ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260406 19.02.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 228 по описа за 2021 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ловно-рибарско дружество
„Гларус“ СНЦ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 55,
представлявано от председателя на УС Дончо Неделчев Дончев, подадена чрез
пълномощник адв.П.В., против решение № 260024/05.11.2020
г., постановено по гр.д.№ 220/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО уволнението
на Д.П.Н. ***, от заеманата от него длъжност „Ръководител ловно стопанство” в
Ловно-рибарско дружество „Гларус“ СНЦ-гр.Поморие, извършено със заповед
№ 2/08.04.2020 г. на председателя на Управителния съвет на дружеството; ВЪЗСТАНОВЕН
е Д.П.Н. на предишната на заемана от него длъжност „Ръководител ловно
стопанство” в Ловно-рибарско дружество „Гларус“ СНЦ-гр.Поморие; ОСЪДЕН е ответника Ловно-рибарско дружество
„Гларус“ СНЦ-гр.Поморие да заплати на ищеца Д.П.Н. сумата от 5184 лв., представляваща
обезщетение за шест месеца, през които ищецът е останал без работа
поради уволнението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
02.06.2020 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С решението Ловно-рибарско дружество
„Гларус“ СНЦ-гр.Поморие е осъдено да
заплати на Д.П.Н. сумата от 700
лв. за разноски по делото, както и да заплати в полза на държавата по сметка на
РС-Поморие сумата от 397.36 лв. за държавна такса и експертиза.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Счита се, че изводите на районния съд не кореспондират на установените
по делото факти, част доказателствата изобщо не са обсъдени от съда в мотивите
на решението, като същото е постановено и при неправилно приложение на разпоредбата
на чл.328, ал.1, т.3 КТ. Според въззивника, работодателят е доказал и установил
реално намаляване на работата, относимо към длъжността на ищеца, като се сочи,
че от събраните по делото доказателства е установено намаляване на обема на
работата към съответната дейност, реализирана чрез изпълняваната от ищеца
трудова функция – „ръководител на ловно стопанство“. В тази връзка, във
въззивната жалба са изложени доводи за наличието на значителен и траен спад в
обема на услугите, свързани с издаването и ползването на разрешителните за лов,
което е съществена част от ловно-стопанската дейност на сдружението и са
свързани с основните трудови функции на ищеца, поради което намаляването на
техния брой се е отразило в посока намаляване обема на изпълняваните от него
трудови задължения. Според въззивника, финансовият резултат и броят на ловците
нямат никакво отношение към намалелия обем на работата и в частност – обема на
изпълняваните от ищеца трудови функции, като се счита, че ПРС неправилно е
приел за финансов резултат стойността на приходите от такси за разрешителни,
тъй като по-голяма част от постъпленията не остават в полза на сдружението, а
се отчисляват, разпределят и превеждат по сметките на съответното ДГС (ДЛС и
НЛРС). Счита се, че ПРС неправилно е обосновал изводите си и на данните от
представените заявления за броя на птици, закупени за разселване, като съдът не
е съобразил, че данните в тези заявления са за заявени, а не за реално закупени
птици, както и че дейността по разселването на птици не е основна, а
съпътстваща дейността на сдружението и нейното извършване и обем е поставено в
зависимост от решенията, които ще приеме управителния орган за съответната
година. В тази връзка се сочи, че районният съд изобщо не е преценил и обсъдил
събраните за това доказателства, от които се установяло, че дейностите по
разселването на птиците реално са били извършвани не от ищеца, а от служителя
Бончо Грудов. Сочи се още, че по делото са събрани доказателства за намаляване
обема на работата и по отношение на изпълняваните от ищеца
административно-управленски функции, предвид редуцирания щат на сдружението към
07.04.2020 г., което също не е съобразено от съда. В заключение, моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.
Към въззивната жалба са приложени
писмени доказателства – актуално щатно разписание на ЛРД „Гларус“ към
30.11.2020 г. и Справка за действащите трудови договори при работодателя към
01.12.2020 г., които се моли да бъдат приети и приобщени към доказателствения
материал по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.П.Н., подаден
чрез пълномощник адв.Г.К., в който са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи за намаляване на
обема на работата, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Според
въззиваемия, дори и да се приеме, че е било налице намаляване на обема на
възложената му работа, по делото е безспорно установен твърдяния в исковата
молба факт за неосъществен от работодателя подбор съобразно критериите и реда
по чл.329, ал.1 КТ, за което във въззивната жалба не са наведени оплаквания по
този довод на ищеца. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Оспорва се доказателственото искане във въззивната жалба за приемане по делото
на приложените към нея писмени доказателства, тъй като същите се отнасят за
период, следващ прекратяването на трудовото правоотношение. Претендира се
присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.
При служебната
проверка, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
По доказателствените искания съдът ще се произнесе в
съдебното заседание.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 228/2021
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника Ловно-рибарско
дружество „Гларус“ СНЦ против решение № 260024/05.11.2020 г., постановено по
гр.д.№ 220/2020 г. по описа на РС-Поморие, както и постъпилия писмен отговор от
въззиваемия-ищец Д.П.Н..
По доказателствените искания съдът ще се произнесе в
съдебното заседание.
ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.