Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 31.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 5376 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 356181 от 08.03.2018
г. на Софийски районен съд, 145 с-в, постановено по гр.д. № 21918 по описа за
2013 г. е допусната делба между А.С.П., В.И.Д., К.И.Д., П.К.С., И.К.С. и В.Д.П.на
следния съсобствен между тях недвижим имот, а именно:
апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „Суходолска“ № 2, старо име „Христо Михайлов“ в жилищен блок
№ ******, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена
площ от 53, 46 кв.м. с прилежащо избено помещение с полезна площ от 5, 36 кв. м.
с 8, 645 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху терена при граници на жилището: на изток
зелена площ, на запад ап. 11, на север – апартамент № 9, на юг – улица, отгоре
– покрив, отдолу - апартамент на семейство Джуровенски
и при граници за избеното помещение : на изток стълбище, на запад коридор, на
север избено помещение на сем. Стоянови, на юг – коридор, съгласно НА № 207,
издаден от нотариус Елка Илиева с р-н на действие на СРС, а съгласно
кадастрална схема № 35689/11.04.2013 г. със следното описание – самостоятелен
обект в сграда с идентификатр 68134.1105.156.1.10 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота в гр.
София, общ. Красна поляна, обл. София, кв. „Западен
парк“, ул. „Суходолска“ № ******, находящ
се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134..1105.156 с
предназначение: жилище, апартамент на едно ниво с площ по документ 53, 46 кв.м.
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1105.156.1.11,
68134.1105.156.1.9, под обекта 68134.1105.156.1.6; над обекта – нмяа, прилежащи части избено помещение 5, 36 кв.м. и 8, 645
% ид.ч. от сградата съгласно схема, при квоти
½ ид.ч. за А.С.П., 1/6 ид.ч.
общо за В.И.Д. и К.И.Д. /по 1/12 за всеки от тях/, 1/6 ид.ч
общо за П.К.С. и И.К.С. /по 1/12 за всеки от тях/ и 1/6 ид.ч.
на В.Д.П..
С решението си първоинстанционният съд изрично е отменил на основание чл.
253 ГПК определението си, с което е указано на ищеца по делото А.С.П. да
довнесе на основание чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, допълнителен депозит от 200 лв. за
назначения на ответника В.И.Д. особен представител.
Срещу първоинстанционното
решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5059003/10.04.2018 г. на
А.С.П., подадена чрез адв. И.И.,
в която се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното
решение. Въззивникът сочи, че съделителят
В.Д.П.е починал на 17.12.2017 г., т.е. преди даване ход на устните състезания
пред първоинстанционния съд и СРС е следвало да
конституира правоприемниците му. В тази връзка се иска обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по спора с участието
на всички легитимирани страни. Поддържа и че решението е неправилно, като
излага съображения с оплаквания за неправилно установени квоти в
съсобствеността от първоинстнционния съд. Сочи, че по
делото било доказано съществуването на граждански брак между П.Д.П.и праводателката му В.Б.П.. Иска в случай, че въззивният съд намери атакуваното решение за допустимо и не
го обезсили, същото да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново
решение, с което въззивната инстанция да съобрази
действителните квоти в съсобствеността между съделителите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната
жалба с вх. № 5120498/18.07.2018 г. на В.И.Д., подаден чрез назначения на
първа инстанция особен представител адв. Г.С., в
който са изложени съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. В срока за отговор е подадена и насрещна въззивна
жалба с вх. № 5120503/18.07.2018 г., в която са наведени оплаквания относно
решението в частта, с която по реда на чл. 253 ГПК е отменено определението
относно довнасянето на депозит за особения представител. В изпълнение на дадени
указания с молба с вх. № 5130417/10.08.2018 г. адв. Г.С.
е уточнила, че обжалва първоинстанционното решение по
отношение на участвалите съделители и допускането на
делбата без да е съобразно неучастието на наследниците на един от съделителите, починал в хода на процеса.
Останалите съделители,
участвали в първоинстанционното производство: В.И.Д.,
К.И.Д., П.К.С. не са изразили становище по жалбата.
С определение № 13683 от 06.06.3019 г. по възз.гр.д. №
5376/2019 г., постановено по настоящото възз.гр.д. №
5376/2019 г. по описа на СГС, IV-Б с-в е констатирано, че при опит първоинстнационното
решение да се връчи на съделителя В.Д.П.е установено,
че същият е починал. От извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. в Национална база данни „Население“ е установено, че починалият е оставил
като законни наследници синовете си Д.В.Д. и А.В.Д., на които са връчени както първоинстационното решение, така и препис от въззивната жалба на А.С.П., но те не са били конституирани
като страни в процеса. Поради изложеното и на основание чл. 227 ГПК с
горепосоченото определение въззивният съд е
конституирал в настоящото производство на мястото на ответника В.Д.П., починал
на 17.12.2017 г., наследниците му Д.В.Д. и А.В.Д. като им е указал възможността
да изразят становище и да потвърдят направените изявления по делото от
наследодателя си. По делото е постъпила молба с вх. № 83691/26.06.2019 г.,
подадена от А.В.Д. и молба с вх. № 84480/27.06.2019 г. – двете с идентично
съдържание, с което новоконституираните страни са
заявили, че поддържат изявленията на наследодателя си.
Пред въззивния
съд е прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници с изх. №
92-00-59/14.01.2020 г. на В.Д.П., от което се установява, че след смъртта си на
17.12.2017 г. същият е оставил като наследници не само синовете си Д.В.Д. и А.В.Д.,
а и дъщеря И.В.П. и син С.В.Д., починал на 18.09.2011 г. и оставил като законен
наследник сина си И.С.Д.. Въз основа на посочените данни в открито съдебно
заседание, проведено на 06.02.2020 г. и на основание чл. 227 ГПК въззивният съд е конституирал като въззиваеми
страни в производството на мястото на починалия В.Д.П.законните му наследници И.В.П.
и И.С.Д..
По делото е прието като
доказателство и Съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 309/2012 г. по описа
на Районен съд – Карлово, от което се установява, че И.С.Д. се е отказал от
наследството на С.В.Д., починал на 16.09.2011 г.
С определение № 13139/30.05.2019
г., постановено по настоящото възз.гр.д. № 5376/2019
г. по описа на СГС, IV-Б с-в
е прието, че насрещната въззивна жалба с вх. №
5120503/18.07.2018 г. в частта ѝ относно оплакванията във връзка с
определението, постановено по реда на чл. 253 ГПК от първоинстанционния
съд, има харакетр на частна жалба и като такава е просрочена,
поради което е върната. Определението на въззивния
съд е влязло в сила като необжалвано.
В открито съдебно заседание,
проведено на 03.12.2020 г. въззивникът В.И.Д. се
представлява от особения представител адв. С., която
поддържа отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съгласно направените в допълнителна молба
уточнение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е за съдебна
делба във фазата по допускането ѝ. Образувано е подадена искова молба на А.С.П.
против В.И.Д., К.И.Д., П.К.С., И.К.С. и В.Д.П..
Въззивната жалба на А.С.П. е подадена по куриер на
03.04.3018 г. в срока по чл. 259, ал. 1 във вр. чл.
62, ал. 2 ГПК и е допустима, а разгледана по същество основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:
Съдебното производство,
образувано по конститутивен иск за делба, e особено
исково производство, чиято правна уредба се съдържа в чл. 341- 355 ГПК.
Крайната цел на делбеното производство е прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ. За целта е необходимо в първата
фаза по допускането на делбата да бъде установено дали такова състояние на съсобственост
действително съществува, между кои лица и какви са техните права в
съсобствеността. За да породи конститутивното действие,
към което е насочен искът за делба, съдебното решение следва да е
постановено при участието на всички съсобственици, като в противен случай
делбата е нищожна /арг. чл. 75, ал. 2 ЗН/.
Всички участници в имуществената
общност в производството по делбата имат качеството на необходими и
задължителни другари. Съделителите се намират в едно
и също материалноправно положение и са страни в едно
и също правоотношение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага
еднакво решение спрямо всички другари. При задължителното необходимо
другарство е налице съвместна процесуална легитимация и неразделността на
делата на отделните другари обуславя допустимостта на процеса. Ако въпреки това
бъде постановено решение, то ще е порочно - недопустимо.
Ето защо и първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като същото е постановено срещу починала страна, без да бъдат
конституирани правоприемниците на съделителя и без да
им е предоставена възможност да участват в процеса. Установи се, че съделителят В.Д.П.е починал на 17.12.2017 г., т.е. преди даване
ход на устните състезания пред първоинстанционния съд
на 25.01.2018 г. Независимо от конституирането на наследниците му във въззивното производство, посоченото не може да отстрани
констатирания порок..Когато правоспособността по материалното право е отпаднала
/погасила се е/ поради смъртта на физическото лице, настъпила след предявяването
на иска, отпаднала е и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече
да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. В такъв случай
приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 227 ГПК и да бъдат
конституирани правоприемниците на починалия. Нещо повече следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН, която гласи, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Правилото е от материалноправно естество и се отнася както за съдебната,
така и за доброволната делба. За да породи правен ефект и да прекрати
съсобствеността, тя трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички
съсобственици /Решение № 91 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 651/2012 г., на
ВКС, I ГО./.
Съгласно дадените задължителни
указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 6 на
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело
№ 1 по описа за 2013 г. на OСГТК
на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието
участие в производството е задължително, въззивният
съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от
ТР No 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. No 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното
другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Следователно като
се е произнесъл по основателността на иска за делба без участие на
правоприемниците на починалия в хода на процеса съделител
В.Д.П., Софийски районен съд е постановил недопустимо съдебно решение, чиито
пороци не могат да бъдат отстранени в настоящото производство.
Поради гореизложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва
да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане
от друг състав, с оглед осигуряване на инстанционно
разглеждане на правния спор и за неучаствалите по делото необходими другари – А.В.Д.,
Д.В.Д., И.В.П. и И. С. Д. – всички наследници по
закон на В.Д.П.. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази дали всички
необходими и задължителни другари участват в производството, като в тази връзка
участие в производството следва да вземат наследниците на починалия С.В.Д. /син
на В.Д.П., починал преди смъртта на баща си/, а по същество да съобрази
направения отказ от наследство от И. Сергеерв Д..
Доколкото настоящият съд не може
да бъде постанови акт по същество на спора, то по сторените в това производство
разноски дължи да се произнесе СРС с първоинстационното
решение.
Така мотивиран Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 356181 от 08.03.2018 г. на Софийски районен съд,
145 с-в по гр.д. № 21918 по описа за 2013 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд за ново разглеждане от
друг състав на съда и произнасяне на решение по същество.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.