Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097 21.08.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
десети август две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 9962 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от М.В.Ш. против „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“
ЕООД и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 27.07.2019 г., ведно със законната лихва от деня на настъпване на
злополуката до окончателното й изплащане.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за
неоснователен. В условията на евентуалност предявява възражение за прихващане със
сумата от 3000 лева, представляваща неустойка по т.11 от Декларация за
конфиденциалност от 01.04.2016 г.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба
и моли съда да уважи иска и да присъди направените в производството разноски.
В
съдебно заседание представителят на ответното дружество моли съда да отхвърли иска
и да присъди направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по силата на трудов договор № ***/04.01.2016 г. Ш. е назначена
в ответното дружество на длъжността „***“, като мястото и на работа е заложна
къща „***“. Тя постъпва на работа на 05.01.2016 г., когато й е връчена
длъжностна характеристика.
На
01.04.2016 г. ищцата подписва декларация за конфиденциалност. Според т.9 от
същата при прекратяване на трудовото правоотношение с „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА
КЪЩА“ ЕООД следващите три години няма право да работи с преки конкуренти на
работодателя, няма да влиза в каквито и да било отношения с фирми със същия или
сходен предмет на дейност с работодателя, няма да предоставя каквито и да било
услуги и да влиза в контакт с подобен род търговци. Също така няма да
осъществява дейност по обучение, подбор или наемане на служители за конкурентен
търговец на работодателя в следващите три години от напускането на „ПРИМА 2000
– ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД. Според т.11 от декларацията при неспазване на поетия
ангажимент към „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“ ЕООД Ш. се задължава да заплати на
дружеството неустойка в размер на 3000 лева, като независимо от уговорената
неустойка, дружеството си запазва правото да търси обезщетение за всички
действително претърпени вреди и пропуснати ползи, както и всички други права,
предвидени в закона.
С
разпореждане № ***/04.09.2019 г. на длъжностно лице от ТД на НОИ – Бургас на
основание чл.60, ал.1 от КСО злополука, станала с ищцата на 27.07.2019 г., се
приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е посочено,
че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и
във връзка с извършваната работа. Инцидентът е описан по следния начин:
***
(заложна къща „***“ в ж.к. ***, ул. ***) е показвала пръстен на двама мъже
клиенти. Когато го поставяла отново на стойката, единият мъж я нападнал. С една
ръка запушил устата й, я другата увил около шията й. Съборили я на земята, като
вързали краката и ръцете й. Единият мъж я държал, като набутал салфетка в
устата й, а другият започнал да обира витрините. Случайно влизане на жена
подплашило крадците. Накарали Ш. да им отвори вратата отвътре и избягали.
Тогава пострадалата натиснала паник бутона и дошли от СОТ и полиция. М.Ш.,
вследствие нападението, получила травми по лицето, очите, шията и тялото, а
впоследствие посттравматично стресово разстройство. Разпореждането не е обжалвано.
След
инцидента на място пристигат полицаи и екип на „Спешна помощ“, който извършва
преглед на Ш.. В съставения документ за това е отразено, че жената е „нападната
при обир“ и е поставена диагноза „контузия на гръдния кош и главата“.
Отбелязано е съща така, че на пациента не е провеждана дихателна или друга
терапия, не са правени вливания на кръв или лекарства, а е проведен само
мониторинг. Ш. е ориентирана. Липсват данни за нанесен побой. Изрично е
посочено, че пациентът отказва да бъде транспортиран в болнично заведение.
Около
30 минути след инцидента и след като спешният екип си е заминал, на мястото
пристигат и колегите на ищцата Г. Г. и Х. Р., на които тя разказва какво се е
случило. Колегите разговарят с пострадалата, която изявява желание да бъде
следващия ден на работа, но реално обектът е затворен заради ревизия. Тъй като
в обекта има видеонаблюдение, полицията изземва записите от камерите.
Вечерта
след инцидента очите на ищцата са зачервени, има кръвонасядане по устната, по
ръцете и краката има синини и я болят ребрата. Тя е объркана, уплашена и
трепери. Разплаква се. През нощта не може да спи.
На
следващия ден след инцидента в медийното пространство (телевизии, интернет,
фейсбук) е публикуван видеоклип, запечатал нападението, който става достояние
на ищцата. Тя отново преживява случилото се и е много афектирана, че записът е
пуснат без нейно разрешение. Ищцата е с убеждението, че работодателят публикува
клипа. Тя се обажда по телефона на свидетеля Г. и му заявява, че ще напусне
фирмата и ще я съди.
Въз
основа на съставения от лекар от „Спешен център“ документ на 01.08.2019 г. на
ищцата е издаден болничен лист от личен лекар доктор Ц. Н. за периода
27.07.2019 г. – 09.08.2019 г. с диагноза „други съчетани повърхностни травми,
обхващащи няколко области на тялото“, като е предписан домашен-амбулаторен
режим на лечение. На същата дата, 01.08.2019 г., на ищцата е издадено
медицинско направление за консултация с психиатър заради „остра стресова
реакция“.
На
02.09.2019 г. на ищцата е издаден болничен лист от „Център за психично здраве
проф. д-р Иван Темков“ ЕООД за периода 12.08.2019 г. – 31.08.2019 г. с диагноза
„посттравматично стресово разстройство“ (за краткост ПТСР). На 13.09.2019 г. на
ищцата е издаден болничен лист от „Център за психично здраве проф. д-р Иван
Темков“ ЕООД за периода 01.09.2019 г. – 13.09.2019 г. с диагноза
„посттравматично стресово разстройство“. Ищцата отказва да бъде хоспитализирана
в лечебното заведение, поради което й назначават дневен стационар, което
включва посещения в диспансера, разговор с лекар, който предписва
медикаментозна терапия до следващото посещение. За периода 12.08.2019 г. –
13.09.2019 г. лечебното заведение издава епикриза с диагноза „посттравматично
стресово разстройство“. Оплакванията са спад в настроението, тревога, пристъпи
на паника, безсъние. Започнато е амбулаторно лечение, с частична редукция на
оплакванията.
На
13.09.2019 г. ищцата подава молба до управителя на дружеството работодател за
освобождаване от длъжност, тъй като не се чувства добре след инцидента. Считано
от 16.09.2019 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.
През
месец октомври 2019 г. Ш. заминава за гр. В., за да е по-далеч от града, в
който става инцидента, и за да бъде със своя приятел. Считано от 14.10.2019 г.
ищцата е в трудово правоотношение със „***“ ЕООД, гр. Велинград, като изпълнява
длъжността „***“. Това трудово правоотношение е прекратено, считано от
14.01.2020 г. и от 03.02.2020 г. ищцата е в трудово правоотношение с
дружеството „***“ ЕООД, гр. В., като изпълнява длъжността „***“.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза след
инцидента у ищцата се констатират кръвонасядания по лицето, оток на горна устна
с кръвонасядане по видимата и вътрешна повърхност, кръвонасядания по шията,
които увреждания могат да се получат при притискане с ръка на лицето и врата.
Кръвонасядане по лявата предлакътница може да се получи от съприкосновение с
твърд тъп предмет. Кръвонасяданията по гривнените стави и глезените отговарят
да са получени при поставяне и стягане при вързване. В медицинската
документация липсват медикобиологични и клинични данни за загуба на съзнанието,
което да е застрашило живота на пострадалата. Данни за побой и за
разкъсно-контузни рани няма.
Според
заключението на вещото лице психолог непосредствено след инцидента и в следствие на него в продължение на месеци
ищцата преживява емоционално напрежение. Преживяванията са свързани с
продължителна повишена тревожност, психосоматични симптоми, страхове, с
подтиснато настроение. Има основание да се каже, че Ш. е била в състояние,
припокриващо критериите на ПТСР. Към месец май 2020 г. има единични индикации
за неблагоприятни остатъчни последици от ПТСР върху психологическото състояние
на ищцата. Няма данни за състояние, което води до поведение, отклоняващо се от
приемането за нормално и е свързано със субективно страдание и непълноценност.
Настъпилите промени в емоционалното състояние на Ш. са напълно адекватна,
нормална реакция на случилото се, които с течение на времето избледняват. Има
спомен, който е неприятен за нея, но не е за диагноза. Преместването й в друг
град е допринесло положително за нея. Според експерта посттравматичният стрес
има чисто психологически последици, защото това не нарушава самата личност.
Според
свидетеля Ш., дъщеря й се е почувствала много обидена, защото „шефът й“ не се
интересува от състоянието й и два месеца са я оставили без средства. „Обидата
надделя“ по думите на майката на ищцата.
На
ищцата не е предлагано финансово обезщетение (показания на свидетеля Ралев).
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице по
назначената съдебно-психологическа експертиза, както и от показанията на
свидетелите С. М.Ш., Р.Е.Е.,
Г. Д. Г. и Х. Р. Р..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Предявеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане е с вземане с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Установяването
на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като
е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран –
Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о.
Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл.
200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. След извършване на проверка, по нормативно определен ред,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова. Наличието на влязъл в сила
административен акт (в случая разпореждане на НОИ), в който се съдържа
произнасяне по спорните факти (приемане на злополуката като трудова), е пречка
за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на
т.нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения,
свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци,
които имат за последица нищожност на акта – в този смисъл Решение № 319 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о.
Разпореждането
на НОИ за приемане на злополуката, настъпила с ищцата на 27.07.2019 г., за
трудова, е влязло в сила и не страда от пороци, правещи го нищожно, поради
което следва да бъде зачетено от настоящата съдебна инстанция.
Работодателят,
чиято отговорност е обективна (Решение №
202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о.), отговаря за
причинените вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение.
При все това, работодателят не е въвел такива мерки, при които да има минимален
физически контакт между клиент на заложната къща и комисионера, което е в пряка
причинна връзка с неблагоприятния резултат – настъпилите увреждания на ищцата.
При
обезщетяване на вреди по чл. 200 от КТ намират приложение и общи правила на
отговорността при непозволено увреждане, вкл. принципът обезщетенията да са
изискуеми и лихвоносни от момента на настъпване на вредата, т. е. в случаите на
трудова злополука лихвата да е дължима от датата на настъпване злополуката,
причинила конкретната вреда – аргумент от Решение № 578 от 19.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 603/2009 г., III г. о.
Съгласно
чл.
201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само
когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата – в този смисъл Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2798/2014 г., IV г. о.
Няма
доказателства, нито твърдения Ш. да е допуснала груба небрежност.
Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Ищцата
е на 31 години, т.е. в трудоспособна възраст. Установи се по делото, че почти
месец и половина (от 27.07.2019 г. до 13.09.2019 г.) тя е в болнични, като и е
поставена диагноза ПТСР. Приемала е медикаменти, които редуцират болестните симптоми
в известна степен.
Ноторен
факт е, че „охлузването“, „оток на горна устна“, „кръвонасядания по лицето и
крайниците“ причиняват болка. Че ищцата е изпитвала болка, свидетелства и
нейната майка – „боляха я ребрата“, което съответства на констатациите на
спешния екип за получени от Ш. травми, а именно – контузия на гръдния кош. Макар
за физическите страдания, поради ниския си интензитет оздравителният процес да
е приключил и да не остават белези от тях, безспорно Ш. претърпява такива,
които подлежат на обезщетяване.
Не
може да се приеме тезата на ответника, че щом ищцата се е „държала нормално“
непосредствено след инцидента, нямала е оплаквания и е отказала лекарска помощ,
това е доказателство за липса на „неимуществени вреди“. Ноторен факт е, че непосредствено
след такова внезапно застрашаващо живота и здравето събитие като нападение с
цел обир, заради високото ниво на адреналин в кръвта на жертвата, последната
няма ясна представа за последиците върху здравословното си състояние. Според
вещото лице психолог – между началото на разстройството и травмата има латентен
период.
Както
се установява, повечето болки и страдания са психологически – в началото ищцата
не може да спи, страхува се, напрегната и тревожна е, впоследствие променя
социалната си среда и начин на живот – премества се в друг, по-малък град и
става по-затворена. Тук се налага следното уточнение:
Вярно
е, че Ш. се чувства ядосана от разпространяването на записа от охранителните
камери в публичното пространство, но това трябва да се разглежда единствено
като основание да „съди“ работодателя за вредите от трудовата злополука, а не
като претенция за „възмездяване“ на огорчението и обидата от „излизането на
записа“. Липсата на настроение, тревожността, пристъпите на паника и
безсънието, констатирани в епикризата, издадена от психиатричното лечебно
заведение, не могат да бъдат обяснени с разпространието на записа от
охранителните камери. Последното предизвиква друга психологическа реакция у
ищцата – яд, обида и огорчение.
Вярно
е също така, че по-малко от три месеца след злополуката ищцата започва работа
отново в „заложна къща“, което неминуемо създава предпоставка за „припомняне“ на
инцидента. Вещото лице обаче уточни, че причината ищцата да търси работа е
нуждата от средства, тъй като не може да разчита на „мама и тати“.
Следователно, от обстоятелството, че пострадалата е започнала работа отново в
заложна къща не може да се изведе извод, че тя „допринася“ за влошаване на
състоянието си. Извън горното, нормално е Ш. ***, която й е позната и в която е
натрупала опит.
Според
заключението на вещото лице психолог към месец май 2020 г. има единични
индикации за неблагоприятни остатъчни последици от ПТСР върху психологическото
състояние на ищцата. Няма данни за състояние, което води до поведение,
отклоняващо се от приемането за нормално и е свързано със субективно страдание
и непълноценност. Настъпилите промени в емоционалното състояние на Ш. са
напълно адекватна, нормална реакция на случилото се, които с течение на времето
избледняват.
Предвид
изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12 000
лева, което следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
увреждането 27.07.2019 г. до окончателното му изплащане. В този размер искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 20 000 лева отхвърлен като неоснователен.
По възражението на ответника за прихващане:
Тъй
като съдът прие, че на ищцата се дължи обезщетение, то се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващаване, заявено
от ответника.
Уговорката в т.9 от
декларация за конфиденциалност, според която при прекратяване на трудовото правоотношение с „ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА“
ЕООД следващите три години Ш. няма право да работи с преки конкуренти на
работодателя, няма да влиза в каквито и да било отношения с фирми със същия или
сходен предмет на дейност с работодателя, няма да предоставя каквито и да било
услуги и да влиза в контакт с подобен род търговци, както
и няма да осъществява дейност по обучение, подбор или
наемане на служители за конкурентен търговец на работодателя, на
първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд,
по специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ,
в която се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки
гражданин.
Работодателят няма право да
налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област,
да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си
отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещо
престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Такава
клауза, макар и да не е свързана със съдържанието на трудовия договор, възлага
задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва
в трудови или граждански отношения с конкурентен на работодателя правен субект,
която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото
право – чл. 8, ал. 4 КТ.
Ето защо клаузата на т.9 от декларацията е нищожна.
Недействителна поради противоречие на чл. 8, ал. 4 КТ
(отказ от
трудови права) е
и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка от работника в случай, че наруши
т.9 от декларация за конфиденциалност – аргумент от Решение №
533/30.06.2010 г. по гр.д. № 309/2009 г. IV г.о., Решение № 715/05.11.2010 г.
по гр.д. № 139/2010 г. IV г.о., Решение
№ 417/21.05.2010 г. по гр.д. № 1228/2009 г. III г.о.
Ответникът твърди, че ищцата е нарушила „всички поети от
нея задължения по т.9 от декларацията“ (т.4.1 от становище на ответника – л.65
от делото). С доклада по делото съдът указа на дружеството, че в негова тежест
е да докаже, че са настъпили юридическите
факти за дължимостта на неустойката. При все това, ответникът не ангажира
доказателства, че ищцата е осъществила
„дейност по обучение, подбор или наемане на служители за конкурентен търговец
на работодателя“.
На
следващо място, дори и да се приеме, че към деня на инцидента ищцата е изпълнявала
функцията и на търговски помощник по смисъла на чл.30, ал.1 от ТЗ, то
отношенията между търговеца (в случая бившия работодател) и търговския помощник
се уреждат с договор, който следва да бъде различен от трудовия договор, защото
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения – чл.1, ал.2 от КТ. Такъв договор обаче няма сключен.
На
последно място, няма никакви доказателства, че ищцата, в качеството на
търговски помощник, е накърнила търговския имидж на ответника, респективно е
разпространила негова търговска тайна по смисъла на чл.52 от ТЗ. Извън горното,
според чл.2, ал.2, т.2 от Закон за защита на
търговската тайна, към който
препраща чл.52 от ТЗ за реализиране на отговорността на търговския помощник, този
закон не може да се прилага като основание за ограничаване на работниците или
служителите да използват опита и уменията, придобити добросъвестно в процеса на
работа, т.е. ищцата свободно може
да започне работа в друга заложна къща и да използва опита и уменията,
придобити при предишния работодател.
Ето
защо ищцата не дължи санкционна неустойка заради свои действия след
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което възражението за
прихващане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Тъй като по възражението за прихващане
се формира сила на пресъдено нещо, съдът е
длъжен да отрази произнасянето си по него в
диспозитива на решението, включително
когато го отхвърля изцяло или частично.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
При
направено искане от пълномощника на ищцата за присъждане на разноски при
оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата (на материално затруднено лице), както е в настоящия случай
съгласно договор за правна защита и съдействие (л.25 от делото), адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна
помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната
страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди
възнаграждение (лично на него),
което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на
неговия доверител. Такова изявление
е направено от адв. К. в исковата молба (въпреки непрецизната му формулировка),
поради което и следва да му се присъди адвокатско възнаграждение. Като съобрази
разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата), фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката
процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания, съдът намира за
справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 1600 лева, които ответникът
следва да заплати на адв. К..
Разноски
ищцата не е направила, поради което и не следва да й се присъждат суми.
Ответникът
също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска – аргумент от
чл.78, ал.3 от ГПК. Дружеството е заплатило 90 лева депозит за
съдебно-медицинска експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 2500
лева. Процесуалният представител на ищцата обаче е направил възражение за
прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съдът
намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно. С оглед материалния
интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1130
лева, аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Към него следва да се добави и възнагражедение за
проведените съдебни заседания – аргумент от чл.7, ал.9 от Наредбата. Предвид
изложеното, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените от адвоката процесуални действия, съдът намира за справедливо
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, което следва да бъде взето предвид
при изчисляване на дължимите на страната разноски. С оглед отхвърлената част от
иска дружеството има право на разноски в размер на 756 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 480 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения размер на иска, и
сумата от 356,40 лева, представляваща
разноски (част от заплатеното възнаграждение от бюдежа на съда на вещите лица
по съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, съответна на
уважената част от иска).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати на М.В.Ш., ЕГН – **********, сумата от 12 000 (дванадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания, вследствие на получени увреждания в
резултат на трудова злополука, станала на 27.07.2019 г., установена с
разпореждане № ***/04.09.2019 г. на длъжностно лице от ТД на НОИ – Бургас,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
27.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до
претендираната от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане, предявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК от „ПРИМА
2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД, ЕИК – *********, против М.В.Ш., ЕГН – **********, за
сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща санкционна неустойка по т.11
от декларация за конфиденциалност от 01.04.2016 г., дължима за неизпълнение на
задължения по т.9 от същата декларация.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2 от
Закон за адвокатурата „ПРИМА 2000 –
ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на адвокат К.Д.К. сумата от 1600
(хиляди и шестстотин) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на М.В.Ш. по настоящото дело.
ОСЪЖДА
„ПРИМА 2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати по сметка на БРС сумата от 836,40 лева (осемстотин тридесет и шест лева
и четиридесет стотинки), представляваща сбор от дължимата държавна такса за
уважения размер на иска и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по
съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи, съответна на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА М.В.Ш., ЕГН – **********, да заплати на „ПРИМА
2000 – ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 756 (седемстотин петдесет
и шест) лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