Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 99 18.12.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 107 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .
Образувано е по жалба на адв. С. И. И. от Бургаска АК, действащ като пълномощник на Б. К. Б. от гр. К., срещу решение № 398 от 29.09.2020 год., постановено по АНД № 231/2020 год. по описа на районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 38-0000385 от 13.03.2020 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б” от регламент /ЕС/ № 165/2014 год. Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че при издаване на НП са нарушени чл. 18 и чл. 57,ал. 1 т. 5 от ЗАНН, а съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на Разградския районен съд и потвърденото с него НП, а алтернативно да приложи разпоредбата на чл 3, ал. 2 от ЗАНН и наложи глоба от 500 лв.
Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14 - дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. Доколкото необосноваността на въззивното решение не е посочена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН, съдът не може да се произнесе по така наведеното касационно основание.
За да постанови своето решение, Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 274329/17.02.2020 г., съставен на жалбоподателя. В акта и НП е посочено, че на 17.02.2020 г., около 12.00 ч., в област Разград на път І -2, км.72, до бензиностанция „Петрол“ в посока от гр. Русе за гр. Шумен, жалбоподателят като водач на ППС в състав влекач "Волво ФХ" с рег. № ******* от категория N3, оборудван с дигитален тахограф "Continental Automotive 138.101", сер. № 0002264156. и полуремарке с рег. № * **** ** от категория О4 , извършвал обществен превоз на товари /пщеница/ със заверено копие към Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, с пътен лист и товарителница, с отразен маршрут от с. Червена вода обл. Русе към гр. Бургас. При снемане на записите от картата на водача конкролните органи установили, че за периода от 07.40 ч. на 01.02.2020 г. до 05.46 ч. на 03.02.2020 г.. липсват данни в картата на водача, т.е. водачът не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта на водача за дигитален тахограф, за периода, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа. По делото като свидетел е разпитан актосъставителят, който потвърдил фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Към административната преписка са приложении разпечатки от тахографа и картата на водача.
При така приетото за установено от фактическа страна районният съд е приел от правна страна, че НП е законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати нарушения на административнопроизводсвените правила. Съдът е отхвърлил доводите в жалбата, че контролните органи е следвало да очертаят конкретно какви необходими данни следвало жалбоподателя да въведе ръчно, като е посочил, че жалбоподателят е бил наясно със задълженията си за въвеждане на данни, относно периода в който не е ползвал тахографа и неизпълнението точно на това му задължение е визирано в случая и по-голяма конкретизация не е нужна.
Съдът е счел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Той е извършвал превоз на товари, като не е изпълнил изискването на чл.34,§.3, буква «б» от Регламент 165/2014 според която, когато в резултат на отсъствие от ППС водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, б. "б", подточки ii, iii и iv, следва да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят като водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение и поради небрежност е извършил нарушението от субективна страна, като правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП. Районният съд е приел, че наложеното наказание е в определеният в закона абсолютен размер.
Разградският административен съд намира, решението на районния съд за не правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема. Фактическите обстоятелства от състава на нарушението са описани пълно и ясно и наказаното лице е разбрало какво деяние му е вменено във вина и за какво нарушение е наказан.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че нарушението, неговият автор и вината му са безспорно установени.
Съдът не споделя твърденията на касатора, че в случая са налице множество нарушения. Нарушението е едно - жалбоподателят, като водач на ППС, оборудвано с дигитален тахограф и използвано за автомобилен превоз на товари, не е вписал в картата на водача, като използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, периодите, посочени в чл. 34 параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент /ЕС/ 165/2014 год. за периода от 07.40 ч. на 01.02.2020 г. до 05.46 ч. на 03.02.2020 г., когато е отсъствал от превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа.
Неоснователно е и твърдението, че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не било посочено, кои конкретно данни не са въведени. От разпечатката на картата на водача е видно, че за този период не са въведени никакви данни, което е посочено в НП. Жалбоподателят е правоспособен водач от съответната категория, извършващ автомобилни превози на товари и несъмнено знае какви данни следва да въведе. Той е разбрал в какво е обвинен и се е възползвал от правото си на защита в пълен обем. Ето защо не е налице нарушение на правото му на защита, както се твърди в касационната жалба.
Съдът обаче намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. След постановяване на НП разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвт.П е изменена с §43, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на ЗАвт.П / ДВ бр. 60/2020 год./ в сила от 07.07.2020 год., като размерът на предвиденото наказание глоба е намален от 1500 на 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая е безспорно, че по-благоприятната разпоредба е тази на чл. 93в, ал. 11 в редакцията, която е в сила от 07.07.2020 год., тъй като размерът на предвиденото наказание глоба вече е 500 лв. , вместо предвидената до тогава глоба от 1500 лв. Следвало е районният съд да се съобрази с тази разпоредба и да намали наложеното на жалбоподателя наказание от 1500 на 500 лв. Като не е сторил това е постановил незаконосъобразно решение.
Предвид изложеното решението на районния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се измени наказателното постановление, като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН размерът на наложената глоба се намали от 1500 на 500 лв.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 398 от 29.09.2020 год., постановено по АНД № 231/2020 год. по описа на районен съд Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000385 от 13.03.2020 год. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, като на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказание във вр. с чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози намалява размера на наложената глоба от 1500 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/