за
забава, поради което основателността на иска за обезщетение за забава е предпоставено от
основателността на обуславящият иск по главното задължение.

В процесния случай главното задължение на ответника е плащане на договореното
възнаграждение, за което бе установено, че не се дължи поради недействителност на
договора и анекса към него и неточно изпълнение в количествено и качествено отношение
на насрещното задължение на ищеца, а предвид установената неоснователност на
обуславящият иск, неоснователен се явява и обусловеният иск.

5
Ответникът претендира разноски в общ размер 1112.76 лева, за което е представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК и при този изход на спора същите следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Павликенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фондация „Помощ при ПТП“, БУЛСТАТ *** със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявана от А. С. С. против Д. С. Д.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. *** искове, с която се търси осъждане на последния за
сумата от 3 637,08 (три хиляди шестстотин тридесет и седем лева и осем ст.) лева,
представляваща както следва - 3311,43 (три хиляди триста и единадесет лева и четиридесет
и три ст.) лева - неизплатена главница по Договор за оказване на съдействие, консултация и
правна защита от ***2016 г. и Анекс към същия от ***2016 г., 325,65 (триста твадесет и пет
лева и шестдесет и пет ст.) лева - лихва за забава върху неизплатената част от главницата за
периода от 15.02.2019 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на претенцията до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Осъжда Фондация „Помощ при ПТП“, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. ***, представлявана от А. С. С. да заплати на Д. С. Д., ЕГН
********** от гр. П., ул. *** сумата 1112.76 (хиляда сто и дванадесет лева и седемдесет и
шест стотинки) лева, представляваща разноски в производството на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, на които да се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6