М О Т И В И към НОХД №
1692/2008 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия Г.П.И.,***, ал.З, пр.6, б."А", пр.2, вр.
ал.1, б."Б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, от НК, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП,
затова, че на 19.08.2008 г., около 16,20 ч., в гр.В.Търново, в
района на Южен пътен възел, при направление Русе - Варна, управлявайки МПС -
лек автомобил „Пежо 106", с рег. № СА 43 33 НА, собственост на Иван
Стефчев Стаменков, от гр.София, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени
в чл.20, ал.2 вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата - не се движил със
съобразена с пътните условия и обстановка скорост, като не намалил скоростта на
движение при наличието на знак „В26", ограничаващ скоростта до 30 км/ч. в пътния участък, вследствие
на което допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие, с което
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М.П. *** - множество
разкъсно-контузни рани на лявата предмишница, изразен оток и деформирана лява
лакътна става, с подлежаща луксация /изкълчване/ на същата, изразяваща се в
трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, като деецът е избягал
от местопроизшествието.
В
съдебно заседание, представителят на ВТРП подържа обвинението така както е
повдигнато. Счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Моли съда за налагане на минимално наказание, с приложението на
чл.66 от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен и изразява критичното си отношение към извършеното.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства намери за установено
следното:
На 19.08.2008 г., около
10,00 ч., подсъдимият Г.П.И. потеглил заедно със свидетелите Ю.К.П. ***.
Тримата се движели с л.а. „Пежо 106", с рег.№ СА 43 33 НА, като автомобила
първоначално управлявал пострадалият П., а впоследствие - подс. И.. Посоченият
автомобил бил регистриран в КАТ, като собственост на Иван Стефчев Стаменков от
гр.София, но предния ден -18.08.2008 г., автомобилът бил закупен от
свидетелката Ю.П. с договор за покупко-продажба. Тримата пътували за гр.Варна,
където П. искала да види свои роднини. П. седяла на мястото до водача отпред, а
П. - на задната седалка. Около 13,30 ч. лекият автомобил с тримата пътници се
намирал на територията на гр.В.Търново, в района на Южния пътен възел там. Подсъдимият
И. отначало погрешно навлязъл в платното за движение в посока гр.Русе, след
което обаче успял да се върне в това за посока гр.Варна. По време на движение в
това платно, управляваният от И. автомобил навлязъл в зоната на остър и дълъг
десен завой с цел вливане в главния път за гр.Варна. На това място, поради
движение с висока скорост от 70
км/ч., при наличието на пътен знак за ограничение на
скоростта до 30 км/ч.,
подсъдимият изгубил управлението върху лекия автомобил, в резултат на което под
въздействие на повишената центробежна сила, автомобилът напуснал пътното платно
и преминавайки през канавката, се обърнал двукратно вляво от пътя. След
преобръщанията, автомобилът застанал на дясната си страна, като пътниците в
него получили различни наранявания. Пострадалият П. започнал да крещи, че го
боли силно ръката, а свидетелката П., след като изгубила за малко съзнание,
почувствала остри болки в главата и дясната си ръка. В това време, подсъдимият И.
вместо да окаже или потърси помощ на пострадалите лица, напуснал
произшествието, като избягал в неизвестна посока, което си действие обяснява
пред съда с уплаха. Малко по-късно помощ на пострадалите пътници в автомобила
оказали случайни граждани от спрял наблизо автобус. Сигнал за настъпилото ПТП
бил подаден и в РУ на МВР гр.В.Търново, където било образувано досъдебно
производство.
Обстановката на местопроизшествието е
закрепена в протокол за оглед с приложен фотоалбум към него.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза на пострадалия П. е причинена деформация на
лява лакътна става с луксация /изкълчване/. По същество, това нараняване
представлява средна телесна повреда, тъй като води до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник при срок на оздравителния процес около 2-3
месеца.
Чрез назначената по делото техническа
експертиза е установено, че системите и агрегатите на катастрофиралия автомобил
са били технически изправни и поради това не се намират в причинна връзка с
произшествието. Напротив, заключението по назначената авто-техническа
експертиза сочи категорично, че единствената причина за настъпилото ПТП е
движението на автомобила на обвиняемия с висока скорост, несъобразена със
състоянието на пътя и пътните условия, т.е. произшествието се дължи на
нарушаването на правилата за безопасност на движение от страна на обвиняемия
чрез предприетото манипулиране с уредите за управление на автомобила. Конкретно
в зоната на действие на знак „В26", ограничаващ скоростта до 30 км/ч., и при условията
на остър десен завой, обвиняемият управлявал автомобила със скорост 70 км/ч. Видно от съдебно-оценъчната
експертиза по делото, причинените на автомобила материални щети са на стойност
2 940 лв., с оглед на което не са налице визираните от закона значителни
имуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка безспорно установено е, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.З, пр.6,
б."А", пр.2, вр. ал.1, б."Б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, от НК,
вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна извършеното от подсъдимия
представлява съставомерно деяние по цитирания член, тъй като е налице
нарушаване на правилата за безопасност на движението, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП - водачът е длъжен при избиране скоростта на движение да се съобрази с
пътните условия и обстановка, както и с всички обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението, в резултат на което е причинена средна
телесна повреда съгласно хипотезата на чл.129, ал.2 от НК. Освен това, водачът
на автомобила - подс. И., веднага след настъпване на ПТП е избягал от местопроизшествието,
като не е оказал помощ на пострадалите лица, не е взел мерки за обезопасяване
на движението, също както и не е оповестил съответните държавни органи, с оглед
на което деянието му е съставомерно по ал.З, пр.6 на чл.343 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост като
форма на вина, тъй като деецът не е предвиждал общественоопасните последици от
своето деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Видно от изготвената справка за
съдимост, подс.И. се явява неосъждан. За деянието по НОХД 50/2000г. на Военен
съд – София е реабилитиран по право, а за деянието по НОХД 135/2006г. на Районен съд Пловдив му е
наложено административно наказание по чл.78а от НК.
Причини за извършване на престъплението - незачитане на закона
регламентиращ правата и задълженията на водачите на МПС.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добросъвестно процесуално
поведение, самопризнания и критично отношение към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
С оглед изложеното и като съобрази, че се касае за
едно непредпазливо деяние, смекчаващите
и липсата на отегчаващи нак. отговорност обстоятелства, съдът счита, че целите
на наказанието по чл.36 от НК ще се постигнат, като на подсъдимия се наложи
наказание лишаване от свобода, определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и му наложи такова към минималния предвиден размер, а именно пет месеца лишаване от свобода.
Основната цел на така
определеното и наложено наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и
поправяне на подсъдимия, поради което, при наличието на предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението му за срок от три годи, считайки,
че по този начин най-добре ще бъдат изпълнени целите на специалната и
генералната превенция.
Присъди се и направените по делото
разноски.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: