Р Е Ш Е Н
И Е
№ 201 23.10.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С. 2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия С.и в
присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-С.касационно административнонаказателно дело № 174
по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Й.С.У.
от САК като пълномощник на В.Г.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** обжалва
решение №167/08.06.2023г. по а.н.д. №361/2023г. на РС - Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, връчено нечетливо копие на
АУАН, противоречие в номера на АУАН, липса на иззето СРМПС част II и недоказано авторство, т.к. автомобилът е управляван от
св.М.С.. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира присъждане на
сторените по делото деловодни разноски.
В
с.з. пълномощникът на касаторката поддържа жалбата. Поддържа искането за
деловодни разноски по представения на л.16 от делото договор за правна защита и
съдействие.
В
с.з. главен юрисконсулт Г. Б.като пълномощник на ответния началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касаторката.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №23-1139-000436/14.03.2023г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на В.Г.Б. за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 05.06.2022г. в 11.05 часа посочената в НП стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, поставена
в с.Багренци, община Кюстендил е заснела лек автомобил БМВ 840Д ХДРАЙВ с
рег.№СВ****8СС да се движи със скорост от 115км/ч при ограничение от
50км/ч за населеното място. Автомобилът е собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД с
ползвател „РСБ Транс“ ООД със собственик и управител В.Г.Б.. На 15.06.2022г. на
началника на РУ – Костенец е изпратена преписката по заснемане движението на
автомобила за установяване на неговия водач посредством попълване на декларация
по чл.189, ал.5 във вр. с чл.188 от ЗДвП и връчване на покана за съставяне на
АУАН. В ДЗ от 24.01.2023г. инспектор от РУ – Костенец е записал, че преписката
е получил на 17.12.2022г., потърсил е управителя на фирмата-ползвател на
автомобила и след установяване на Б., същата е заявила, че не може да посочи
кой е управлявал заснетото МПС на посочената дата, като е отказала да попълни
декларацията. АУАН е съставен на 31.01.2023г. срещу Б. с наказуема скорост от
111км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. Снимковия материал е
показан на водача с предявяване на преписката и подписване на АУАН на 23.02.2023г.
посредством служители от РУ - Костенец. По делото са приобщени копие от снимков
материал, от справка за собственост на МПС, от протокол за проверка на АТСС и
от дневника за проверка на системата за видеоконтрол.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че нарушението е
установено с годно АТСС, че заснетият автомобил е собственост на ЮЛ и се ползва
от друго ЮЛ със законен представител нарушителката по НП, която по реда на
чл.188 от ЗДвП отговаря за нарушението, т.к. не е посочила друго лице, което е
управлявало МПС с декларация в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Според съда,
възражението за друг водач на заснетото МПС е следвало да се направи в момента
на попълване на декларацията в посочения законов срок, а не в съдебното заседание
по делото. Съдът е посочил, че АУАН е изписан четливо и е предявен на
нарушителката, чиито отказ е удостоверен с подпис на свидетел. Поради правилна
правна квалификация на нарушението и законосъобразно определени и наложени
административни наказания съдът е потвърдил НП. На основание чл.63д, ал.5 във
вр. с ал.4 от ЗАНН и чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът е осъдил В.Г.Б. да
заплати на ОДМВР – Кюстендил на деловодни разноски в размер на 80лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това
са следните:
При
събрани по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства, правилни
са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процедурата
по административно наказване.
Съставянето
на АУАН в отсъствие на нарушителката не представлява съществено нарушение на
процедурата, т.к. не ограничава или нарушава правото й на защита. АУАН е връчен
на Б.. Същата се е запознала със съдържанието на обвинението и относимите към
него писмени доказателства и е реализирала в пълен обем правото си на защита
посредством подаване на възражение и оспорване на издаденото НП пред съда.
АУАН
е издаден при спазване на 3-месечния срок от откриване на нарушителката по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Началото на този срок се свързва с узнаване от актосъставителя на
самоличността на дееца. Тъй като нарушението е установено и заснето с АТСС,
нарушителят се счита за открит в деня на подписване на декларацията по чл.188,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП от законния представител на нарушителя, респ. при
отказ за подписване на декларация от момента, в който този отказ е достигнал до
знанието на контролните органи. Това е така, т.к. към момента на заснемане на
нарушението, на актосъставителя е известно само МПС, с което деянието е
извършено, но не и водачът, който го е управлявал. Самоличността на
извършителя, субект на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се установява след
попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, респ. на датата на узнаване на
отказа за това, с оглед на обстоятелството, че водач на МПС към момента на
заснемане с АТСС може да бъде лице, различно от собственика, респ. законния му
представител. Способът за реализиране на правото по чл.188 от ЗДвП на
собственика на МПС, респ. на законния представител на ЮЛ е посредством
попълване и подписване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Следователно,
авторството на деянието в конкретния случай е установено на 17.12.2022г.
/съгласно ДЗ на инспектор Л.А.от РУ-Костенец/, на която дата Б. е отказала да
попълни декларацията и с този отказ не е оборила презумцията по чл.188 от ЗДвП,
поради което по смисъла на закона е установен субекта на деянието. От тази дата
до датата на издаване на АУАН /31.01.2023г./ не е изтекъл 3-месечния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, нито 1-годишния от извършване на нарушението
/05.06.2022г./.
Неоснователно
касаторката възразява за нечетливо връчено копие на АУАН, т.к. приетото копие
на АУАН на л.46 от делото на районния съд, макар и ръкописно изготвено, е
четливо до степен деецът да разбере обвинението. Отделно от това, при връчване
на АУАН, съдържанието му е станало достояние на Б. предвид съдържанието на
възражението срещу АУАН, което касае съществото на спора без данни за неяснота
по обвинение.
Твърдяното
противоречие в номера на АУАН, който има само бланков номер, не отразява
съществено нарушение на процедурата, т.к не се твърди за недостоверна дата на
изготвяне на АУАН, който е на бланка от кочан.
Липсата
на иззето СРМПС част II е
последстваща дейност, която няма пряка връзка с доказване на деянието и
законосъобразността на наложените за него административни наказания.
Неправилен
обаче е извода на районния съд за доказано авторство на деянието спрямо Б.. От
изложените по-горе правни съображения е видно, че водачът на МПС не е установен
чрез попълване на декларация по чл.188 във вр. с чл.189, ал.5 от ЗДвП с оглед
изявлението на Б. за отсъствие на знание кое лице е управлявало автомобила на
посочената в НП дата и час. Незнанието на законния представител на ползвателя
на автомобила и липсата на попълнена от него декларация обаче дава право на
собственика на МПС при последващо узнаване на водача на МПС, да посочи същия и
да представи доказателства за този факт. В случая по делото, пред районния съд
са приобщени показанията на св.М.С., съгласно които С.е управлявала МПС и няма
събрани доказателства, че този факт е бил известен на Б. към момента на
връчване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Точно обратното, във възражението
от 06.03.2023г. срещу АУАН Б. е уведомила АНО за управлението на автомобила от
трето лице, посочило е това лице и е
представила неговото СУМПС, но този факт не е взет предвид и изследван от АНО в
процедурата по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Показанията на актосъставителя св.Стоилков
не оборват показанията на св.М.С., нито данните от писмените доказателства по
преписката. Следователно, в рамките на съдебното производство по делото е
установено, че св.М.С. е управлявала МПС в деня и часа на нарушението, който
факт е относим към определянето на субекта на деянието. Оборването на законовата
презумция по чл.188 от ЗДвП при липса на попълнена декларация поради незнание
на собственика за водача, е допустимо са се осъществи в рамките на съдебното
производство по делото с оглед спазване на принципа по чл.13 от НПК за
разкриване на обективната истина по делото посредством допустими
доказателствени средства.
С
оглед на изложеното, установяването на водача на МПС, който е различен от
посочения такъв в НП, налага отмяна на НП поради недоказано авторство на
деянието.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще отмени оспореното НП.
На
основание 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на
касаторката на деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 400лв.
за адвокатско възнаграждение. Заплатеното възнаграждение по приложения договор
за правна защита и съдействие в размер на 600лв. съдът намалява по възражението
на ответника за прекомерност до минималното такова по чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.36 от ЗА. Делото не се отличава с
висока фактическа и правна сложност. Съдът не присъжда разноски за въззивната
инстанция, т.к. поисканите такива са само за касационното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №167/08.06.2023г. по
а.н.д.№361/2023г. на РС – Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП
№23-1139-000436/14.03.2023г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, с което на В.Г.Б. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 800лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪДЖА ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.Г.Б. /с посочени лични
данни/ деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400лв. /четиристотин
лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.