РЕШЕНИЕ
№ 22273
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110138772 по описа за 2023 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Н.
А. Н. и Р. А. Н. обективно и субективно съединени осъдителни искове
/уточнени с молба от 02.08.2023г./ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати
по 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение за имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 297045, а
именно:
1/ Н. А. Н. – 398.43 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, *****, аб. № 297045; 96.44 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 21.06.2023 г.; 17.55 лева, представляваща цена за предоставена услуга
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г.; както и
сумата от 4.65 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.07.2023 г./ до окончателното плащане.
2/ Р. А. Н. - 398.43 лева, представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 297045; 96.44 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2020 г.
до 21.06.2023 г.; 17.55 лева, представляваща цена за предоставена услуга
1
дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г.; както и
сумата от 4.65 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата молба
/12.07.2023 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит по наследство от баща им/, не са
осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. А. Н. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание
и размер. Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик на процесния
имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моля за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Р. А. Н. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание
и размер. Навежда доводи, че не притежават качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик на процесния
имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моля за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Брунато” ООД /с
актуална търговска фирма „Далсия“ ООД/ не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
2
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
"Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Спори се пред настоящата инстанция дали между насрещните страни
съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия.
В тази връзка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, съгласно която всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В § 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без
значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество.
В ТР/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС е уточнено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, като при постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай по делото не е представено заявление за
откриване на партида на името на някой от двамата ответници – Р. А. Н. или
Н. А. Н., или на името на техния наследодател – А. П. Н., починал преди
началото на исковия период /доколкото издаване на фактури на негово име не
е равнозначно на доказване наличието на сключен договор/.
Не се установява също някое от посочените лица да е носител на
правото на собственост върху процесния апартамент.
3
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 39/ се
установява, че А. Н. е починал на дата 23.02.2010 г. и е оставил като
наследници двамата ответници.
Липсват обаче доказателства, че наследодателят е притежавал
правото на собственост върху имота – по делото е приет като доказателство
нотариален акт за продажба на недвижим имот 1961 г. /л. 158/, в който обаче,
като приобретател е посочено името „К.Д. Н.“. По делото обаче не е
установено дали посочено лице има правна връзка с наследодателя на
ответниците или с тях самите, както и каква е тя, в случай, че е налична.
Откриването на партида на името на А. Н. както и издаването на
фактурите и изравнителните сметки на името на наследодателя на
ответниците не може да обоснове извод за противното. Съставянето на
посочените документи не е основание за възникване на качеството клиент на
топлинна енергия, доколкото договорът с топлофикационното дружество
възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик или
вещен ползвател. С оглед императивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
въпросите относно издаването на фактури или изравнителни сметки, както и
тяхното съдържание нямат значение за възникване на облигационно
правоотношение и те не обуславят друг извод относно страните по
облигационната връзка, доколкото основанието за плащане на потребената
топлинна енергия не е изравнителната сметка или фактурата, а извършената
доставка и наличието на качеството собственик/вещен ползвател.
Предвид липсата на доказателства, че наследодателят на ответниците
е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент, то е
невъзможно да се приеме, че ответниците, са придобили собствеността върху
него по силата на наследствено правоприемство.
Горният извод не се опровергава от представената по делото данъчна
декларация, подадена от единия от ответниците /Н. Н./. Настоящият състав
споделя мотивите в решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV ГО, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ
нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху
недвижим имот, както и че декларирането на един имот като собствен или
съсобствен пред данъчните власти има само административноправно
значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици
относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху
същия.
Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона
способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в
закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ
документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено
лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на
4
собственост върху недвижим имот.
Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от
ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени
доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 от ГПК като
извънсъдебно признание на факт от страната, която е декларирала имота /в
случая – само по отношение на единия от ответниците – Н. Н./.
По делото обаче, както беше посочено, макар да е безспорно, че
ответниците са наследници на А. Н., няма данни дали и как наследодателят им
е придобил на свой ред право на собственост върху имота от посочения в
нотариалния акт приобретател.
С оглед на това, единствено от представената по делото декларация
по чл. 14 от ЗМДТ, не би могло да бъде прието за установено при условията на
пълно и главно доказване, че ответниците са собственици на имота.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
Не са представени доказателства нито за принадлежността на правото
на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. При изричното оспорване на качеството на
потребител от страна на ответниците, установяването единствено на факта, че
е открита индивидуална партида на наследодателя на лицето, без да е ясно
дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по чие
искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. При това положение, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат само ответниците в производството.
Ответника Н. Н. е претендирала /съобразно уточнението в о.с.з. от
28.11.2024 г./ и доказала извършването на разноски в размер на 400 лева за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка /л. 70/.
Ответникът А. Н. е претендирал в полза на адв. Б. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна защита в
исковото производство. С оглед на това, на основание чл. 38 ЗАдв. съдът
намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото, реално
осъществената от адвоката дейност, както и продължителността на
производството /протекло в четири открити съдебни заседания/,
справедливият размер на дължимото в полза на процесуалния представител на
5
страната адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Н. А. Н., ЕГН **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за сумите както следва: 398.43 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 297045; 96.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г.; 17.55 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г.; както и сумата от 4.65 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /12.07.2023 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. А. Н., ЕГН **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за сумите както следва: 398.43 лева, представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 297045; 96.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г.; 17.55 лева, представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г.; както и сумата от 4.65 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /12.07.2023 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, сумата от 400
лева - разноски пред първата инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от
400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответника Р. А.ов Н. в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД /с
предишна фирма „Бруната“ ООД/ като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7