№ 50
гр. Шумен, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233600600051 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 318 и следващите от НПК.
С присъда № 39/12.12.2022г. постановена по НОХД №
20223620200134/2022г. Новопазарският районен съд признал подсъдимия Х.
Р. Х. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 03.12.2020г., в с. З. о., общ.
Нови пазар, обл. Шумен, при управление на моторно
превозно средство, лек автомобил „Фолксваген Поло” с Рег. № Н ******,
нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата - разпоредбите на чл.5, ал.3 от
ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е бил в съС.ие да контролира
непрекъснато ППС, което управлява и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е
съобразил скоростта на двиЖ.ето с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
двиЖ.ето, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна
1
повреда на С. С. М. от с. З. о., изразяваща се в контузия на гръдния кош
(фрактура на шесто ребро вдясно), контузия на крайниците, изкълчване на
лява тазобедрена става, травматично разкъсване на ставна капсула, фрактура
на бедрената глава с нарушено кръвоснабдяване на същата, фрактура на
задно-горния ръб на ецетбулума, изместване към в ставната междина,
изразяваща се в трайно затруднение на двиЖ.ето на левия долен крайник за
срок по – голям от един месец, средно за шест месеца, като деянието е
извършено в пияно съС.ие, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила на хиляда, конкретно 1,44 промила на хиляда, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предл.1-во, б.”а”, предл.2-ро, във вр. с ал.1, б.”б”,
предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъдил на
„Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.
На основание чл.304 НПК признал Х. Р. Х. за невиновен и го
оправдавал по повдигнатото му обвинение, включващо нарушение на
правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, относно двиЖ.е със скорост, превишаваща
максимално разрешената скорост за двиЖ.е в населено място от 50км/ч.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, лишил Х. Р. Х. от
право на управление на МПС за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, приспаднал от
наказанието „Лишаване от свобода“ времето през което подсъдимият е бил
задържан по административен ред със Заповед № 30733-105/03.12.2020 г. на
РУ Нови пазар, за срок от 24 часа, считано от 03.12.2020г. в 03,18ч. до
03.12.2020г. в 08,10ч.
На основание чл.59, ал.4 от НК, приспаднал от срока на наказанието по
чл.343г от НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от право на управление на МПС за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, постановено със Заповед за налагане на ПАМ № 20-
0307-000272/03.12.2020 г.на Началник група към ОДМВР Шумен, считано от
03.12.2020 г. до 07.06.2022 г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Х. Р. Х., да
заплати:
- в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, платими по
2
сметка на НПРС направените по делото разноски в размер на 1709,50
лв./хиляда седемстотин и девет лева и петдесет ст./.
- в полза на ОД МВР - Шумен направените по делото разноски в размер
1367,68 лв. /хиляда триста шестдесет и седем лева шестдесет и осем ст./.
На основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, се разпоредил с веществените
доказателства.
Срещу така постановената присъда на Районен съд- Нови пазар в
предвидения от закона срок е подадена въззивна жалба от подсъдимия Х. Р.
Х., чрез адв.М. М. от ШАК, редовно упълномощен. С жалбата се атакува
съдебния акт в осъдителната му част, единствено по отношение на
нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Излага се довод, в които
се развива и теза, че управляваното от подзащитният му МПС е било под
поС.ен контрол и напускането на платното е вследствие на контролирано
управление по грешна траектория, поради липса на хоризонтална маркировка
и неразличаване границите на пътя. Моли за подсъдимият да бъде оправдан
по обвинението, че е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
По делото е депозирана молба от адв.Н. Д. от ШАК и мл.адв. Б.А. от
САК, в качеството им на процесуални представители на частния обвинител С.
С. М.. С молбата се прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, като
излагат становище за липса на процесуални пречки за даване ход на делото.
Заемат позиция за неоснователност на доказателствените искания на защитата
на подсъдимия Х., направени с жалбата. Молят съда да постанови решение, с
което да потвърди присъдата на НПРС. Претендират и адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
Представят договор за правна помощ и съдействие за първата
инстанция.
В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за
процесуално допустима, но неоснователна. По съществото намира присъдата
на правилна и законосъобразна. Излага мотиви във връзка с изложеното
становище. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.
Частния обвинител С. С. М., редовно призован, се явява лично. Счита,
че присъдата е правилна. Съгласява се и с изложеното в молбата на
процесуалните си представители.
3
Подсъдимият Х. Р. Х., редовно призован, се явява лично и с адв.М. М.
от ШАК. Защитникът поддържа жалбата и излоЖ.те с нея доводи, като
допълнително ги доразвива. Въз основа на това моли съда да приеме, че
обвинението относно нарушаването на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
недоказано, поради което прави искане присъдата в тази й част да бъде
отменена и подзащитният му оправдан за тези нарушения.
В защитната си реч подсъдимият Х. изразява съгласие с изложеното от
защитника му. В последната си дума, моли съда да обърне внимание на
липсата на маркировка, осветление и сигнализация на моста.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди излоЖ.те
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК установи наличие на основание по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от
НПК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия
процесуален ред. Съдът е установил от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. Р. Х. е от гр. Нови пазар, но живее в с. З. о., общ. Нови
пазар. Същия е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за
управление за категория „М“ и „В“, със срок на валидност до 01.07.2029 г. и
към датата на деянието е управлявал МПС, л.а. „Фолксваген Поло” с Рег. № Н
******, лична собственост.
Подсъдимият Х. Р. Х. и пострадалият С. С. М. живеят в с. З. о. и се
познават добре и били приятели.
На 02.12.2020г. подсъдимият отишъл с лекия си автомобил „Фолксваген
Поло” с Рег. № Н ******, в дома на негов познат на име К. от с. З. о., където
бил и пострадалия М.. Там те пили на двора бира, като всеки от тях изпил по
една голяма двулитрова бутилка. Тримата разговаряли на двора и се черпили.
Около полунощ станало студено и подс. Х. предложил да си тръгват.
Около 01,10 ч. на 03.12.2020 г. подс. Х. и пострадалия М. си тръгнали с
колата на Х., която той управлявал. Свидетелят М. седнал на предна дясна
седалка, като не си поставил предпазен колан. Водачът на автомобила бил с
предпазен колан. Двамата потеглили, като до дома на св. М. можело да се
стигне по няколко възможни пътища. Подсъдимият познавал добре съС.ието
на пътищата в селото и избрал път към дома на св. М., който бил по – малко
4
разбит. Подсъдимият потеглил към изхода на селото, в посока към главен път
І-2, движейки се по ул. „Димитър Петров“.
Автомобилът бил с включени на къси светлини фарове. По пътя водачът
и неговия спътник разговаряли за автомобила и по други теми. Автомобилът
на подсъдимия се движел в населеното място със скорост от 53 км/ч., при
максимално допустима скорост за двиЖ.е за пътния участък от 50 км/ч.
Уличното платно, по което се движел автомобила, било с широчина от 5,50м.
с двупосочно двиЖ.е. Платното било мокро, поради ръмящ дъжд. По него
нямало маркировка, включително хоризонтална, вертикална и разделителна
на двете оси на двиЖ.е, липсвали светлоотразителни елементи, пътни знаци,
мантинели и други средства за обезопасяване. На неголямо разС.ие, след
последната къща по ул. „Д.Петров“ имало и електрически стълб, осигуряващ
осветление, пътят имал десен завой, след който имало прав пътен участък с
изграден мост над речно корито с височина около 4 м. Мостът бил с железни
перила, като до него не достигало осветлението от електрическия стълб. В
правия участък, след завоя, се появила мъгла, позволяваща видимост на
водача на МПС-то около 5м. Въпреки намалената видимост от нощното
време, слабата осветеност на единствената стояща на около 20-30 м. улична
лампа, появилата се мъгла и мокра настилка, водачът на автомобила не
намалил скоростта си на двиЖ.е. След като автомобилът преминал през
десния завой и покрай последната къща по улицата, на 13 м. преди моста
водачът продължил да се движи със скорост от 53 км/ч. и започнал да губи
контрол над управлявания от него автомобил, вследствие на което навлязъл
вляво на платното за двиЖ.е, преминал през затревен участък, след което
паднал с предната си част челно върху дъното на речното корито на
дълбочина около 4 м. Вследствие на падането и удара, лекият автомобил се
преобърнал по таван през надлъжната си ос на разС.ие на 5 м. северно и на 8
м. западно от южния край на парапета на моста в посока от центъра на селото
към ГП І-2, на 21 м. от мястото на напускане на пътя.
След падането на автомобила по таван, подс. Х. се опитал да излезе през
неговата врата, но тя била затисната и излязъл през пасажерския прозорец.
Предният прозорец се бил счупил и през него, при удара, излетял св. М..
Когато излязъл от автомобила, подс. Х. видял, че св. М. е изпаднал от
автомобила, тялото му било навън, а в купето се виждал само левият му крак.
5
Дясната част на тялото на пострадалия била затисната от купето на
автомобила. Х. се опитал да измъкне пострадалия от автомобила, но не успял.
Потърсил предмет, с който да повдигне автомобила и да освободи св. М.. В
багажника на автомобила си намерил метален профил, който взел и използвал
като лост за да повдигне колата, опитал да освободи спътника си, но не успял.
През цялото време пострадалият охкал и бил в безпомощно съС.ие.
Тогава се обадил на св. К. Б. за помощ. Докато пристигне свидетелят, Х.
поС.но се стараел да облекчи страданията на М., като повдигал колкото му е
възможно с лоста автомобила си. Свидетелят Б. пристигнал на мястото след
около 12 минути и оказал помощ на пострадалия, като заедно с подс. Х.
повдигнали автомобила, като Б. с дясната си ръка повдигал автомобила, а с
лявата дърпал пострадалия, за да избута автомобила. Заедно с общи усилия
успели да измъкнат св. М. от тежестта на автомобила и го изтеглили встрани
от него. Сложили го да легне по гръб. Подсъдимият покрил пострадалия с
одеяло, което било в колата му, за да не измръзне, тъй като продължавало да
ръми. Самият Х., в 01,55ч., съгласно посочено в писмо от МВР, Дирекция
„Национална система 112-МВР“, се обадил на тел. 112 и уведомил за
настъпилото ПТП. След около 10-15 минути пристигнали екипите на
„МБАЛ“- Шумен и на РУ Нови пазар. Свидетелят П. Д., шофьор на линейката
и д-р К., тогава дежурен лекар, св. Б., и служителите от пристигналия
полицейски екип оказали помощ при извеждането на пострадалия от мястото,
където бил поставен да лежи на земята до линейката. Самия терен бил
хлъзгав и обрасъл с трева. След като настанили пострадалия в линейката,
същия бил транспортиран до МБАЛ Шумен.
На място пристигналия полицейски екип, извършил проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер, „Alcotest
7510“, проба № 0038, което отчело наличие на алкохол от 1,44 на хиляда в
издишания въздух.
На водача бил издаден талон за изследване № 0041847, л. 172 от ДП, за
даване на кръвна проба за изследване на наличието на алкохол в кръвта, но
той отказал да дава кръв за изследване. Посочено е, че приема резултатите от
техническото средство.
Подсъдимият бил отведен от полицейския екип в РУ Нови пазар, където
бил задържан за срок от 24 часа, считано от 03.12.2020 г. в 03,18ч. до
6
03.12.2020 г. в 08,10ч., съгласно Заповед № 30733-105/03.12.2020 г. на РУ -
Нови пазар.
На водача е издадена Заповед за налагане на принудителни
административни мерки № 20-0307-000272/03.12.2020 г. на РУ Нови пазар, за
временно отнемане на СУМПС № *********, за срок до решаване на въпроса
с отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от датата на издаването й.
По делото са изготвени протокол за оглед на местопроизшествие, л. 49
/от досъдебното производство/, фотоалбум и протокол за ПТП.
Фактическата обстановка съдът приел за установена, въз основа на
обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите К. Б., П. Н., Р. А.,
В. Л. и С. М., от заключенията на назначените и приети по надлежния
процесуален ред автотехническа експертиза от досъдебното производство,
допълнителна автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното
производство, съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, както и присъединените на
основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка, след обстоен и
прецизен анализ на доказателствения материал първоинстанционния съд
достигнал и до правилни изводи. Въз основа на тази аналитична дейност
приел, че безспорно с деятелността си подс. Х. от обективна и субективна
страна осъществил престъпният състав визиран в чл.343, ал.3, предл.1-во,
б.“а“ и предл.2-ро, във вр. с ал.1, б.“б“, предл.2-ро от НК, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
Съдът е положил усилия и отговорил на всички въпроси имащи
значение за делото. Това той е сторил и по отношение на доводите излоЖ. от
страните по делото и в частност на защитата на подс. Х.. Същите са излоЖ. и
пред настоящата въззивна инстанция.
По доводите на защитата:
Излага се довод, че управляваното от подсъдимия МПС е било под
поС.ен контрол и напускането на платното е вследствие на контролирано
управление по грешна траектория, поради липса на хоризонтална маркировка
и неразличаване границите на пътя. На тази основа защитата прави извод за
недоказаност и съответно, че не е налице нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от
7
ЗДвП.
Въззивната съдебна инстанция намира, че доводът е неоснователен.
Следва да се посочи, че в разглеждания казус няма спор по фактите.
ИзлоЖ.ят довод отразява една различна гледна точка относно поведението на
дееца. Твърдението, че превозното средство е било под поС.ен контрол и е
напуснало контролирано пътното платно е безпочвено и противоречи на
установената действителност преди и по време на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Опитът да се игнорира очевидното в
действията на подсъдимият водач е лишено и от житейска логика. В случай,
че деецът беше изпълнил задълЖ.ята си, вменени му именно от чл.20 от
ЗДвП да избере скорост, съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя, със съС.ието на превозното средство и с
конкретните условия за видимост, то не би се стигнало до този вредоносен
резултат. Изложеното от подсъдимия в защитна теза по този въпрос също е
неоснователно. Действително съС.ието на пътното платно е било лошо и
неотговарящо на нормативните изисквания. Метереологичните условия и
слабата видимост също са били лоши, но това само би следвало на още по-
голямо основание да заостри вниманието на подсъдимия при управлението на
автомобила и да се съобрази с тях. Няма спор, че употребата на алкохол, а
оттам и психическото съС.ие на водача са оказали своето негативно влияние
върху управлението. Не намира опора в доказателствата по делото, че
единствено липсата на маркировка, осветеността на пътния участък и лошата
видимост са причините за настъпилото събитие. От доказателствата по делото
е видно, че подсъдимият живее в същото населено място, познава го добре и в
подкрепа на това е фактът, че от възможните няколко маршрута, той е избрал
именно този. Показателен за липсата на адекватен контрол над автомобила е и
факта, че непосредствено преди същия да напусне пътното платно, което е
довело и до настъпване на произшествието, той се е движил в лявата му част,
без подсъдимият да намали скоростта, с която го е управлявал.
Горното обосновава и верността на извода на НПРС, че в случая не
може да се обсъжда наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Настъпилото ПТП и причинените от него телесни повреди на пострадалото
лице са резултат единствено от действията на подс.Х..
Правилно съдът е оправдал подсъдимия, след изменение на
8
обвинението в извършването на престъплението при нарушаване на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Въззивната инстанция не констатира процесуални пороци при
решаването на въпроса за налоЖ.те наказания. Районният съд е съобразил
всички обстоятелства имащи значение при определяне размера на
наказанията. Обсъдени са обществената опасност на деянието и дееца.
Правилна е преценката, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което предвидения най-нисък размер на
наказанието се явява несъразмерно тежко и определил на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК размер на наказание, под предвидения от закона минимум.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца е
справедливо по размер и съответства на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на деянието. Правилно НПРС е приложил и института
на условното осъждане, регламентиран в чл.66, ал.1 от НК.
Справедливо и непротиворечащо на закона според настоящата
инстанция е и наказанието наложено на основание чл.343г от НК във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Без уваЖ.е следва да се остави искането на процесуалния представител
на частния обвинител за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство. Разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НПК регламентира подсъдимият да заплати направените разноски на частния
тъжител. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
вписано, че е осъществено безплатно представителство е на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. По делото липсват доказателства частния обвинител да е
материално затруднено лице, поради което е неприложима и разпоредбата на
чл.38, ал.2 от ЗА. При липса на направени разноски и доказателства за това,
от страна на частния обвинител, искането за присъждането им е
неоснователно.
Като съобрази, че във въззивното производство не се събраха
доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа обстановка
и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушения на материалния закон, необоснованост или явна
несправедливост на налоЖ.те на подсъдимия Х. наказания, въззивният съд
намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
9
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от
НПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/12.12.2022г. по НОХД №
20223620200134/2022г. по описа на РС - Нови пазар.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10