Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
Д.Ковачев
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ч.гр.д.№ 7 707 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
С жалба вх.№ 14005/2018 г. М.С.М.,*** обжалва
действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Б.Б.с рег.№ 856 на КЧСИ по
изп.дело № 20158560400702, изразяващи се в извършеното по делото разпределение
по протокол № 46/ 16.05.2018 г. и протокол № 47/17.05.2018 г. Навеждат доводи,
че постановеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че в протоколите за разпределение са
допуснати фактологически грешки като на стр.2, ред 22 отгоре надолу в първия,
съотв. на стр.2, ред 27 отгоре надолу във втория протокол е посочена сумата
„17243,87 лв. – главница (присъдена в ИЛ)“, което не отговаря на фактическата
истина; че е налице неп-равомерна поредност на разпределение на сумата на
взискателя „Обединена Българска банка“ АД в размер на 7 680,12 лева –
наказателна лихва /присъдена в ИЛ/ и 24 621,96 лева – частично погасяване
на дог.лихва /присъдена в ИЛ/ в протокол № 46/16.05.2018 г. и на сумите: 6 715,09
лв. – остатък договорна лихва /присъдена в ИЛ/ и 56 756,97 лева – частично
погасяване на изтекла законна лихва /присъдена в ИЛ/ в протокол № 47/17.05.2018
г., тъй като това разпреде-ление предшества погасяването на главницата по
задължението, по която главница нищо не е погасено. Релевирани са твърдения, че
установената в чл.76, ал.2 ЗЗД поредност
за погасяване на задълженията не се прилага за погасяване на
задълженията не се прилага за задължение за заплащане на главница и на законна
лихва върху същата от датата на забавата; че за разлика от възнаградителната
лихва вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение, че мораторната
лихва не се дължи при нормално развитие на облигационното правоотношение и че
това задължение въз-никва не от договора или закона с предписание да се
възнагради кредиторът за извършената от него работа, а само при поискване –
чрез самостоятелен иск или като последица от уважаване на иск за главницата,
както и че признатото вземане на това основание е еднородно по своя характер с
главницата и че следва да се квалифицира по чл.76, ал.2 ЗЗД, а поредността в
пога-сяването му, когото се дължи наред с друга еднородно задължение, се
определя по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, при което когато изпълнението не е
достатъчно да покрие главницата и мораторната лихва, длъжникът може да заяви
кое от тези две свои еднородни задължения пога-сява /решение № 111/27.10.2009
г. по т.д.№ 296/2009 г. на ВКС, І ТО и решение № 211/26.01. 2017 г. по гр.д.№
985/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО. Отразено е и че обичайно длъжникът, който е
изпаднал в забава, няма възможност да плати всичко и при положение, че няма
краен срок за начисляване на законната лихва за забава, ако се приеме
поредността на чл.76, ал.2 ЗЗД за при-ложима и за нея в масовия случай той
трудно може, а често и въобще, да стегне до погасяване на главницата; че така институтът
на законната лихва се превръща в бреме, поставящо в невъз-можност длъжника да
изпълни паричното си задължение да върне главницата, когато след срока погасява
своето задължение частично. Сочи се и че разумът на законодателя е да се
погасява най-напред „най-обременителното“задължение, т.е. това, което в
дългосрочен план най-тежко засяга длъжника и възможността да погаси всички свои
задължения към същия кредитор, както и че няма съмнение, че главницата, върху
която се дължи законна лихва за за-бава, е най-обременителното задължение по
смисъла на чл.76, ал.1 ЗЗД и като такава тя винаги следва да бъде погасявана преди дължимата се законна лихва.
Моли съда да отмени направеното
разпределение по изп.дело № 20158560400702 на Б.Б.с рег.№ 856 на КЧСИ по двата
протокола, като незаконосъобразно, проти-воречащо на съдебната практика и на
духа на закона и да се направи ново разпределение на постъпилите суми от
публичните продани, като погасяването на главницата, присъдена в ИД, да
предшества погасяването на всички лихви – законова, договорна и наказателна.
Ответникът по жалбата – „Обединена
Българска банка“ АД, гр.София в подаденото от него писмено възражение по чл.436,
ал.3 ГПК поддържа, че същата е недопустима и неосно-вателна. Счита и двете
оплаквания, наведени от жалбоподателката, за напълно неоснователни, че те не
навеждат на нарушение, което да представлява основание за отмяна на атакуваното
действие на ЧСИ, че законът изрично е регламентирал начинът на погасяване на
задълженията по изпълнителните титули в нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД и доколкото
в случая сумите не са достатъчни, то най-напред се погасяват разноските, след
което лихвите и най-накрая главница-та, в който смисъл е и съдебната практика
/решение № 86/ 14.08.2014 г. по гр.д.№ ********* г. на ВКС, ІV ГО/. Поддържа
се, че разпределението е извършено правилно и законосъобразно, поради което
жалбата трябва да бъде отхвърлена.
Възражения от другите насрещни
страни по жалбата не са постъпили в срока по чл.436, ал.3 ГПК не е подал.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ Б.Б.с рег.№ 856 на КЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че при
извършеното разпределение съдебният изпълнител е съобразил законовите
изисквания за погасяване на вземанията, когато постъпилата сума не е достатъчна
да покрие всички задължения, както и съдебната практика относно приложението на
нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.462, ал.2 ГПК /протоколите за предявяване на
разпределението са връчени на длъжника на 18.05.2018 г./, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по съ-щество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е не-достатъчна за
удовлетворяване но всички взискателя, каквато и конкретната хипотеза,
съдеб-ният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на взем-ания, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания съразмерно. В
нормата на чл.136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с
привилегиите, като в ал.1 на същата норма е предвидено, че с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните
вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 – от стойността на имота, за
който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията
на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на този имот, както
и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по
концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от
стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се
упражнява право на задължане – от стойността на задържаните имоти, като ако
това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания
имот, то се удовлетворява преди взема-нията по т.3, т.5 вземанията на работници
и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания
на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал.2 на чл.136 ЗЗД –
вземанията по т.5 и т.6 се удовлетворяват предпочтително от цялото иму-щество
на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правило-то на чл.136, ал.3 ЗЗД, а съгласно
чл.136, ал.4 ЗЗД – освен присъдените лихви, правото на пред-почтително
удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното из-пълнение,
както и лихвите за годината, която го предхожда. Безспорно е в производството,
че в дадения казус не са налице вземания от четвърти, пети и шести ред на
чл.136, ал.1 ЗЗД.
Атакуваните разпределения, обективирани в протокол
за разпределение № 46/16.05. 2018 г. и протокол за разпределение №
47/17.05.2018 г., с които постъпилите суми от прове-дената публична продан на
два недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор 68134. 4162.31 и поземлен
имот с идентификатор 68134.4162.32, находящи се в гр.София, район „Овча Купел“,
местност „Русолете“, възлизащи съответно в размери от 43 100,00 лева и 66 100,00
лева, са разпределена по пера, както следва: А. по протокол № 46/2018 г.: 1. по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД –
такси и разноски по изпълнителното дело в полза на ЧСИ на обща стойност от
1 172,38 лева /по т.13, т.4, т.31 и т.26 ТТРЗЧСИ/; 2. по реда на чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД – задъл-жения за данък върху недвижимия имот по сметка Столична
община, отдел ОП – „Овча купел“ на обща стойност 695,80 лева и 3. по реда на
чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземанията на ипотекарния кредитор „Обединена Българска
банка“ АД общо за сумата 39 075,82 лева, от които: 7 680,12 лева –
наказателна лихва /присъдена в ИЛ/, 36,00 лева – разноски /присъдени в ИЛ/,
4 442,21 лева – разноски за адвокат /присъдено в ИЛ/, 2 295,53 лева –
непогасен остатък от държ.такса /при-съдена в ИЛ/ и 24 621,96 лева –
частично погасяване на дог.лихва /присъдена в ИЛ/ и Б. по протокол за разпределение № 47/2018 г.: 1. по реда на чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело в полза на ЧСИ на обща
стойност от 1 590,88 лева /по т.13, т.31 и т.26 ТТРЗЧСИ/, както и в полза
на взискателя „Обединена Българска банка“ АД на обща стойност 2 980,60
лева /по т.20, т.10 и т.31 от ТТРЗЧСИ/; 2.
по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – задължения за данък върху недвижимия имот по
сметка на Столична община, отдел ОП – „Овча купел“ на обща стойност 1 056,46
лева и 3. по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземанията на ипотекарния кредитор
„Обединена Българска банка“ АД общо за сумата 60 472,06 лева, от които: 54 756,97
лева – частично погасяване на изтекла законна лихва /присъдена в ИЛ/, са извършени
в съответ-ствие с установените за това процесуални правила и императивни
материално-правни норми.
Правилно е определен кръгът на
взискателите, които следва да бъдат включени в разп-ределението; вземанията,
подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването им и су-мата, която се
полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недоста-тъчност
на същата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложена разпоредбата на
чл. 460 ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е определен
съобразно установе-ните в чл.136 ЗЗД привилегии и изискванията на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания съдебният състав намира следното:
Допусната техническа грешка при
изписването на размера на главницата /присъдена в ИЛ/ на взискателя „Обединена
Българска банка“ АД в частта на протоколите, където са описани всички вземания
на този кредитор /изпусната е една цифра от сумата/, е неотносимо към зако-носъобразността
на извършените разпредения, тъй като същата по никакъв начин не се е отра-зила на
правилността на извършените изчисления, както и при отнасянето на определените
суми към съответните редове на чл.136, ал.1 ЗЗД.
Неоснователни са инвокираните от
жалбоподателката доводи, касаещи становището й, че погасяването на задълженията
за лихва след да се извършва след погасяване на задължение за главница по реда
на чл.76, ал.1 ЗЗД. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е приложимо за погасяване на
еднородни задължения, като предпоставка за това е съществуването на няколко
задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, каквато не е настоящата
хипотеза, тъй като задълже-нията за неиздължена главница по договора за кредит
и дължимите се лихви по него не са еднородни по характер. Когато изпълнението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, по силата на разпоредбата
на чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение №
3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по отношение
на изпъл-нението на паричните задължения законът не прави разграничение между
различните видови лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или
законна, като всичките видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата, както и че интересът на креди-тора от изпълнението и принципът на
неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването,
че нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички
видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора: първо
да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, в
т.ч. и с ог-лед регламентираната по-кратка погасителна давност за вземанията за
лихви по чл.111, б.“в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваните разпределения се явяват законосъобразни, с
оглед на което подадената срещу тях жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на М.С.М.,
ЕГН ******-6638 с вх.№ 14005/2018 г. по сигнатурата на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на
КЧСИ срещу извършените разпределения по
протокол № 46/16.05.2018 г. и протокол № 47/17.05.2018 г. по изп.дело №
20158560400702 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.