№ 929
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110214158 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Г. М. срещу Наказателно постановление /НП/ № 11-
01-878/20 от 16.06.2021г., издадено от Заместник директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.256 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г.), вр. чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-461/25.05.2021г. на Министъра на
финансите, на жалбоподателя М. е наложена „глоба“ в размер на 715,68 лв. (седемстотин и
петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3,
т.2, вр. чл.186 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр.17 от
23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.).
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
Наказателното постановление. Жалбоподателката се оплаква от това, че административно-
наказващият орган не е обсъдил подадените от нея възражения, а също така не й е предявил
и всички документи, съдържащи се в преписката. Претендира се за нарушено право на
защита. М. отрича да е извършила вменените й нарушения. Посочва, че разходите по
фактура № 1743/22.03.2018г. на стойност 35580 лв. са били за покупка на материали
съгласно Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по
вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането,
организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и
цените за запращане на кръвта и кръвните съставки и съответно е отчетена по §42-00, а
разходите по фактура № 1749/16.04.2018г. (за 17994 лв.) и фактура № 1751/24.04.2018г. (за
17994 лв.) - на обща стойност 35988 лв. - са отчетени в §10-15 като рекламни материали,
свързани с промоция на кръводаряването – на основание чл.11 от Закона за кръвта,
кръводаряването и кръвопреливането. Жалбоподателката посочва, че в единия случай става
въпрос за подаръци на кръводарителите, а в другия случай за рекламни материали за
1
промоция на кръводаряването. Според М. неправилно била определена стойността на
закупените материали като са събрани механично сумите по фактурите, без да е отчетен
видът и предназначението им. Жалбоподателката заявява, че стойността на закупените
материали не надвишава минималния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП. С тези аргументи се
иска от съда да отмени Наказателното постановление.
По повод жалбата на Ф. Г. М. срещу Наказателно постановление № 11-01-878 от
16.06.2021г., издадено от Заместник директора на АДФИ - гр. София е било образувано на
13.10.2021г. НАХД № 14158/2021г. по описа на СРС, НО, 97 състав. Въз основа на Заповед
на Председателя на СРС с № АС-271/30.06.2022г. делото е преразпределено на 01.07.2022г.
от СРС, НО, 97 състав на СРС, НО, 10 състав и е докладвано на съдията – докладчик за
първи път на 07.07.2022г.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателката не се явява лично, но се представлява от
адв. Т. Д.. В съдебно заседание на 27.09.2022т. адвокатът заявява, че поддържа жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 23.11.2022г. процесуалният представител на
жалбоподателката пледира за отмяна на Наказателното постановление като намира същото
за незаконосъобразно, поставено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.
Адвокатът представя и писмени бележки с препис за въззиваемата страна. В писмените
бележки на адв. Д. се твърди, че е изтекла абсолютната погасителна давност. Защитата се
позовава на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК и Тълкувателно
решение № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС. Посочва се, че с изтичането на абсолютната
погасителна давност на 22.09.2022г. държавата е загубила правомощията си да ангажира
административно-наказателната отговорност на Ф. М. за вмененото й нарушение с
процесното НП. Освен това в писмените бележки на адв. Д. се заявява, че е допуснато и
нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен след изтичането на три месеца
от установяване на нарушителя и нарушението. Според адвоката още към датата на
възлагане на финансовата инспекция /20.12.2019г./ на Директора на АДФИ е бил известен
нарушителят и нарушението, поради което Актът е следвало да бъде издадено до
20.03.2020г. На следващо место адвокат Д. посочва, че нарушителят и нарушението са били
установени „най-късно на 24.08.2020г.“, когато НЦТХ е изпратил на актосъставителя
документи и писмени обяснения. Твърди се, че след тази дата не са постъпвали никакви
документи и доказателства, не са правени никакви проверки и не са извършвани действия по
събиране на доказателства. Посочва се, че актосъставителят е следвало да състави АУАН
най-късно на 24.11.2020г. Поради това се иска СРС да отмени НП и да прекрати
административно-наказателното производство срещу Ф. Г. М.. На следващо место адв. Д.
посочва в писмената си защита, че жалбоподателката не е извършила вмененото й
нарушение, тъй като не е преминат прага от 30 000 лв. без ДДС, посочен в чл.20, ал.3, т.2 от
ЗОП, защото фактурите за извършени доставки не са били с еднакъв предмет и
предназначение и не могат да бъдат предмет на една обществена поръчка. Преповтаря се
тезата от жалбата, че фактура № 1743/22.03.2018г. на стойност 29650 лв. без ДДС е за
доставка на символични подаръци за кръводарители, раздавани от звено „Кръводаряване“, а
фактура № 1749/16.04.2018г. и фактура № 1751/24.04.2018г. – за разходи за рекламни
материали по промоция на кръводаряването. Твърди се, че стоките по трите фактури са
предназначени за две различни дейности на НЦТХ и се различават по вид и предназначение,
а съответно доставката им не може да бъде предмет на една обществена поръчка. На
последно место в писмените бележки се посочва, че наказващият орган не е обсъдил
направените от Ф. М. възражения срещу АУАН, а е възпроизвел фактическите и правни
изводи, направени от актосъставителя. Преповтаря се и доводът от жалбата, че М. не била
запозната с всички доказателства. Иска се съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно
постановление.
Въззиваемата страна – Заместник директора на АДФИ - се представлява пред СРС от
2
юрк. ***, който в съдебно заседание на 27.09.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 23.11.2022г. процесуалният представител на въззиваемата
страна моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
незаконосъобразна и да се потвърди Наказателното постановление като напълно
кореспондиращо със съставения и връчен Акт за установяване на административно
нарушение. За юрк. *** няма съмнение, че жалбоподателят /като Директор на НЦТХ/ се
явява възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП и е извършил разход, който
попада в стойностните прагове и съответно е било необходимо да се проведе обществена
поръчка. Според юрк. *** е без значение, че разходът е осчетоводен в различна сметка, тъй
като извършеният разход за канцеларски материали и подаръци попада в определението на
чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, където е посочено какви са обектите на обществени поръчки. Пред
районния съд процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че след като е
извършен разход, без значение къде е осчетоводен, щом е над стойностните прагове и
попада в определението за доставки на стоки – е необходимо да се проведе процедура.
Претендира се всички изисквания по ЗАНН да са изпълнени и се иска СРС да потвърди
процесното Наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Директор на Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ) в периода от
26.10.2017г. до 20.06.2018г. е била жалбоподателката проф. д-р Ф. Г. М..
В периода 22.03.2017г. – 22.03.2018г. за нуждите на НЦТХ без договор били
доставени материали – предметни награди по фактури с № 1601/19.05.2017г., с №
1602/19.05.2017г. и с № 1743/22.03.2018г. – на обща стойност 68510 лв. без ДДС или
82212.00 лв. с ДДС. В периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. за нуждите на НЦТХ без договор
били доставени материали – предметни награди по фактури с № 1751/24.04.2018г., с №
1749/16.04.2018г. и с № 1743/22.03.2018г. – на обща стойност 59640 лв. без ДДС или
71568.00 лв. с ДДС.
Със Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция било възложено на свидетеля Х.Х. (финансов инспектор в Първи
отдел на Дирекция „Инспекционна дейност“ в АДФИ) да извърши финансова инспекция на
Национален център за трансфузионна хематология - гр. София като провери за
законосъобразност и документална обоснованост на извършените разходи за рекламни и
канцеларски материали следните фактури : фактури с № 1743/22.03.2018г., с №
1751/24.04.2018г., с № 1749/16.04.2018г. и с № 1760/22.05.2018г., издадени от „***“ ЕООД,
както и наличие на утвърден бюджет за тях, в това число законосъобразност в областта на
обществените поръчки, респ. фактури с № 1601/19.05.2017г., с № 1602/19.05.2017г., с №
1743/22.03.2018г., с № 1749/16.04.2018г., с № 1751/24.04.2018г. и с № 1760/22.05.2018г.,
издадени от „***“ ЕООД, в това число законосъобразност в областта на обществените
поръчки. Финансовата инспекция била възложена да се извърши за времето от 07.01.2020г.
до 02.02.2020г. включително. Със Заповед № ФК-10-63 от 13.01.2020г. на Директора на
АДФИ била спряна финансовата инспекция на НЦТХ – гр. София, възложена със Заповед №
ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ, считано от 13.01.2020г. Със Заповед №
ФК-10-467 от 27.03.2020г. на Директора на АДФИ била възобновена финансовата
инспекция на НЦТХ – гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на
Директора на АДФИ, считано от 30.03.2020г. като й била определена крайна дата – до
22.04.2020г. Със Заповед № ФК-10-497 от 03.04.2020г. на Директора на АДФИ отново била
спряна финансовата инспекция на НЦТХ – гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369
от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ, считано от 06.04.2020г. Със Заповед № ФК-10-1071
от 29.07.2020г. на Директора на АДФИ била възобновена финансовата инспекция на НЦТХ
– гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ,
3
считано от 30.07.2020г. като била определена крайна дата за приключване на инспекцията до
13.08.2020г. Със Заповед № ФК-10-1157 от 11.08.2020г. на Директора на АДФИ била спряна
финансовата инспекция на НЦТХ – гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369 от
20.12.2019г. на Директора на АДФИ, считано от 11.08.2020г. Със Заповед № ФК-10-1170 от
17.08.2020г. на Директора на АДФИ била възобновена финансовата инспекция на НЦТХ –
гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ,
считано от 17.08.2020г. като била определена крайна дата за приключване на инспекцията до
18.08.2020г. Със Заповед № ФК-10-1184 от 18.08.2020г. на Директора на АДФИ била
изменена Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ и последващите
/цитирани по-горе/ Заповеди – в частта относно срока и екипа на финансовата инспекция,
като бил определен краен срок до 25.08.2020г. и бил включен в екипа Петър Георгиев
(старши финансов инспектор от Първи отдел на Дирекция „Инспекционна дейност“ в
АДФИ), като за ръководител на екипа е определен Х.Х.. Със Заповед № ФК-10-1201 от
25.08.2020г. на Директора на АДФИ отново е била спряна финансовата инспекция на НЦТХ
– гр. София, възложена със Заповед № ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ,
считано от 25.08.2020г. Със Заповед № ФК-10-1832 от 22.12.2020г. на Директора на АДФИ
била възобновена финансовата инспекция на НЦТХ – гр. София, възложена със Заповед №
ФК-10-1369 от 20.12.2019г. на Директора на АДФИ, считано от 23.12.2020г. като й била
определена крайна дата 23.12.2020г.
Във връзка с възложената проверка от АДФИ изискали документи от НЦТХ. Със
справка изх. № 04-5-4/09.01.2020г. на св. Х. била изпратена справка за отговорните
длъжностни лица в НЦТХ за периода от 01.01.2017г. до 09.01.2020г. От НЦТХ предоставили
на проверяващите лица от АДФИ и 6 бр. фактури, както и 6 бр. договори, във връзка с които
от АДФИ поискали по-подробна информация с писма с рег. № 04-5-12/21.08.2020г. В
отговор на тях от НЦТХ предоставили на АДФИ справка с изх. № 04-5-13/24.08.2020г.
относно действителната обща стойност по периоди на доставените директно артикули за
удовлетворяване на нуждите на НЦТХ във връзка с дейността по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от
Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане,
диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането и провеждането на
дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за запращане на кръвта и
кръвните съставки за периодите 22.03.2017г. – 22.03.2018г. (в общ размер на 68510 лв. без
ДДС и съответно 82212 лв. с ДДС) и за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. (в общ размер на
59640 лв. без ДДС и съответно 71568 лв. с ДДС). От НЦТХ изпратили до АДФИ и няколко
писма с изх. № 04-5-13/24.08.2020г. – с приложени справка за разходи за доставка по
фактури с № 1743/22.03.2018г., с № 1751/24.04.2018г., с № 1749/16.04.2018г., с №
1760/22.05.2018г., с № 1601/19.05.2017г. и с № 1602/19.05.2017г. и справка за разходи за
материали по фактури с № 1743/22.03.2018г., с № 1751/24.04.2018г., с № 1749/16.04.2018г., с
№ 1760/22.05.2018г., с № 1601/19.05.2017г. и с № 1602/19.05.2017г.
Според фактура № 1743/22.03.2018г. „***“ ЕООД доставил на НЦТХ 1000 бр.
калкулатори, 3000 бр. гривни с UV тестер, 1000 бр. кутии с листчета и индекси и 3000 бр.
ключодържатели на стойност 29650 лева без ДДС или 35580 лева с ДДС.
С фактура № 1749/16.04.2018г. НЦТХ платили на „***“ ЕООД 50 % аванс за
химикалки, тефтер А5, чанта за документи, USB, органайзер, клипборд А4, PVC постелка за
кушетка, химикал модел 02 и торбички на стойност 17994 лева с ДДС. С фактура №
1751/24.04.2018г. е доплатена останалата част (в размер на 17994 лева с ДДС) от поръчката,
за която с фактура № 1749/16.04.2018г. е платен 50 % аванс за посочените по-горе артикули.
В писмо с изх. № 04-5-13/24.08.2020г. от НЦТХ са заявили, че сумите по фактура №
1743/22.03.2018г. са отчетени по параграф 42-19 и символичните подаръци са раздавани на
кръводарителите от звено „Кръводаряване“, а сумите по фактури с № 1749/16.04.2018г. и с
№ 1751/24.04.2018г. са отчетени по параграф 10-15 като разход за други материали и
4
предметни награди, като рекламните материали по тези фактури са изработени с лого на
НЦТХ, в отличителния цвят на НЦТХ и са разходвани за рекламни цели.
Доколкото общата стойност на цитираните по-горе фактури попадала в праговете, за
които се изисква провеждане на обществена поръчка чрез покана или оферта, св. Х. приел,
че Ф. М. (Директор на НЦТХ в периода от 26.10.2017г. до 20.06.2018г.) е извършила
нарушение на Закона за обществените поръчки. Поради това на 07.12.2020г. св. Х. изготвил
покана до Ф. М. да се яви в сградата на АДФИ на 23.12.2020г. за съставяне и връчване на
АУАН. Поканата била изпратено по пощата и била получена от Ф. М. срещу подпис на
10.12.2020г.
В периода от 21.12.2020г. до 23.12.2020г. Ф. М. била болна /с диагноза : световъртеж
от централен произход/ и с предписан домашно-амбулаторен режим на лечение. На лицето
бил издаден болничен лист № Е20203345812. По телефона М. уведомила св. Х. на
22.12.2020г., че е със световъртеж.
На 23.12.2020г. Ф. М. не се явила в АДФИ във връзка с поканата за съставяне и
връчване на АУАН. Поради това бил изготвен Констативен протокол от 23.12.2020г.
относно отсъствието на М..
На 23.12.2020г. свидетелят Х. съставил срещу Ф. Г. М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 11-01-878 от 23.12.2020г. в нейно отсъствие. Актът
бил съставен в присъствието на един свидетел – В.Т.. Със съставения Акт било прието, че на
22.03.2018г. в гр. София Ф. Г. М. в качеството и на Директор на НЦТХ и публичен
възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.13 от ЗОП не е приложила предвидения в
закона ред за възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферта с обява или покана
до определени лица при условията и по реда на глава ХХVI от ЗОП за доставка на артикули,
представляващи символични подаръци и рекламни материали, предназначени за
кръводаряването и вземането на кръв за удовлетворяване на чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба
за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика
и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането, организирането и провеждането
на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и
кръвните съставки, за нуждите на НЦТХ през 2018г., въпреки че са били налице всички
законови основания за това /обект, субект и стойност/. Вместо това за периода от
22.03.2018г. до 24.04.2018г. въз основа на фактура № 1743/22.03.2018г., фактура №
1749/16.04.2018г. (аванс по фактура № 1751/24.04.2018г.) и фактура № 1751/24.04.2018г.,
издадени от „***“ ЕООД, е извършена доставка на артикули, представляващи символични
подаръци и рекламни материали по промоция на кръводаряването и вземането на кръв за
удовлетворяване нуждите на НЦТХ във връзка с чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от цитираната по-горе
Наредба в общ размер на 59640 лева без ДДС (71568 лева с ДДС) и доколкото същите
надвишавали минималния стойностен праг по чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП и задължават
възлагането на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица, актосъставителят приел, че Ф. Г. М. е извършила административно
нарушение по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.186 от ЗОП.
Съставеният срещу жалбоподателката Акт бил изпратен до Кмета на район
„Сердика“ за връчване с писмо с изх. № 11-01-878/20 от 11.01.2021г. и бил връчен на Ф. М.
на 18.01.2021г. срещу подпис, след което бил върнат разписан в АДФИ с писмо на Столична
община – район „Сердика“ с рег. № 11-01-878/20 от 20.01.2021г.
Срещу така съставения АУАН жалбоподателката М. подала писмени възражения с
рег. № 11-01-878/2020 от 21.01.2021г., към които приложила болничен лист №
Е20203345812 и разпечатка на телефонните си разговори от 22.12.2020г., включително със
св. Х..
С писмо изх. № 11-01-878/2020 от 20.05.2021г. на жалбоподателката били изпратени
доказателства към Акта. След запознаване с тях М. подала допълнително писмено
5
възражение с рег. № 11-01-878/20 от 28.05.2021г.
Въз основа на АУАН № 11-01-878 от 23.12.2020г. и при същата фактология, като
описаната в него, било издадено Наказателно постановление (НП) № 11-01-878/20 от
16.06.2021г., с което Заместник директорът на АДФИ - гр. София на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН, чл.256 от ЗОП (обн. ДВ, бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г.), вр. чл.261, ал.2
от ЗОП и Заповед № ЗМФ-461/25.05.2021г. на Министъра на финансите е наложил на Ф. Г.
М. „глоба“ в размер на 715,68 лв. (седемстотин и петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.186 от ЗОП (обн. ДВ бр.13
от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр.17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.).
На два пъти, с две отделни писма, през юли и август месец 2021г. цитираното НП
било изпращано по пощата за връчване на М., но пратките се връщали като непотърсени.
Поради това било изпратено писмо с изх. № 11-01-878/20 от 12.08.2021г. до Директора на
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при
Министерство на регионалното развитие и благоустройството с молба да бъде оказано
съдействие за установяване на актуалния адрес на М. във връзка с връчване на издаденото й
Наказателно постановление. В Агенция за държавна финансова инспекция бил получен
отговор, видно от който актуалният адрес на М. съвпадал с този, на който били изпратени
писмата за връчване на Наказателното постановление. В опит да бъде връчено процесното
Наказателно постановление било изпратено писмо до Столична дирекция на вътрешните
работи с изх. № 11-01-878/20 от 15.09.2021г. - с молба да бъде оказано съдействие във връзка
с връчване на издаденото Наказателно постановление. Във връзка с това в Агенция за
държавна финансова инспекция постъпило писмо с рег. № 11-01-878/20 от 04.10.2021г.,
съгласно което на 27.09.2021г. в сградата на СДВР се е явила Ф. Г. М. и е получила срещу
подпис издаденото й Наказателно постановление с № 11-01-878/20 от 16.06.2021г., за което
обстоятелство М. подписала и нарочна разписка (видно от лист 30 от делото).
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба в Агенция за държавна
финансова инспекция на 30.09.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите Х.Х. и Т. Д., както и от приобщения по реда на
чл.283 от НПК доказателствен материал - Заповед № ЗМФ-461 от 25.05.2021г. на Министъра
на финансите и болничен лист № Е20200713154; писмо с изх. № 11-01-878/20 от 12.08.2021г.
ведно с отговор към него; писмо с изх. № 11-01-878/2020 от 20.05.2021г. и известие за
неговото доставяне; болничен лист № Е20203345812 и 6 бр. снимки на телефонни
разговори, проведени от мобилен телефон; справка с изх. № 04-5-13/24.08.2020г.; покана за
съставяне и връчване на АУАН; писмо с изх. № 11-01-878/20 от 20.01.2021г.; писмо с изх. №
11-01-878/20 от 11.01.2021г.; АУАН № 11-01-878/23.12.2020г.; Заповеди на Директора на
АДФИ с № ФК-10-1369 от 20.12.2019г., с № ФК-10-63 от 13.01.2020г., с № ФК-10-467 от
27.03.2020г., с № ФК-10-497 от 03.04.2020г., с № ФК-10-1071 от 29.07.2020г., с № ФК-10-
1157 от 11.08.2020г., с № ФК-10-1170 от 17.08.2020г., с № ФК-10-1184 от 18.08.2020г., с №
ФК-10-1201 от 25.08.2020г., с № ФК-10-1832 от 22.12.2020г.; справка за отговорните
длъжностни лица в Национален център по трансфузионна хематология за периода от
01.01.2017г. до 09.01.2020г. с изх. № 04-5-4 от 09.01.2020г.; фактури с № 1743 от
22.03.2018г., с № 1749 от 16.04.2018г. и с № 1751 от 24.04.2018г.; писма до Директора на
НЦТХ с № 04-5-12 от 21.08.2020г. ведно с допълнение към него; писма до АДФИ с изх. №
04-5-13 от 24.08.2020г.; справка относно разходи за доставка по фактури с изх. № 04-5-13 от
24.08.2020г.; справка относно разходи за материали по фактури с изх. № 04-5-13 от
24.08.2020г.; писмо до АДФИ с № 04-5-13 от 24.08.2020г.; известие за доставяне на
поканата; Констативен протокол от 23.12.2020г.; писмо до СДВР с изх. № 11-01-878/20 от
15.09.2021г.; два броя писма с известия за доставяне и отбелязване за непотърсена пратка;
писмо от СДВР до АДФИ с рег. № 11-01-878/20 от 04.10.2021г. с разписка за връчване на
6
НП; Заповеди на Директора на АДФИ с № 226 от 06.07.2020г. и с № 208 от 18.05.2020г.,
както и писмо с изх. № 94-Т-11 от 28.09.2020г. и приложена към него покана.
Приложеното на лист 46 от делото становище от Т. Д. не следва да се подлага на
анализ, тъй като съдържа свидетелски показания, дадени в писмени вид, поради което се
явява негодно и като писмено, и като гласно доказателство. Поради същите причини, а и
защото съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора, съдът остави извън
доказателствената съвкупност и възраженията на М. срещу АУАН, както и допълнението на
възраженията й.
Приложената на лист 27-28 от делото „Единна бюджетна класификация за 2018г. –
Раздел II. Разходи по икономически тип“ не представлява писмено доказателство, тъй като
не съдържа данни за конкретния казус, а принципна информация под кой номер параграф
следва да се квалифицират „материали“ и „други текущи трансфери за домакинствата“.
При така направеното уточнение СРС счита, че останалите приложени по делото
документи се явяват относими и информативни писмени доказателства, които следва да се
кредитират от съда, тъй като са обективни, достоверни и непротиворечиви.
По делото има приложени два болнични листа – болничен лист № Е20200713154 и
болничен лист № Е20203345812. Те имат достоверна дата, издадени са от компетентен орган
и няма основания, поради които съдът да не ги кредитира. Въз основа на първия болничен
лист се установява, че в периода 14.05.2021г. – 17.06.2021г. Директорът на АДФИ е бил в
болничен, а в периода 21.12.2020г. – 23.12.2020г. жалбоподателката е била с предписан от
лекар домашно-амбулаторен режим на лечение поради световъртеж.
Заповедите на Министъра на финансите и на Директора на АДФИ разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
От Заповед № ЗМФ-461 от 25.05.2021г. на Министъра на финансите и болничен лист №
Е20200713154 в съвкупност се установява, че към датата на издаване на процесното НП
/16.06.2021г./, поради отсъствието на Директора на АДФИ поради болест, правомощията да
издава НП са били делегирани от Министъра на финансите на Димитър Николов Добрилов –
Заместник директор на АДФИ. Предвид това и на основание чл.261, ал.2 от ЗОП СРС
приема, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице. От
Заповеди на Директора на АДФИ с № 226 от 06.07.2020г. и с № 208 от 18.05.2020г. се
установява, че Х.Х. е заемал длъжността „главен финансов инспектор“ в АДФИ към датата
на съставяне на АУАН. От Заповеди на Директора на АДФИ с № ФК-10-1369 от
20.12.2019г., с № ФК-10-63 от 13.01.2020г., с № ФК-10-467 от 27.03.2020г., с № ФК-10-497
от 03.04.2020г., с № ФК-10-1071 от 29.07.2020г., с № ФК-10-1157 от 11.08.2020г., с № ФК-
10-1170 от 17.08.2020г., с № ФК-10-1184 от 18.08.2020г., с № ФК-10-1201 от 25.08.2020г., с
№ ФК-10-1832 от 22.12.2020г. се доказва, че именно на св. Х. е било възложено
извършването на финансова инспекция в НЦТХ. От цитираните Заповеди на Директора на
АДФИ и на основание чл.261, ал.1 от ЗОП се налага изводът, че АУАН № 11-01-
878/23.12.2020г. е съставен от оправомощено лице.
Приложените по делото справки (справка за отговорните длъжностни лица в НЦТХ за
периода от 01.01.2017г. до 09.01.2020г. с изх. № 04-5-4 от 09.01.2020г.; справка с изх. № 04-
5-13/24.08.2020г.; справка относно разходи за доставка по фактури с изх. № 04-5-13 от
24.08.2020г. и справка относно разходи за материали по фактури с изх. № 04-5-13 от
24.08.2020г.) са обективни, еднопосочни и непредубедени писмени доказателства, които
намират опора освен помежду си и в приложените по делото фактури. Поради това СРС ги
7
кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра на фактури с № 1743 от 22.03.2018г., с № 1749
от 16.04.2018г. и с № 1751 от 24.04.2018г., тъй като те са обективни и достоверни писмени
доказателства. Страните не спорят, че такива фактури са били издавани и че е имало
плащане по тях. Спорно е като какви следва да се квалифицират артикулите, за които се
отнасят тези документи, което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите на съда.
Фактическите констатации от АУАН, че към датата на деянието /22.03.2018г./ Ф. Г.
М. е била Директор на НЦТХ и че съществуват фактури с № 1743/22.03.2018г., с №
1749/16.04.2018г. и с № 1751/24.04.2018г., издадени от „***“ ЕООД, касаещи доставка на
артикули за НЦТХ, вкл. и относно стойността на тези артикули по фактури, както и
фактическите констатации за стойността на доставките за същите артикули през
предходните 12 месеца, намират опора в кредитираните по-горе справки и фактури. Поради
това СРС дава вяра и на констатациите от АУАН. По същество страните не спорят за тези
обстоятелства, а само за това дали въпросните артикули следва да се преценяват общо като
предмети и материали, предназначени за символични подаръци и рекламни материали,
предоставяни от НЦТХ или отделно като символичните подаръци, раздавани на
кръводарители от звено „Кръводаряване“ и съответно като рекламните материали на НЦТХ.
В случая това квалифициране на артикулите не представлява фактическа констатация, а е
извод на актосъставителя, отразен в АУАН. Поради това коментираният тук извод на
актосъставителя не следва да се приема за констатация, обвързваща съда и доколкото касае
спора по същество – съдът ще обсъди това решение на актосъставителя по-долу в мотивите
си.
Приложените по делото писма с изх. № 11-01-878/20 от 12.08.2021г. (ведно с отговор
към него), с изх. № 11-01-878/2020 от 20.05.2021г. (и известие за неговото доставяне), с изх.
№ 11-01-878/20 от 20.01.2021г., с изх. № 11-01-878/20 от 11.01.2021г., с № 04-5-12 от
21.08.2020г., с изх. № 04-5-13 от 24.08.2020г., с № 04-5-13 от 24.08.2020г., с изх. № 11-01-
878/20 от 15.09.2021г., с рег. №11-01-878/20 от 04.10.2021г.
(с разписка за връчване на НП), с изх. № 94-Т-11 от 28.09.2020г. (с приложена покана), както
и двата броя писма на лист 9 и лист 10 от делото (с известия за доставяне и отбелязване за
непотърсена пратка) са обективни, достоверни и непредубедени. Те се явяват информативни
за посочените във всяко от тях обстоятелство. Поради това и доколкото няма доказателства,
които да ги опровергават, съдът ги кредитира и установява каква е била разменената
кореспонденция между техните адресати.
Поканата за съставяне и връчване на АУАН, както и известието за нейното доставяне
са също обективни писмени доказателства, които имат достоверна дата и косвено намират
опора в Констативния протокол от 23.12.2020г. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства се установява, че Ф. М. е била поканена да се яви в АДФИ за съставяне и
връчване на АУАН на 23.12.2020г., като лицето е получило тази покана по пощата на дата
10.12.2020г.
Констативният протокол от 23.12.2020г. намира опора в самия АУАН, видно от който
Актът е бил съставен на 23.12.2020г. в отсъствие на М., както и в показанията на св. Х..
Поради това СРС приема Констативният протокол като достоверно и непредубедено
писмено доказателство и съответно го кредитира.
От съвкупната преценка на поканата за съставяне и връчване на АУАН, известието за
нейното доставяне, Констативният протокол, АУАН, писмата, с които е бил в последствие
връчен Актът на Ф. М., както и показанията на св. Х. се доказва, че АУАН е съставен на
23.12.2020г. в отсъствие на нарушителя, като в последствие й е връчен чрез Столична
община – район „Сердика“. Това означава, че в случая е спазено изискването на чл.43, ал.4
от ЗАНН.
8
Към възражението срещу АУАН Ф. М. е приложила болничен лист № Е20203345812
и 6 бр. снимки на телефонни разговори, проведени от мобилен телефон. От последните се
вижда, че е водена комуникация по телефона със св. Х., включително и на дата 22.12.2020г.
С оглед датата, на която М. е била поканена в АДФИ за съставяне и връчване на АУАН и
периода, за който й е бил издаден цитирания по-горе болничен лист, съдът приема за
доказано твърдението на М. от възражението й срещу АУАН, че е уведомила по телефона
актосъставителя, че е със световъртеж. Няма житейска логика при наличието на получена
покана и издаден болничен лист разговорът между актосъставителя и нарушителя на
22.12.2020г. да е бил с друго съдържание. Поради това СРС приема от една страна за
доказано, че Ф. М. е била болна /с диагноза : световъртеж от централен произход/ с
предписан домашно-амбулаторен режим на лечение от 21.12.2020г. до 23.12.2020г., като
този документ за заболяването на лицето (болничен лист № Е20203345812) е бил входиран в
АДФИ на 21.01.2021г. (с възражението срещу АУАН), а от друга страна се установява, че по
телефона М. е съобщила на 22.12.2020г. на св. Х., че има здравословен проблем.
Показанията на свидетеля Х.Х. са информативни, относими и намират опора в
кредитираните по-горе писмени доказателства. Поради това СРС им се доверява при
изричното уточнение (както бе посочено и по-горе във връзка с АУАН), че съдът дава вяра
на показанията на свидетеля относно възприетите от него факти във връзка с проверката на
НЦТХ, но не и касателно неговите изводи (в случая за квалифицирането на артикулите от
процесните фактури), тъй като по своята правна природа направените от свидетеля изводи
не носят белезите на свидетелско показание, а представляват съждения. Поради това
относно извода на св. Х., инкопориран и в АУАН, че във връзка с доставката на артикулите
е следвало да се приложи ЗОП чрез събиране на оферта с обява или покана до определени
лица - съдът ще изложи мотиви по-долу при решаването на спора по същество. На този етап
и във връзка с анализа на гласните доказателства, събрани по делото, следва само да се
посочи, че от думите на св. Х. се установява, че той е приел, че артикулите по трите фактури
следва да се преценяват общо и с тяхната стойност да се съпоставя стойностният праг по
чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, поради което е съставен и АУАН на Ф. М. за нарушение на чл.17,
ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.186 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г., доп. ДВ бр.17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.). Дали този извод на
актосъставителя е верен и дали се споделя или не от решаващия съд е въпрос по същество.
Показанията на свидетеля Т. Д. звучат житейски достоверно и намират опора в
кредитираните по-горе фактури, писмо с изх. № 94-Т-11 от 28.09.2020г. и приложена към
него покана, както и справките с изх. № 04-5-13 от 24.08.2020г. Поради това съдът се
доверява и на тези показания, отново с уточнението, че това не важи за направените от св. Д.
изводи/съждения относно квалифицирането на процесните артикули, тъй като това е
преценка от съда - част от решаването на спора по същество.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно приложените по делото и кредитирани по-горе Заповеди на Министъра на
финансите и на Директора на АДФИ, както и с оглед нормите на чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗОП,
9
съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
компетентни лица.
По отношение на срока за съставяне на АУАН от една страна важи правилото на
чл.261, ал.1 от ЗОП (за съставяне на АУАН в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е
открит, но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението), а от друга страна е
общото правило на чл.34, ал.1 от ЗАНН (АУАН да се състави в срок от 3 месеца от
откриване на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението). В случая чл.261,
ал.1 от ЗОП се явява специален спрямо чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се
прецени дали АУАН е съставен в сроковете, разписани в чл.261, ал.1 от ЗОП. От анализа на
писмените доказателства се установява, че нарушителят е бил открит и неговите действия
във връзка с конкретното деяние са станали ясни за проверяващите лица от АДФИ едва след
изпращане от НЦТХ на справките с изх. № 04-5-13/24.08.2020г. и писмата с № 04-5-
13/24.08.2020г. От тези писмени доказателства следва изводът, че нарушението е било
открито към 24.08.2020г. Преди да е установено нарушението, дори и да е било известно на
проверяващите лица кой е бил Директор на НЦТХ в периода от 26.10.2017г. до 20.06.2018г.
(съгласно справка с изх. № 04-5-4 от 09.01.2020г.) не може да се счита, че е известен
нарушителят, тъй като нарушителят става известен едва когато за нарушението има данни,
че е извършено и от кога датира и според тази дата може да се определи кое лице е било
административно – наказателно отговорно. Доколкото АУАН е съставен на 23.12.2020г.,
съдът приема, че 6-месечният срок по чл.261, ал.1 от ЗОП, считано от 24.08.2020г., е спазен.
Нарушението се твърди да е извършено на дата 22.03.2018г., а Актът е съставен на
23.12.2020г., т.е. и 3-годишният срок по чл.261, ал.1 от ЗОП е спазен. От съставянето на
АУАН (23.12.2020г.) до издаване на НП (16.06.2021г.) не е изтекъл срок, по-голям от 6
месеца, поради което съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който
следва да намери приложение предвид липсата на специална норма в ЗОП относно срока за
съставяне на НП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че 1-месечният срок по
чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не е
съществено процесуално нарушение.
Неоснователно от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди,
че е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН – не само защото чл.261, ал.1 от ЗОП е
специален спрямо чл.34, ал.1 от ЗАНН и следва да се приложи, но и защото със самото
възлагане на проверката (дори да са цитирани фактури в Заповедта на Директора на АДФИ,
с която се възлага финансова инспекция на НЦТХ) не може да се приеме, че е установено
конкретното нарушение, респ. неговият деец, тъй като до знанието на актосъставителя е
достигнала информация за стойността на доставките за периода от 22.03.2017г. до
22.03.2018г., която е от значение за преценката на стойностния праг по чл.20, ал.3, т.2 от
ЗОП, едва на 24.08.2020г. - с получаване на справка с изх. № 04-5-13/24.08.2020г. относно
действителната обща стойност по периоди на доставените директно артикули за
удовлетворяване на нуждите на НЦТХ във връзка с дейността по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от
Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане,
диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането и провеждането на
дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и
кръвните съставки.
В хода на служебната проверка СРС установи, че са налице реквизитите по чл.42 и
10
чл.57, ал.1 от ЗАНН, има съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението и са изпълнени изискванията на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.
Същевременно, обаче, настоящата съдебна инстанция счита, че не са спазени изискванията
на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 23.12.2020г. в отсъствие на
лицето, сочено за нарушител и при условие, че М. по телефона е уведомила актосъставителя
на 22.12.2020г., че има здравословен проблем. Според настоящия съдебен състав наличието
на здравословен проблем представлява уважителна причина за неявяването на нарушителя
за съставяне и връчване на АУАН. В случая нарушителят е известен, може да бъде намерен,
поканен е за съставяне и връчване на Акт, но не се е явил на 23.12.2020г. поради заболяване,
за което е бил уведомен актосъставителят и за което има издаден болничен лист №
Е20203345812. От тук следва, че като е съставен АУАН на 23.12.2020г. в отсъствие на Ф. М.
и при условие, че тя е информирала на 22.12.2020г. в телефонен разговор св. Х., че има
световъртеж, за който има и издаден болничен лист, не е следвало да се пристъпва към
съставяне на АУАН. За да бъде приложена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН следва
нарушителят да е проявил недобросъвестно поведение – да се е укрил и да не може да бъде
намерен или да е намерен, но да не се яви за съставяне на Акт. Вярно е, че в чл.40, ал.2 от
ЗАНН не е изрично посочено неявяването да е без уважителни причини, но логиката на
закона е именно такава – лицето да не се яви без причина за съставяне и връчване на Акт.
Когато нарушителят заяви уважителна причина от здравословен характер, възпрепятстваща
го да се яви на уговорената дата за съставяне и връчване на АУАН, актосъставителят няма
право да съставя Акт в отсъствие на лицето като се позовава на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В
случая е ирелевантно, че М. е представила документ за заболяването си на по-късна дата,
тъй като жалбоподателката доказва по делото, че е провела телефонен разговор с Х. на
22.12.2020г., в който го е информирала за здравословното си състояние. Идеята на
законодателя е нарушителят да присъства при съставянето на Акта не само, за да се увери, че
той е съставен на посочената в него дата и пред посочения в него свидетел, но и за да се
запознае с вмененото му нарушение. За да може да упражни ефективно това свое право
нарушителят следва да е в състояние да възприема фактите, описани в Акта. Така, че дори и
да се беше явила на 23.12.2020г. и да беше казала, че не се чувства добре (че има
световъртеж), актосъставителят пак нямаше да има законово основание да състави АУАН,
тъй като явно здравословното състояние на нарушителя не позволява ефективно
упражняване на правата му на този етап от административното производство. Противното,
както и съставянето на Акт на 23.12.2020г. след като Ф. М. е уведомила по телефона на
22.12.2020г. св. Х., че има световъртеж, е превратно тълкуване и прилагане на чл.40, ал.2 от
ЗАНН, с което настоящият съдебен състав не може да се съгласи. Водим от изложеното по-
горе СРС достигна до извода, че в процедурата по съставяне на АУАН е била нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и се е стигало до нарушаване на процесуалните
правила на М. да присъства лично при съставянето на АУАН. Посоченото нарушение на
процесуалните правила не може да се отстрани в съдебната фаза по обжалване на
Наказателното постановление, тъй като е от категорията на съществените, които водят до
ограничаване правото на нарушителя за разбере срещу какво точно административно
обвинение да се защитава още от начаното на започнатото срещу него административно –
наказателно производство, както и да участва лично в него. Поради това обжалваното НП
следва да бъде отменено на формално основание - като незаконосъобразно, тъй като е
издадено на база незаконосъобразно съставен АУАН.
Въпреки констатираното по-горе нарушение в хода на административно –
наказателното производство, СРС счита, че следва да изложи мотиви и по съществото на
спора, за да отговори на доводите, релевирани в жалбата и писмените бележки на адв. Д..
Според чл.2, ал.1, т.3 от Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на
разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за
стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването,
11
и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки символичните подаръци на
кръводарителите в размер до 6 лв. са определени като разход за вземане на една стандартна
единица кръв. От фактура № 1751/24.04.2018г. (свързана с фактура № 1749/16.04.2018г.) и
фактура № 1743/22.03.2018г. се вижда, че единичната цена на тефтер А5, чанта за
документи, USB, органайзер, PVC постелка за кушетка и калкулатор е по-голяма от
зададената в Наредбата сума от 6 лева. Поради това СРС счита, че не всички артикули,
посочени в цитираните по-горе фактури, могат да се квалифицират като „символични
подаръци на кръводарителите“ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от Наредба за условията и реда
за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на
кръв и кръвни съставки, за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите,
свързани с кръводаряването, и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки.
Освен това естеството на стоките, посочени в процесните фактури е такова, че те могат да
служат, както за „символични подаръци на кръводарителите“, така и като рекламни
материали, т.е. като разходи и по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от цитираната Наредба, и като
такива по чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване
на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за
стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването,
и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки. Поради това СРС приема, че
няма как описаните във фактури с № 1743/22.03.2018г., с № 1749/16.04.2018г. и с №
1751/24.04.2018г. стоки да бъдат разграничени по начина, за който претендира
жалбоподателят и неговият процесуален представител. Правилно в случая процесуалният
представител на въззиваемата страна възразява, че е без значение как е осчетоводен
разходът, тъй като е важно с оглед естеството на закупените продукти да се установи
тяхното предназначение, което може да бъде /както в случая/ и като рекламни материали, и
като символични подаръци, и като канцеларски материали. Поради това общо разходите за
тези артикули следа да се приеме като разход по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и
преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането, организирането и провеждането
на дейностите, свързани с кръводаряването, и за реда и цените за заплащане на кръвта и
кръвните съставки, а самите предмети следва да се третират като стоки, доставяни чрез
покупка, т.е. като обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
Същевременно от справка с изх. № 04-5-13/24.08.2020г. относно действителната обща
стойност по периоди на доставените директно артикули за удовлетворяване на нуждите на
НЦТХ във връзка с дейността по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба за условията и реда за
възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв
и кръвни съставки, за стимулирането и провеждането на дейностите, свързани с
кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки се
установява, че за периода 22.03.2017г. – 22.03.2018г. НЦТХ е направил разход в общ размер
на 68510 лв. без ДДС и съответно 82212 лв. с ДДС за материали и предметни награди във
връзка с промотиране на кръводаряването и за символични подаръци за кръводарителите. От
тук съответно следва изводът, че за доставка на такъв тип артикули в периода 22.03.2017г. –
22.03.2018г. НЦТХ е направил разход над 30 000 лева и под 70 000 лева, поради което е
следвало да се приложи редът за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица (чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, действащ към март 2018г.). По аргумент от чл.186
от ЗОП това означава, че в случая са били приложими разпоредбите на гл.XXVI от ЗОП
(редакция ДВ, бр. 17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.).
Общоизвестен е фактът (от сайта на НЦТХ), че с Постановление на Министерски
съвет е създаден НЦТХ като част от структурата на Министерство на здравеопазването.
Съгласно Закона за лечебните заведения НЦТХ е юридическо лице на бюджетна издръжка
за специфичните си дейности и е на пряко подчинено на Министерство на здравеопазването.
Същевременно по делото е доказано, че жалбоподателката Ф. М. е била Директор на НЦТХ
12
към момента, в който са били направени разходи в общ размер на 59640 лв. без ДДС
(съответно 71568 лв. с ДДС) по фактури с № 1743/22.03.2018г., с № 1749/16.04.2018г. и с №
1751/24.04.2018г. Това означава, че тя е възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл.5, ал.2, т.13 от ЗОП.
От гореизложеното следва, че доколкото прогнозната стойност на процесните
артикули за периода 22.03.2017г. – 22.03.2018г. е в общ размер на 68510 лв. без ДДС и
съответно 82212 лв. с ДДС, то за стоките – предмет на фактури с № 1743/22.03.2018г., с №
1749/16.04.2018г. и с № 1751/24.04.2018г. е следвало да се проведе обществена поръчка по
гл.XXVI от ЗОП (редакция ДВ, бр. 17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.) и доколкото
това не е било направено, то на основание чл.17, ал.1 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 17 от
23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.) Ф. М. (като Директор на НЦТХ и възложител по
смисъла на чл.5, ал.2, т.13 от ЗОП) следва да носи административно – наказателна
отговорност за неспазване на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.186 от ЗОП (редакция ДВ
бр.17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.).
От субективна страна следва да се посочи, че М. е осъзнавала, както качеството си на
Директор на НЦТХ и възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.13 от ЗОП, така и размера на
разхода за въпросните артикули за предходната година и че същият попада в обхвата на
чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП (редакция ДВ бр.17 от 23.02.2018г., в сила от 23.02.2018г.). Поради
това СРС счита, че деянието е реализирано при форма на вината – пряк умисъл.
На основание чл.256, ал.1 от ЗОП (редакция ДВ бр.17 от 23.02.2018г., в сила от
23.02.2018г.) възложителят следва да бъде наказан с „глоба“ в размер на 1% от конкретно
извършения разход. В случая за стоките – предмет на фактури с № 1743/22.03.2018г., с №
1749/16.04.2018г. и с № 1751/24.04.2018г. общият разход на НЦТХ възлиза на 59640 лв. без
ДДС, респ. 71568 лв. с ДДС. Поради това на М. правилно е било индивидуализирано
административното наказание в размер на 715, 68 лева.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че принципно са налице основания за
ангажиране на административно – наказателната отговорност на Ф. М. за вмененото й
нарушение, но въпреки това - заради допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на Акта (неспазване на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН) - обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло на формално основание.
Отделно от изложеното до тук, с оглед искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за прекратяване на административно – наказателното производство поради
изтекла абсолютна давност, този съдебен състав следва да обсъди и въпроса за давността.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира
спрямо административно-наказателните производства по отношение на изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има и
давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На първо
място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като законодателят е
предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на
наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични
разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение
намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС. В процесния случай следва да се приложи чл.11 от
ЗАНН, чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. административно-наказателното
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или
прекъсването й), ако са изтекли повече от четири години и шест месеца, считано от датата на
13
извършване на нарушението. Според административно – наказващия орган процесното
нарушение е извършено на 22.03.2018г., поради което абсолютният давностен срок за
реализиране на административно – наказателно преследване и за ангажиране на отговорност
е изтекъл съответно на 22.09.2022г. Това означава, че към датата на приключване на
съдебното следствие и съответно към датата на постановяване на настоящия съдебен акт
възможността за ангажиране на административна отговорност на Ф. М. се е преклудирала,
което е още едно основание съдът да отмени процесното НП.
Въпреки този изход на делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани, тъй като не са поискани по приключване на съдебното следствие пред СРС,
нито по делото са представени доказателства такива разноски да са били направени от
страна на Ф. М.. С оглед изхода на спора – разноски не се дължат и в полза на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-878/20 от 16.06.2021г., издадено от
Заместник директор на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.256 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от
15.04.2016г.), вр. чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-461/25.05.2021г. на Министъра на
финансите, на Ф. Г. М. е наложена „глоба“ в размер на 715,68 лв. (седемстотин и петнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.3, т.2, вр. чл.186
от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г., доп. ДВ бр.17 от 23.02.2018г.,
в сила от 23.02.2018г.).
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, водено срещу Ф. Г.
М. във връзка с Наказателно постановление № 11-01-878/20 от 16.06.2021г., издадено от
Заместник директор на АДФИ - гр. София.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14