Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 106
гр.Пловдив,26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА,като
разгледа докладваното от съдията търг. дело №701/2016 г. по описа на същия
съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
и субективно пасивно съединени искове са с правна квалификация по чл.422,ал.1
във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК
********* твърди,че на 28.09.2006 г. между банката,от една страна,и ответното
дружество „МАСТЕР СОП“ЕООД с ЕИК ********* като кредитополучател,от друга
страна,е бил сключен договор за банков кредит №Pv 0087,по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата
на револвираща кредитна линия за оборотни средства за финансиране на вземания в
размер на 1 000 000 евро.Твърди още,че впоследствие са били сключени между
страните и изброените в исковата молба анекси и допълнителни споразумения към
договора за банков кредит,като с анекс №2 от 02.10.2007 г. размерът на кредита
е бил увеличен на 2 000 000 евро,а с анекс №11 от 16.01.2013 г. кредитният
лимит по този договор е бил обособен на два подлимита-подлимит 1,сумите по
който са били усвоени и е следвало да бъдат издължени без право на повторно
усвояване и подлимит 2 като кредитен лимит за обезпечаване издаването на
акредитиви и плащането по тях.Твърди се също така от ищеца,че с допълнително
споразумение №4 от 18.12.2013 г. кредитът е бил превалутиран от евро в лева,а с
друго такова споразумение №6 от 29.09.2014 г. страните се съгласили,че размерът
на непогасената главница е 5 119 667,44 лв.,както и че същата следва да бъде
издължена на месечни вноски съгласно погасителен план до 28.05.2021 г.В чл.3 от
сключеното на 29.09.2014 г. допълнително споразумение били уговорени и
дължимите от кредитополучателя лихви по предоставения кредит-редовни и
наказателни лихва.Със същото споразумение ответникът Д.И.Б. встъпил като
солидарен длъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички задължения на
кредитополучателя към банката по договора за банков кредит от 28.09.2006 г. и
всички последващи анекси/допълнителни споразумения към него и се задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по
него.
Ищецът
твърди още,че с договор за поръчителство от 18.12.2013 г. дружеството
„Мастер-Стийл Профайлс“АД се задължило като поръчител да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията му към банката-ищец по договора за банков
кредит от 28.09.2006 г. и в това си качество /на поръчител/ подписало и
допълнителното споразумение от 29.09.2014 г.Банката ищец още сочи,че нейните
вземания по горния договор за кредит,анексите и допълнителните споразумения към
него,са били обезпечени и с особени залози,както и с договорна ипотека върху
описаните в исковата молба недвижими имоти,собственост на ответника „Мастер
соп“ЕООД.
На
следващо място,банката-ищец твърди,че поради неизпълнение на задълженията за
плащане на дължими суми по договора за банков кредит от 28.09.2006 г. в общ
размер на 670 888,60 лв.,от които 13 месечни вноски по главница,на основание
чл.38,б.“г“ вр. с чл.37,б.“д“ от същия,банката е обявила кредита по него за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване,с нотариални
покани,получени от длъжниците,както следва:нотариална покана рег.№1223,том I,акт 42 от 2016 г.
на нотариус рег.№636 на НК до кредитополучателя „МАСТЕР СОП“ЕООД,получена на
10.02.2016 г. и нотариална покана рег.№2087,том I,акт 79 от 2016 г.
на нотариус рег. №636 на НК до Д.И.Б.,връчена на 09.05.2016 г. по реда на чл.47 ГПК.
Предвид
горното неизпълнение,банката-ищец подала на 06.06.2016 г. заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за дължими суми въз основа на
извлечение от счетоводните си книги по договор за банков кредит №Pv 0087/28.09.2006
г.По същото заявление било образувано ч.гр.д.№7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив,по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 08.06.2016 г. и изпълнителен лист от 09.06.2016 г.,с
които ответниците „Мастер соп“ЕООД и Д.И.Б. заедно с „Мастер-Стийл Профайлс“АД
са били осъдени да заплатят на банката ищец изброените в обстоятелствената част
на исковата молба суми,представляващи част от дължимата по договора за кредит
главница,просрочена договорна лихва върху редовна главница,просрочена договорна
лихва върху просрочена главница,такси по договора,платена ДТ и адвокаско
възнаграждение.Въз основа на издадения изпълнителен лист банката-ищец се
присъединила като взискател по изп.д.№371/2014 г. по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№***
и тъй като двамата ответници подали възражения по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение,то на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
банката-ищец заявява,че предявява процесните искове за установяване на
вземането си към ответниците по договора за банков кредит от 28.09.2006
г.,анексите и допълнителните споразумения към него.
При тези
твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което да се
признае за установено по отношение на ответниците „Мастер Соп“ЕООД и Д.И.Б.,че
банката има вземания спрямо тях,произтичащи от договор за банков кредит № Pv 0087 от 28.09.2006
г.,анекс №1 от 08.05.2007 г.,анекс №2 от 02.10.2007 г.,анекс №3 от 19.10.2007
г.,анекс №4 от 01.08.2008 г.,анекс №5 от 28.10.2008 г.,анекс №6 от 01.06.2009
г.,анекс №7 от 05.08.2009 г.,анекс №8 от 09.07.2010 г.,анекс №9 от 23.06.2011
г.,допълнително споразумение №1 от 29.06.2012 г.,анекс №10 от 30.07.2012
г.,анекс №11 от 16.01.2013 г.,анекс №12 от 13.03.2013 г.,анекс №13 от
10.07.2013 г.,анекс №14 от 31.07.2013 г.,допълнително споразумение №2 от
12.09.2013 г.,допълнително споразумение №3 от 05.11.2013 г.,допълнително
споразумение №4 от 18.12.2013 г.,допълнително споразумение №5 от 17.03.2014 г.
и допълнително споразумение №6 от 29.09.2014 г. към договора,за сумите от:
-1 294
116,42 лв.,представляваща част от дължимата главница по договор за банков
кредит № Pv 0087 от 28.09.2006 г.,цялата в размер на 5 119 667,44
лв.,ведно със законна лихва от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане;
-479
546,73 лв.-просрочена договорна лихва върху редовна главница за периода
21.11.2014 г.-03.06.2016 г. /редовна лихва/;
-45
496,05 лв.-просрочена договорна лихва върху просрочена главница за периода
21.01.2015 г.-03.06.2016 г. /наказателна лихва/;
-215,80
лв.-такси по договора за кредит за периода от 29.01.2016 г. до 02.06.2016 г.
Моли
също така да бъдат осъдени ответниците за разноските,извършени от банката в
заповедното производство,в размер на 36 387,50 лв.-платена държавна такса и 33
384,75 лв.-адвокатско възнаграждение за представителство в заповедното
производство.Банката-ищец моли да й се присъдят и направените по настоящото
дело разноски.
Ответното
дружество „МАСТЕР СОП“ЕООД-гр.Стамболийски,с ЕИК ********* е подало в законния
срок писмен отговор на ИМ,с който е оспорило изцяло предявените срещу него
искове като неоснователни и недоказани по размер.Изрично заявява,че не оспорва
обстоятелството,че между него и банката-ищец е сключен процесния договор за
банков кредит № Pv 0087 от 28.09.2006 г. с последващите го
анекси,но заявява,че оспорва размера на претендираните с исковата молба
суми,както в частта за главницата,така и за лихвите,в това число и периода,за
който те се претендират.В тази насока ответникът прави следните възражения:
Твърди,че
посоченият в исковата молба общ размер от 5 119 667,44 лв. на дължимата
главница по договора за кредит е завишен със сумата от 292 084,41 лв. и че
верният размер на същата главница възлиза на сумата от 4 827 582,18 лв.,какъвто
бил и осчетоводеният размер на главницата в счетоводството на ответното дружество,а
и този именно размер се сочел като дължим от самата банка-кредитор в друго
съдебно производство по т.д.№245/2014 г. по описа на ОС-Пловдив във връзка с
подадена от банката молба по чл.629,ал.4 от ТЗ,с която банката се е
присъединила като кредитор в инициирано производство по несъстоятелност спрямо
дружеството „Мастер Стийл Профайлс“АД-поръчител по процесния договор за банков
кредит.
Поддържа
и възражението,че щом като вземането по кредита е станало предсрочно изискуемо
на 17.01.2016 г.,както било видно и от представената по делото нотариална
покана с рег.№1224,получена от ответното дружество на 10.02.2016 г.,то от
същата дата-17.01.2016 г. на кредитора се следва единствено наказателна
лихва,но не и възнаградителна такава,която според ответното дружество е
обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми.Счита,че
предсрочната изискуемост,която е настъпила на 17.01.2016 г.,има значение на
разваляне на договора,поради което лихвата следва да се изчислява като
договорна до датата на предсрочна изискуемост,а след тази дата се дължи само
наказателна лихва.В тази връзка ответното дружество твърди,че претендирането на
възнаградителна лихва /т.е. на просрочена договорна лихва върху редовна
главница/ след датата на предсрочна
изискуемост на кредита е абсолютно недопустимо и неоснователно като
претенция,като респективно такава не се дължи след 17.01.2016 г.,макар ищецът
неоснователно да я претендира до датата 03.06.2016 г.
На
следващо място,ответното дружество счита претендираните наказателни лихви за
прекомерно високи и уговорени в разрез с добрите нрави и като такива ги счита
за нищожни.В тази насока заявява,че в договора за кредит и последващите анекси
към него наказателните лихви са уговорени,без да имат ограничителен предел и
техния договорен размер е несъразмерно голям спрямо приетите в обществото
морални устои и добри нрави,поради което е налице изначална нищожност на
уговорката за тези лихви на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.Ответникът твърди,че за
да се съхрани обезпечителния и санкционен характер за предвидими щети е
достатъчно да бъде начислявана законната лихва за забава.В тази връзка се
позовава и на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС.
Освен
горното,ответното дружество поддържа още,че наказателната лихва се претендира
за период от 21.01.2015 г. до 03.06.2016 г.,който период се застъпва с периода
на претендираната договорна редавна лихва,т.е. двете лихви се начисляват
едновременно,а това според ответното дружество е недопустимо,защото липсва
договорна уговорка за едновременно начисляване на лихва върху лихва.Това според
ответника е и забранено от закона,а и доколкото страните не били уговаряли
анатоцизъм,то начисляването в случая на лихва върху лихва е нищожно според
ответника и не може да намери приложение.
Ответното
дружество поддържа още и твърдението,че по изп.д.№371/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Г.,рег.№*** и с район на действие ОС-Пловдив,по което банката-ищец била
присъединила вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,е
било извършено на датата 11.10.2016 г. разпределение на събрани суми и не било
ясно каква част от главницата по исковата претенция е погасена със сумите
събрани по изпълнителното дело в полза на търговската банка.Твърди също така,че
във връзка с процесните суми,произтичащи от договора за кредит,е било
пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ и по специалния ред на този закон са
били събрани редица суми,постъпвали по разплащателните сметки на ответното
дружество,но самото то няма представа за точния размер на сумите,събрани от депозитаря,назначен
по реда на ЗОЗ от банката-ищец,тъй като последната не давала на дружеството
информация в тази насока.
Предвид
горните доводи и възражения,изложени в отговора на ответното дружество,същото е
поискало процесните искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ответникът
Д.И.Б.,не е депозирал от свое име писмен отговор на ИМ,макар отговора на
ответното дружество „Мастер Соп“ЕООД да е подаден чрез него,но като
представител на самото дружество.
Банката-ищец
е подала и допълнителна ИМ във връзка с отговора на ответника „Мастер
Соп“ЕООД,в която е взела отношение по твърденията и възраженията,съдържащи се в
същия отговор.Счита за неоснователни възраженията на ответното дружество за
размера на дължимата главница по договора за кредит и за едновременното
начисляване за един и същи период на редовна и наказателна лихва върху една и
съща главница,както и възражението,че
договорна лихва може да се начислява само до момента,в която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем,а също и възражението за нищожност на
договорените наказателни лихви поради противоречие с добрите нрави,като
подробните си доводи в тази насока банката-ищец излага в допълнителната си
искова молба.Относно твърдението на ответното дружество за получени от банката-ищец
суми в производства по принудително изпълнение,същата заявява в допълнителната
ИМ,че претенцията й в настоящото производство е формирана като размер след
приспадане на всички получени от нея суми до предявяването на иска,включително
и в производствата по принудително изпълнение.Всички суми,получени при
изпълнение по реда на ЗОЗ били взети предвид и счетоводно отразени от страната
на банката и с тях било извършено погасяване на вземания по договорите за
кредит с кредитополучатели „Мастер Соп“ЕООД и „Мастер Стийл Профайлс“АД,които
договори били общо четири на брой.Относно твърдението на ответното дружество за
разпределени от ЧСИ в полза на банката суми по горното изпълнително
дело,банката заявява,че същите суми са били отразени счетоводно в банката и с тях
е било извършено частично погасяване на суми,дължими по друг договор за банков
кредит,а именно-по договор №Pv 0080 от 18.09.2006 г. и че
разпределените от ЧСИ суми са били от реализация на обезпечения по
кредита,предоставен с този договор.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и изразените от страните доводи,приема за установено
следното:
По
приложеното ч.гр.д.№7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив банката-ищец е подала
на 06.06.2016 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК за дължими суми въз основа на извлечение от счетоводните си книги по
договор за банков кредит №Pv 0087/28.09.2006 г.По същото дело са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 08.06.2016 г. и изпълнителен лист от 09.06.2016 г.,с които
ответниците „Мастер соп“ЕООД и Д.И.Б. заедно с неучастващото по настоящото дело
дружество-„Мастер-Стийл Профайлс“АД са били осъдени да заплатят солидарно на
банката-ищец процесните суми,представляващи част от дължимата по по посочения
договор за кредит главница,просрочена договорна лихва върху редовна
главница,просрочена договорна лихва върху просрочена главница и такси по
договора.Въз основа на издадения изпълнителен лист банката-ищец се е
присъединила като взискател по изп.д.№371/2014 г. по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№***,по
което двамата ответници са подали в законния срок възражения по чл.414 от ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение.Заповедният съд,както е видно от
приложеното частно гражданско дело,е уведомил банката-кредитор /настоящ ищец/
за подадените от ответниците-длъжници по заповедта,възражения срещу същата и е
указал на банката,че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземанията си по заповедта срещу подалите възраженията
длъжници.Процесните искове са подадени в дадения от съда и законоустановен
месечен срок и са насочени срещу възразилите длъжници,а освен това се отнасят
за установяване съществуването на присъдените със заповедта за незабавно
изпълнение суми,които произтичат от посочения в заповедта договор за банков
кредит.
Предвид
горните обстоятелства съдът намира,че са налице всички предпоставки,обуславящи
допустимостта на предявените в настоящото съдебно производство установителни
искове,а именно-наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение за
исковите суми,идентичност на основанията на вземанията по заповедта и по
предявените установителни искове,наличието на подадени от ответниците
възражения по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и то в законоустановения срок
и още-предявяването на самите искове в дадения от съда и законоопределен
едномесечен срок.Предвид допустимостта на исковете,същите подлежат на
разглеждане по същество.
По
съществото на исковете:
Между
страните е безспорно твърдението в исковата молба,че на 28.09.2006 г. между
банката,от една страна,и ответното дружество „МАСТЕР СОП“ЕООД с ЕИК *********
като кредитополучател,от друга страна,е бил сключен договор за банков кредит №Pv 0087,по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на
револвираща кредитна линия за оборотни средства за финансиране на вземания в
размер на 1 000 000 евро.Безспорно е още,че впоследствие са били сключени между
страните и изброените в исковата молба анекси и допълнителни споразумения към
договора за банков кредит,като с анекс №2 от 02.10.2007 г. размерът на кредита
е бил увеличен на 2 000 000 евро,а с анекс №11 от 16.01.2013 г. кредитният
лимит по този договор е бил обособен на два подлимита-подлимит 1,сумите по
който са били усвоени и е следвало да бъдат издължени без право на повторно
усвояване и подлимит 2 като кредитен лимит за обезпечаване издаването на
акредитиви и плащането по тях.Описаните обстоятелства освен безспорни се и
установяват от самия договор за кредит,сключен на 28.09.2006 г.,както и от
сключваните анекси към него и допълнителни споразумения,описани в исковата
молба и представени като приложения към нея,съответно-приети като писмени
доказателства по настоящото дело.
По
делото не е спорно,а и се установява обстоятелството,че с допълнително
споразумение №4 от 18.12.2013 г. кредитът е бил превалутиран от евро в лева,а с
друго такова споразумение №6 от 29.09.2014 г. ответникът Д.И.Б. е встъпил като
солидарен длъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД във всички задължения на
кредитополучателя към банката по договора за банков кредит от 28.09.2006 г. и
всички последващи анекси/допълнителни споразумения към него и се задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по него.
А на
следващо място,както е видно от приложения договор за поръчителство от
18.12.2013 г.,третото за настоящия спор дружество „Мастер-Стийл Профайлс“АД се
задължило като поръчител да отговаря солидарно с кредитополучателя за
задълженията му към банката-ищец по договора за банков кредит от 28.09.2006 г.
и в това си качество /на поръчител/ подписало и допълнителното споразумение от
29.09.2014 г.Вземанията на банката по горния договор за кредит,анексите и
допълнителните споразумения към него,са били обезпечени и с особени
залози,както и с договорна ипотека върху описаните в исковата молба недвижими
имоти,собственост на ответника „Мастер соп“ЕООД,за което по делото също са представени
писмени доказателства.
Имайки
предвид изложените от ответното дружество защитни възражения срещу процесните
искове,безспорно между него и ищеца се явява и изложеното в исковата молба
твърдение,че поради неизпълнение на задълженията за плащане на дължими суми по
договора за банков кредит от 28.09.2006 г. в общ размер на 670 888,60 лв.,от
които 13 месечни вноски по главница,на основание чл.38,б.“г“ вр. с чл.37,б.“д“
от същия,банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди
уговорения краен срок за неговото погасяване,като това е станало с нотариални
покани,получени от длъжниците,както следва:нотариална покана рег.№1223,том I,акт 42 от 2016 г.
на нотариус рег.№636 на НК до кредитополучателя „МАСТЕР СОП“ЕООД,получена на
10.02.2016 г. и нотариална покана рег.№2087,том I,акт 79 от 2016 г.
на нотариус рег. №636 на НК до Д.И.Б.,връчена на 09.05.2016 г. по реда на чл.47 ГПК.Самите нотариални покани също са представени и приети като писмени
доказателства и съдържат волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на
кредита по горния договор,анексите и допълнителните споразумания към него,за
изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване,считано от датата
17.01.2016 г.Причината за обявяване на предсрочната изискуемост,посочена в
поканите,е именно преждеописаното неплащане на задължения по договора в общ
размер от 670 888,60 лв.,от които 13 месечни вноски по главница.Съгласно
поканите,към 17.01.2016 г. задълженията към банката-кредитор по процесния
договор,анексите и допълнителните споразумения към него,са в пълен размер,както
следва:главница-5 119 667,44 лв.,договорни лихви върху радовна главница-372
480,46 лв. и договорни лихви върху просрочена главница-23 826,10 лв.
По
делото обаче е спорен сочения в исковата молба общ размер на дължимата
главница,който съвпада и с размера на същата,посочен в описаните две нотариални
покани.В тази връзка ответното дружество поддържа,че в исковата молба този
размер е завишен със сумата от 292 084,41 лв. и
верният размер на същата главница възлиза на сумата от 4 827 582,18
лв.,а не на 5 119 667,44 лв.Това възражение е неоснователно.Вярно е,че самата
банка е посочила като дължим по-малкия от двата размера в молбата си,с която по
т.д.№245/2014 г. на ОС-Пловдив се е присъединила като кредитор в инициираното
от друг кредитор производство по несъстоятелност на „Мастер Стийл
Профайлс“АД-поръчителя по процесния договор за банков кредит.Но същата
молба,копие от която е представено с отговора на ответното дружество,е подадена
пред съда на 25.04.2014 г. и към този момент дължимия размер на главницата по
кредита може и да е възлизал на 4 827 582,18 лв.,но впоследствие между
банката-ищец,ответниците в настоящото производство и „Мастер Стийл Профайлс“АД
е сключено допълнителното споразумение №6 от 29.09.2014 г. към договора за
банков кредит от 28.09.2006 г.,представено па ностоящото дело в заверено
копие,и с това споразумение е договорено,че усвоената е непогасена главница по
договора е в общ размер на 5 119 667,44 лв.,която кредитополучателят се е
задължил да върне на общо 49 вноски при спазване на съдържащия се в чл.2,т.1 от
допълнителното споразумение погасителен план,в който фигурират отделния размер
и падежа на всяка от вноските,последната от която е уговорено да бъде платена на 28.12.2018
г.Всъщност,в чл.1 от допълнителното споразумение е отразено,че непогасената и
усвоена главница по договора за кредит към датата на сключване на
споразумението възлиза на сумата от 4 827 582,18 лв.,но е постигната
договореност към тази сума да се прибавят дължимите и непогасени лихви по
договора за кредит по подлимит 1 и подлимит 2 към датата на сключване на
споразумението,които са в общ размер на 270 382,21 лв.,както и дължимите и
непогасени такси по договора към същата тази дата в общ размер на 21 703,05
лв.При сборуването на тези три суми се формира
именно размера от 5 19 667,44 лв. и този размер страните по
допълнителното споразумение от 29.09.2014 г. са решили,че представлява общия
размер на усвоената и непогасена главница по договора за кредит,както изрично е
посочено в чл.2,т.1 от споразумението.Последния размер е констатиран като общия
размер на непогасената главница и в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от вещото лице Д.Й.,неоспорено от страните и кредитирано
от съда като обосновано,професионално и безпристрастно извършено.При така
приетите и установени по делото обстоятелства съдът счита за неоснователно
възражението на ответното дружество,че е завишен посочения в исковата молба общ
размер на главницата,от която в заповедното производство и в настоящото исково
производство се претендира една част от 1 294 116,42 лв.
На
следващо място ответното дружество поддържа възражението,че щом като вземането
по кредита е станало предсрочно изискуемо на 17.01.2016 г.,както е отразено в
нотариалната покана с рег.№1224,получена от дружеството на 10.02.2016 г.,то от
същата дата-17.01.2016 г. на кредитора се следва единствено наказателна
лихва,но не и възнаградителна такава,защото предсрочната изискуемост,настъпила
на същата дата,има значение на разваляне на договора,поради което лихвата
следва да се изчислява като договорна до датата на предсрочна изискуемост,а
след тази дата се дължи само наказателна лихва.В тази връзка ответното
дружество твърди,че претендирането на възнаградителна лихва /т.е. на просрочена
договорна лихва върху редовна главница/
след датата на предсрочна изискуемост на кредита е абсолютно недопустимо
и неоснователно като претенция,като респективно такава не се дължи след
17.01.2016 г.,макар ищецът неоснователно да я претендира до датата 03.06.2016
г.
Във
връзка с това възражение на ответника най-напред следва да се изясни момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.Поначало настъпването й не е
спорно между страните обстоятелство,нито е спорно,че банката-кредитор е обявила
предсрочната изискуемост на целия дълг по договора на датата 17.01.2016 г. и е
уведомила ответника-кредитополучател за това с коментираната по-горе нотариална
покана,получена от последния на датата 10.02.2016 г.Но предсрочната изискуемост
на кредита следва да се счита за настъпила именно на последната дата,а не на
17.01.2016 г.,защото е несъмнена наложената в съдебната практика
позиция,следваща се и от т.18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС,че за обявената от банката предсрочна изискуемост на даден банков
кредит е необходимо да е уведомен длъжника,за да има реално проявление и
действие на тази изискуемост.Така,че в случая датата 10.02.2016 г. следва да се
счита за дата на настъпване предсрочната изискуемост на целия дълг по процесния
договор за банков кредит.
По
същество съдът преценява като основателно възражението на ответника,че
договорната /възнаградителна/ лихва следва да бъде начислявана до датата на
предсрочна изискуемост,а след тази дата се дължи само наказателна лихва.В
случая акцесорното вземане за т.нар. редовна лихва,т.е. възнаградителна лихва
за ползването на отпуснатия кредит,е индивидуализирано като дължимо от датата
21.11.2014 г. до датата 03.06.2016 г.Последната дата е не точно датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,която дата е
06.06.2016 г.,но е близка до нея.Така или иначе е видно,че част от заявения
период на начисляване на редовната лихва е след 10.02.2016 г.-датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.Именно след тази дата до
крайната дата на претендираната редовна лихва в общ размер на 479 546,73 лв.
съдът счита,че такава лихва не се дължи.Този извод следва от обстоятелството,че
тази лихва има възнаградителен характер за предоставеното ползване на главницата
по отпуснатия кредит и се дължи като следствие от разсроченото изпълнение на
задължението за връщане на същата главница.Възнаградителната лихва несъмнено е
обвързана с продължителността на ползване на дадената в заем сума,тя,както подсказва
и името й,служи за „възнаграждение“,т.е. за насрещна престация срещу получените
в заем средства и се дължи при обичайно развитие на правоотношението,за което е
уговорена.Затова при предсрочната изискуемост на главницата по заема,пораждаща
задължение за връщането на същата главница в цялост,респ. на остатъка от
нея,възнаградителна лихва не следва да се начислява поради отпадане
преимуществата на срока,съответно и на правото на ползване на кредита
занапред.Няма пречка страните да уговарят неустойка,включваща компонeнт договорна лихва,но с отделно притезание за възнаградителни лихви при
настъпила предсрочна изискуемост банката-кредитор не разполага.Оттук се налага
и извода,че претенцията за дължима редовна /възнаградителна/ лихва за периода
след 10.02.2016 г. до крайната дата на заявения исков период-03.06.2016 г. е
неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне за този период.Същата
претенция обаче подлежи на отхвърляне и за останалия исков период от 21.11.2014
г. до 10.02.2016 г. и в пълния й заявен размер,тъй като за този период тя не е
доказана по размер.В тази връзка нито от наличните по делото писмени
доказателства,нито от заключението на съдебно-счетоводната експертиза може да
се определи какъв е дължимия размер на редовната лихва за периода от 21.11.2014
г. до 10.02.2016 г.А и като се има предвид уговореният от страните начин на
определянето й,описан в ИМ и неоспорен от ответника,съдът счита,че не би могъл
сам да определи дължимия за посочения период размер на същата лихва,дори и да
съгласно нормата на чл.162 от ГПК да има право на това.По тези съображения
исковата претенция за редовна лихва в размер на 479 546,73 лв. ще следва да се
отхвърли изцяло.
Ответникът
е заявил възражения и относно претендираните наказателни лихви,считайки ги за
прекомерно високи и уговорени в разрез с добрите нрави.В тази насока заявява,че
в договора за кредит и последващите анекси към него наказателните лихви са
уговорени,без да имат ограничителен предел и техния договорен размер е
несъразмерно голям спрямо приетите в обществото морални устои и добри
нрави,поради което е налице изначална нищожност на уговорката за тези лихви на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.Ответникът твърди,че за да се съхрани
обезпечителния и санкционен характер за предвидими щети е достатъчно да бъде
начислявана законната лихва за забава.В тази връзка се позовава и на
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС.
Размера
и начина на начисляване на наказателната лихва за просрочено издължаване на
главницата и възнаградителната лихва по кредита са били уговорени най-напред в
чл.5 и чл.6 от процесния договор.Впоследствие с някои от сключваните между
страните и описани в ИМ анекси към договора са правени приемани промени относно
тези лихви,като в исковата молба ищецът сочи,че в чл.3 от сключеното с
ответника допълнително споразумение №6 от 29.09.2014 г. е било уговорено
наказателната лихва да се начислява за периода от датата на съответното
нарушение до отстраняването му,ежедневно и на годишна база 360/360 дни,като
размерът й е равен на сбора от редовната лихва плюс наказателна надбавка от 10
% при просрочие на която и да е дължима сума по кредита и/или при обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита и 2 % при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора.При положение,че не се установява по делото след
посочената уговорка за наказателните лихви да има друга,последваща и променяща
уговорка,то като се има предвид и заявения исков период на тези лихви,който
обхваща време след постигането на въпросната уговорка с допълнителното
споразумение от 29.09.2014 г.,следва да се приеме,че именно тази уговорка
подлежи на съобразяване при преценка размера и начина на начисляване на
претендираните наказателни лихви.Уговореното вземане за тези лихви има
обезщетителен характер и по съществото си съставлява мораторна неустойка,приложима
при забавено изпълнение на задължението за разсрочено връщане на заемния дълг
и/или връщането му в цялост при настъпила предсрочна изискуемост на
същия.Съдържанието на сочената в ИМ уговорка за неказателни лихви съдът приема
за безспорно между страните,като отчита в тази връзка,че възраженията на
ответника срещу претенцията за тези лихви са в друга посока,но не и срещу
описания в ИМ начин на определянето на размера и начисляването на същите
лихви.Що се касае до поддържаното от ответника възражение за прекомерност на
така уговорените наказателни лихви,имащи по същество характер на неустойка за
забава,то същото е неоснователно,тъй като се касае уговорка в сключен между
търговци договор за кредит,спрямо който е приложима разпоредбата на чл.309 отТЗ,въвеждаща забрана да се намалява поради прекомерност
неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Неоснователно
е и възражението,че клаузата за наказателните лихви е нищожна с оглед
уговарянето на тези лихви без краен предел и в размер дотолкова голям,че влиза
в протиоречие с добрите нрави.По въпросите дали е нищожна клауза за
неустойка,уговорена без краен предел или без фиксиран срок,до който тя може да
се начислява,както и кога уговорената в търговски договор неустойка е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави е налице задължителна съдебна
практика-Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на
ОСТК на ВКС.Същата е в смисъл,че не е нищожна клауза за неустойка в
приватизационните и търговските договори /какъвто е процесния договор за банков
кредит/,уговорена без краен предел или без фиксиран срок,до който тя може да се
начислява.Освен това,съгласно тази практика,нищожна поради накърняване на
добрите нрави ще е тази клауза за неустойка,с която самата неустойка е
уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна
функции.Или с други думи,прекомерността на договорената неустойка не я прави
нищожна поради накърняване на добрите нрави,ако не излиза извън посочените
присъщи на неустойката функции.А самата преценка за нищожност на клаузата за
неустойка поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора /а не към момента на
неизпълнението/,както е прието в посоченото тълкувателно решение.
В
случая уговорената наказателна лихва /неустойка/ е формирана чрез завишаване с
10 % на редовната лихва по кредита и обезщетява вредите,които кредиторът ще
претърпи при просрочие на която и да е дължима сума по кредита и/или при
обявяване на предсрочната му изискуемост,с която се прекратява ползването на
кредита,съответно и начисляването на възнаградителните лихви до края на
уговорения срок за ползването му.Предвид изложеното, надбавка от 10 % над
редовната лихва не следва да се счита несъответна на предвидимите вреди за
кредитора при отчитане и на многократните разсрочки и преструктурирания на
предоставения от банката кредит,уговаряни със сключвани между страните анекси и
допълнителни споразумения към основния договор.По тези съображения съдът счита
за неоснователно поддържаното от ответника възражение за нищожноност на
клаузата за претендираните от ищеца наказателни лихви.
Освен
горното,ответното дружество поддържа още,че наказателната лихва се претендира
за период,който се застъпва с периода на претендираната договорна редовна
лихва,т.е. двете лихви се начисляват едновременно,а това според ответното
дружество е недопустимо,защото липсва договорна уговорка за едновременно
начисляване на лихва върху лихва.Това според ответника е и забранено от
закона,а и доколкото страните не били уговаряли анатоцизъм,то начисляването в
случая на лихва върху лихва е нищожно според ответника и не може да намери
приложение.Описаното възражение също е неоснователно.Вярно е,че периода на
претендираната наказателна лихва се застъпва с част от периода на редовната
лихва,като заявения такъв за последната е от 21.11.2014 г. до 03.06.2016 г.,а
на наказателната-от 21.01.2015 г. до същата крайна дата-03.06.2016
г.Едновременното начисляване на двете лихви действително е недопустимо,но само за периода след датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита,т.е. след 10.02.2016 г. и това е така по
вече изложените по-горе съображения за недопустимост да се начислява
възнаградителна лихва след тази дата.Наказателната лихва обаче,предвид
обезщетителния й характер за неизпълнение на задължението за връщане на
заема,се дължи и след тази дата и затова
нейното начисляване за периода 10.02.2016 г.-03.06.2016 г. не е недопустимо.А
що се касае за кумулирането на двата вида лихви за останалия период,в който се
застъпва начисляването им,т.е. периода от 21.01.2015 г. до 10.02.2016 г.
/датата на предсрочна изискуемост/,то поначало съдът го намира за допустимо с
оглед различния характер и функции на тези лихви.Възнаградителните /редовни/
лихви,както се посочи по-горе,служат като „възнаграждение“ за предоставеното
ползване на заемните средства,а наказателните лихви имат санкционен и
обезщетителен характер при неизпълнение на задължението за връщане в уговорения
срок на същите тези средства.С други думи,предназначението на всяка една от
двата вида лихви е различно и от тази гледна точка начисляването им за един и
същи период не е недопустимо,ако са налице договорните условия за начисляване
на всяка една от тях.И на следващо място не съставлява анатоцизъм начисляването
на наказателна лихва /по същината си наустойка за забава/ върху паричното
задължение за възнаградителна лихва именно поради обстоятелството,че последната
има друг характер и предназначение,различен от този на наказателната лихва,с
оглед на което при начисляването на последната за забавеното изпълнение на
задължението за възнаградителна лихва не се стига до ситуация на „лихва върху
лихва“ за неизпълнение на едно и също парично задължение.
Другото
поддържано от ответника възражение срещу исковете относно извършено на датата
11.10.2016 г. разпределение на събрани суми по изп.д.№371/2014 г. по описа на ЧСИ
С.Г. също се явява неоснователно,защото от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза става видно,че с получената по разпределението сума от банката-ищец
е било извършено частично погасяване на парично задължение по друг договор за
банков кредит,който не е предмет на настоящото дело.Погасявания на суми по
процесния договор посредством събрани суми при горното разпределение,не се
установява.
И
най-накрая,неоснователно е и поддържаното от ответника възражение за извършено
погасяване на парични задължения по процесния договор посредством събрани суми при проведено изпълнение по
специалния ред на Закона за особените залози.Всъщност,няма спор,че по този ред
е било проведено изпълнение,но от заключението на в.л.Д. Й. е видно,че само
сумата от 2 715,24 лв.,събрана при това изпълнение,е послужила за погасяване на
задължения по процесния договор и тя фигурира в погасителните плащания на
договорни лихви по същия договор,описани в таблица от същото заключение,като в
крайна сметка същата сума не е предмет на искова претенция по настоящото дело.
В
резултат на гореустановените обстоятелства и изложени съображения,съдът прави
следните крайни изводи относно процесните искове:
Установителната
искова претенция за главницата от 1 294 116,42 лв. като част от непогасена
главница в общ размер от 5 119 667,44 лв. по процесния договор за банков
кредит,е изцяло основателна.Както по-горе се посочи,самото облигационно
правоотношение,от което произтича тази главница,не е спорно между страните,а и
се установи по делото,установи се и настъпването на предсрочната изискуемост на
същата главница /и изобщо на целия дълг/ по това правоотношение-процесния договор
за банков кредит от 28.09.2006 г. и сключвани към него анекси и допълнителни
споразумения.Установи се и надлежното уведомяване на кредитополучателя за
обявената от банката-кредитор предсрочна изискуемост на датата 10.02.2016 г. /а
също и на ответника-солидарен длъжник Д.Б. с връчена му на датата 09.05.2016 г.
нотариална покана/,а от друга страна,при лежаща върху ответниците
доказателствена тежест за установяване погасяването на посочената
главница,предмет на настоящото дело,същите не ангажираха доказателства такова
погасяване да е извършено от тях.Както е отразено в заключението на в.л.Д. Й.,цялата
главница от 5 119 667,44 лв. е била дължима в този размер и към датата
03.06.2016 г. ,и към 06.06.2016 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК,а също и към датата на изготвяне на заключението-15.11.2017 г.Като
цяло,няма данни дължимата по договора за кредит главница да е погасена към
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,поради което
съдът приема за дължима заявената в настоящия процес /и в заповедното
производство/ част от тази главница в размер на 1 294 116,42 лв.Искът за
последната ще се уважи изцяло,като се признае за съществуващо вземането на
банката-ищец за същата главница,респ. дължимостта й от двамата ответници,носещи
солидарна отговорност за заплащането й-ответното дружество като
кредитополучател,а ответникът Д.Б.-в качеството му на солидарен длъжник по
смисъла на чл.101 ЗЗД.Дължима е и законната лихва върху тази главница,считано
от 06.06.2016 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
окончателното й плащане.
Установителният
иск за сумата от 479 546,73 лв.,представляваща просрочена договорна лихва върху
редовна главница за периода 21.11.2014 г.-03.06.2016 г.,ще се отхвърли изцяло
по съображения,изложени по-горе в настоящото решение.Както се прие,за част от
исковия период от датата 10.02.2016 г. до 03.06.2016 г. този иск е
неоснователен,а за останалата част от този период-21.11.2014 г.-10.02.2016 г.
искът е недоказан по размер.
Изцяло
основателен е и установителния иск за сумата от 45 496,05 лв.-просрочена
договорна лихва върху просрочена главница за периода 21.01.2015 г.-03.06.2016
г. /наказателна лихва/.Както се установи от заключението на в.л.Й.,размерът на
дължимите /неплатени/ наказателни лихви по процесния договор за банков кредит
от 28.09.2006 г.,анексите и допълнителните споразумения към него,възлиза именно
на сумата от 45 496,05 лв. както към датата 03.06.2016 г..,така и към датата
06.06.2016 г.,а по делото няма доказателства същата сума да е погасена и след
последната дата.Начисляването на наказателните лихви се следва да целия заявен
от ищеца исков период и не се доказаха поддържаните от ответника възражения
срещу иска за тези лихви,съответно на което-не се установиха причини,изключващи
начисляването на същите лихви.
Основателна
е и установителната претенция за неплатени такси по процесния договор.В
заключението на в.л. Й. е констатирано,че към 03.06.2016 г. и 06.06.2016 г. са
налице непогасени такси по процесния договор в общ размер на 215,80 лв.
/колкото се и претендира от ищеца/,описани поотделно като основание и размер в
таблица от заключението.Преценявайки посоченото в тази таблица основание на
всяка от таксите,съдът намира,че това са такси,дължими именно по процесния
договор и предвид липсата на данни за издължаването им от солидарно задължените
за плащането им ответници,иска по чл.422 ГПК за същите се явява основателен и
като такъв ще се уважи в пълния му заявен размер от 215,80 лв.
По
разноските:
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно на уважената част от
исковете.При съобразяване на това правило и с оглед наличните по делото
доказателства за извършените от ищеца разноски за настоящото исково
производство,ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 77 155,33 лв.,представляваща направени разноски за настоящото
първоинстанционно исково производство /включваща платена държ. такса,
възнаграждение за вещо лице и изплатено адвокатско възнаграждение/,присъдени в
размер съобразно уважената част от исковете.
Отново
при съобразяване на уважената част от исковете и с оглед т.12 от Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на банката-ищец и
сумата от 51 381,83 лв.,представляваща разноски,направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив,XIV-ти гр. състав
/включваща разноски за платена ДТ и адвокатско възнаграждение/.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски съобразно
на отхвърлената част от исковете,но такива няма да им се присъдят,защото няма
заявено от тях искане за присъждането им.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците „МАСТЕР СОП“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Стамболийски,област Пловдив,ул.“Клокотница“№5 и Д.И.Б. с ЕГН **********,с
адрес:г***,че ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.София,бул.Околовръстен път“№260,има вземания спрямо тях и
ответниците са солидарно задължени спрямо банката за заплащането на тези
вземания,произтичащи от договор за банков кредит № Pv 0087 от 28.09.2006
г.,анекс №1 от 08.05.2007 г.,анекс №2 от 02.10.2007 г.,анекс №3 от 19.10.2007
г.,анекс №4 от 01.08.2008 г.,анекс №5 от 28.10.2008 г.,анекс №6 от 01.06.2009
г.,анекс №7 от 05.08.2009 г.,анекс №8 от 09.07.2010 г.,анекс №9 от 23.06.2011
г.,допълнително споразумение №1 от 29.06.2012 г.,анекс №10 от 30.07.2012
г.,анекс №11 от 16.01.2013 г.,анекс №12 от 13.03.2013 г.,анекс №13 от
10.07.2013 г.,анекс №14 от 31.07.2013 г.,допълнително споразумение №2 от
12.09.2013 г.,допълнително споразумение №3 от 05.11.2013 г.,допълнително
споразумение №4 от 18.12.2013 г.,допълнително споразумение №5 от 17.03.2014 г.
и допълнително споразумение №6 от 29.09.2014 г. към договора,за сумите от:
-1 294
116,42 лв.,представляваща част от дължимата главница по договор за банков
кредит № Pv 0087 от 28.09.2006 г.,цялата в размер на 5 119 667,44
лв.,ведно със законна лихва от 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане;
-45
496,05 лв.-просрочена договорна лихва върху просрочена главница за периода
21.01.2015 г.-03.06.2016 г. /наказателна лихва/;
-215,80
лв.-такси по договора за кредит за периода от 29.01.2016 г. до 02.06.2016 г.,за
които суми в полза на банката-ищец срещу солидарно задължените ответници са
издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив,XIV-ти гр. състав.
ОТХВЪРЛЯ установителния иск на „Юробанк
България“АД с ЕИК ********* против „Мастер Соп“ЕООД с ЕИК ********* и Д.И.Б. с
ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане на банката спрямо
ответниците в размер на 479 546,73 лв.,представляваща просрочена договорна
лихва върху редовна главница по договора за банков кредит № Pv 0087 от 28.09.2006
г.,анексите и допълнителните споразумения към него,за периода 21.11.2014 г.-03.06.2016
г. /редовна лихва/,като за част от този период-от датата 10.02.2016 г. до
03.06.2016 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен,а за останалата част от исковия
период-от датата 21.11.2014 г. до 10.02.2016 г. ОТХВЪРЛЯ същия иск като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА „МАСТЕР СОП“ЕООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Стамболийски,област
Пловдив,ул.“Клокотница“№5 и Д.И.Б. с ЕГН **********,с адрес:г*** да заплатят
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,бул.Околовръстен път“№260 сумата от 77 155,33 лв.
/седемдесет и седем хиляди сто петдесет и пет лева и тридесет и три
стотинки/,представляваща направени разноски за първоинстанционното исково
производство по т.д.№701/2017 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,присъдени в размер съобразно уважената част от
исковете,а също да заплатят солидарно на банката-ищец и сумата от 51 381,83 лв.
/петдесет и една хиляди триста осемдесет и един лева и осемдесет и три
стотинки/,представляваща разноски,направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№7431/2016 г. по описа на РС-Пловдив,XIV-ти гр.
състав,отново присъдени в размер съобразно на уважената част от процесните
искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: