О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
14.05.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 май 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 911 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от В.Р.Г., като баща
и законен представител на малолетната М.В.Г., в която твърди, че М.В.Г. е
дъщеря на М.М. и В.Г., родена по време на съвместното им съжителство на ***г. в
гр.Бургас. От 2012 г. страните не живеели заедно, като уредили отношенията си
относно упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и размера
на издръжката по съдебен ред. По силата на влязло в сила съдебно решение №
240/18.03.2015 г., постановено по гр. дело № 3641/2014 г. по описа на PC -
Стара Загора упражняването на родителските права върху малолетната М. били
предоставени на нейния баща В.Р.Г.. Със съдебна спогодба, съгласно Протокол от
09.07.2015г. по гр.дело № 3419/2015г. по описа на PC - Стара Загора, М.М.
/тогава Ж./ била осъдена да изплаща на детето М.Г. чрез нейния баща и законен
представител В.Г. ежемесечна издръжка в размер на 110 /сто и десет/ лева
месечно, считано от 06.08.2013 г. до настъпване на основания за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Издаден бил изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело под №
2457/2017г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765 и район на действие ОС
- Стара Загора.
От края на 2012г. ищецът живеел с дъщеря си М. ***. Тъй като нямал
собствено жилище, живеели под наем на адрес ул. “Княз Александър Батенберг“. Сочи,
че последните години работил на различни места, в повечето случаи като общ
работник при поддържане на сгради. Трудовото му възнаграждение не било по -
високо от минималната работна заплата за страната за съответния период. От
28.01.2020г. бил безработен, като последният му трудов договор бил прекратен
със споразумение № 1/28.01.2020г. Не се регистрирал като „безработен“ в Бюрото
по труда. Към настоящия момент търсил отново работа.
Ответницата не проявявала желание да вижда М., не поддържали контакт по
телефона, не я посещавала през ваканциите, дори когато детето било при нейните
родители в гр. Бургас. М.М. дължала към днешна дата издръжка за периода месец
декември 2017г. - месец януари 2020г. /т.е. 26 месечни вноски по 110 лева/ в
размер на общо 2 860 /две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева. Твърди, че подал
жалба в Районна прокуратура - Стара Загора с пр.основание чл. 183 от НК.
Твърди, че М. е ученичка в седми клас за учебната 2019г. - 2020г. в Единадесето
основно училище „Николай Лилиев“. От две години тренирала карате в Спортен клуб
„Ямато“, за което заплащал месечна такса в размер на 25 лева месечно.
Твърди, че бил изключително затруднен да осигурява сам всичко необходимо за
нормалното съществуване на детето - дрехи, храна, учебници и пр., както и да
поддържал домакинството, макар да се стараел нищо да не липсвало на дъщеря му.
От друга страна била налице и промяна в икономическите условия на страната,
обусловени от ръста на инфлацията, както и от промяната на минималната работна
заплата за страната.
Издръжката в размер на 110 /сто и десет/ лева месечно за М. не покривала
елементарните нужди на детето за прехрана, дрехи, учение и извънкласни
занимания. С оглед възрастта й, нуждите за храна, облекло, пособия, материали
за училище, учебни помагала и учебници, необходими за отглеждането и
възпитанието й, чувствително били нарастнали. М. била в седми клас и в края на
учебната година й предстояло външно оценяване /матури/, за които трябвало да се
подготви и ако се наложи да посещава извънкласни уроци по математика и
български език, то не можел да си позволи да ги плаща. Предвид всичко това,
така присъдената издръжка в посочения размер относно отглеждането и
възпитанието й, се явявала крайно недостатъчна.
Твърди, че е родителят, при когото живее детето. Той бил длъжен да обезпечи
както жилищните му нужди, така и свързаните с тях задължения за плащане на
всички консумативни разходи за отопление, вода, телефон. Същият сам се грижил
за дъщеря си и не разчитал на никаква друга финансова помощ.
Предвид гореизложеното и като се имали предвид непостоянните доходи на
бащата, било обективно невъзможно той да поеме изцяло ежедневната издръжка на
малолетната М..
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка можела да бъде изменена или прекратена. В конкретния случай безспорно
се установявало, че през изминалия период от време (повече от шест години от
първоначалното определяне на размера на издръжката), детето пораснало и нуждите
му се изменили трайно и съществено.
От друга страна, за да се определил нов, по - голям размер, следвало да се
съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. и възможностите на родителя,
от когото се търсила издръжката. Ответницата била в активна трудоспособна
възраст, реализирала трудови доходи, което й позволявало да плаща по - висока
издръжка. Същата не дължала издръжка на други лица.
Моли съда да постанови решение, с което да измени на основание чл. 150 от СК размера на ежемесечната издръжка, присъдена по гр. дело № 3419/2014г. по
описа на PC - Стара Загора, като осъди М.Ж.М. да заплаща на М.В.Г. с ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител В.Р.Г. с ЕГН ********** издръжка в
размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба в PC - Стара Загора, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, както и да присъди на ищеца направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
В едномесечния
срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Ж.М., в който
заявява, че исковата молба като незаконосъобразна.
Същата била
подадена от В.Р.Г., с настоящ адрес:***, с ЕГН **********-баща и законен
представител на малолетната М.В.Г., със същия адрес, ЕГН **********. Следвало
Молбата да се подава от имащият право субект М.В.Г., с ЕГН ********** чрез
бащата, който бил и законен представител, а не както било сторено в случая.
По тези
съображения, счита, че делото следва да бъде прекратено и върнато на Ищеца като
незаконосъобразно предявен иск. В случай, че делото бъде разгледано по същество,
моли съда, на посоченото основание, с постановения съдебен акт, предявеният иск
да бъде оставен без уважение.
С исковата молба
се сочели обстоятелства, които били извън правилата на иска по реда на чл. 150
от СК. Твърдяло се, че не проявявала желание да вижда детето М., не поддържала
контакт по телефона със същото, не я посещавала по време на ваканциите. По
повод на тези твърдения не се сочили каквито и да било доказателства. Следвало
да се подчертае, че нееднократно правила опити да осъществява контакти с
детето, включително и при честване на рождени дни. Същата била препятствана от
Ищеца, който не посочвал причини за това му поведение.
Размерът на
направеното искане по реда на чл. 150 от СК не съответствало на нормата по чл.
142, ал. 2 от СК. В момента минималната работна заплата за страната била 610.00
лева и съгласно разпоредбата на цитирания текст, и била задължена да заплаща с
оглед на имущественото и финансово състояние издръжка в размер на 1/4 от тази
минимална работна заплата. Твърди, че била безработна. Същата не фигурирала
като собственик или член в състава на Юридическо лица /ЮЛ/, както и не била
Едноличен търговец /ЕТ/ по смисъла на Търговския закон /ТЗ/.
Това била
причината да срещала затруднения по изплащане на издръжка, с оглед сключено
Споразумение по гр. д. № 3419 по описа на РС-ГК-Стара Загора за 2015 год.
От Исковата молба
било видно, че било образувано наказателно производство по реда на чл. 183 от НК по описа на Районна Прокуратура-Стара Загора, за което също не се сочели
доказателства.
Дори това да било
така, този факт сочил сам по себе си затрудненото положение, в което се намирала
от финансова гледна точка.
С оглед предмета
на делото-иск по чл. 150 от СК, счита, че приложима била общата местна
подсъдност по чл. 105 от ГПК. По посочения мотив, моли съда, делото да бъде
изпратено на Районен съд-гр. Бургас, където бил постоянният й адрес.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът,
че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 150 СК.
Не се спори по делото, че страните
са родители на детето М.В.Г.. Безспорно е по делото, че ответникът е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 110 лв. В това
производство ищцата следва да ангажира доказателства за променените
обстоятелства от присъждане на издръжките и за възможностите на ответника да заплаща издръжки в
поискания размер, а ответникът да ангажира доказателства за възможностите си да
заплаща издръжките.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че следва да остави без уважение искането на ответницата, чрез
процесуалния й представител, за изпращане на делото по подсъдност на РС Бургас,
тъй ката съгласно разпоредбата на чл. 112 от ГПК иск за издръжка може да се
предяви и по постоянния адрес на ищеца, какъвто е и настоящия случай.
Съдът,
счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответницата,
чрез процесуалния й представител, за изпращане на делото по подсъдност на РС
Бургас.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане с № 0063423/20.11.2006
г.; Протокол от 09.07.2015 г. по гр. дело № 3419/2015 г. по описа на PC - Стара
Загора; Удостоверение изх.№ 122/10.02.2020 г.; Удостоверение изх. № 1/31.01.2020
г.; Споразумение от № 1/28.01.2020 г.; Жалба с вх. № 959/12.02.2020 г. на РП -
Стара Загора
УКАЗВА на страните за насроченото
съдебно заседание да представят удостоверение за получаваното от тях брутно
трудово възнаграждение една година назад от завеждане на исковата молба.
УКАЗВА на страните за насроченото
съдебно заседание да представят Декларация за семейно и имуществено състояние.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите удостоверения от
ответника след внасяна на ДТ.
ДАВА
възможност на страните
да сочат гласни доказателства / по един свидетел/.
ДА
СЕ ИЗИСКА
справка от РП-Стара Загора относно: Образувано ли е НП срещу М.Ж.М., с адрес ***,
с ЕГН **********, ако е образувано да бъде изпратен заверен препис от
документите по преписката.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.
д. № 3641/2014 г. и гр. д. № 3419/2015 г. и двете по описа на РС-Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 2.06.2020
г. от 11.20 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора и Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Бургас, които да представят доклад по делото, да се
изпрати на ищцата копие от отговора и доказателствата на ответника.
ПРЕПИС от
разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: