Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№

 

гр.Айтос, 23.04.2019 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 833 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** с адрес и седалище на управление: ***, със законни представители С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. – управители на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И.И. против Х.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответника Х.Х.М., съществуването на  вземането му по издадена по ч.гр.дело № 403/2018 г. на АРС Заповед № 232 по чл.410 от ГПК от дата 10.05.2018 г.  за изпълнение на парично задължение в размер на общата  сума от 1008.09 лева (хиляда и осем лева  и девет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; както и съдебно-деловодни разноски в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева), внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение  в размер на  50.00 лева (петдесет лева). Твърди, че вземането произтича от неизпълнено от страна на ответника Х.М. задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.05.2017 г.

  

Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) и 50.00 лева (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 403/2018г. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 403/2018г. на РС-Айтос.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество. Постъпило е писмено становище, с които исковата претенция се поддържа. Представен е и списък с разноски по чл.80 от ГПК.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК адв.Р.Д. от БАК, назначена за особен представител на ответника Х.Х.М.  изпраща писмен отговор, в който излага подробно становище за частична неоснователност на иска. Моли за уважаване на исковата преттенция до размер на сумата от 334,95 лева, представляваща неизплатено задължение по процесния Договор за потребителски кредит № **********; 300,00 лева – стойност на разходите по допълнителна преддоговорна информация по договора; дължимата годишна лихва от 41,17% върху неизплатената сума. В останалата част счита претенцията за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Не представя писмени доказателства. Заявява доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. В съдебно заседание и позовавайки се на заключението на експертизата адв.Д., счита че претенцията е основателна до размера на сумата от 768,80 лв. и моли в останалата част  искът за бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 2742/09.05.2018 г. на РС-Айтос ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Х.Х.М.. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 403/2018 г. по описа на АРС  и след връчване на Заповед № 232/10.05.2018 год. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, въпреки липсата на възражение за недължимост изпълнение на вземането съдът е указал на заявителя да предяви иск за устоновяване на дължимото.

По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и частично основателен по следните съображения:

Предвид  установената от писмените доказателства и от заключението по съдебно-икономическата  експертиза безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Налице е валиден договор за кредит.

Съгласно така сключения между страните договор за потребителски кредит № ********** от 26.05.2017 г., дружеството - ищец е предоставило на ответника кредит от 600,00 лева за срок от 11 месеца.

Поради неизпълнение на договорните задължения, при частично платен месечни вноски в общ размер на 395,45 лв. и неплатени месечни вноски в договорените срокове  по погасителния план, ответникът изпаднал в забава, поради което и на 09.01.2018 г. договорът е прекратен едностранно от кредитора и е обявена предсрочната му изискуемост като на длъжника Х. е изпратено уведомително писмо. Според неоспореното от страните и прието от съда заключение на вещото лице по назначената СИЕ дължимата от ответника сума по договора възлиза на 664, 95 лв., като годишната лихва от 41,17%, начиная от датата на подаване на заявлението до предявяване на и.м. е изчислена в размер от 103,85 лв. 

С оглед на изложеното предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК  следва да се уважи за общ размер от 768.80 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и да се отхвърли относно  сумата  239.29 лева (двеста тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - лихва за обезщетение за забава, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 403/2018 год. на Айтоския районен съд.

 

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  частично уважаване на иска, всяка от страните следва да заплати сторените от насрещата  съдебно деловодни разноски, като следва: ответника – 533,84 (петстотин тридесет и три лв. и осемдесет и четири ст.) лева, съгласно представения списък с разноски по чл.80 ГПК, върху уважената част от иска и предвид направените в хода на заповедното производство разноски от 75,00 лева, а на ищеца не следва да се възлагат разноски, предвид липсата на доказателства за сторени такива от страна на ответника. 

 

По делото служебно е назначена СИЕ, по която на вещото лице  е заплатено от предвидените бюджетни суми възнаграждение от 100,00 лева. Ето защо и  на осн. чл.77 вр. с чл.76 от ГПК отв.Х.Х.М. следва да заплати по сметка на АРС  сумата от 76,26 лева - деловодни разноски за експертизата, съобразно уважената част от иска, а ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***    сумата от 23,74 лева - деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията му.

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** с адрес и седалище на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх.В, със законни представители С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. – управители на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против Х.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена по ч.гр.дело № 403/2018 г. на АРС, Заповед № 232 / 10.05.2018 г.  за изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 768.80 лева (седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** с адрес и седалище на управление: ***, със законни представители С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. – управители на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И.И. против Х.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване съществуването на  вземането на ищеца  над уважения до претендирания размера – за сумата от 239.29 лева (двеста тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) – лихва, за което е издадена Заповед за изпълнение № 232/2018 год. по ч.гр.дело № 403/2018 год. на Айтоския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Х.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** направените съдебно-деловодни разноски, включително част от направените в заповедното производство, в общ размер на 533,84 (петстотин тридесет и три лв. и осемдесет и четири ст.) лева.

 

На осн. чл.77 вр. с чл.76 от ГПК ОСЪЖДА Х.Х.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на АРС  сумата от 76,26 лева - деловодни разноски за СИЕ.

На осн. чл.72 вр. с чл.76 от ГПК ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***  да заплати по сметка на АРС  сумата от 23,74 лева - деловодни разноски за СИЕ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: