М О Т
И В И
към Присъда № 52/26.11.2009г. по НОХД № 115/2009г.
Царевска
районна прокуратура обвинява Й.П.И. в това,
че:
На 30.06.2009г. в гр.Ахтопол, обл.Бургаска, в съучастие като съизвършител с
други неустановени по делото лица, след предварителен сговор и представяйки се
за длъжностни лица от състава на МВР, с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В. П.И. и с това направил опит
да й причини имотна вреда в размер на 5000.00 лева, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Престъпление по чл.210, ал1, т.1 и т.2, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК.
Предвид самопризнанието на подсъдимия от досъдебното
производство, съдът насрочи заседание по предварително изслушване на страните.
По искане на защитника, както и на подсъдимия и направено от него признание на
фактите по обвинителния акт, съдът проведе съкратено съдебно следствие.
Участващият в
производството прокурор поддържа обвинението, което счита, че е доказано по
несъмнен начин. Пледира на подс.И. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от единадесет месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на
осн. чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия, като счита, че обвинението е доказано, пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода в минималния размер, чието изтърпяване да бъде
отложено за срок от три години. Пледира за връщане и на веществените
доказателства на подсъдимия.
Подсъдимият се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и изказва съжаление при
последната си дума.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2009г. в 14.00 часа, стационарният телефон
в дома на св.В.И. *** сигнализирал обаждане. Телефонният апарат бил дигитален,
преносим, като на дисплея се изписвало номера на телефона от другата страна на
линията. Св.И. видяла, че на дисплея е изписан надписа „скрит номер”. През последните
няколко дни на домашния телефон на свидетелката постъпвали обаждания от скрит
номер като при вдигане на слушалката от отсрещната страна следвало мълчание.
Св.И. решила да отговори на обаждането. От
отсрещната страна разпознала мъжки глас, който се представил за капитан от Полицията
и казал „че при тях в Полицията е задържан сина й, който е направил катастрофа
при която е блъснал на пешеходна пътека дете, което е в Пирогов". Св.И.
отговорила на непознатия, че има две деца, като синът й живее в гр.Бургас, а
дъщеря й живее в гр.София. По това време в стаята влязла дъщеря й. Св.И. продължавайки
да говори с непознатия, изписала на лист от тетрадка № 166, подала го на дъщеря
си, като й казала да се обади на № 166, защото се опитват да я измамят. Подала й
и личният си мобилен телефон. Дъщеря й излязла от стаята и се свързала с № 166
на който съобщила за постъпилото обаждане. По същото време от другата страна на
линията непознатия заявил, че е станала грешка и става дума за дъщеря й в
гр.София. Попитал е как се казва и св.И., заявила, че се казва Е.П.. Непознатият
я попитал как се казва дъщеря й при което св.И. заявила, че се казва В.П..
Непознатия заявил, че ще и даде да говори с дознателката, която ще й обясни за
какво става въпрос. Тогава в слушалката св.И. чула женски глас, който заявил
„Госпожо, аз съм дознателката на дъщеря Ви, тя е тук при мен, блъснала е
осемгодишно дете на пешеходна пътека, детето в момента е в „Пирогов”, кажете
как се казвате". Св.И. отново заявила, че се казва Е.П.. В този момент в
стаята влязла дъщеря й, която й съобщила, че полицаите са пред дома им. Св.И.
излязла с преносимата слушалка навън при служителите на полицията. По това
време, разговарящата със св.И. жена, представяща се за „дознателка” й заявила,
„че за да отърве дъщеря й от дело и съд, тъй като в момента е следствена,
трябва да внесе сумата от 8000.00 /осем хиляди/ лева". Св.И. в
присъствието на служителите от полицията продължила разговора, като заявила „Как
ще стане това, като дъщеря ми е в София, а аз в Ахтопол" при което, жената
с която разговаряла я уверила, че нещата ще се уредят. Св.И. заявила, че
разполага със сумата от 5000.00 лева, които изтеглила от застраховката си.
Веднага след това жената с която разговаряла й казала да остави слушалката
отворена и да преброи парите дали са толкова. Св.И. оставила слушалката
отворена и отишла при служителите на полицията при които бил и св.Г. Л. – полицай
в РУ на МВР гр.Царево. От служителите на полицията св.И. получила инструкции да
бъде спокойна, да забави непознатите с които разговаря на телефона и да поиска
среща на която да предаде исканите пари. И. се върнала на телефона, казала на
жената с която разговаряла, че няма нужда да брои парите, тъй като те са
5000.00 /пет хиляди/ лева и излязла със слушалката при служителите на
полицията. Тогава жената с която разговаряла и която се представяла за
дознателка, казала да се успокои, че ще и даде да разговаря с дъщеря й. От
отсрещната страна на линията св.И. чула женски глас да ридае „Майко моля ти се
дай парите, ще ти ги върна, помогни ми”. Тези изрази били повторени в
телефонната слушалка няколко пъти. Св.И. успокоила мнимата си дъщеря, като
казала, че всичко ще е наред. Непознатата с която разговаряла и която се
представяла за дознателка, взела телефонната слушалка, интересувала се къде
точно живее Св.И. и какво забележително има наоколо, казала и да опакова парите
в плик и на него да напише „документи за В.П.”. Св.И. отговорила, че няма плик
и е попитала дали може да обвие парите във вестник и да ги постави в найлонова
торба. Тогава получила инструкции от „дознателката" да ги обвие във
вестник, а после с тиксо и заявила на св.И., че техен човек пътува за гр.Ахтопол
и до десет минути ще е там. Св.И. предложила на „дознателката" да се
срещне с „техния човек" някъде встрани от града за да не е гледат хората.
„Дознателката" се съгласила, предупредила я да не казва на никой за
разговора, казала и „че техния човек” ще я чака на площадчето за плажа в
близост до бившата казарма. Интересувала се И. как е облечена за да може човека
им да я разпознае. Св.И. описала по телефона как е облечена, като подчертала,
че е изрусена и късо подстригана. „Дознателката" и казала да взема парите
и веднага да тръгва, както и да остави слушалката на телефона отворена. Докато
водели разговора дъщерята на И. донесла розов найлонов плик, в него поставили
нагънати рекламни брошури на „Метро", дъщеря и добавила още няколко листа
за да изглежда пачката по обемна и ги сгънали в найлонова торба, като самата
торба облепили с черно тиксо изолирбанд. Опакованото поставили в бяла найлонова
торбичка с хоризонтално разположени сини ивици от едната страна. Торбичката се
сторила на св. И. не толкова обемна и тя прибавила и една жълта найлонова торба
вързана на възел. Затънала белия найлонов плик за да изглежда на пачка и
излязла от дома си, като се отправила към мястото на срещата. Преди да излезе
от дома си служителите на полицията между които бил и св.Л. съгласували с нея
действията си. Служителите на полицията се изнесли в района на уговорената
среща между И. и човека на непознатите и заели позиция за наблюдение. Св.И. отишла
на мястото на срещата и след около 10 /десет/ минути към нея откъм входа на
бившите казарми се приближил млад мъж на видима възраст около 20 години, висок
около 190 см., с къса кестенява коса, облечен със светлосиня горна дреха тъмен
панталон къс до коляното, който говорил по мобилният си телефон, който държал в
едната си ръка по който разговарял, а в другата ръка държал втори мобилен
телефон. Непознатият приближил св.Илева и я попитал: „Вие ли сте Е.П.?".
Св.И. потвърдила. След което младежът я попитал дали носи документите за дъщеря
си В. Св.И. отговорила, че ги носи, като през това време изкарала от джоба си
найлоновата торба обвита и опакована като пачка. Преди да му предаде пачката
попитала: „Как е дъщеря ми, какво ще стане с нея?". Непознатият я успокоил
като и казал „Спокойно госпожо, не се тревожете, аз ще взема парите и ще ги
занеса в гр.София и дъщеря Ви още утре ще си дойде". Тогава св.И. му
подала пачката поставена и опакована в найлонова торбичка. Непознатия я взел,
повдигнал горната си дреха и ги пъхнал между тялото и панталоните си. В този
момент се намесили служителите на полицията, които се били установили в близост
до мястото и наблюдавали предаването на парите. Св.Л. и Панайотов задържали
непознатия младеж и извършили на място личен обиск на лицето за установяване на
оръжие и остри предмети. Не установили наличието на такива предмети. При обиска
видели найлоновата чанта поставена между панталона и тялото му отпред, както и
черна препаска през рамото му в която били личните му документи. Установили, че
непознатият е подсъдимия Й.П.И..
Задържаният бил транспортиран в РУ на МВР Царево. Св. И. се прибрала в дома си
за да потвърди предаването на парите на оставения отворен телефон. По това време
тока бил изгаснал и след като дошъл последвало обаждане от скрит номер, на
който И. отговорила, като от отсрещната страна на линията било лицето което при
предходния разговор се представило за капитан от полицията, на когото И.
потвърдила, че е предала парите.
При отвеждането на И. в РУ на МВР Царево, св.З.Ч. му
извършил личен обиск при който били намерени и иззети - 1бр. жълта найлонова
торбичка със сини диагонални линии от едната страна, в която се намирала 1бр.
жълта найлонова торбичка-празна и 1бр. найлонова торбичка кремава на цвят
запечатана в правоъгълна форма обвита в лента от черен изолирбанд, 1 бр.
мобилен телефон марка ,.Нокия" молел Е 66 с ИМЕЙ 352942027165932 и 1 бр.
мобилен телефон марка ..Сони Ериксон" модел 2530 тип мида с ИМЕЙ №
35525501496017405.
Подсъдимият Й.П.И. е българин, български гражданин,
със средно образование, в момента студент I курс във ВХТИ "Асен
Златаров" гр.Бургас, неженен, неосъждан.
Правна
квалификация:
При така установената фактическа обстановка,
която се доказа от показанията на свидетелите, справката за съдимост, протоколи
за оглед на веществени доказателства и доброволно предаване, писмените
доказателства и признанието на подсъдимия, съдът намери, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал1, т.1 и т.2,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1 от НК, при формата на вината пряк умисъл, а именно: На 30.06.2009г. в гр.Ахтопол, обл.Бургаска, в
съучастие като съизвършител с други неустановени по делото лица, след
предварителен сговор и представяйки се за длъжностни лица от състава на МВР, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у В. П.И. и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер
на 5000.00 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
МОТИВИ: стремеж
към лично облагодетелстване.
Определяне на
наказанието:
Съдът предвид
направеното от подсъдимия в съдебно заседание цялостно признание на фактите по
обвинителния акт, съобразявайки се с разпоредбите на 373, ал.2 от НПК и на
чл.55, ал.1, т.1 НК, трябва да наложи на подсъдимия наказания под най-ниския
предел на наказанието определено в закона. Освен това съдът извърши преценка на
основните фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на
подсъдимия. Обществената опасност на деянието съдът намира за висока за състава
– общественото мнение, изграждано и чрез медиите, е особено негативно настроено
към тях. Съдът не отчете като смекчаващо вината обстоятелство и признанието,
тъй като то е отчетено с приложението на разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, но
отчете като смекчаващо вината обстоятелство добрите характеристични данни на
подсъдимия, който в момента е студент.
Предвид изложеното и съобразявайки с целите на
наказанието по чл.36 НК, съдът прецени, че наказанието което следва да бъде
наложено на подсъдимия трябва да бъде в размер на осем месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК бъде отложено с
изпитателен срок от три години, предвид чистото му съдебно минало и като
намери, че за поправянето му не е наложително да изтърпи определеното наказание
ефективно. Съдът счете, че това наказание отговаря по тежест на извършеното
престъпление и с оглед направеното признанието пред съда би мотивирало
подсъдимия да спазва законите на страната, ще въздейства предупредително върху
него и върху другите членове на обществото.
Веществените доказателства – 1бр. мобилен телефон
марка “Нокия”, модел Е66 бял на цвят, с ИМЕЙ № 352942027165932, ведно с батерия
и СИМ карта на “Глобул”, сериен № 89359051000205495171, 1бр. мобилен телефон
марка “Сони Ериксон”, модел Z530, сив на
цвят, тип мида с ИМЕЙ № 35525501496017405, ведно с батерия и СИМ карта на “Вивател”,
сериен № 89359030000008061879, 1бр. бяла найлонова полиетиленова торба с
хоризонтално изобразени от едната страна сини ивици, в която се съдържа: 1бр.
полиетиленова розова на цвят торба завита с черно тиксо /изолирбанд/, което й
придава продълговата форма с размери 17/7см. – 3,2см., в която се съдържа 1бр.
хартиен къс формат А4 с надпис “Метро”, рекламни брошури на “Метро” и 1бр.
полиетиленова жълта на цвят торбичка – празна, на основание чл.53, ал.1, б.”а”
от НК следва да се отнемат в полза на държавата, защото са послужили за
извършване на престъплението.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: