№ 245
гр. Севлиево, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100438 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГАБРОВО" ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от И.С.С., със седалище и адрес на управление гр.
************************************ срещу „Автогара Севлиево" ООД, с ЕИК
*********, представлявано от И.Р.Х., със седалище и адрес на управление гр.
************************************
Ищецът твърди, че с ответника имали търговски взаимоотношения във връзка с
ползването на реална част от недвижим имот, собственост на ищцовото дружество с адм.
адрес гр. Габрово, ул."Великотърновско шосе", описан в нот. акт за собственост като ПИ
1504 по плана на гр. Габрово и ПИ 314 от кв. 68 по плана на гр. Габрово-СЗ-I част по скица -
виза № 656/2016 г. на главния архитект на Община Габрово за поставяне на преместваеми
съоръжения. Уговорката между страните била да се заплати годишен наем в размер на 3000
лева за 2020 г.. На 09.01.2021 г. договорът между страните бил прекратен и земята-
предадена обратно на наемодателя с протокол от същата дата, като в него ответникът
признал вземането на ищеца в размер на 3000 лева и се задължил да го плати до 11.01.2021
г.. На ответника била издадена фактура. До момента плащане не било извършено. Поради
гореизложеното ищеца предявява иск за осъждане ответника да му плати сума в размер на
3000 лева, представляваща наем за 2020 г. за ползването на гореописаната реална част от
недвижим имот, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска до погасяване
на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, в който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че
1
между страните не съществуват претендираните от ищеца правоотношения, а имота, който
ищеца заявява като отдаден под наем на ответника, счита, че е публична общинска
собственост и ищеца няма право да го отдава под наем. Представения от ищеца протокол не
доказвал сключен договор за наем, а от представени от ответника доказателства се
установявало, че фургона бил в имот публична общинска собственост. В случай, че ищеца
бил сключил договор за наем сделката била нищожна по чл. 26 ЗЗД. Представеният от
ищеца нотариален акт, бил с дописване – Габрово, поради което не установявал в кой град
се намира описания в него имот, отделно същият заедно с представена скица – виза не
установявал изобщо наемни правоотношения. Представения протокол свидетелствал
единствено за демонтажа на фургона, но не и за наемно правоотношение, предвид и липсата
на индивидуализация на отдадения под наем имот. Липсвало признание на ответника, тъй
като законният му представител, който малко преди подписването на протокола бил заел
такава длъжност, бил измамен по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД да го подпише, от
представителя на ищеца, че има сключен договор за наем, който обещал да изпрати на
електронна поща на ответника, но не изпълнил това си обещание. Впоследствие ответника,
чрез геодезическо заснемане установил, че имота, в който е бил фургона е публична
общинска собственост, а не собственост на ищеца. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител, поддържа исковете,
по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника чрез процесуалния си представител оспорва иска по
съображенията изложени в отговора. В писмена защита излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт ****, т. II, рег. № ********** г. на нотариус с рег.
№ 299 на НК, с район на действие – района на РС – Габрово, вписан като акт № 176, т. Х,
вх. № 2809 от 14.06.2007 г., д. № 2398/2007 г., от скица на имот № 656/2016 г. на Община
Габрово, от копие от кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор № 14218.503.698
по КК и КР на гр. Габрово, от копие от кадастрална карта за поземлен имот с
идентификатор № 14218.503.602 по КК и КР на гр. Габрово и от разпечатка от сайта на
АГКК за имот с идентификатор № 14218.503.602, че на 14.06.2007 г., е сключена покупко –
продажба с купувач „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГАБРОВО" ЕООД на недвижим имот, а именно:
ПИ 1504, с площ 3632 кв. м., при граници: ул. о.т. 138-133, УПИ VI – зеленина, УПИ Х-
1525б и УПИ ХХVIII – 1504, заедно с построените в него сгради. Поземлен имот с
идентификатор № 14218.503.698 по КК и КР на гр. Габрово, е идентичен с имота описан в
нотариален акт, вписан като акт № 176, т. Х, вх. № 2809 от 14.06.2007 г., д. № 2398/2007 г.,
предвид посочването на нотариалния акт, като документ за собственост на изобразените
имоти в скица на имот № 656/2016 г. и копие от кадастрална карта за поземлен имот с
идентификатор № 14218.503.698. За имот с идентификатор № 14218.503.602 по КК и КР на
гр. Габрово е посочено в кадастралната карта, че е публична общинска собственост.
2
От протокол от 09.01.2021 г. е видно, че на посочената дата в гр. Габрово между
„БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГАБРОВО" ЕООД, представлявано от процесуалния си представител по
настоящото дело и „Автогара Севлиево" ООД, представлявано от управителя си - И.Р.Х.,
е съставен посочения в протокол на посочената по – горе дата 09.01.2021 г.. С протокола е
удостоверено предаване на ползван от ответното дружество под наем недвижим имот,
представляващ реална част от имот – около 30 кв. м., разположен в собствения на ищеца
имот – откъм улицата, чрез демонтиране на поставения от ответника фургон – мобилен офис
– ул. Великотърновско шосе. Уговорено е наемът от 3000 лв. за 2020 г. да е дължим до
11.01.2021 г..
От писмо вх. № 3668/18.11.21г. от управителя на „ИНТЕРФЕЙС“ ЕООД и
Геодезическо заснемане, местоположение на фургон е видно, че на 20 януари 2021 г. по
искане на „Автогара Севлиево" ЕООД е извършено заснемане на местоположението на
дървена скара, на която евентуално е бил поставен фургон. Дървената скара е с обозначено
местоположение в имот с идентификатор № 14218.503.602 по КК и КР на гр. Габрово.
От показанията на свидетеля С.П., се установява следното: свидетеля е работник в
автокъща в гр. Габрово, ул. Търновско шосе; имало обект - офис в автокъщата, фургон с
надпис „АМИГО‘‘, като свидетеля продавал там коли през „Автогара Севлиево“; свидетеля
контактувал с момичето, което работело в този офис/фургон; един ден, в началото на 2018
г., собственика на ищцовото дружество - Иван ги събрал с Б. – собственика на ответното
дружество и като наемател на помещение, на мястото предложил да сложат офис, ако искат,
но свидетеля се отказал защото цената била 3000,00 лв., на година и не го устройвала; Б.
казал, че е съгласен да се сложи офис; във фургона нямало ток, но дошли от Енергото и
казали, че може да се пусне ток; фургона бил вътре в мястото около 10-15 метра, съборили
оградата в началото на 2021 г., направили си достъп; имало подложка на фургона, като
дървена скара, която оставили; два пъти се опитали да вземат фургона, изключили го от тока
при събарянето; втория път имало около 10-12 човека, имало едно високо момче; фургона
бил около 15-20 метра навътре от пътя, а парцела бил около 40-60 метра навътре.
От показанията на свидетеля П.П., се установява следното: свидетеля познава
собствениците на Бизнес център Габрово - Иван Събчев и на Автогара Севлиево – Б.; знае,
че Автогара Севлиево и Б. са ползвали място на Бизнес център Габрово, една автокъща в гр.
Габрово на пътя за гр. Велико Търново; колите били на едно момче С., който свидетелствал
по делото; Б. бил поставил един фургон и давали кредит за коли; поставили там фургона на
Б. и го махнали януари 2021 г.; свидетеля присъствал на махането на фургона, имало и едно
високо момче, което се казвало И., свидетеля го виждал покрай Б.; бил съставен за
премахването на фургона, някакъв протокол, който И. прочел и подписал; след махането на
фургона, оградата била паднала; скарата стояла доста време, около 2 месеца, след махането
на фургона.
От показанията на свидетеля П.П., се установява следното: свидетеля познава
собственика на Автогара Севлиево, били семейни приятели; помолили го да организира
преместването и демонтажа, януари или февруари 2021г.; свидетеля присъствал на
3
демонтирането; можело да спре автомобил между фургона и пътното платно – разстоянието
било около 2,5 – 3 метра; фургона го демонтирали с кран и камион; крана бил спрян под
долната част по посока гр. Габрово, а камиона бил спрян пред фургона; имало козирка,
около 1 метър широка, пред фургона; една кола било разстоянието от пътя до козирката;
отгоре имало дървена конструкция на фургона и от нея тръгвала козирката; управител на
Автогара Севлиево бил И., по-едър от свидетеля.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск, с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването на валиден договор за
наем, по който ищеца е наемодател, а ответника наемател, изпълнение на задълженията на
наемодателя, предвидени в договора, както и всички други твърдяни положителни факти, на
които основава доводите си. В тежест на ответника е да докаже положителните и изгодни за
него факти, на които основава доводите и възраженията си, включително по възраженията за
нищожност и унищожаемост.
Установи се от протокола от 09.01.2021 г., преценен съвкупно с показанията на
разпитаните свидетели – П., П. и Петров, че още през 2018 г., представителите на
дружествата - страни по делото договорили ползване на имота, собствен на ищцовото
дружество, за поставяне на офис/фургон, срещу заплащане на наем, от 3000,00 лв., на
година. Посоченото съдържание на договора за наем се установява както от показанията на
свидетеля С.П., така и от протокола от 09.01.2021 г., съдържащ извънсъдебно признание от
законния представител на ответника.
Не се доказа възражението на ответника, че договора за наем е нищожен като
сключен с вещ публична общинска собственост, поради което същото е неоснователно.
Установи се от писмо вх. № 3668/18.11.21г. от управителя на „ИНТЕРФЕЙС“ ЕООД и от
Геодезическо заснемане, местоположение на фургон, че заснемането е извършено на 20
януари 2021 г., след като ответника е премахнал фургона, като е заснето местоположението
на дървена скара, а не на самия фургон. Въз основа на тези данни, преценени съвкупно с
показанията на свидетеля П.П., който заявява, че е можело да спре автомобил между
фургона и пътното платно, като разстоянието е било около 2,5 – 3 метра, не е възможно да
се приеме, че местоположението на фургона е именно в имот с идентификатор №
14218.503.602 по КК и КР на гр. Габрово, предвид и установеното от показанията на
другите свидетели - С.П., който сочи, че фургона е бил около 15-20 метра, навътре от пътя и
П.П., според който след махането на фургона, оградата на имота била паднала, при
съобразяване и на признанието на ответника в протокола от 09.01.2021 г.. Изложеното
налага извод, че показанията на свидетеля П.П., в обсъжданите части, сочещи че
разстоянието между фургона и пътното платно е било около 2,5 – 3 метра, са недостоверни,
като противоречащи си с останалите събрани по делото доказателства, посочени по – горе,
поради което в тези части не следва да се кредитерат. Не се доказа и представителя на
ищцовото дружество при изготвянето на протокола от 09.01.2021 г. да е въвел в
4
заблуждение законния представител на ответника, като не се установи да са извършени
каквито и да било действия, които да се довели до измама на последния, като без значение е
и кога точно същият е заел длъжността законен представител на ответника. Няма каквито и
да било данни за обект с различно местоположение от процесния, който да е предмет на
договорни отношения между страните, поради което идентичността на имота, предмет на
протокола от 09.01.2021 г., с имота описан в приложените по делото нотариален акт, скица и
копие от кадастрална карта за поземлен имот с идентификатор № 14218.503.698 по КК и КР
на гр. Габрово, следва да се приме за установена, предвид и посочването на нотариалния акт
в скицата и в копието от кадастрална карта, преценено съвкупно с установените договорки
от показанията на свидетеля С.П..
С оглед изложеното установи се наличие на валиден договор за наем, по който ищеца
е наемодател, а ответника наемател, а също и изпълнение на задълженията на наемодателя,
като ответника не доказа фактите, на които основава възраженията си. Не е твърдяно и не е
доказано от ответника същият да е заплатил претендираната наемна цена. Предвид
изложеното искът с правно основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
за претендираната сума, като следва да се присъди и законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в размер на сумата от 615,00 лева разноски, за заплатени такси, депозити
за разпити на свидетели и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Автогара Севлиево" ООД, с ЕИК *********, представлявано от
И.Р.Х., със седалище и адрес на управление гр. ************************************да
заплати на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГАБРОВО" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
И.С.С., със седалище и адрес на управление гр. ************************************,
на основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 3000,00 лева, представляваща
неплатена наемна цена за 2020 г. за нает имот – реална част от около 30 кв. м., разположена
в имот с идентификатор № 14218.503.698 по КК и КР на гр. Габрово, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 25.01.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Автогара Севлиево" ООД, с ЕИК
*********, представлявано от И.Р.Х., със седалище и адрес на управление гр.
************************************да заплати на „БИЗНЕС ЦЕНТЪР ГАБРОВО"
ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от И.С.С., със седалище и адрес на управление гр.
************************************, сумата 615,00 лева за разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6