РЕШЕНИЕ
№ 260077 / 3.8.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 560/2020г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Делото
е образувано по искова молба на С.П.Т. - П., ЕГН **********, против ответното
дружество ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***и с искане да
се установи недължимост на сума, представляваща вземане на ответника на конкуриращи
се основания неуведомяване за извършената цесия, недоказаност размера на
вземането и изтекла погасителна давност, съгласно уточнения в молба от
25.08.2020г. и в о.с.з. на 10.02.2021г., както и да бъде осъден ответника да
подаде заявление за заличаване в Централен кредитен регистър на подадена информация, че ищцата има
задължение към ответника.
В исковата
молба е изложена оскъдна фактология, според която в края на месец юни 2020г. ищцата била уведомена от представител на
ответника по телефона, че има неизплатено парично задължение към ***. Ищцата направила в Централния кредитен регистър
справка и установила, че има задължение към ответното дружество в размер от
1233 лева, не било ясно на какво основание тези вземания били вписани в
кредитния регистър, нито какъв бил техния източник.
Обстоятелствата,
от които произтичат възраженията на ответника, са : На 02.02.2006г. между ***и ***е
сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с договора за поръчителство
от същата дата, сключен между ищцата и ***. Поради неизпълнение на поетите
задължения ищцата е осъдена да заплати солидарно с ***суми по издаден
изпълнителен лист от 18.04.2011г. по ч.
гр. д. №499/2011г. на РС Девня. Въз основа на този изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №305/2011г.
по описа на ЧСИ ***. ***е придобил процесното вземане по силата на
договор за цесия с ***. На 19.03.2020г. е сключен договор за цесия, по силата
на който ***прехвърля на ответника портфолио с необслужвани вземания, вкл.
вземанията предмет на настоящето производство. След образуване на изпълнителното
дело са били предприети действия, прекъсващи давността. Новите постановки
относно погасителната давност за принудително осъществяване вземането по време
на изпълнителния процес, обективирани в ТР 2/2015г. на ВКС се прилагат занапред
от 26.06.2015г. и само по отношение на висящи към този момент изпълнителни
производства. Сам по себе си факта, че кредитора иска от длъжника да изпълни
дори едно погасено по давност задължение не обсновава извод, че е даден повод
за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не следва да бъде
отричано
Доказателствата
по делото са писмени, представено е копие от материалите по изп. д. №***по
описа на ЧСИ ***, прието и приложено към материалите оп делото е експертно
заключение на вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно–счетоводна
експертиза.
Отрицателен
установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК е допустим, при
очевиден интерес на ищеца от исканото установяване, тъй като уважаването на
последния ще осигури на ищеца защита от бъдещи действия по принудителното му
събиране.
Съдът
установи от фактическа и правна страна следното : На 02.02.2006г. е сключен договор
за кредит за текущо потребление между ***и
***за сумата от 5100 лв за срок от 96 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен между ***и
ищцата по делото. Съдът приема, че договорът за кредит и договора за
поръчителство не са нищожни, тъй като
между страните са налице уговорки за всички елементи на договора, за които се
изисква изрично постигнато съгласие, представен е и погасителния план, в който
са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорното съдържание е съставено на ясен и разбираем
език, макар и да се изисква в известна степен икономическа грамотност. Не се
установява обаче, че ищцата е била лишена от възможността да проучи детайлно
клаузите по договора и съдът приема, че при проява на обичайно дължимата грижа
и съобразителност е могла да прецени икономическите последици от договора за
кредит и от договора за поръчителство. По подадено заявление по чл.417 ГПК е
образувано гр. д. №499/2011г. на РС Девня, по което са издадени в полза на ***заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ***и С.П.Т.–П.
за заплащане солидарно на следните суми, произтичащи от договор за кредит за
текущо потребление от 02.02.2006г., а именн .: 3658,10 лв главница, 946,71 лв
договорна лихва от 02.11.2019г до 06.04.2011г., 489,91 лв наказателна лихва от
02.11.2019г. до 06.04.2011г.., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2011г./датата
на подаване на заявлението /, и 394,73 лв разноски, които вземания са били
прехвърлени на ***ЕАД с договор за цесия от 12.06.2012г., като от своя страна ******е
прехвърлило същите на ответника по делото с договор за цесия от 19.03.2020г. Съдът
приема, че за така извършената цесия ищцата е уведомена с получаване на преписа
от отговора на исковата молба ведно с приложения към него договор за цесия и
потвърждение от ******на така
извършената цесия и пълнмощно от ******за
***да уведомява от името на цедента длъжниците по прехвърлените вземания по
смисъла на чл.99, ал3 ЗЗД. Няма
пречка уведомлението за извършената цесия да може да се извърши и с връчване на
препис от отговора на исковата молба, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, какъвто е
настоящия случай. Въз основа на
издадения изпълнителен лист с молба от 19.05.2011г. ***е поискала от ЧСИ
*** образуването на изпълнително дело за събиране на сумите. Заповедта за
изпълнение е връчена на ищцата от ЧСИ на 31.05.2011г. съгласно обратна разписка
на л.19 от материалите по изп. д. №305/2011г. и поради липсата на данни за подаване
на възражение по чл.414 от ГПК на основание чл.416 от ГПК същата е влязла в
законна сила на 15.06.2011г., като от този момент започва да тече петгодишна
погасителна давност за главницата и тригодишна за лихвата. От изслушаната по
делото съдебно–счетоводна експертиза се установява, че общия размер на сумите,
заплатени от длъжниците ***и С.П.Т.–П. е 6439,38 лв. По изчисления на съдебния
експерт непогасените суми са 743,87 лв главница и 477,87 лв лихва от
01.12.2013г. до 30.03.2020г. Експертът сочи, че съществува минимална разлика от
0,17 лв в размера на непогасената главница съгласно базата данни на ******,
което се дължи на закръгляния при изчисляване на лихвите, поради което съдът не
приема доводите на ищцовата страна за недоказаност размера на вземането. С
молба от 10.10.2014г. ******е поискало
предприемане на изпълнителни действия -запор на трудово възнаграждение на
ищцата по делото. Съгласно ТР №2/2013г на ВКС погасителната давност в
изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
като: налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява ex lege , без
да е необходим изричен акт на ЧСИ. При прекратено изпълнително производство по
силата на закона, давността за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие/ в случая на
10.10.2014г/, което означава,че
перемпцията е настъпила на
10.10.2016. Без значение е, че едва на 24.07.2018г. ЧСИ е издал постановление
за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1,т. 8 ГПК, същото
има само формално значение, правните
последици от перемпцията настъпват от момента на изтичанена предвидения
в закона двугодишен срок, а не от постановяването му. С молба от 20.07.2017г. / след изтичане на
двугодишния срок за перемиране на делото/ ******е поискало предприемане на изпълнителни
действия-запор на трудово възнаграждение на ищцата по делото. Същата тази молба
съдът намира, че е без значение за изтичането на срока за погасителна давност
на вземането. Тъй като изпълнителното производство е прекратено по право с
изтичане на двугодишния срок на 10.10.2016г. с обратна сила се заличава
процесуалното правоотношение между ЧСИ и взискателя по делото по принудително
изпълнение по делото. Това води до невалидност на всички последващи
изпълнителни действия, извършени след прекратяването ex lege на изпълнителното производство по перемпция.
По повод възражението на огветника, че новите постановки относно погасителната
давност за принудително осъществяване вземането по време на изпълнителния
процес, обективирани в ТР 2/2015г. на ВКС се прилагат занапред от 26.06.2015г.
и само по отношение на висящи към този момент изпълнителни производства, съдът
е запознат с обстоятелството, че по въпроса от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? е образувано и
висящо тълк.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва
да се даде разрешение съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗНА, според която
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се
тълкува /в случая ГПК и ЗЗД/, както и това, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако
обратното му действие може да създаде усложнения. С ТР по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС последното не е сторено, поради което възражението на длъжника е
неоснователно. Дори и да се възприеме противното становище, че посоченото ново
тълкуване на чл.116, ал.1, б.”в” ЗЗД по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
действа само занапред, теченето на погасителната давност следва да се счита за
възобновено на 26.06.2015 г., откогато е започнала да тече нова давност, като
петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията на ответника за главница и тригодишният
давностен срок за погасяване вземанията на ответника за лихви п е изтекъл към
датата на предявяване на исковата молба -06.08.2020г.
С
оглед на изложеното съдът намира за
основателен предявеният отрицателен установителен иск, поради което същият
следва да бъде уважен поради погасяване вземанията по процесния договор по
давност. Относно изложените от ответника доводи, че дори вземането да е
погасено по давност, то продължава да съществува като естествено задължение,
уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно да плати
съответната сума при воля и желание от негова страна за това, доколкото с
настоящото решение се признава за установено единствено, че процесното вземане
не се дължи, а не че същото не съществува.
В
останалата част, с която ищцата иска от съда да бъде осъден ответника да подаде
заявление за заличаване в Централен кредитен регистър на подадена информация, че ищцата има
задължение към ответника производството по делото следва да бъде прекратено
поради недопустимост на искането. С влизане в сила на решението, с което е
признато за установено, че ищцата не дължи сумите, вписани в Централния
кредитен регистър като задължения, за ищцата възниква правото да подаде писмено
заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за
коригиране на установена неточност основание на осн. чл.24 от Наредба №
22/16.07.2009г. на БНБ. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението
институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор
до заявителя. Ако
искането е основателно, институцията по чл. 4, ал. 1 извършва корекцията и
подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен
регистър в срока и по реда на чл. 10, ал. 3.
Доколкото за осъществяване на претендираното от ищцата заличаване от
Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който
изключва общия граждански ред, налице е недопустимост на производството в тази
му част – в този смисъл мотиви на определение на СГС по ч. гр. д. № 4286 по
описа за 2013 г.
С
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ищцата сторените от ней
разноски по делото за заплащане на държавна такса, възнаграждение за един
адвокат и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 416,31 лева. Възражението
за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца съдът
намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Същото
гласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 , т. 2
от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ същото следва да бъде намалено до размера от 316,31 лв.
Съгласно
изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, че в отношенията между страните С.П.Т.–П., ЕГН ********** с адрес ***,
не дължи на ответника ***, ЕИК ***, общо дължима сума в размер на 1233 лева /
хиляда двеста тридесет и три лева / по договор за потребителски кредит от
02.02.2006г., сключен между ***и ***, обезпечен с договор за поръчителство,
сключен на 02.02.2006г. между С.П.Т.–П. и ***, вземанията по който договор са
били цедирани, поради погасяване по давност.
Осъжда
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на С.П.Т.–П.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 416,31
лева / четиристотин и шестнадесет лева и 31 стотинки/ разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
искането на С.П.Т.–П., ЕГН **********, с адрес ***, бъде осъден ответника ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***6, да подаде заявление за заличаване в Централен
кредитен регистър на подадена информация,
че ищцата има задължение към ответника
В
частта, с която се прекратява производството по делото по искането на С.П.Т.–П.,
ЕГН ********** с адрес ***, бъде осъден ответника ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***6, да подаде
заявление за заличаване в Централен кредитен регистър на подадена информация, че ищцата има
задължение към ответника решението има характера на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна в седмичен срок от
уведомяването за това, а в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................