№ 552
гр. Благоевград, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500329 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба на „....“ЕООД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Студентски, ж.к.“...“,
ул.“..“№2, вх.Ж, магазин 2, против определение №23/18.01.22г на РС-Р. по
гр.д.№34/22г по описа на с.с., подадена по реда на чл.396 ГПК.
С атакуваният акт е обезпечен предявеният иск чрез запорирането на
посочените сметки на ответника при условията на парична гаранция.
Недоволен от така постановеното определение е останал
жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни
съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна,ведно с
обезпечителната заповед и присъждане на разноските пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
обжалвания акт, който иска да се потвърди, за което също подробно се
аргументира.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Основните предпоставки за обезпечаване на предявените искове, са
1
тяхната допустимост, вероятна основателност и нуждата от исканото
обезпечение.
Анализа на обстоятелствената част и петитума на молбата очертават
фактическата обстановка на бъдещите искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с
чл.86 ЗЗД.На това сочат твърденията за сключен договор за депозит от
09.06.21г,а също представения договор, фактурата банковия превод и
поканата – уведомление.
В договора подробно са описани страните, предмета, цената, начина на
плащане, сроковете за изпълнение, правата и задълженията на страните,респ.
техните отговорности при неизпълнение и пр. Страните действително са
уговорили, че при подписване на договора молителя предава на въззивното
дружество сумата от 1 000 евро в брой, представляваща гаранция за
закупуване на подробно описания недвижим имот, срещу задължението на
дружеството да договори с продавач условията за покупката(чл.1).
В чл.2 молителя изрично е заявил съгласието си да купи имота при
посочените условия, като страните са постигнали съгласие предварителния
договор да се сключи до 11.06.21г.В тази връзка дружеството е приело да
подготви нужните документи за прехвърляне собствеността на имота, да
организира сключването на предварителния договор и окончателния такъв, и
др.(чл.2).
Според чл.5 при наличието на тежести или други възпрепятстващи
причини за сключването на предварителния договор в срок до 11.06.21г,
въззивното дружество се е задължило да върне на възложителя още на
следващия ден така платената гаранция.
Видно от представената фактура №79/11.06.21г и превод по
микросметка, на 14.06.21г молителя е превел на въззивното дружество още
2 562лв, представляваща комисионна за покупка на апартамента.
Установи се също така, че с покана-уведомление, достигнала до
жалбоподателя на 05.10.21г(вж. доказателствата за доставка) горния договор е
развален.Тези изводи се обосновават от материализираното в уведомлението
изявление за разваляне на договора от 09.06.21г и връщане даденото по него
от молителя в посочения срок.Именно претенцията за реституция, въпреки
неприцизно ползвания правно-технически термин “прекратяване“,
2
окачествява искането на молителя като такова за разваляне, тъй като то има
обратно действие.
При тези данни съда намира бъдещите искови претенции не само за
допустими, но и за вероятно основателни.Представените доказателства
установяват за целите на настоящото производство в нужната степен както
правопораждащите юридически факти – договора за депозит от 09.06.21г и
изпълнението на задълженията по него в сочения обем от молителя и
развалянето на облигационната връзка с последващото връщане на дадените
суми.Доказателства за твърдяната изправност на въззивното дружество
липсват, вкл.пред настоящата инстанция не се представиха такива.
Следва да се отбележи, че в обезпечителното производство за
обосноваването вероятната основателност е достатъчно от изложените
фактически обстоятелства да е възможно пораждането на подържаните от
молителя права и наред с това представените писмени доказателства да
установяват, поне частично твърденията на молителя.В случая по вече
изложените съображения ангажираните доказателства, макар да не я
установяват изцяло, индицират в нужната степен вероятната основателност на
бъдещите искови претенции.Оттук и несъстоятелността на изложените в тази
връзка оплаквания на жалбоподателя.
Освен това, нормата на чл.391, ал.1 и 2 ГПК допускат обезпечаването и
при условията на гаранция, както при наличието на доказателства, така и без
такива.Това охарактеризира паричната гаранция като самостоятелна
предпоставка за допускане обезпечение. Допускането на атакуваното
обезпечение от РС при условията на гаранция, допълнително елиминира
доводите за незаконосъобразност на първонистаницонния акт.Размера на
гаранцията е правилно определен и съответства на установените критерии в
константната съдебна практика.
Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на атакувания акт
досежно обезпечителна нужда.Според доктрината и константата съдебна
практика при липса на опровергаващи я данни,както е в разглеждания случай,
обезпечителната нужда се предполага и ищеца не винаги дължи доказването
й.За пълнота следва да се отбележи, че преценката за наличието й винаги е
конкретна и комплексна, като се изхожда от предмета на спора и търсената
3
обезпечителна мярка.Анализа на исковата сума, материалното
правоотношение от което произтича, продължителността на забавата и
всички останали обстоятелства, убедително обосновават нуждата от исканите
„запор“-и. Последните са и подходящи в разглеждания казус, тъй като
препятстват титуляра на банковите сметки(ответника) да се разпорежда с
паричните средства в тях, а на трети задължени лица(банките) – да му ги
плащат.Поради това настоящия състав намира, че без атакуваното
обезпечение, осъществяването на правата на ищеца по бъдещото позитивно за
него решение ще бъде невъзможно или най-малкото ще се затрудни по см. на
чл.391, ал.1 ГПК.С оглед изложеното запорирането на множество сметки не е
в състояние да обоснове въззивната теза, впредвид отсъствието на данни за
наличието въобще на суми в тях, респ. техния размер.Още повече, че
сметките са запорирани до размера на исковата сума.
Несъстоятелни са оплакванията за предявяването на исковата молба
след едномесечния срок.Видно от приложените към отговора на жалбата
доказателства, досежно изпращането (товарителница и известие за доставка)
същата е депозира в СРС в месечния срок.Представените от жалбоподателя
доказателства установяват дата на образуване на делото по така предявената
искова молба, не и датата на изпращането й до съда, която се явява
меродавна.
В този контекст атакувания акт, като краен резултат се явява правилен и
законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия
частен спор.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъджат, тъй
като подлежат на овъзмездяване при разрешаването спора по обезпечение
иск, където ще се разпределят в зависимост от неговия изход.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №23/18.01.22г на РС-Р. по гр.д.№34/22г
по описа на с.с.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5