Р Е Ш
Е Н И Е
№
26.01.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: П. СТОЯНОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №10247 по описа на СРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Б.В.Д., Н.М.Д. и П.А.Я. - първите двама
родители, а третата фактически съжител на С.Д., твърдят, че неговата смърт,
настъпила в резултат от ПТП, им е причинила телесни увреждания. Посочват, че
виновен за това ПТП е водачът на лек автомобил марка „Опел Кадет“ - Ц.К., който
е нарушил правилата за движение по пътищата. Извършил е маневра „обратен
завой“, като така е отнел предимството на движещия се по пътя мотоциклет марка
„Хонда“ управляван от С.Д.. В резултат на ПТП сочат, че е настъпила смъртта на
мотоциклетиста, която им е донесла болки и страдания. Същите са описани
подробно в ИМ. Ищците предявяват срещу ответника, който е застраховател на ГО
на виновния водач преки искове за заплащане на обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците ведно
със законната лихва от 12.01.2017г. до окончателно изплащане на сумите.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
по размер. Счита, че не ги дължи, ако ги дължи същите са прекомерни. Оспорва
изложеното в ИМ. Оспорва да е налице деликт от страна на водача, чиято ГО е
застрахована при ответника. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и
смъртта на С.Д.. Оспорва виновното поведение на водача на лекия автомобил.
Посочва, че причина за ПТП са действията на водача на мотоциклет „Хонда“, който
е нарушил правилата за движение по пътищата. Отделно от това сочи, че е налице
нарушение от мотоциклетиста, който се е движел с висока скорост и не се е
движел възможно най-вдясно по платното за движение. Посочва също, че
пострадалия е бил неправоспособен водач, като това обстоятелство е способствало
за настъпване на резултата от ПТП. Сочи, че мотоциклетът не е имал задължителна
застраховка ГО, поради което управлението му е било в нарушение на общата
забрана на управление на МПС. Счита, че ищците нямат качеството на трети
увредени лица с право на обезщетение по смисъла на чл. 429 от КЗ. Оспорва
ищцата П.Я. да е от кръга лица, които имат право на обезщетения по смисъла на
Постановление № 4/25.05.1961 г., Пленума на ВС, както и Постановление №
5/24.11.1969 г., Пленум на ВС. Оспорва твърдението за съвместно живеене между
ищцата и пострадалия, наличието на общо домакинство и едно семейство. Счита, че
претендираните сума са прекомерни, силно завишени по размер и не отговарят на
критерия за справедливост. Оспорва и исковете за заплащане на мораторна лихва,
като твърди, че ответникът не е изпаднал в забава на посочената дата и за
посочения период.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен този иск, ищците следва да
ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че са
сред кръга от лица, които са материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди; 2/за наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на автомобила, управляван
от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти
от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество
МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото
обезщетение.
Обстоятелства по които страните не спорят е
валидността на застрахователното правоотношение по отношение на лекия
автомобил. Не се оспорва, че ищците извънсъдебно са предявили претенция пред
застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Същата е
заведена от 19.12.2016 г.
По делото са приложени НОХД №677/2019г. по
описа на Окръжен съд-Плевен и ВНОХД №159/2022г. по описа на Апелативен съд
гр.Велико Търново. Видно от Присъда №4 от 22.05.2023. по ВНОХД №159/2022г. по
описа на Апелативен съд гр.Велико Търново е отменена Присъда
№26001/21.01.2022г., постановена по НОХД №677/2019г. по описа на Окръжен съд-Плевен и подсъдимият Ц.И.К. е признат за виновен в
това, че на 18.03.2016 г. в гр.Кнежа на ул.“Димитър Бутански“, при управление
на моторно превозно средство/МПС/ - лек автомобил марка "Опел Кадет"
с рег. №ВР ****АМ, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно: по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство преди да започне
маневра „завиване в обратна посока“ /наляво/ по платното за движение, не се е
убедил, че няма да създаде опасност за друг участник в движението, който се е
движил след него и да извърши маневрата по безопасен начин за движещия се след
него мотоциклетист С.Н.Д. и по
непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б."в",
вр. чл.
