№ 360
гр. Монтана, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630102869 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 ал.1 ГПК, образувано по предявени искови
претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от Закона
за енергетиката, съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т. – С.” ***, представлявано от *** *** *** твърди в
исковата молба, че на 23.07.2024г. дружеството е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л. Г. Т.
за услугата дялово разпределение за сума в размер на 31,23 лева, от които
25.07 лева - главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г. -
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 6,16 лева - мораторна лихва за забава от
15.08.2021г. до 15.07.2024г., като претендират и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла напар.190 от ДР на Закона за енергетиката.
Поддържа, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
1
битови нужди. “потребител на енергия или природен газ за битови нужди”
е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С.” *** и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Твърди също, че ответникът не е упражнил правата си
по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” *** на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР. Поддържа също, че в раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия но чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потрсбсното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня па забавата до момента па заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
2
ни топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а. В настоящия случай
сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т. С.” ***, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от
Закона за енергетиката. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от “Т. С.” *** по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърди, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Л. Г. Т. с ЕГН:**********, че дължи на „Т.
С.” *** за услугата дялово разпределение за сума в размер на 31,23 лева, от
които 25,07 лева-главница за дялово разпределение за периода м.06.2021г. -
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 6,16 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г.
до 15.07.2024г., като му присъди и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. Г. Т. от село ***, област
Монтана е представил писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за
изцяло неоснователни и недоказани, за което излага конкретни аргументи за
това си становище. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и му присъди
3
сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани са и са приети
заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 2393/2024 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в
законоустановения срок, длъжникът – ответникът по настоящото дело е
подала възражение.
Установено е, че в исковата молба ищцовото дружество твърди, че
ответникът Л. Т. е „Битов клиент“ по смисъла на пар.190 от ДР на ЗЕ, т.е., че
купува топлинна енергия с топлопреносител, гореща вода или пара за
отопление и горещо водоснабдяване като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот - апартамент в град С., ж.к.„***. В хода на производството,
от събраните по делото доказателства, безспорно бе установено, че
ответникът не е клиент на топлинна енергия за битови нужди и не получава
топлинна енергия за отопление, а от 06.10.2010 година топлоподаването за
битово горещо водоснабдяване е преустановено за недвижимия имот,
собственост на ответника Т..
От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. се установява,
че от 06.10.2010 година ответникът не е клиент на „Т. С.” ***. Вещото лице
твърди в заключението си, че към тази дата е изготвен и документ за отчет за
апартаментни водомери за аб.№ 173188 за периода от 01.05.2010 година до
30.09.2010 година и са записани последните отчетени данни на свалените два
водомера за топла вода в апартамента. От заключението на вещото лице И. е
видно също така, че за процесния период няма издавани фактури за ползвана
топлинна енергия за БГВ, мощност, отопление, а са издаде 23 броя фактури за
дялово разпределение.
По делото е прието и заключението на вещото лице инж.И. К. Д., от
което се установява, че в апартамента на ответника няма индивидуални
разпределители и водомер за топла вода, както и че тръбите за отопление са
4
премахнати и съответно отопление няма. Видно е от заключението, че
водомерът за топла вода е свален и отклонението към апартамента е затапено.
Вещото лице е отразило и това, че за процесния период от 06.21г. – 04.23г.
няма ползвана топлинна енергия за отопление във вх.В, блок 625, както и че
не е ползвана гореща вода в процесния имот за времето от 06.10.2010г. до
04.2023 година.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключенията на вещите лица К.
И. И. и инж.И. К. Д..
Предявените от ищеца искови претенции са за установяване
съществуването на вземане в размер на 31,23 лева за дялово разпределение, от
които 25,07 лева - главница за периода от м.06.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и
6,16 лева - лихва за периода от 15.08.2021г. до 15.07.2024г..
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от действащата към момента
Наредба за топлоснабдяване, а и по действаща към 06.10.2010г. „Клиентите в
сграда - етажна собственост, могат да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или битово горещо водоснабдяване при
условията на чл.153, ал.2 ЗЕ. Когато собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Лицата по ал.2
се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването, като топлопреносното предприятие е длъжно да извърши
исканото прекратяване по ал.2 в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението.
Установено е от приложените от ответника Т. писмени документи, в
частност акт за изключване на топла вода от 06.10.2010г. на „Т. С.“ ***, че той
е декларирал пред топлопреносното предприятие, че не желае да бъде
потребител на топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и е поискал
5
прекратяване на топлоснабдяването от абонатната станция. Именно въз
основа на това искане на ответника, ищецът е преустановил останалото
единствено топлоснабдяване в имота, а именно горещото водоснабдяване.
Това обстоятелство е установено с влязло в сила решение, постановено по
гр.д.№ 1147/2021 година по описа на МРС. В подкрепа на горното са и двете
приети по делото и неоспорени от страните заключения, които съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно изготвени..
С прекратяването на топлоснабдяването е прекратен и договорът за
продажба на топлинна енергия между ищеца „Т. С.“ *** и ответника Т..
Поради това, считано от 06.10.2010г. Л. Т. не е потребител на топлинна
енергия, респективно не е битов клиент. И след като не е клиент на ищеца, то
същият не дължи плащане за топлинна енергия, тъй като такава не е подавана.
В подкрепа на това е приетото и неоспорено по делото заключение на
техническата експертиза. Вещото лице К. заявява категорично, че в
апартамента на ответника няма индивидуални разпределители и водомер за
топла вода, както и че тръбите за отопление са премахнати и съответно
отопление няма. Видно е от заключението, че водомерът за топла вода е
свален и отклонението към апартамента е затапено. Вещото лице е отразило и
това, че за процесния период от 06.21г. – 04.23г. няма ползвана топлинна
енергия за отопление във вх.В, блок 625, както и че не е ползвана гореща вода
в процесния имот за времето от 06.10.2010г. до 04.2023 година. В откритото
съдебно заседание от 17.06.2025 година вещото лице К. е пояснило, че когато
се претендира сума за дялово разпределение, следва да са отчетени уреди,
които в конкретния случай ги няма.
След като ответникът реално не е потребител на каквато и да била
топлинна енергия, то същата не следва и да бъде разпределяна дялово.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото съдът намира, че ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 1 235,65 лева – съдебни разноски, от които 500,00 лева –
адвокатско възнаграждение, 513,15 лева – депозити за вещи лица и 222,55
лева – транспортни разходи.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Т. – С.” ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С., район ***, *** представлявано от
*** *** – изпълнителен директор и *** *** – председател на УС против Л. Г.
Т. от град С., ******, ЕГН ********** установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от
Закона за енергетиката и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено по
отношение на Л. Г. Т., ЕГН **********, че дължи в на „Т. С.” *** сумата в
размер на 31,23 лева, от които 25,07 лева-главница за дялово разпределение за
периода м.06.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.07.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, 6,16 лева - мораторна лихва за забава
от 15.08.2021г. до 15.07.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 2393/2024 година по описа на Районен съд –
Монтана.
ОСЪЖДА „Т. – С.” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., район ***, *** представлявано от *** *** – изпълнителен директор и
*** *** – председател на УС да заплати на Л. Г. Т. от град С., ******, ЕГН
********** сумата от 1 235,65 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7