Р Е Ш Е Н И Е
№335 /31.07.2019г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 328 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР за
периода 2014 – 2020г.
Образувано е по жалба на И.Д.И. с
ЕГН ********** ***, срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
“Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх. № 01-6500/1594
от 28.03.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с който на
основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г. е прекратен поетият от жалбоподателя
ангажимент по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитагологично значение
(ВПС-4.1). В жалбата се излагат обстоятелства, че със заявление за подпомагане
от 10.05.2015г. с УИН 08/180615/857770 И. е кандидатствал с общо 102, 63 ха
земеделски земи по процесната агроекологична мярка. С уведомително писмо на ДФЗ
част от заявените от жалбоподателя площи в размер на 75,4 ха не са одобрени за
участие. Писмото е обжалвано в тази му част, като по отношение на останалите
одобрени с него 27, 23 ха ежегодно е подавано заявление за плащане. С решение №
5 от 19.01.2017г. по адм. д. № 515/2016г. Административен съд – Добрич е
отменил писмото в обжалваната му част и е върнал делото като преписка на
административния орган за ново произнасяне по декларираните от жалбоподателя
площи. Решението е оставено в сила с решение на Върховния административен съд,
което е влязло в сила на 04.07.2018г. В изпълнение на постановените съдебни
решения административният орган е издал ново уведомително писмо с изх.№
01-6500/4727 от 28.05.2018г., в резултат на което одобрените площи по мярка 10 са
станали общо 102, 63 ха. Сочи се, че уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя
на 01.06.2018г., откогато за него е възникнало задължение да спазва поетия
агроекологичен ангажимент и за останалите 75, 40 ха. Счита се, че при
постановяване на обжалвания акт административният орган не е взел предвид тези
обстоятелства, поради което неправилно и незаконосъобразно е прекратил поетия
от жалбоподателя агроекологичен ангажимент. Сочи се, че за кампания 2016 г.
процентът на заявената площ спрямо размера на одобрената за участие площ е 100
%, тъй като към момента на подаване на
заявлението за плащане е налице влязъл в сила административен акт само за 27,
23 ха. Едва с новото уведомително писмо от 2018г. за жалбоподателя е възникнал
ангажимент да декларира за обработване цялата площ от 102, 63 ха. Счита се, че
това уведомително писмо няма обратна сила и действа занапред. То не поражда задължение
за бенефициера за минал период и няма как към датата на подаване на заявлението
за плащане за кампания 2016г. да заяви площи, които едва през 2018г. са
одобрени за участие от ДФЗ. Твърди се, че освен липсата на нормативно основание
да бъдат декларирани земеделски земи в размер на 102, 63 ха за кампания 2016г.
съществува и фактическа невъзможност за това, тъй като в софтуерната програма
на ДФЗ – РА автоматично са зададени одобрените земеделски земи и земеделският
стопанин няма как да очертае 4 пъти по-големи площи. Поради това не е налице
посоченото в процесния акт неизпълнение на поетия агроекологичен ангажимент и
предприетите действия по прекратяването му са незаконосъобразни. Твърди се, че
в обжалвания административен акт липсват мотиви за прекратяването на
ангажимента, както и коментар на възраженията на жалбоподателя, направени в
хода на проверката, което съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяната
на акта. Иска се актът да бъде отменен и органът да бъде задължен да оторизира
съответните плащания за кампания 2016г., 2017г. и 2018г. в съответствие със
заявените и одобрените от ДФЗ площи, както и да бъдат присъдени сторените от
жалбоподателя разноски по делото.
Ответникът – заместник изпълнителният директор
на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че
от доказателствата по делото се установява, че за кампания 2016г. процентът на
допуснатата заявена площ спрямо размера на одобрената е 26, 53 %, поради което
правилно и законосъобразно административният орган е прекратил поетия от
жалбоподателя агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
следното:
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна по следните съображения:
По делото не е
налице спор по фактите.
Жалбоподателят И.Д.И.
е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 206906 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). На 10.05.2015г. е подал общо
заявление за подпомагане с УИН 0818061585770, с което е заявил за подпомагане
по мярка 10 „Агроекология и климат“ БЗС с обща площ от 102, 63 ха. Съгласно
уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ с изх.№ 02-080-6500/1814 от 19.05.2016г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ от общо заявените за подпомагане 102, 63 ха са
одобрени 27, 23 ха, а останалите площи от 75, 4 ха не са одобрени.
И. е обжалвал
писмото в частта относно неодобрените с него площи пред Добричкия
административен съд, който с решение № 5/19.01.2017г. по адм. дело № 515/2016г.
го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2015г. Решението е
оставено в сила с решение № 8573/04.07.2017г. по адм. дело № 2506/2017г. по
описа на ВАС на РБ, ІV отделение.
По отношение на
одобрените за участие площи уведомителното писмо не е обжалвано и е влязло в
сила.
На 10.05.2016г.
жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2016г., с което не
е кандидатствал по мярка 10. В резултатите от автоматичните проверки на
въведените данни в заявлението е отправено изрично предупреждение, че
кандидадът не е заявил направление (ВПС-4.1), което е било заявено за
подпомагане през преходната кампания (л.189 от делото).
На 07.06.2016г.
жалбоподателят е подал заявление за редакция на схеми и мерки за подпомагане за
кампания 2016г. ведно с приложение за кандидатстване по мярка 10, с което е декларирал
по направление (ВПС-4.1) два БЗС с обща площ от 27, 23 ха. При извършване на
автоматичните проверки на въведените данни е констатирана грешка, състояща се в
деклариране на по-малко площи по направление (ВПС-4.1) в сравнение с
предходната година – предишната кампания са заявени 102, 63 ха, а за текущата –
27, 23 ха, което е 26, 53 % от декларираната площ по направлението през
предишната кампания. Посочената грешка е отразена в резултатите от
автоматичните проверки към заявлението за подпомагане (л.225 от делото), като
жалбоподателят се е подписал собственоръчно, че е запознат с тях.
След влизане в сила
на решението на Административен съд – Добрич зам. изпълнителният директор на
ДФЗ е издал писмо с изх.№ 01-6500/4724/28.05.2018г., с което е одобрил за
участие всички декларирани от жалбоподателя площи в общ размер на 102, 63 ха.
Писмото е получено от И. на 01.06.2018г. съгласно отбелязването на ръка на
последната страница на писмото.
С писмо
изх.№01-6500/6020/22.08.2018г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил И.
на основание чл.26, ал.1 от АПК, че открива производство по издаване на акт за
прекратяване на ангажимента по мярка 10 „Агроекология и климат“, по направление
„Поддържане на местообитанията на зивущите видове гъски и ливаден блата в
обработваеми земи с орнитотологично значение“ (ВПС-4.1), тъй като при
извършване на автоматичните проверки по подаденото от него заявление за
подпомагане за кампания 2016г. е установено, че процентът на заявената площ
през текущата кампания спрямо размера на одобрената (референтната) площ за
участие по мярка 10 е 26, 53 % съгласно приложение 1 към писмото. В
уведомлението е посочено, че в случай на несъгласие с направените констатации
жалбоподателят има право да предостави в 7-дневен срок от получаването му
възражения и допълнителни доказателства.
На 21.09.2018г. жалбоподателят
е подал възражения с вх.№ 01-6500/6020, към които е приложил двете съдебни
решения на Административен съд – Добрич и ВАС. Посочил е, че заявените от него
площи за подпомагане за кампания 2016г. са точно толкова, колкото са били одобрени
с уведомителното писмо на ДФЗ от 19.05.2016г., с оглед на което е отправил
искане за преустановяване на процедурата по прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярка 10 и за оторизиране на плащанията за текущата кампания.
По повод на
възражението е изпратено уведомително писмо с изх.№ 01-6500/6020/21.01.2019г.
на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено, че в заявлението за
кампания 2016 г. в резултатите от автоматични проверки на въведените данни, в секция
„Предупреждения“, е отразена грешката, че жалбоподателят е декларирал по-малка
площ по направление (ВПС-4.1), като собственоръчно е подписал страницата с
посочените предупреждения, с което е удостоверил, че е запознат с данните от
автоматичните проверки. Посочено е също така, че поради обжалване на писмото с
неодобрените площи обработката на заявлението на жалбоподателя за кампания
2015г. по мярка 10 е спряна до окончателното произнасяне на съда със заповед №
03-РД/2923 от 18.10.2016г. на ДФЗ – РА. С влизане в сила на съдебното решение
обработката на заявлението е възобновена, като е съобразена изцяло с указанията
на съда, за което е издадено и уведомителното писмо от 28.05.2018г.
В отговор на
писмото жалбоподателят е подал нови възражения с вх.№ 01-6500/6020≠4/
27.02.2019г. по описа на ДФЗ, в които е преповторил съдържанието на предходните
си възражения.
На 28.03.2019г. е
издаден и оспореният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 с изх.№
01-6500/1594, подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в който е
отразено, че процентът на допустимата заявена от жалбоподателя площ за кампания
2016г. спрямо размера на одобрената (референтната) площ за участие по
направление (ВПС-4.1) е 26, 53 % съгласно приложение № 1 към писмото, поради
което и на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. ДФЗ – РА се
прекратява поетия от него агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“, по направление „Поддържане на местообитанията на зивущите видове гъски
и ливаден блата в обработваеми земи с орнитотологично значение“ (ВПС-4.1). Отбелязано
е, че възраженията на жалбоподателя от 21.09.2018г. и 27.02.2019г. са
неоснователни, поради което административният орган не намира основание да
прекрати административното производство по издаване на акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“. Писмото е връчено лично на
жалбоподателя на 09.04.2019г. съгласно ръкописното отбелязване върху самото
писмо.
При така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предмет на
оспорване в настоящото производство е акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, издаден на основание чл.18, ал.3,
т.3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г., съгласно който Държавен
фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, прекратява
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили
изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4.
Съгласно
чл.20а, ал.2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи от
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и неин
представител. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният
директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая с т. 7 от заповед № 03-РД/715/27.06.2017
г., издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и
чл. 10, т. 1 и т. 2, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.изпълнителния директор на фонда
– ************, правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания",
мярка 10 "Агроекология и климат" и мярка 11 "Биологично
земеделие", поради което оспореният акт е издаден от компетентен административен
орган.
Актът има
необходимата форма и съдържание съгласно чл.59, ал.2 от АПК. От фактическа
страна е обоснован с констатираното нарушение на чл.20, ал.4 от Наредба №
7/24.02.2015г. Посочено е и правното основание за издаването на акта –
нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за
упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на
разпоредените правни последици.
При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Извършени са необходимите
административни проверки в ИСАК за спазване на поетия петгодишен агроекологичен
ангажимент, включващи сравнение на размера на одобрената/референтната площ по
направление (ВПС-4.1) от мярка 10 “Агроекология и климат” с размера на
допустимата заявена площ по направлението през кампания 2016г., при които е
установено, че процентът на допустимата заявена от жалбоподателя площ през текущата
кампания спрямо размера на одобрената (референтна) площ за участие е 26, 53 %. Жалбоподателят
е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК за започналото административно
производство и е имал възможност да участва в него, като е упражнил правото си
на възражения. Извършени са допълнителни проверки и е отговорено на подадените
възражения. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че възраженията му,
направени в хода на административното производство, не са обсъдени в оспорения
административен акт, тъй като в него е посочено само, че са неоснователни, без
да са изложени конкретни мотиви за това. Подробен коментар на възраженията на
жалбоподателя е направен в писмо с изх.№ 01-6500/6020/21.01.2019г., което е
неразделна част от административната преписка. Съгласно съдебната практика мотивите могат да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг подготвителен документ,
съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. В случая
макар и в отделен предшестващ документ е налице излагане на мотиви защо
административният орган е приел, че възраженията на жалбоподателя са
неоснователни и са налице предпоставките за прекратяване на поетия от него
агроекологичен ангажимент, което позволява на страната своевременно да се
запознае със съображенията, по които е издаден акът, и да организира защитата
си срещу него.
Оспореният
административен акт съответства и на материалния закон.
Не се
спори между страните, че през кампания 2015г. жалбоподателят е заявил площи по
направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и
ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4.1) в размер
на 102, 63 ха, 27, 23 ха от които са одобрени с влязъл в сила административен
акт, а останалите 75, 4 ха не са одобрени, като по отношение на тях е
образувано съдебно производство по жалба на И., приключило с отменително решение
на съда, в изпълнение на което през 2018г. е издадено ново уведомително писмо
на ДФЗ, с което одобрените за участие площи са станали общо 102, 63 ха. Не е
спорно и това, че през кампания 2016г. жалбоподателят е декларирал по-малко
площи в размер на 27, 23 ха, което се равнява на одобрената площ с
първоначалното уведомително писмо от 2016г. за одобрени и неодобрени площи по
мярка 10.
Спорът между страните е относно това дали жалбоподателят
правилно е декларирал 27, 23 ха по мярка 10 за кампания 2016г., съобразявайки
се с влязлото в сила уведомително писмо в частта относно одобрените с него площи
за кампания 2015г., или е следвало да декларира същото количество площи като
това през предходната кампания, независимо че част от тях не са били одобрени и
уведомителното писмо за неодобрението им е било обжалвано пред съда.
Общите
правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови
средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка
"Агроекология и климат", правилата за прилагането на която са
регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от
Регламента, плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски
стопани, групи земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица,
стопанисващи земи, които доброволно се задължават да извършват операции,
състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по
отношение на земеделска земя, която се определя от държавите членки и която
включва, но не се ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от
настоящия регламент. Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите
по мярката се поемат за период от пет до седем години, като плащанията се
отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните
разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите
задължения.
На
национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба №
7/24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. подпомагането
се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на
изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски
стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и
Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В
чл. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. са посочени 8 направления, по които се
подпомага извършването на агроекологични дейности, като едно от тях (това по т.
2) е избраното от жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015
г. агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от
пет последователни години, а в ал. 2 е посочено, че срокът започва да тече от
началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за
подпомагане", което през първата календарна година е и "Заявление за
плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1
кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".
Разпоредбите
на чл. 10 от Наредба № 7/24.02.2015 г. определят размера на финансовата помощ
за прилагане на агроекологичните дейности по чл. 3, като чл. 11 предвижда, че
агроекологичните плащания се предоставят в рамките на предвидените финансови
средства по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.
Следователно
за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите
членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи
или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна,
плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е
условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се
регулира изплащането на помощите.
От своя
страна разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. предвижда, че
одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направлението може
да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите на ал.6 и 7. В
чл.18 от наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФЗ прекратява
агроекологичния ангажимент, като съгласно чл.18, ал.3, т.3 фондът прекратява
агроекологичния ангажимент, когато подпомаганите лица не са спазили
изискванията на чл.20, ал.2 и ал.4.
От
посочената нормативна уредба следва изводът, че законодателят регламентира като
материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин
многогодишен агроекологичен ангажимент заявяването за финансова помощ на площ,
която е намалена с повече от 10 % от одобрената за участие площ. Действително
разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. говори за одобрена
площ, което предпоставя наличието на акт за одобрение на заявените за
подпомагане парцели. Безспорно е, че през кампания 2016 г. одобрените за
участие площи, по отношение на които е имало влязъл в сила административен акт,
се равняват на 27, 23 ха, но е безспорно и това, че по отношение на
неодобрените за участие площи не е имало влязъл в сила административен акт,
като администрирането на заявлението за кампания 2015г. дори е било спряно до
разрешаването на съдебния спор относно размера на одобрените земеделски парцели.
Ето защо, за да продължи да изпълнява поетия от него агроекологичен ангажимент
в цялост, жалбоподателят е бил длъжен да заяви същото количество площи за
кампания 2016г. независимо от висящото съдебно производство. Именно това е отчетено
и при подаване на заявлението за плащане за кампания 2016г., когато при
извършване на автоматичните проверки на въведените данни е констатирано, че
жалбоподателят е декларирал по-малка площ по направлението, което се равнява на
26, 53 % от декларираната площ през предишната кампания. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че едва с новото уведомително писмо, с което са
одобрени и останалите 75, 40 ха в изпълнение на влязлото в сила решение на
съда, за него е възникнал ангажиментът да декларира за обработване площ от 102,
63 ха, защото това е в противоречие с непрекъснатостта на поетия от него многогодишен
ангажимент, изискващ провеждане на агроекологичните дейности за целия период на
ангажимента и върху всички заявени и одобрени (макар и по-късно) парцели. Да се
приеме обратното, означава да се извършат плащания без реално земеделският
стопанин да е изпълнявал задълженията си по ангажимента за текущата кампания и
да е пропуснал доходи, респ. извършил разходи вследствие на осъществените
агроекологичните дейности по направлението, обезщетяването на които е и целта
на подпомагането по мярка 10 “Агроекология и климат” съгласно чл.3 от Наредба №
7/24.02.2015г. Не намира подкрепа в данните по делото и възражението на
жалбоподателя, че самата софтуерна програма на ДФЗ – РА не е позволявала
очертаване на 4 пъти по-големи площи от одобрените земеделски земи през
предходната 2015 година, защото през 2016г. той е подал няколко заявления, като
едва с последното заявление за редакция е заявил за подпомагане по мярка 10 по направление
(ВПС-4.1) площи в размер на 27, 23 ха.
Видно
от разяснителното писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ по чл.34 от АПК,
след окончателното произнасяне на съда спряното производство по администриране
на заявлението за подпомагане за кампания 2015г. е възобновено и
административният орган се е произнесъл с уведомително писмо, в резултат на което
размерът на одобрените за участие площи за кампания 2015 г., която е първата
година от поетия петгодишен ангажимент, е станал общо 102, 63 ха (писмени
доказателства за спиране и възобновяване на производството не са приложени по
делото, но това не е и оспорено от страна на жалбоподателя), поради което през
следващите четири години жалбоподателят е следвало да изпълнява ангажимента
върху същото количество площи.
При
съпоставяне на одобрените (референтни) парцели по направление (ВПС-4.1) в
сравнение със заявените за 2016г. 27, 23 ха е безспорно установено, че те
представляват 26, 53 % от одобрената площ, което е над допустимото намаление от
10 %. С оглед на това правилно и законосъобразно административният орган е
приел, че е налице материалноправната предпоставка на чл.18, ал.3, т.3 от
Наредба № 7/24.02.2015г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент, тъй
като земеделският стопанин не е спазил изискването на чл.20, ал.4 от Наредба №
7/24.02.2015г.
Разликата
в заявените площи се дължи на обстоятелство, за което заявителят отговаря, и
висящото съдебно производство не изключва отговорността му за намаление на
одобрените площи. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за
кампания 2016г. не е имало влязъл в сила административен акт за одобрение на
процесните 75,4 ха, не е било пречка за заявяването им за подпомагане. Според
практиката на СЕС при агроекологичните помощи, за които е характерно поемането
на многогодишни ангажименти, условията за отпускане на помощи трябва да се
спазват не само за текущата година, а през целия период на задълженията, за който
са отпуснати помощите (решение на СЕС от 26 май 2016 г. по дело Ezernieki,
С-273/15, решение на СЕС от 24 май
2012 г., Hehenberger, C‑188/11, EU:C:2012:312 и решение на СЕС от 7 февруари
2013 г., Pusts, C‑454/11, EU:C:2013:64). Отговорност за спазването на условията за
отпускане на агроекологични помощи носи единствено лицето, поискало да се
ползва от тях, поради което само частичното им спазване от негова страна, което
на практика е станало със заявяването на по-малката площ от 27, 23 ха, не може
да обоснове плащане.
Съпоставката
между площите е извършена след издаване и влизане в сила на второто
уведомително писмо от 2018г., когато е приключил окончателно и спорът относно размера
на одобрените площи за кампания 2015г., поради което правилно процентът на
намаление на одобрената площ за кампания 2016г. е определен към този момент. Поетият
петгодишен агроекологичен ангажимент не е бил спазен на втората година поради
неизпълнение на изискването на чл.20, ал.4 от Наредба № 7/24.02.2015г. и това
представлява основание за прекратяването му, както правилно е преценил и
административният орган.
Като е приложил
разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 7/24.02.2015г., заместник изпълнителният
директор на ДФЗ е постановил един материалнозаконосъобразен акт, който съответства
и на целта на закона – да бъдат подпомагани земеделски производители, които спазват поетите
задължения за обработване на декларираните площи при отпускане на подпомагането, както и поетият агроекологичен ангажимент да се
спазва за целия петгодишен период.
Предвид на гореизложеното
обжалваният административен акт не страда от пороци, които да водят до неговата
незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.1-5 от АПК, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Д.И. с ЕГН **********
***, срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и
климат” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх. № 01-6500/1594 от 28.03.2019г.
на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер на
100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия
: