Определение по дело №374/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 364
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20225000600374
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600374 по описа за 2022 година
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пловдив за
отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал
съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по
чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста и в жалбата,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 20.07.2022г. съдът е
установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда е
налице несъответствие между описанието на престъплението и правната му
квалификация.
1
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Няма спор, че делото не се отличава с особена фактическа или правна
сложност и разследването не е изисквало значителни усилия за доказване на
инкриминираната деятелност на подсъдимия, но това е следвало да стане при
стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи правото му на
защита и не за сметка на процесуалната прецизност.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в
дисипозитивната част на обвинителния акт трябва да бъде посочена ясно,
точно и разбираемо правната квалификация на престъплението, в което е
обвинен извършителят. Само така рамките на процеса на доказване са
очертани законосъобразно.
Вярно е, че продължаваното престъпление включва в себе си две или
повече отделни изпълнителни деяния, които поради своята еднородност и
другите, подробно посочени в разпоредбата на чл.26 НК характеристики
оформят един престъпен състав. Това налага всяко едно от изпълнителните
деяния да бъде добре фактически очертано откъм време, място и начин на
осъществяването му, за да може обвиняемият, респ. подсъдимият да разбере
фактите, в които е обвинен и на базата на които му се следва претендираната
с обвинителния акт наказателна отговорност, което пък от своя страна му
позволява в пълна степен да организира своевременно и адекватно защитата
си. Това е сторено от прокурора, който фактически е конкретизирал всяко
едно от деянията /както довършените, така и това останало във фазата на
опита/.
Така очертаната деятелност на обвиняемия обаче задължава прокурора
при квалифициране на продължаваното престъпление да изложи съображения
дали и до каква степен довършените деяния се отразяват на цялостната
престъпна дейност и дали на деецът да се търси наказателна отговорност за
довършено престъпление или за опит. Няма как на извършителят на деянията
да се търси отговорност едновременно за довършено престъпление и за опит
в хипотезата на чл.26 НК. Затова законодателят е дал ясно разрешение на този
въпрос в разпоредбата на чл.26, ал.5 НК и с нея е следвало да се съобрази
прокурорът. Същият не сторил това и така е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, като е поставил обвиняемия в невъзможност да
разбере в какво точно престъпление е обвинен и как да организира защитата
2
си.
Ето защо възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не
могат да бъдат споделени и съответно уважени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото
и намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни.
Основно задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при
констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора
за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил първоинстанционния съд
по делото. Описаните в обстоятелствената част на протестираното
определение нарушения са налични. Правилно са констатирани и обосновано
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени
процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен
и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни
последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното
определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подаденият срещу него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 974/20.07.2022г. по нохд №
1105/22г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4