Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …...../…………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 2651 по описа
за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.Е.К.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище ***, подадена чрез представляващата Веселина Милкова Кодова, против НП
№ 356721-F398123/04.09.2018год. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ЦУ на НАП, с което на търговеца е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
В жалбата си въззивникът не
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП, но навежда твърдения за
нарушение на материалния закон като излага доводи за маловажност на нарушението
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество изразява
становище, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
извършеното нарушение. Моли НП да бъде потвърдено.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима. Що се касае до направеното в хода на съдебното производство
възражение от процес. представител на въззиваемата страна, че жалбата била
просрочена тъй като НП било влязло в сила на 11.12.2018год. по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, то не се споделя от съда по следните съображения:
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/ е
отбелязано, че ДЗЛ е търсено на известните адреси с 2 известия върнати в цялост
като е отбелязано връчване по реда на чл. 58, л.2 от ЗАНН на 03.12.2018год.
Според настоящия съд не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма
доколкото отбелязване, че жалбоподателят не е бил открит на адреса и новият му
адрес е неизвестен не са налице. Нещо повече, такъв нов адрес въобще не е
наличен, а че въззивното дружество се помещава на този адрес е повече от
очевидно. Този адрес е посочен от същото във въззивната жалба и на този адрес
същото получава книжата за съдебното производство. На следващо място нормата на
чл. 58, ал.2 от ЗАНН съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва
и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е
извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е
неизвестен. В тази връзка следва да се отбележи, че изпращането на две писма с
обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено
на адреса още повече, че видно от приложените известия за доставяне, в тях е
отбелязано, че пратката не е потърсена. Непотърсената пратка от адреса не
удостоверява факта, че последният е напуснал адреса. Горното е и съвсем
разбираемо защото известието за явяване и получаване на пратката може изобщо да
не достигнало до адресата, а и той може да има субективни причини да не иска да
получи пратката. Друг е въпроса, че в материалите по АНП се съдържа и телефон
за контакт с въззивника посочен от него във възражението срещу акта. По тези
причини съдът счете, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при
наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното
заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена.
В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на АС Варна
по идентични казуси - Определение по частно к. адм.
дело № 3 по описа за 2016 година; Определение по частно к. адм.
д. № 4041 по описа на съда за 2012 г.; Определение по частно к. адм. дело № 3548 по описа на Административен съд гр. Варна
за 2014 година; Определение по частно к. адм. д. №
2966 по описа на съда за 2014 г.; Определение по частно к. адм.
д. № 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к. н. а. х. д. № 459
по описа за 2016г. и много други.
На 31.07.2018год. около
12:40часа, св.Х.-П. и Б., и двамата инспектори по приходите, извършили проверка в търговски обект –
риболовен магазин, находящ се в гр.Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ №246 и
стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите
установили, че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство, което
разполагало с функциите „служебно изведени“
и „служебно въведени“ суми. Изведен бил междинен финансов отчет от
устройството, а работника в обекта – св. Н.Г. изброил и наличните пари в
касата. При съпоставка между фактическата касовата наличност и тази отразена на
фискалното устройство проверяващите установили положителна разлика в размер на
200лв. Сумата отразена на апарата била в размер на 128.97лв., а действителната
фактическата наличност била в размер на 328.97лв.. Разликата не била отразена
на касовия апарат чрез функцията „служебно въведени” суми с която функция
разполагал касовия апарат. Сумата била
отразена в касовата книга като налична в началото на работния ден.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № 0275940.
На 03.08.2018год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № F475574, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на МФ.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от представляващата дружество лице.
Срещу акта било подадено писмено
възражение в което по същество се потвърждавал факта, че сумата е начална за
деня и се навеждали доводи за маловажност.
На 04.09.2019год., въз основа на
акта, началника на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП издал атакуваното НП
като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006год. на МФ, но нарушението не води до неотразяване на приходи и на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства,
които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
При
извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението за което повдигнато обвинение от
обективна страна, посочени са нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението в това число дата на
неговото извършване 31.07.202018год., както и място на извършване. А че
въззивника безспорно е разбрал за какво нарушение му се налага санкцията няма
никакво съмнение като този факт явства по безспорен
начин от съдържанието на въззивната жалбата. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното
производство съдът не констатира.
Съдът след
като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие, че е налице извършено нарушение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин
от събраните писмени и гласни доказателства бе установено, че към момента на
проверката в стопанисвания от въззивното дружество обект, в касата към фискално
устройство фактически имало сума в размер на 328.97лв., а на касовия апарат
като налична е била сума в размер на 128.97лв.
или фактическата наличност е била с 200лв. повече от тази отразена като
налична на касовия апарат.
В тази насока са приложените към АНП дневен финансов отчет от ФУ, опис на
фактически наличните парични средства в касата на това ФУ, протокола от
извършена проверка както показанията на тримата разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели в това число и на св. Г. ангажиран от страна защитата и
присъствал по време на проверката. От друга страна, не е спорно по делото, а и по категоричен начин от
показанията на тримата разпитани по делото свидетели, както и от приложения към
АНП дневен финансов отчет от датата на проверката се установява, че ФУ въведено
в експлоатация в обекта е разполагало с функции служебно въведени/изведени
суми.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006год.
на МФ и това е доказано по безспорен и
категоричен начин.
В същност
видно от съдържанието на въззивната жалба фактите описани по-горе не се
оспорват.
В случая
АНО правилно е отчел, че нерегистрираната сума не е резултат от реализирани
сделки, доколкото доказателства за това не са били налице, в касовата книга
тази сума е отразена като налична, а и въззивника още във възражението срещу
акта е посочил, че сумата представлява началната сума с която се започва деня и
е била описана в касовата книга, съответно нарушението не е свързано с
неотразяването на приходи, дал е правилна квалификация на деянието като такова
по чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и му е наложил
наказание в размер на над минималния предвиден в закона – имуществена санкция в
размер на 700лв.
Като
отчете, че нарушението е първо за въззивното дружество от една страна
(доказателства в подкрепа на противното не са налични), както и че сумата все
па е била отразена в касовата книга, съдът счете, че така наложеното на
въззивника наказание е завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер ще постигне целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН,
поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното наказание имуществена санкция на 500лв.
Що се касае
до изложеното в жалбата становище за маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, то не се споделя от съда доколкото данни които да сочат, че
процесното неизпълнение на задължението регламентирано с нормата на чл. 33 от
Наредбата притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. В тази връзка факта,
че нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да
обуслови извод за маловажност защото именно този факт е предпоставка за
налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не
по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. От друга страна обстоятелственото,
че нарушението е първо също само по себе си не води да извод за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от обичайните такива. То може да бъде взето
предвид при преценката по чл.27, ал.2 от ЗАНН досежно размера на наказанието. И
най-накрая нарушението по чл.33 от наредбата за отбелязване на всяка промяна в
касовата наличност съществено уврежда обществените отношения, регулирани от
данъчните закони и насочени към формирането и несмущаването разходване на
държавния бюджет, което е взето предвид и от законодателя с оглед фиксирания
минимум на наказанието и то в не малък размер, поради което и за да бъде
приложена нормата на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице
някакви изключителни обстоятелства отличаващи го от всички останали нарушения
от този род, а такива по делото не са установени.
Предвид на
всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 700лв. на 500лв.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 356721-F398123/04.09.2018год. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „В.Е.К.“ ЕООД ЕИК
********* е наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год.
на МФ като НМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: