М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 297/16 г.
Производството
е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу
подсъдимия Е.А.С. е повдигнато обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. 28 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК затова, че на 06/07.06.2015 г. в с. Дунавци общ. Казанлък
в условията на продължавано престъпление /на два пъти/ и чрез използване на
техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 450 лв. от
владението на ‘Д.П.’ ЕООД *** с
управител Д.Д.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои
като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подсъдимия за
виновен като му определи наказание от
шест години лишаване от свобода което на основание чл.58а от НК бъде намалено с
една трета.
В
съдебното заседание подс. Е.А.С. се признава за виновен като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на подс. Е.С. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го
признае за виновен като му определи наказание от около една година и шест
месеца или от две години.
Съдът
като взе предвид фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
,доказателствата събраните в хода на досъдебното производство установени с
доказателствени средства по реда на НПК и направеното от подсъдимия
самопризнание приема за установено следното;
На
04.06.2015г. влекач марка ‘МАН ТГА’ с рег. № СН 8674 АК собственост на фирма ‘Д.п.’ ЕООД *** с
управител св.Д.М. бил зареден с гориво-
250 литра евро дизел в с.Гаврилово общ.Сливен.
Преди
зареждането в автомобила имало още 500 литра от същото гориво.
Същия
ден св. П. който работил като шофьор към
фирмата отишъл до с.Горно Сахране общ.Павел баня за да натовари стока.
Не
успял да натовари стока поради което се наложило на следващия ден 05.06.2015г.
около 10.00ч. сутринта да остави влекача на паркинга на ресторант ‘Дунавско
ханче’ в с.Дунавци общ.Казанлък, след което се прибрал.
Платил
такса за паркинга от по пет лева за ден.
На
следващия ден 06.06.15г. подс. С. видял
паркирания влекач и решил да открадне гориво от резервоара.
Същата
вечер около 23.00ч. подс. се обадил на св.Марин
М. на когото предложил да участва с него но свидетеля отказал и
подсъдимия решил сам да извърши кражбата.
Взел
от дома си гаечен ключ сребрист на цвят с надпис ‘RWPn
15’ и пластмасови туби и такива от минерална вода и отишъл на паркинга при
влекача.
С
носения ключ развил пробката на десния резервоар в който имало 700 литра гориво евро дизел.
Започнал
да източва от горивото в тубите и след като ги напълнил ги отнесъл в дома си, където ги прелял в намиращ се под сайванта му варел.
След
това отново се върнал с три туби при
влекача и по същия начин източил още гориво евро дизел.
Така
на два пъти успял да източи общо 200 литра гориво евро дизел.
На
следващия ден св.И. се обадил на подс. като го поканил на кафе, но последния го
помоли да отиде в дома му за да му
помогне.
Св.И.
отишъл в дома на подс. С. който му казал,че имало хора да закупят горивото и го
помолил да му помогне да го разсипе в туби някои от които от минерална вода .
За
произхода на дизела/нафтата/ подсъдимия не дал обяснения на св.И..
Преди
това същата сутрин подс. се обадил на св. М. и го помолил да намери някой който
иска да купи дизелово гориво за сумата от 1,80 лв. на литър.
Обадил
се и св. З. като му предложил дизеловото гориво за сумата от 1,80лева на литър
ако му я закара и по 1,70 лв. на литър ако свидетеля отиде да си я взема от дома му.
Св.М.
отишъл в дома на св. П. който имал земеделска техника и му предложил дизеловото гориво.
Св.П.
се съгласил и двамата със св.М. отишли в дома на подс. С. където св.П. купил
100 литра от отнетото от подс. гориво.
След
тях и св. З. купил 80 литра от отнетото гориво.
Св.И.
продължил да пита подс. за произхода на нафтата и последния му заявил,че я
източил от тежкотоварен автомобил който бил на пътя.
На
07.06.2015г. св. П. установил,че е източвано гориво от резервоара на влекача а
източеното гориво било точно 200 литра.
Св.П.
се обадил на управителя на фирмата св.Д.М. който подал сигнал за извършеното на
тел.112.
При
извършените оперативно-издирвателни
дейности майката на подс. А.С. предала с
протокол за доброволно предаване на 08.06.15 г. 4 бр. туби с различна
вместимост, а със протокол за доброволно предаване от 10.06.15г. подс.С. предал
гаечен ключ сребрист на цвят с надпис ‘RWPn 15’.
Също
с протокол за доброволно предаване от 10.06.2015г. подс. С. предал и сумата от
80 лв. в банкноти от по 20 лв. за възстановяване на част от причинените щети и която сума с разписка от 15.06.2015г. била предадена на св.Д.М. .
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че
стойността на отнетото 200 литра
дизелово гориво е за сумата от 450 лв.
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателствени средства-
показанията на св. Д.М.,К.П.,П.З.,С.П.,Ю.И.,К.М.,А.К.,Марин М.,И.Д. и И.Н., от
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза , от писмените
доказателства- протоколи за доброволно предаване, разписка и от веществените
доказателства- гаечен ключ,пластмасови туби които подкрепят направените от
подсъдимия Е.А.С. признания.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че подс.Е.А.С. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.4 и 7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна чрез отнемането на дизеловото гориво/нафта/ подсъдимия е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.194 ал.1 от НК-
кражба.
Посредством
него е отнел чужди движими вещи/ свидетелски показания/ имащи определена
стойност /експертно заключение/.
Изпълнителното
деяние е доведено докрай поради което и престъплението е довършено, тъй като
подс. е установил своя трайна фактическа власт върху вещите
като е имал възможност да се разпорежда със тях както във своя така и
полза на трето лице което и направил- продал ги.
При
осъществяване на деянието подс. С. е използвал гаечен ключ което е техническо
средство по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК.
Подс.
е знаел и съзнавал,че без използване на техническото средство не би могъл да
реализира целта си – да отнеме вещите поради което деянието му следва да се
квалифицира и по този законов текст.
Преди
осъществяване на деянието подс.С. е бил осъден с влязла в законна сила присъда
по НОХД № 1033/13г. по описа на РС-Казанлък за същото такова деяние и която
присъда е влязла в законна сила на 01.08.13г. и тъй като не са изтекли пет
години по смисъла на чл.30 от НК сегашната му престъпна дейност се явява
извършена в условията на повторност съобразно разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК
– специален рецидив.
Деянието
с оглед неговата обществена опасност- извършено е престъпление от вида-
престъпления против собствеността ,кражба което е най-разпространеното престъпление в нашето
общество, така и със оглед личната опасност на подс.- осъждан с недобри характеристични данни правят случая
немаловажен поради което деянието му
следва да се квалифицира и по чл . 195 ал.1 т.7 от НК.
Престъплението
извършено от подс. С. на 06/07.06.15г. е извършено с две отделни деяния всяко
едно от които осъществява състава на чл.195 ал.1 т.4 и 7 от НК, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка/паркинга на
ресторант ‘Дунавско ханче’
/ поради което последващото деяние от
обективна и субективна страна се явява продължение на предхождащото и
цялостната му престъпната дейност следва
да се квалифицира като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. следва
извода,че е действал умишлено с пряк умисъл.
Подс.
е съзнавал обществено-опасния характер на деянията си включени в състава на
продължаваното престъпление,предвиждал е настъпването на обществено-опасните
последици от тях и се е стремил към тях.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление № 6/71 на Пленума на ВС, ТР
3/71 ОСНК и др. .
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът счита,че подс. Е.А.С. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО;
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- обремененото му съдебно минало
и недобрите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- направените
самопризнания,критичното му отношение към извършеното,невисоката стойност на
отнетите вещи и доброволното им частично възстановяване, както все още
сравнително младата му възраст.
Наказанието
му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства които
съдът не намира за изключителни или многобройни поради което не прилага чл.55
от НК и с оглед постигане целите на чл.54 от НК- две години лишаване от
свобода.
На
основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК съдът няма алтернатива поради намалява с една трета така определеното
наказание от две години лишаване от свобода на една година и четири месеца
лишаване от свобода които следва да се изтърпи при първоначален строг режи-
затворническо общежитие от закрит тип- затвор.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът
зачита,времето през което подсъдимия е бил задържан по стража по същото дело
считано от 07.07.16г..
На
основание чл.68 ал.1 от НК отложеното наказание по НОХД № 1033/13г. по описа на
РС-Казанлък от едно година лишаване от свобода следва да се изтърпи отделно от подс. С. при
първоначален строг режим, затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК съдът кумулира така определеното
наказание, с наказанието наложено на подс.С. по НОХД № 1251/15г. по описа на
РС-Казанлък като определя едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях,
а именно една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, затворническо общежитие от закрит тип- затвор.
На
основание чл.25 ал.2 от НК зачита изтърпяното до момента наказание.
На
основание чл53 ал.1 б. ’а’ от НК съдът отнема в полза на държавата два броя
пластмасови туби от по 10 литра,една пластмасова туба от 20 литра,срязана
пластмасова бутилка с надпис ‘Каменица’ и гаечен ключ / оставени на съхранение на домакина
на РУ-Казанлък/ като вещи принадлежащи на подс. и послужили за извършване на
умишлено престъпление.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Е.А.С. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 102 лв. от които 42 лв. по сметка на ОДМВР Стара
Загора и 60 лв. по сметка на РС-Казанлък- възнаграждения за експерта.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;