Р Е Ш Е Н
И Е №
2600021
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на двадесет и пети
август две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1011 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И.В.В., срещу решение № 71 на Карловски Районен съд, от 6.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1500 от 2019г., І гр.с., с което изцяло е отхвърлен предявеният иск за причинени неимуществени вреди, с правно основание член 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, който е предявен за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – обида и възмущение, притеснения и огорчение, стрес и т.н., ведно със законните лихви от 28.07.2017г. до крайното изплащане. В жалбата се сочи, че се обжалва решението по делото като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, с молба същото да бъде отменено и да бъде уважен изцяло предявеният иск. Заявява се, че се подържат доводите, изложени до момента, по делото, както и, че отговорността на Прокуратурата е обективна. Заявява се, че от страна на ищеца е доказан размерът на вредите, с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Позовава се на практика на ВКС, като се сочи решение № 18 от 20.02.2014 г., по дело № 2731 от 2013 г., на 4-то ГО. В този смисъл се моли съдът да се произнесе. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е налице писмен отговор, от страна на въззиваемата Прокуратура на Република България на подадената от ищеца въззивна жалба.
Допълнително по въззивното дело е постъпила писмена защита от страна на адв. В.С., пълномощник на И.В.,с което моли да бъде уважена въззивната жалба, като поддържа доводите изложени до момента по делото; заявява се, че основанието на иска е доказано; както и се позовава на чл. 161 от ГПК, когато основанието е доказано, съдът следва да определи обезщетението по справедливост.
В с.з. по въззивното дело от страна на прокурор С. К., се оспорва въззивната жалба; заявява се, че няма доказателствени искания. Моли да се постанови решение, с което да се остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и да се потвърди решението на Районен съд – Карлово, като правилно и законосъобразно.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което отхвърля предявения осъдителен иск за причинени неимуществени вреди с правно основание член 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, районният съд излага съображения: От една страна се приема, че прокуратурата е направила необходимото, за да може досъдебното производство--№603/2016г. по описа на РУ на МВР-град Карлово, водено срещу ищеца И.В.В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК да се развие законосъобразно и при констатираната от съдебно-химическа експертиза липса на упойващи или психоактивни вещества, същото е било прекратено. А от друга страна, също, се приема, че не са налице доказателства, че именно поведението на прокуратурата е причината, ищецът да търпи неимуществени вреди – стрес, обида, възмущение и други. При което е направен извод, че при липсата на два от елементите от сложния фактически състав на непозволено увреждане и хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Въззивният съд не намира за правилен извода на районния съд за неоснователност на предявения иск, както и изложените от него мотиви, в т.ч. субсидиарно прилагане на разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, /съгласно която всеки е длъжен да поправи, вредите, които виновно е причинил другиму, а съгл.ал. 2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното/; както и излагане на съображения относно разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като такава последно посочена хипотеза, изобщо, не е налице в настоящия случай. В т.н., въззивният съд намира, че няма данни по делото, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, в каквато, само, хипотеза, обезщетение не се дължи.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. последно от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство,обстоятелства:
Срещу ищеца е било образувано, съответно, приложено по делото, досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР - град Карлово, образувано но 26.09.2016г., на основание чл. 208, ал. 4 от НПК, затова, че на 23.09.2016г. в град С., И.В.В. управлявал МПС – МАЗДА 6, с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – амфетамини, установено по надлежен ред с еднократен, полеви тест за проверка за употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Не е спорно, както и е видно от материалите по досъдебно производство, че И.В.В. е бил задържан за срок от 24 часа. При проверка на личните му вещи и личен обиск, съгласно съставените протоколи за това от 23.09.2016г. не се установи наличието на забранени от закона вещества и предмети; същият не е разпитван в хода на производството и няма привлечено лице, в качеството му на обвиняем по делото.
В хода на разследването по досъдебното производство било установено, че след проверка посредством еднократен, полеви тест, който отчел употреба на наркотично вещество – амфетамин, на И.В.В. бил съставен АУАН серия Г, бл. № ***от 23.09.2016г., който той подписал при съставянето и предявяването му, като написал, че желае кръвна проба. Бил му издаден талон за медицинско изследване и взета кръвна проба. От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-химическа експертиза, в резултат на извършените изследвания на предоставената кръвна проба на водача И.В.В., не се установява употреба на наркотични/ упойващи или психоактивни вещества. Въз основа на установеното от досъдебното производство, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.07.2017г., досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР-град Карлово водено срещу И.В.В. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК е прекратено.
Видно от материалите по досъдебно производство, в изготвените до РП Карлово искания за продължаване на срока на разследване- 4 на брой, като основен мотив е посочено, че назначената по делото химическа експертиза на кръв за установяване наличието на наркотични вещества може да се извърши само и единствено в НИКК гр. София към онзи момент. В последствие, експертизата е извършена от съдебно-химическа (токсикологична) експертиза при ВМА – София, заключението по която е изготвено на 27 юни 2017г., т.е. 6 (шест) месеца след първоначално назначената на 08.12.2016г. експертиза с Постановление за назначаване на експертиза от ст. *** Н. С., при РУ МВР гр. Карлово. Досъдебното производство е прекратено в едномесечния срок за произнасяне на прокурора, а именно на 28.07.2017г.
От показанията на разпитания свидетел на ищеца, св. Ф.А.П., се установява, че във връзка с образувано спрямо ищеца досъдебно производство, образувано преди повече от 3 години, ищецът един ден отишъл при него притеснен, малко уплашен и му казал, че са го спрели, взели му проба за наркотици, която отчела наличие на такива и му взели книжката; като го попитал дали употребява наркотици, на което ищецът отговорил отрицателно; твърди, че ищецът дал кръвна проба и бил сигурен, че ще му отпадне всичко, тъй като не е употребявал наркотици. Сочи, че когато се видял с ищеца, същият му казал, че няма да може да пътува с него в чужбина, че няма да може да шофира. Бил притеснен и уплашен, тъй като не употребявал наркотици, а те му казали, че е употребявал. Бил много обиден за това, че срещу него било заведено производство, бил възмутен и казвал, че ако е употребявал нямало проблеми да си понесе отговорността. Делото продължило около 8 - 9 месеца; като всички тези негови преживявания продължили около 3 - 4 години; специално за това дело, по този случай, доколкото не бил виновен и знаейки, че не е употребявал наркотици бил много притеснен.
От представената Справка за съдимост, рег. № 1513/18.12.2019г. от Бюро съдимост при КрлРС, е видно, че И.В.В. има множество осъждания за разпространение високорискови наркотични вещества и употреба на наркотични вещества още от 2005г..
Предвид
изложените обстоятелства въззивният съд намира, че са налице предпоставки за
носене на отговорност на държавата за причинени на ищеца морални вреди,
визирани в хипотеза на разпоредбата на чл.
2. (1) т. 3 от ЗОДОВ,
съгласно която
Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
……
3.
обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В
настоящия случай, се установява, безспорно, че образуваното срещу ищеца
наказателно производство е прекратено поради това, че „деянието не е извършено
от лицето“, тъй като във взетата кръвна проба от ищеца не се съдържат
амфетамини, съгласно извършената химическа експертиза, докато взетият
еднократен полеви тест с дрегер е отчел наличие на амфетамин, което негово
отчитане, явно, е било невярно. Няма вина на пострадалия, ищец. Докато, в
случая, отговорността на Държавата, осъществявана, чрез прокуратурата, се явява
обективна, тъй като законът определя обстоятелствата, при които се носи
отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че искът се явява доказан по основание.
Относно размера на иска, въззивният съд
приема следното:Същият следва да бъде преценен съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, като се отчитат установените по делото обстоятелства, в т.ч.: И.В. е бил задържан, само, за 24 часа; не е
бил разпитван; не е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК и е последвало прекратяване на същото досъдебно производство с
Постановление от 28.07.2017г.. Прокуратурата не е поддържала обвинението
и е прекратила досъдебно производство № 603/2016г. по описа на РУ на МВР - град
Карлово. От друга страна, производството е било продължило за около десет
месеца, независимо от причините за това, в т.ч.и трудности по изпълнение на
назначената съдебно химическа /токсикологична/ експертиза; през който период от
страна на ищеца е изпитвано, най-малко, неприятно чувство на безпокойство от
очакване на приключване на досъдебното производство при съзнание, че такива
амфетамини не са били употребени от ищеца, в настоящия случай.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че размерът на причинените неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на сумата от 700 лева, за която искът като основателен следва да бъде уважен, ведно със законна лихва считано от датата на влизане в сила на прекратителното определение – 04.08.2017г., /вж. в т.н. и писмен отговор на ответника-лист 12 от гр.д.№1500/19г./; като за разликата до предявения размер – 5000 лв, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При което и решението на районния съд следва частично да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което искът да бъде уважен за доказания размер от 700 лева, ведно със законни лихви, считано от 04.08.2017г., до окончателното изплащане на сумата; в останалата част, с която искът е отхвърлен до предявения размер 5000 лв, решението на районния съд следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
По отношение на разноските:
В първоинстанционното производство, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК, жалбоподателят,ищец има право на разноски, съразмерно уважената част от иска, възлизащи на сумата от 1.40 лв, внесени за ДТ, както и 42 лв, за адв. възнаграждение, /при определен адв. хонорар при усл. на чл. 38 от ЗА в минимален размер от 300лева, съгласно договор за правна защита и съдействие/; или разноски в общ размер от 43.40 лв, платими от ответника, въззиваем.
По въззивното дело, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК, жалбоподателят, ищец има право на разноски, съразмерно уважената част от иска, възлизащи на сумата от 0.83 лв, внесени за ДТ. По въззивното дело не се констатира заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно договор за правна защита и съдействие, /лист 5 от в.гр.д.№1011/20г./ е налице само договорено възнаграждение от 100 лева, като няма данни за начина на плащане, нито – в брой, нито по сметка; поради което и не са налице предпоставки по чл. 78 ал. 1 от ГПК за възстановяване на възнаграждение, тъй като няма данни по делото същото да е „заплатено“ от ищеца.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 06.03.2020г. Решение № 71 на Карловски районен съд, първи граждански състав, по гражданско дело № 1500 по описа за 2019г., В ЧАСТТА, с която се ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от И.В. ***, с ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата до 700 /седемстотин/ лева, в рамките на предявения размер от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди - обида и възмущение, притеснения и огорчение, стрес и т.н., ведно със законовите лихви от 28.07.2017г. до крайното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.В. ***, с ЕГН **********, СУМАТА от 700 /седемстотин/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - обида и възмущение, притеснения и огорчение, стрес, по предявения иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законовите лихви от датата на влизане в сила на прекратителното определение – 04.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 43.40 лв, направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 0.83 лв, разноски по въззивното производство, които разноски са съразмерни на уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/