№ 73
гр. Разград , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500093 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от Ц. М. Д., Е. Д. О. и М. Д. Д., подадена чрез
пълномощник, против решение № 408/7.12.2020г., постановено по гр.д. № 678/2020г. по
описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлено тяхното искане за присъждане на
законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди, считано от 10.07.2017г. до
7.10.2020г. Жалбоподателите считат, че в обжалваната част решението противоречи на
материалния закон и молят въззивния съд да го отмени, като уважи в претенцията им за
законна лихва, считано от 10.07.2017г. до 7.10.2020г. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат.
Постъпил е писмен отговор от ЗД“Бул инс“АД, подаден чрез пълномощник, в който
се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът прецени събраните доказателства и становищата на страните в рамките на
предмета на въззивното обжалване и констатира следната фактическа обстановка: На
19.06.2016г. на път І-2, км.41+344 е настъпило ПТП с участието на л.а.“Рено клио“ с рег. №
С 9831 РС и т.а. „Тойота хайлукс“ с рег. № РР5959 АР, последният управляван от Д.Д. –
наследодател на ищците. Образувано е ДП № 330 ЗМ-52/2016г. по описа на ОДМВР
гр.Разград, което е прекратено с постановление от 9.08.2016г. на окръжен прокурор при ОП
Разград. Постановлението е мотивирано с извод, че виновен за настъпилото ПТП е водачът
на л.а.“Рено клио“, който е починал, а водачът на т.а.“Тойота хайлукс“ Д.Д. не е нарушил
правила за движение по пътищата.
1
Установява се от писмо изх. № 24-01-356/2.06.2017г. на ГФ и приложена към него
справка, че за л.а.“Рено клио“ с рег. № С 9831 РС е налице сключена застраховка ГО на
14.12.2015г., издадена е застрахователна полица № BG/02/115003052971, периодът на
нейното действие е от 15.12.2015г. до 14.12.2016г., но е прекратена на 31.03.2016г. От
служебно извършената проверка на интернет сайта на ГФ въззивният съд установява, че
застраховката е сключена при ответника ЗД“Бул инс“АД.
Д.Д. е предявил пред застрахователя претенция за изплащане на неимуществени
вреди с вх. № ОК-536485/8.08.2016г., представена и приета от въззивния съд. В същата е
посочена банкова сметка, по която да бъде преведено претендираното обезщетение.
Неимуществените вреди не са предмет на съдебното производство, поради което това
доказателство не допринася за изясняването на фактите по спора. Въпреки, че е посочена
банкова сметка, за застрахователя не възниква задължение да преведе обезщетение по
същата сметка и за претендираното обезщетение за имуществени вреди, по което е
предявена отделна претенция. Единствено пострадалото лице може да определи това и ако
не го е сторило, застрахователят няма задължение да извършва преценка относно това дали
може да преведе сумата по банкова сметка, посочена по други застрахователни щети.
Пострадалият Д.Д. е подал и молба за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди, непредставена по делото. За факта на нейното подаване обаче са налице писмени
доказателства, които го удостоверяват – искане за оценка по застраховка на МПС и два
описа на претенция, съставени от застрахователя по образуваната пред него застрахователна
щета № ********** за товарния автомобил и искане за оценка по застраховка на МПС и
опис на претенция, съставени от застрахователя по образуваната пред него застрахователна
щета № ********** за ремарке. Липсва отговор на застрахователя по предявените
претенции за обезщетяване на причинените имуществени вреди на товарния автомобил и
ремаркето на пострадалия, но с последваща молба от 16.03.2017г., представена и приета в
хода на въззивното производство, последният е представил допълнителни доказателства във
връзка с претенцията си. Съдът приема липсата на отговор по застрахователната претенция
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди на т.а.“Тойота хайлукс“ и ремарке от
страна на ответното дружество. В писмения отговор на ответника пред районния съд
същият оспорва наличието на непозволено увреждане, както и размера на имуществената
претенция.
Д.Д. е починал на 26.06.2018г. и негови наследници по закон са ищците Ц. М. Д., Е.
Д. О. и М. Д. Д..
Решение № 408/7.12.2020г. по гр.д. № 678/2020г. на РРС е влязло в сила в частите, с
които ЗД“Бул инс“АД е осъден да заплати на ищците застрахователни обезщетения за
имуществените вреди, както следва: 8000лв. на Ц.Д. и по 2000лв. на Е.О. и М.Д., ведно със
законна лихва върху всяко от присъдените обезщетения, считано от 8.10.2020г. до
2
окончателното им изплащане, както и в частта, с която искането за законна лихва върху
присъдените обезщетения за периода от 19.02.2016г. до 9.07.2017г. е отхвърлено като
неоснователно.
Във въззивното производство е спорен въпросът дали се дължи законна лихва за
периода от 10.07.2017г. до 7.10.2020г.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи: въззивната
жалба е основателна.
На първо място, районният съд неправилно е определил приложимият за случая
материален закон. Застраховката на виновния за ПТП лек автомобил „Рено клио“ е
сключена на 14.12.2005г. Сега действащият Кодекс за застраховането е влязъл в сила на
1.01.2016г. и съгласно §22 от неговите ПЗР, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
По делото не е установена друга договорка между страните по договора и в разглеждания
случай приложение намират материалните разпоредби на отменения КЗ. По
регламентираните в него правила, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава за периода от увреждането до уведомяването. Аргумент в тази насока е развит в
съдебната практика по отменения КЗ: съгласно правилото на чл.227 т.2 КЗ (отм.),
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на
увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) от
увредения. А щом това е така, лихвата от датата на увреждането също влиза в
застрахователното обезщетение, дължимо на увреденото лице.
На второ място, дори и в разрез с горните изводи да се приеме, че в случая са
приложими правилата на сега действащия КЗ, въззивният съд не може да сподели изводите
на районния съд относно момента на дължимост на законната лихва, обвързан с датата, на
която по делото са представени банковите сметки на ищците, съотв. същите са узнати от
ответника. В случая застрахователят не е постановил отказ от изплащане на обезщетението
поради непредставяне на банкова сметка. Ответникът въобще не е дал отговор по заявената
претенция, а в писмения отговор на исковата молба е оспорил изцяло дължимостта му с
твърдение за липса на деликт.
В съдебната практика – решение № 167/30.01.2020г. по т.д. №2273/2018г. на ВКС,
ІІт.о., е дадено следното разрешение: разпоредбата на чл.380 ал.3 КЗ не намира приложение
при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ, по отношение на което
застрахователят е в забава по чл.497 ал.1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя
изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на
въззивното производство, при представяне от ищеца в хода на съдебното производство на
3
данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.
От горното следва, че дори и да се приложат нормите на сега действащия КЗ,
изпадането в забава на Д.Д. да представи данни за банковата си сметка при предявяване на
застрахователната претенция не води до освобождаване на ЗД“Бул инс“АД от заплащане на
законна лихва в сроковете по чл.409 КЗ, след като последният е оспорил изцяло
основателността на претенцията.
Предвид горното, решението в обжалваната част следва да се отмени, като вместо
това бъде постановено ново решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на всеки от
ищците законна лихва върху всяко от присъдените обезщетения, считано от 10.07.2017г. до
7.10.2020г. и при съобразяване с направеното от ответника възражение за приложение на
тригодишната погасителна давност.
Страните претендират за присъждане на разноски. С оглед изхода от спора във
въззивното производство, такива се дължат на ищците – жалбоподатели. Същите са внесли
ДТ за обжалване в размер 25лв. и са представлявани от адвокат, който претендира
адв.възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
Съгл. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Т. У. адв.възнаграждение в размер 300лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 408/7.12.2020г., постановено по гр.д. № 678/2020г. по описа на
РС Разград, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Ц. М. Д., Е. Д. О. и М. Д. Д. за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди в размер 8000лв.
за първата и по 2000лв. за втората и третата ищци, считано от 10.07.2017г. до 7.10.2020г.,
като вместо това постановява:
Осъжда ЗК“Бул инс“АД да заплати на Ц. М. Д., Е. Д. О. и М. Д. Д. законна лихва
върху обезщетенията за имуществени вреди в размер 8000лв. за първата и по 2000лв. за
втората и третата ищци, считано от 10.07.2017г. до 7.10.2020г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Осъжда ЗД“Бул инс“АД да заплати на осн. чл.38 ал.2 ЗА на адвокат В.Т. У.
адв.възнаграждение в размер 300лв. за осъществено процесуално представителство на Ц. М.
Д., Е. Д. О. и М. Д. Д. във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5