№ 775
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207103 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № Р-10-732/16.09.2021 г. на зам.-
директора на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на „БУЛГАР ЧЕХ
ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с
липсата на компетентност у актосъставителя за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), непредставянето на оправомощителна заповед
за съставяне на НП при връчването му, неяснота в постановлението кога е извършена
проверката и по какъв начин е обективирана, липсата на пълен опис на
доказателствата, наличието за необходимата информация в протокола за проведено
общо събрание, доколкото е присъствал един единствен акционер, който е гласувал с
всички свои акции по един и същ начин. В заключение се моли случаят да се прецени
по чл. 28 от ЗАНН като маловажен, като се излагат смекчаващите отговорността
обстоятелства. Не се претендират разноски. В съдебно заседание дружеството
жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа изцяло жалбата и
излага същите аргументи за отмяната й.
Въззиваемата страна КФН, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението не е
маловажно и е установено по безспорен начин. Твърди да не са нарушени
процесуалният и материалният закон. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „БЪЛГАР ЧЕХ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД
притежава статут на публично дружество, вписано под № РГ-05-50 в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
Дружеството изпратило протокол на извънредно общо събрание на акционерите,
проведено на 02.04.2021 г., чрез единната електронна система за предоставяне
информация на КФН по електронен път – e-Register, с вх. № 10-05-1638 от 05.04.2021 г.
На дружеството била извършена дистанционна проверка от служител на КФН,
И.Н.. При нея представителят на държавната администрация установил, че в протокола
дружеството не включило информация относно броя на акциите, по които са подадени
действителни гласове, каква част от капитала представляват, както и броя на
въздържалите се, ако е приложимо, за всяко едно от решенията по въпросите от
дневния ред. Установява се, че на общото събрание е участвал само един акционер,
юридическо лице, като за всяко взето решение са отразени гласувалите за с посочване
на броя акции и какъв процент от присъстващия капитал представляват те, както и
какъв е броя на акциите гласували против. Към протокола от проведеното общо
събрание е приложен списък на присъствалите акционери и техните представители,
съгласно който единствения участващ акционер бил „Стикс 2000“ ЕООД.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № Р-06-
329/21.04.2021 г. за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и представител на дружеството жалбоподател.
Срещу акта е постъпило допълнително писмо възражение с вх. № 91-01-350/26.04.2021
г.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за същото
нарушение на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК.
Спрямо дружеството жалбоподател е издадено и влязло в сила НП № Р-10-
145/27.03.2020 г., с което то е санкционирано за неспазване на правилото на чл. 117, ал.
2 от ЗППЦК по повод на предоставянето на протокол от общо събрание на
акционерите на контролните органи.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
И.Н. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, писмено възражение вх. № 29-01-350/26.04.2021 г.,
покана за съставяне на АУАН изх. № РГ-05-50-3/16.04.2021 г., разпечатка от имейл,
копие от пощенски плик и известие за доставяне, 6 листа разпечатки от база данни на
КФН, копие на протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „БЪЛГАР
ЧЕХ ИНВЕСТ ХПОЛДИНГ“ АД, ведно със списък на присъствалите акционери и
техните представители, копие на НП № Р-10-145/27.03.2020 г., заповед № З-
61/17.03.2021 г. на КФН.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е
извършена дистанционно и на базата на обявените пред КФН документи.
Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства,
основна тежест ред които има протокола от проведено извънредно общо събрание на
акционерите и списъка към него, които пряко и непротиворечиво потвърждават
2
показанията на свидетеля, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя
следва от така представената заповед № З-61/17.03.2021 г. на КФН, в която
актосъставителят изрично е включен поименно като лице, разполагащо с правото да
съставя АУАН по ЗППЦК, а правомощията на наказващия орган, заместник-
председателя на КФН, произтичат пряко от закона – чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК,
който овластява заместник-председателя да издава наказателни постановления.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на представителя на дружеството.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Постановлението е издавено в 6-месечен срок от издаването на акта.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата регламентиращи
задължителното съдържание на решенията на общото събрание на акционерите.
За неоснователни съдът прие възраженията, свързани с липсата на
компетентност при издаване на актовете в производство. Обсъди се вече, че лицата
съставили актовете са притежавали необходимите компетенции. Освен в горния
смисъл се изтъква в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело засягане на правата на дружеството жалбоподател, доколкото
при съставянето на акта и постановлението не му е била предоставена за запознаване
заповедта, от която произтичат правомощията на актосъставителя. Това не може да
бъде подкрепено. От една страна за административния орган не съществува
задължение да предоставя на проверяваните лица такива документи, което задължение
да се свързва със спазването на процедурата по налагане на санкция. От друга страна
дори и да се приеме, че това е нарушение (с което съдът не е съгласен), то същото не е
неотстранимо и в проведеното съдебно производство страна може да се запознае със
съответния документ, да иска да се събере като доказателство и да изложи
възраженията си по него. Тоест предполагаемото нарушение е било отстранено, след
като по делото е била предоставена въпросната заповед, която е била на разположение
на страните и те са могли да изложат съображенията си по нея – т.е. то е било
санирано, отстранено.
Не представлява и съществено нарушение на правилата липсата на пълен опис
3
на доказателствата, дали основание да се издаде постановлението. По изложените по-
горе аргументи в съдебното производство засегнатото лице може да разгърне в
пълнота правата си – да оспорва доказателства, да ангажира такива и да иска
събирането на нови.
Не безусловно необходимо за съставянето на АУАН да бъде изготвян протокол
от проверка. В закона всъщност не съществува такова задължение за държавните
органи. Такъв документ впрочем може да е необходим при преценка доказването на
твърдените в АУАН и НП фактически обстоятелства, но не и във връзка с процедурата.
Същевременно обаче при спазване правилата за оценка на доказателствата, протокол
от проверка не е задължителна предпоставка да се приеме, че едно нарушение е
извършено, а последното се преценява с оглед на всички събрани доказателства.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че от обективна и
субективна страна се доказа извършването на административно нарушение от
дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредба на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК резултатите от гласуването в
протокола от заседанието на общото събрание трябва да включват информация
относно броя на акциите, по които са подадени действителни гласове, каква част от
капитала представляват, общия брой на действително подадените гласове, броя
подадени гласове „за“ и „против“ и, ако е необходимо - броя на въздържалите се, за
всяко от решенията по въпросите от дневния ред. В протокола от общото събрание се
отбелязва упражняването на гласове чрез представители.
Безспорно и категорично се установява, че в предоставения на КФН протокол от
проведено извънредно общо събрание на акционерите на „БУЛГАР ЧЕХ ИНВЕСТ
ХОЛДИНГ“ АД при отразяване на резултатите от проведеното гласуване по
въпросите, включени в дневния ред, дружеството не е включило информация относно
броя на акциите, по които са подадени действителни гласове, каква част от капитала на
дружеството представляват и броя на въздържалите се, ако е приложимо, за всяко от
решенията по въпросите от дневния ред. Всъщност по всяко едно от решенията са
отразени единствено броя акции гласували „за“, какъв процент са от присъстващия
капитал и броя на акциите гласували „против“. В този смисъл непосочването на броя
на акциите, по които са подадени действителни гласове, каква част от капитала на
дружеството представляват и броя на въздържалите си, ако е приложимо, директно се
субсумира от диспозицията на нарушената правна норма. Последната ясно и
изчерпателно предписа какво следва да е съдържанието не просто на протокола от
общото събрание, а какво трябва да е съдържанието на всяко едно решение от точки по
дневния ред и това съдържание следва да включва и изброените компоненти, които не
са били изпълнени.
Не може да се приеме, че същото съдържание е налично в протокола от
проведеното общо събрание, както и че не е необходимо, тъй като е било ясно, понеже
имало само едно лице, акционер, което е гласувало. Последното действително е така,
но това не изключва възможността при гласуването да се допусне грешка и да има
невалиден глас или негласуване, доколкото се изисква брой на действително подадени
гласове. Същевременно няма как да се тълкуват фактическите обстоятелства и да се
дописва волята на съставителите относно каква част от общия капитал представляват
подадените действителни гласове. Последното така или иначе не е описано в
протокола, тъй като е представен процент не от капитала на дружеството, а процент от
общия брой от присъстващите акции, което са две различни величини, измерващи
съвсем различни неща. И на последно място не е бил посочен броят на въздържалите
се, ако това е необходимо. Да се приеме, че това е излишно предвид гласуването на
4
единствен акционер, би било равнозначно, че следва да е излишно и посочването на
гласувалите „против“, което следва от същата логика. Това очевидно не е така и
изрично е посочено, че „против“ няма гласували. По тази причина, ако е било
необходимо, е следвало да бъде включено и преброяване и отбелязване на гласувалите
„въздържал се“, което не е било сторено.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в
настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК, за които е наказан с обжалваното наказателно
постановление.
По наказанието:
Описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 221, ал.
8, т. 2 от ЗППЦК, която предвижда, че за нарушения по ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 4 - 6 на
юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размери,
както следва за нарушения по ал. 1, т. 2 - от 2000 до 5000 лв. Същевременно
наказващият орган не е преценил, че посочената санкционна норма е препращаща и е
следвало да се посочи коя хипотеза от ал. 1, 4 – 6 от същия член счита за изпълнена.
При това положение съдът съобрази, че следва да приложи правомощията си
съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
Върховен административен съд да преквалифицира описаното в наказателното
постановление в частта относно санкционната разпоредба, когато се налага да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай описаното от фактическа
страна съответства на диспозицията на нормата на чл. 221, ал. 8, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
ЗППЦК, доколкото се санкционира извършването или допускането да се извърши
нарушение на чл. 117 от ЗППЦК от юридическо лице. В този смисъл наказателното
постановление следва да се измени в частта относно санкционната разпоредба като
вместо чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК се посочи като основание за налагане на
имуществена санкция чл. 221, ал. 8, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 2000 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗППЦК. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на контролната дейност в сфера с
висока степен на риск и с изключителна степен от необходимостта за защита на
обществените интереси. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
5
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, но то на практика води
до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата
на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК няма отношение при преценката за
наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да
влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на „маловажния
случай“ по чл. 93, т. 9 от НК.
Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на жалбоподателя
за наличието на основания да се приеме за приложим маловажния случай. Относно
липсата на вредни последици съдът вече изложи аргументите си. Установи се
безспорно и отсъствието на информацията по чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК, доколкото ако
тя беше налична, няма въобще да е налице нарушение. Самото неизпълнение на
посоченото задължение представлява нарушаване на обществените отношения,
регулирани от ЗППЦК, поради което и този аргумент за смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери за несъстоятелен. Нещо повече твърдяното нарушение не е
първо, доколкото се доказа по делото, че дружеството вече е било санкционирано с
влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение на чл. 117, ал. 2 от ЗППЦК.
Не е налице маловажност на нарушението и предвид характера на засегнатите
обществени отношения и целите на регулирането им в ЗППЦК - да гарантира
публичност на приетите решения и защита на акционерите и инвеститорите. Всъщност
настоящият случай не се отличава с липсата или незначителност на вредните
последици от обикновените нарушения от същия вид. Напротив, според съдът той
представлява именно обикновен случай на нарушаване на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК, още
повече че не се установяват смекчаващи отговорността обстоятелства, а изложените от
страна на жалбоподателя за такива не могат да бъдат споделени. Дали е обжалвано или
не проведеното общо събрание и дали на него всички присъстващи акционери са
гласували единодушно за всички решения не представляват обстоятелства, които могат
да се преценяват като смекчаващи или отегчаващи за отговорността. По тези причини
съдът прие, че наложената санкция е законосъобразна и справедлива.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за юридическите лица от 2000 лв., което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с
процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено, а в частта относно
санкционната разпоредба изменено.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-732/16.09.2021 г. на зам.-
директора на Комисията за финансов надзор, с което на „БУЛГАР ЧЕХ ИНВЕСТ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието
за налагане на наказанието от чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК в такова по чл. 221, ал. 8, т.
2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „БУЛГАР ЧЕХ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* да
заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7