342, ал. 1 вр. чл.36
и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание три месеца "лишаване
от свобода", като изтърпяването е отложено за срок от три години. Ц.И.К. е признат за невинен по обвинението за
извършени нарушения по чл.38, ал.1 и ал.3 ЗДвП.
Съгласно чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Първо, според чл. 300
от ГПК следва да се счете за задължително за този съд, че на 18.03.2016 г.
в гр.Кнежа на ул.“Димитър Бутански“, при управление на моторно превозно
средство/МПС/ - лек автомобил марка "Опел Кадет" с рег. №ВР ****АМ,
нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно: по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП. Второ, пак на
същото основание следва да се счете за задължителен установеният механизъм за
причиняване на ПТП- Ц.И.К. потеглил с лек автомобил марка "Опел
Кадет" с рег. №ВР ****АМ в посока към центъра на гр.Кнежа, подал мигач и
предприел маневра обратен завой с навлизане на пътното платно. Скоростта му на
движение била около 10 км/ч. Ц.И.К.
предприел маневрата без да се убеди, че няма други превозни средства на
пътното платно, за да я извърши безопасно. Имал видимост назад около 170м. По
същото време и в същия пътен участък, с висока скорост, се движел мотоциклет
„Хонда ЦБР 900РР“, с рег.№ВР ****К, управляван от С.Н.Д.. След излизано от
десен завой по посоката си на движение на около 110 м. преди мястото на удара С.Д. възприел лекия автомобил, като
местонахождение, направление и посока на движение на пътното платно. В този момент водачът на лекия автомобил
предприема отклоняване на ляво. Скоростта на мотоциклета към момента на
отклоняване на колата е 120 км/ч., а отстоянието на което се е намирал 110м.,
като опасната зона на мотоциклета е била 113-114м. Водачът на мотоциклета
първоначално е ускорил, след което е реагирал със закъснение около 1,35 сек. От
момента на отклоняване на лекия автомобил, който е навлязъл в голямата си част
в лентата му за движение. Към момента, в който водачът на мотоциклета е
реагирал, скоростта му е била около 145км/ч. и опасната му зона е била около
132м. Когато се е намирал на 110м. от мястото на удара скоростта на мотоциклета
е била 120км/ч. При приближаването мотоциклета ускорява, т.е. докато възприеме
автомобила и започнатата от него маневра и реши какви действия да предприеме,
мотоциклета е още в ускорителен режим. Когато мотоциклетистът реагира скоростта
му е по-висока от тази, с която е карал, когато е възприел опасността. Водачът
на мотоциклета реагира на 60м. от мястото на удара, при скорост от 145 км/ч.,
при опасна зона от 132м. настъпва удар между предното колело на мотоциклета и
задния край на предната лява врата на лекия автомобил. Трето, задължително за
СГС е, че при ПТП има пострадало лица,
както и това, че смъртта на лицето е в
пряка причинно следствена връзка с произшествието. Доколкото за определяне на
наказанието на водача на лек автомобил марка "Опел Кадет" с рег. №ВР ****АМ
е било от съществено значение дали ПТП се дължи изцяло на неговото поведение,
за гражданския съд, разглеждащ последиците от противоправното поведение, е
задължително да приеме и възприетото от наказателния съд, наличие на
съпричиняване.
С оглед задължителната сила на влязлата в
сила присъда, по настоящето дело не следва да се обсъждат показанията, събрани
по реда на делегация от РС-Кнежа показания на В.И.Д., по отношение на механизма
на ПТП, както и изслушаната по делото САТЕ. Следва единствено да се отбележи,
че в САТЕ е установено, че ако мотоциклетът се е движил с допустима за
населеното място скорост от 50км/ч. при опасна зона за спиране от 36м. и
действително отстояние от мястото на удара от 72м., мотоциклетистът е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието. Вещото лице също е установил, че преди да навлезе в платното за
движение, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме мотоциклетиста,
да спре и да предотврати удара. Имал е възможност да спре на 1м. преди мястото
на удара и до момента, в който средната му предна част навлезе на 1м. в
платното за движение, ако е погледнал наляво и реагирал своевременно за аварийно
спиране.
Доколкото причиняване смъртта на С.Н.Д. е
елемент от фактическия състав на повдигнатото спрямо Ц.И.К. обвинение, то не
подлежи на самостоятелно обсъждане и събраната по делото СМЕ, в която е прието,
че причина за смъртта на С.Н.Д. е
тежката и несъвместима с живота гръдно-коремна травма, изразяваща се в тежки
увреждания на жизненоважни органи, получена при ПТП от 18.03.2016 г.
Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С Постановление
№ 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на
закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките
на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Включването на посочените
лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите
между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при
установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат
обезщетение.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници от 07.04.2016 г. на стр.51 от делото, ищците Б.В.Д.
и Н.М.Д. са родители на починалия С.Н.Д.. За тези лица законодателят презюмира
наличието на вреди при смърт на низходящ а тълкувателната практика на Върховния
съд извежда, че обезщетение не се присъжда единствено при наличие на трайно
влошени отношения.
За
установяване на претърпените от ищците – родители на пострадалия, неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
майката на Б.Д. - Р.Б.Д.. Посочва, че отношенията в семейството им са били
прекрасни. Б. и Н. имат две деца – момчета, като С.бил по-големия от двамата. С.помагал
на майка си и на баща си, живеел с тях. През
2012 г. С.и приятелката му заминали в чужбина. С.помагал на майка си и
финансово. Споделял с майка си и с баща си. Събирали се на празници. Били
неразделни. Ходели заедно на екскурзии из България, когато С.и П. се прибирали
от чужбина. Докато П. и С.били в чужбина непрекъснато се чували с Б. и с Н. на
компютъра- говорели си почти всеки ден. През 2016 г. се прибрали за малко
повече време, за да си направят сватба.
Видяла Б. и Н. същата вечер, когато починал С..
Състоянието им било много тежко. Свидетелката
посочва, че не са преживели загубата на С.и по настояще постоянно
говорят за него. Ходят на гробище и не пропускат събота. Загубата на сина им се
отразила много негативно, изпитвали голяма мъка.
Съдът намира, че от показанията на
свидетелката се установява, че между ищците, родители на пострадалия и синът им
С.Д. са съществували нормални за общоприетите социални порядки в страната,
отношения на привързаност и обич между родители и дете. Живеели са в едно
домакинство, имали са изградени трайни връзки на близост, споделяли са си,
пострадалия е помагал и финансово на семейството си.
В съответствие с чл. 380
от Кодекса за застраховането Б.В.Д. и Н.М.Д., като родители на починалия С.Д. са отправили застрахователни претенции спрямо
З. "Л.и." АД.
По изложените съображения, съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на З.
"Л.и." АД.
Съгласно чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" като
морално-етично такова включва "съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и
задълженията". Съгласно Постановление № 4/1968 г. на ВС, понятието
"справедливост" не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените отношения
между пострадалия и ищците, неговата възраст и възрастта на ищците към момента
на смъртта и редица други обстоятелства.
При определяне на размера на вземането и на
основание чл.
52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалия (25г.), възрастта на ищците (44 за ищцата Б.Д. и 48 г. за ищеца Н.Д.,
към произшествието), същността на връзката им, невъзвратимостта на загубата,
както и обстоятелството, че ищците са най-близките родственици на починалия. От
съвкупната преценка на събраните доказателства, по безспорен начин се установява,
че отношенията между починалия и неговите родители са се основавали на силна
привързаност, уважение и обич. Синът е живеел заедно със своите родители в едно
домакинство, а през времето, когато е работел в чужбина е поддържал почти
ежедневна връзка с родителите си. От обстоятелствата, че синът е заживял заедно
с приятелката си, при родителите си, от това, че е държал на близкия контакт с
тях – доколкото са ходели заедно на екскурзии, поддържали са връзка дори и от
разстояние, следва да се приеме, че семейството е било много сплотено. Напълно
неотносими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, са обстоятелствата, че тъй като починалият не е бил единствено
дете в семейството, ищците могат да разчитат на помощ и подкрепа от другия си
син. Изградена конкретна връзка с починалия е единствено определяща за обема на
търпените неимуществени вреди при загубата на детето. В настоящия случай, се
установи безспорно, че връзката между ищците и техния син е била силна и
изпълнена със съдържание на обич, грижа, помощ. Прекъсването на тази връзка, по
неочакван и изключително стресиращ начин, е причинило голямо и непреодолимо
страдание.
Съдът споделя виждането, че неимуществените
вреди от загубата на близък, особено на дете, са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Следва да се отчитат и съществуващите икономически условия, а
като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, а именно смъртта на родственика. Към 18.03.2016 г.,
когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000
лева (чл.
492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата
за страната е 420 лева.
Преценявайки конкретните обстоятелства за
случая - отношенията между починалия и родителите му, болезненото преживяване
на загубата му, начина на настъпване на смъртта, както и икономическите условия
в страната към датата на процесното произшествие, намиращи отражение и в нивата
на застрахователно покритие - настоящият състав намира, че справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки от двамата ищци,
представлява сумата от 120 000 лв. Именно съществувалата към релевантния за
спора момент - месец март 2016 г., икономическа обстановка в страната, ориентир
за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна
заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно
покритие за неимуществени вреди при застраховка "Гражданска
отговорност" /макар последните да не се явяват самостоятелен критерий/,
мотивират съдебния състав да определи обезщетение под претендирания от ищците
размер.
По отношение на ищцата П.А.Я. и
обстоятелството дали е живяла с пострадалия на семейни начала са събрани гласни
доказателства. Свидетелят, разпитан по делегация от РС-Кнежа, В.И.Д. посочва,
че познава П.Я. като приятелка на С.Д.. П. и С.се познавали още от ученици. Не
знае от колко време са живеели заедно, но знае, че са живеели в дома на
родителите на С.. При общуването си с нея С.се отнасял добре, всичко им било
наред. В обществото хората знаели, че му е приятелка, но С.не му е споделял
какви намерения има спрямо П.. Работели няколко години заедно в Англия.
Показания са депозирани и от свидетелката Т.К.Б.,
приятелка на П.Я., с която са учили заедно и се познават от 20 години, много са
близки. Посочва, че С.Д. и П.Я. са заедно от 2010 г., като връзката им се развила
много бързо. Отношенията между П. и С.били
много добри, много се обичали. Живеели на семейни начала от 2011 г., когато свидетелката
и П.Я. завършили училище. Живеели при неговите родители, направили ремонт на
стаята на С., купили си телевизор и нови мебели. Имали и планове за семейство и
деца, но споделяли на свидетелката, че първо искали да встъпят в брак, да имат
сватба и след това семейство с деца.
Посочва, че всички в града ги знаели като двойка и описва отношенията им като
„голяма любов“. Не били сключили граждански брак, защото работели в чужбина, за
да изкарат пари и да спестят за сватба. В чужбина ходели само за през лятото,
за около 6 месеца и след това работели в България и пак отивали в чужбина.
Когато били в Англия също живеели заедно. Чували се всеки ден със свидетелката чрез интернет
приложения за разговори.
Заявява, че П. още много обича С.и вече 3
години не може да преживее смъртта му. В деня на инцидента свидетелката отишла
в болницата, намерила П.Я. по виковете й. П. била много зле, била срината
психически. Към настоящия момент психически била малко е по-добре, но никога
нямало да го преживее. Свидетелката
посочва, че винаги когато се прибира в гр. Кнежа, П.Я. винаги ходи на
гробище, а ако не може да се прибере до обяд, когато е прието да се ходи, отива
на мястото където е станало произшествието и където има паметник от негови
близки и приятели, за да запали свещ. Свидетелката посочва, че П. говори за С.и
доколкото е споделяла на свидетелката – все още го сънува.
Независимо, че не представляват годни
доказателства, по смисъла на ГПК, приложената към исковата молба декларация от Б.В.Д.
и Н.М.Д., в която декларират, че С.Д. и П.Я. са живеели на съпружески начала в
дома им, считано от 2012г. е индиция, която може да послужи за проверка на
свидетелските показания по делото.
При
съвкупна оценка на показанията на всички свидетели по делото, настоящия състав
намира, че безспорно се установява, че към момента на смъртта на С.Д. същия е живял на съпружески начала с П.Я., в
къщата на родителите си. От показанията на свидетелите се установява
съдържанието на връзката им – живеели са като семейство, връзката им е била
базирана на взаимна обич, привързаност и уважение, имали са общи планове за
бъдещето – сватба и семейство с деца. Връзката им е била широко афиширана.
Заедно са пътували в чужбина, за да работят, където отново са живеели заедно и
са имали общи спестявания от тази работа. От показанията на свидетелката
Бординяшка се установява, че П.Я. е изпитала огромна скръб при смъртта на С.Д..
Същата не е забравила починалия, често говори за него и посещава гроба му,
сънува го.
Поради изложеното, настоящия състав приема,
че ищцата П.А.Я. е сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
Установено е, че същата е претърпяла вреди от смъртта на С.Н.Д., с когото е
имала изградени трайни взаимоотношение на любов, привързаност и взаимна помощ.
Касае се за лица в началото на съвместен житейски път – към 2016г. са били
съответно на 25 и 24 години, т.е. можели са да имат много продължителна обща
връзка, което е основание за завишаване на обезщетението. Живеели са на
съпружески начала от 4 години, но не са имали сключен граждански брак и общи
деца. Непродължителния период на съвместно съжителство и обстоятелството, че се
установяват обичайни отношения между двамата, предпоставят намаляване на
размера на обезщетението. Ищцата е претърпяла много болезнено смъртта на С.Д.,
но видно от показанията на св. Бординяшка вече е по-добре психически.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
на основание чл.
52 от ЗЗД, съдът определя обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост, в размер на 90 000 лв.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Видно от мотивите на Присъда №4 от
22.05.2023. по ВНОХД №159/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Велико Търново С.Н.Д. е придобил правоспособност за водач на МПС за
категории А, В, М и АМ от 2013г. В мотивите на Присъда №4 от 22.05.2023. по
ВНОХД №159/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Велико Търново е възприет
следния механизъм на настъпване на произшествието, който е задължителен за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието: Мотоциклет „Хонда ЦБР
900РР“, с рег.№ВР ****К, собственост на А.К.В.,
е управляван от С.Н.Д. *** в посока към гр.Искър и след преминаване през
десен завой по посоката си на движени, ускорява. Към този момент отпред и в
дясно на него се е намирал л.а. "Опел Кадет" с рег. №ВР ****АМ,
управляван от Ц.И.К.. Автомобилът потеглил, водачът подал светлинен сигнал –
мигач и предприел маневра обратен завой с навлизане на пътното платно, със
скорост на движение под 10км/ч. Към момента
на маневрата водачът е имал видимост назад около 170м., а напред в
посока към гр.Плевен още по-голяма с оглед наличието на прав участък. Мотоциклетът
се е намирал преди мястото на удара на около 110м. от него, когато започва
ускоряването. В този момент водачът на лекия автомобил предприема отклоняване
на ляво. Скоростта на мотоциклета към момента на отклоняване на колата е 120
км/ч., а отстоянието на което се е намирал 110м., като опасната зона на
мотоциклета е била 113-114м. Водачът на мотоциклета първоначално е ускорил,
след което е реагирал със закъснение около 1,35 сек. От момента на отклоняване
на лекия автомобил, който е навлязъл в голямата си част в лентата му за
движение. Към момента, в който водачът на мотоциклета е реагирал, скоростта му
е била около 145км/ч. и опасната му зона е била около 132м. Когато се е намирал
на 110м. от мястото на удара скоростта на мотоциклета е била 120км/ч. При
приближаването мотоциклета ускорява, т.е. докато възприеме автомобила и
започнатата от него маневра и реши какви действия да предприеме, мотоциклета е
още в ускорителен режим. Когато мотоциклетистът реагира скоростта му е
по-висока от тази, с която е карал, когато е възприел опасността. Водачът на
мотоциклета реагира на 60м. от мястото на удара, при скорост от 145 км/ч., при
опасна зона от 132м. настъпва удар между предното колело на мотоциклета и
задния край на предната лява врата на лекия автомобил.
В мотивите на присъдата е прието, че
причините за настъпване на ПТП са от една страна поведението на Ц.И.К., като
водач на лек автомобил, тъй като е предприел маневра завиване в обратна посока
без да се е убедил дали има други участници в движението, които минават покрай
него и няма ли да създаде опасност за тях. От друга страна причина за
настъпване на ПТП е неправомерното движение
на С.Н.Д., който е управлявал
мотоциклет с превишена скорост, почти
три пъти над разрешената за населено място и вида ППС. От него е предприето
ускорение, което е довело до увеличаване на скоростта и до последваща закъснява
реакция за аварийно спиране 60м. преди мястото на удара. Прието е, че с
поведението си е допринесъл за настъпване на противоправния резултат.
Движил се е и в нарушение на разпоредбата на
чл.15, ал.1 ЗДвП, тъй като при управлението на мотоциклета не се е движил
възможно най-вдясно по пътното платно.
По ВНОХД №159/2022г. по описа на Апелативен
съд гр.Велико Търново категорично е установено, че и двамата водачи са имали
техническа възможност да възприемат движението на другия и да предприемат
действия, за да се предотврати настъпването на ПТП. Ц.И.К. е имал реална
видимост към мотоциклета, която е била налична преди започване на обратния
завой с отклоняване в ляво. Мотоциклетистът също е могъл да възприеме маневрата
на автомобила и да не ускорява, както и да предприеме своевременно маневра по
спиране или отклоняване на мотоциклета, за да се постигне разминаване на
превозните средства. Прието е, че ПТП е настъпило при независимо съпричиняване
от Ц.И.К. и С.Н.Д., като приноса на
последния е в значителна степен. Поведението на С.Н.Д. е възприето от
наказателния съд, като отличаващо се с грубо нарушаване правилата за движение –
нарушил е чл.21, ал.1 ЗДвП. Прието е, че при управление с такава скорост и с
такъв мотоциклет, както и при наличието на предприето ускорение, довело до
увеличаване на скоростта и последващата му закъснителна реакция, пострадалия сам се е поставил в състояние на обективна
невъзможност да спре безопасно преди мястото на удара, след като е възприел
завиващия пред него лек автомобил.
От заключението на САТЕ, прието по настоящето
дело, се установява, че ако С.Н.Д. е шофирал с разрешената скорост за населено
място, изобщо е нямало да настъпи произшествие.
Поради изложеното, настоящия състав намира,
че възражението за съпричиняване е основателно, като приема, че приноса на С.Н.Д.
за настъпване на произшествието надхвърля този на водача на автомобила Ц.И.К.. С.Н.Д.
е можел да възприеме автомобила от такова разстояние, че ако е шофирал с
разрешена скорост е можел да спре на разстояние от над 60м. от автомобила.
Вместо това мотоциклетистът не само е шофирал със скорост от 120км/ч. при
разрешена скорост от 50км/ч., но възприемайки автомобила е предприел ускорение
до 145км/ч., реакцията му е била забавена и не е шофирал най-вдясно на пътното
платно. Поради това, че с поведението си С.Н.Д.
е направил така, че за него удара да е непредотвратим и сам се е
поставил в ситуация, че да не може да спре, настоящия състав намира, че
участието на двамата водачи на МПС в конкретния инцидент следва да се определи
като 1/3 за Ц.И.К. и 2/3 за С.Н.Д. /25%
за водача на лекия автомобил и 75% за мотоциклетиста/.
Тъй като съдът определи размер на обезщетение
за неимуществени вреди от по 150 000 лв. за Б.В.Д. и Н.М.Д., при прилагане на
процент на съпричиняване от 75 %, общият размер на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение възлиза на по 50 000 лв. за всеки от двамата ищци и
на 30000лв. за ищцата П.А.Я., до които размери исковете са основателни.
По претенцията за законна лихва: на основание
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ В застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3 – лихвите се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл.497. ал.1 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Поради така посочената регламентация, настоящия състав намира,
че законна лихва следва да се присъди от момента, посочен от ищците - 12.01.2017г.,
когато е изтекъл 15 дневния срок от представянето на всички документи, с които
са разполагали ищците.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни.
От страна на „Адвокатско дружество В. и Б.“ ,
с ЕИК ******, със седалище и адрес ***-13, офис 5, представлявано от Адвокат Ц.С.В.
е поискано присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
и съдействие на всички ищци. По делото са представени пълномощни от
07.02.2019г., с които ищците упълномощават адвокатското дружество да ги
представлява по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Минималния размер на възнаграждението следва да се определи при
условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 07.02.2019г. При
материален интерес от 2000000лв. минималния размер на възнаграждението е 6636лв.
с ДДС. Делото се характеризира с известна правна и фактическа сложност и е
проведено в седем заседания, поради което настоящия състав намира, че не следва
да намалява възнаграждението до минималния размер, а до размер от 7200лв.
възнаграждението следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковете
спрямо всеки от ищците – по 1800лв. за представителство на Б.В.Д. и Н.М.Д. и
1080лв. за представителство на П.А.Я..
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
разделно – по 1/3 част за всеки от тях, направените по делото разноски от
ответника, на основание чл.
78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, в размер на 720,67лв. /при приет размер на
юрисконсултско възнаграждение от 300лв./, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва
да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените
искове, от заплащането на която са били освободени ищците, в размер на 5200лв.
и сума в размер на 89,96лв. за депозити за работа на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Б.В.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***
сума в размер на 50000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина й С.Н.Д.,
причинена при ПТП от 18.03.2016 г. в гр.Кнежа на ул.“Димитър Бутански“, ведно
със законната лихва върху сумата от 12.01.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
50000лв. до пълния размер от 200000лв., като неоснователен в една част, а в
друга поради редуциране при наличие на съпричиняване.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Н.М.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***
сума в размер на 50000лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му С.Н.Д.,
причинена при ПТП от 18.03.2016 г. в гр.Кнежа на ул.“Димитър Бутански“, ведно
със законната лихва върху сумата от 12.01.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
50000лв. до пълния размер от 200000лв., като неоснователен в една част, а в
друга поради редуциране при наличие на съпричиняване.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на П.А.Я., с ЕГН ********** и адрес: ***
сума в размер на 30000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на С.Н.Д., с когото
е живеела на съпружески начала, причинена при ПТП от 18.03.2016 г. в гр.Кнежа
на ул.“Димитър Бутански“, ведно със законната лихва върху сумата от
12.01.2017г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата над 30000лв. до пълния размер от 200000лв., като неоснователен в една
част, а в друга поради редуциране при наличие на съпричиняване.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Адвокатско
дружество В. и Б.“ , с ЕИК ******, със седалище и адрес ***-13, офис 5,
представлявано от Адвокат Ц.С.В. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на всички
ищци в общ размер 4680лв.
ОСЪЖДА Б.В.Д., с ЕГН **********, Н.М.Д., с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** и П.А.Я., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят разделно – по 1/3 част за всеки от ищците, в полза на З.
„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.
78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, направените по делото разноски от ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 720,67лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски Градски Съд разноски, от плащането на които
са били освободени ищците в размер на 5289,60лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: