Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….. 2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, след открито заседание, проведено на
двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 973 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по въззивна жалба на К.Н.А. срещу решение
№ 656 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 10440 по описа за 2017 г. на Районен
съд - Варна, единадесети състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК
е прието за установено в отношенията между страните по иска, предявен Г.Д.Д., че К.Н.А.
не е собственик на реална част с площ от 401 кв.м от новообразуван имот №
510.232 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на местност „Янчова поляна" /селищно образувание/, община Аксаково,
област Варна, одобрен със заповед № РД-15-7706-235 от 12.03.2015 г. на областния
управител на област Варна, целият с площ от 580 кв.м, при граници на тази реална част: останалата
част от НИ № 510.232, от две страни улица № 510.1066 и земеделски земи, която процесна реална част е защрихована с оранжеви щрихи на
комбинираната скица към заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, находяща се на лист 37 от първоинстанционното
дело.
Жалбата е основана на
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
постановено при необсъждане на всички правни съображения на страните. Изложени
са доводи, че имотът е изкупен на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По правото на
изкупуване са релевирани възражения за неспазено отстояние до бреговата ивица и неспазено отстояние от 30 км до град с население над 300 000
души. Тези възражения са неоснователни, доколкото от заключенията на двете СТЕ
е установено, че и двете изисквания на закона са били налице. В тази връзка районният
съд не е съобразил приложимата редакция на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, „Държавен
вестник“ брой 98/1997 г. Констативният нотариален акт /КНА/ на праводателката на ответницата е издаден на 20.01.1997 г., а
в границите на Община Аксаково няма град с население над 300 000 души. До
изменението на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в края на месец декември 1997 г. са били
налице предпоставките за изкупуване по този ред. Ето защо КНА удостоверява
валидно придобито право на собственост. Това възражение е отразено като
изложение по фактите, без изобщо да е обсъдено при произнасянето по същество.
Конкуренцията на права между бивш собственик и ползвател е уредена и се решава
в полза на изкупилия при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвател, което
изключва реституцията в реални граници. Ето защо отпада материалната
законосъобразност на реституционното решение. Наред с това от закупуването на
имота на 22.08.2006 г. до 2016 г. е изтекъл срокът на дългата придобивна давност. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което искът като
неоснователен бъде отхвърлен.
В отговор на жалбата Г.Д.Д. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението. Отправя искане за постановяване на
решение, с което обжалваното такова бъде потвърдено като правилно.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция всяка от страните поддържа
становището си.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес
от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: на наследниците
на Д.Р.Д., между които е и ищецът, с решение № 2852 от 30.03.2001 г. на Поземлена комисия /ПК/ - Аксаково по точка 3 е възстановено правото на собственост върху ливада в землището на град Аксаково с площ 1 дка, местност
„Чаир дере", без
посочени граници по решението, попадаща
в терен по § 4 от ЗСПЗЗ.
По ПНИ на
местност „Янчова поляна" за наследниците
на Д.Р.Д. по помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот 193. Този имот попада
по ПНИ на местност „Янчова поляна " и в новообразуван имот № 232, целият с площ от
580 кв.м, в който участва с площ от 401 кв.м. Посоченият новообразуван имот не може да
бъде възстановен на наследниците на Д.Р.Д., тъй като НИ № 232 към настоящия момент
е записан на ответницата, която е закупила имота от ползвателката Н.М.С., като сделката е обективирана в НА № 200, том I, рег.№ 3582, дело №
179/2006
г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 20954 от 22.08.2006 г., акт №
40, том LXVII за имот №
232, целият с площ
600 кв.м, СО
„Янчова поляна"
/бивша местност
„Чучура"/, землище на
град
Аксаково по кадастралния план от 1990 г., при граници на
имота по скица: път, поземлен
имот № 233, път, поземлен имот № 231. Ползвателката Н.М.С.е трансформирала правото си на
ползване в право на собственост и се е снабдила с КНА № 36 том ІІ, дело № 711/1997 г. Излага се, че ответницата не е станала
собственик на 401 кв.м от НИ № 232, целият с площ 580,12 кв.м по ПНИ на
СО „Янчова поляна", а по документ за
собственост – ПИ
№ 232,
тъй като нейната праводателка не е била
такъв на продадения имот. Сочи се, че и праводателката й не е била собственик
на имота, тъй като не й
е било предоставено валидно право на
ползване; дори и да й е било предоставено,
не е имала право да закупи
имота, защото не е отговаряла нито на условията
по §
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота
към 01.03.1991 г. не е имало постройка,
което би било основание за закупуване на
имота по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито на условията
по §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - имотът не отстои
на изискуемите разстояния,
а имонно: на повече от 30 км
от град с население над 300 хиляди жители, независимо от общината, в която се намира,
или на повече
от 10 км от крайбрежната морска ивица. Оспорва се НА № 36, том II, дело №
711/1997 г. и се моли същият
да бъде отменен. Излагат се съображения, че за ищеца като наследник на Д.Р.Д. е налице правен интерес
от завеждането на настоящия иск
срещу ответницата, тъй като не
може да бъде
приключена процедурата им по възстановяване
на описания имот, поради наличие
на спор за
материално право и докато този спор не
бъде разрешен между ответницата и наследниците
на Д.Р.Д., кметът на общината не би могъл
да издаде заповед за възстановяване
на имота им, а едва с издаването
на тази заповед
приключва процедурата по реституция.
Твърди
се, че имотът, който е бил предоставен
за ползване на праводателката
на ответницата въз основа
на соченото решение, не е идентичен с процесния имот, че местност „Чучура"
не е идентична с местност „Вълчан чешма". Уточнява се, че ответницата владее процесния имот без правно
основание, но независимо от това
ищецът не би могъл да
заведе иск по членс 108
от ЗС. С оглед на горното , ищецът
моли съда да уважи предявената
искова претенция.
Ответницата К.Н.А. в срока по член 131 от
ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, в който се навеждат твърдения
за недопустимост на предавения иск,
а в условията на евентуалност - на неоснователност. Оспорва се иска по
основание,
като се твърди, че владее имота на
правно основание. Също така се сочи, че ищецът няма правен интерес от завеждането на иска, тъй
като няма възстановено право на собственост върху имота, няма
идентичност между притежавания преди колективизацията и реституирания
с посоченото решение на ПК имот.
Излага, че за праводателката й са били налице
предпоставките за изкупуване,
доколкото е получила ползването на основание
ПМС № 11/1982
г., видно от удостоверение №
525 от 18.12.1986
г. и удостоверение № 325/1986 г. Правото на изкупуване
е признато с влязло в сила решение по дело №
386/1995 г. по
описа на Апелативен
съд – Варна, в мотивите на което е обсъден въпроса относно спазването на разпоредбата
на §
4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, като е преценено, че имотът
не попада в 10-километровата крайбрежна ивица, поради което и е отменен отказът
на кмета на Община Аксаково за непризнаване на правата на
Наталия Стоянова за заплати и да
стане собственик на имота. Налице е
и второто условие за придобиване, касаещо отстоянието на 30 км от
град с население над 300 000 души. До изменението с „Държавен вестник“ брой 123 от 1997 г., в който към нормата
е добавено "независимо
от общината в която се намира",
актуална е била редакцията на § 4б от РЗР на ЗСПЗЗ, при която текста
е гласял "в границите на съответната община".
КНА на праводателката
на ответницата е изадден при регламентацията
отстоянието да е повече от 30 км
от големите градове, но в границите
на съответната община,
а в границите на Община Аксаково няма град с население
над 300 000 души. Освен това, дори
и да не бил издаден КНА в рамките на действието на
страта редакция, тъй като се
касае до признаване, а не до учредяване право
на собственост, щом това право
на признаване е възникнало веднъж, било е налице за
даден период от време, в който
ползвателката е могла да стане собственик,
тя вече е станала такава при наличието на
предпоставките към
този момент. Времето на издаване на
КНА е без значение, защото констатирането на признатото право
е неограничено. Праводателката е прехвърлила правото на собственост върху имота с възмездна
сделка на ответницата,
при което придобиването на собствеността е добросъвестно, дори и когато праводателката не е била собственик,
тъй като приобретателката не е знаела за това.
От 22.08.2006 г. до 22.08.2016 г. е изминал и десетгодишен срок на владение,
което е абсолютен давностен срок и законът свързва този срок с придобиване
по давност, дори и при наличие
на недобросъвестност във владението. Отделно се сочи, че ответницата е присъединила своето владение към това
на праводателката Наталия Стоянова, продължило от заплащането
на имота на 29.03.1996 г. до продажбата му
през 2006 г. Набляга
се, че е възстановен имот в стари реални граници
в местност „Чаир дере",
а не в „Янчова поляна", нито в местност „Чучура".
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК.
Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника -
тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес
за ищеца в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба
твърдение, че същия като наследник на Д.Р.Д. е са станал собственик на процесния имот въз основа на договор решение за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. От друга страна ответницата
се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 200 от 2006 г., с което заявява самостоятелно право върху имота.
В
производството по предявения отрицателен установителен
иск ищецат доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответницата следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че процесният имот е бил придобит от нея на соченото основание
– договор за покупко-продажба от 2006 г., в условията на евентуалност - въз
основа на изтекла в нейна полза придобивна давност
чрез осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от сключване на
договора за покупко-продажба през 1996 г. до депозиране на исковата молба с
присъединяване владението на праводателката й Наталия
Стоянова. Тъй като покупко-продажбата от 2006 г., въз основа на която ответницата
се легитимира като собственик е оспорена от ищеца с доводи, че е извършена от
несобственик, то в тежест на ответницата е да установи, че нейната праводателка е притежавала валидно права върху процесния имот, които е могла да й прехвърли.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА
№ 200, том І, рег.№ 3582,
дело № 179/2006 г. по описа на нотариус Катя Паунова, на 21.08.2006 г. Н.М.С.е продала на К.Н.А. следния свой недвижим
имот: ПИ с площ от 600 кв.м, находящ се в град
Аксаково, СО „Янчова поляна“ /бивша местност
„Чучура“/, съставляващ ПИ № 232 по КП от 1990 г., при граници на имота по скица:
път, ПИ № 233, път и ПИ № 231.
От приетия по делото НА за собственост на недвижим имот, придобит по §
4а, алинея 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 36,
том II, дело № 711/1997 г. на варненски нотариус е видно, че праводателката на ответницата - Н.М.С.- е призната за
собственик на място с площ от 600 кв.м, находящо се в
местност „Чучура“, землище на село Аксаково, включено в имот пл.№ 232 по плана
на местността, при граници: път, дере, имоти пл.№№ 233 и 231, включено в имот
пл.№ 232, като ползвател, който е трансформирал правото си на ползване в право
на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от удостоверение № 325 от 18.12.1986 г. на Н.М.С.е предоставено
право на ползване върху хавра с площ от 600 кв.м в
местност „Чучура“ - Аксаково, при граници: Д.Й., път, дере.
От приетото по делото решение от 20.12.1995 г. , постановено по гр.д.№
386/1995 г. на ВОС, се устоновява, че е отменен
отказа на кмета на Община Аксаково да признае
на Н.М.С.права по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да заплати и стане собственик на
земеделска земя - 600 кв.м в землището на село Аксаково, Варненска област,
местност „Чучура“.
От представената вносна бележка от
29.03.1996 г. е видно, че Н.М.С.е заплатила сумата в размер на 17 010
лева в полза на Община Аксаково за имот, находящ се в
местността „Чучура“.
Първоинстанционният съд е
събрал гласни доказателства посредством разпита на водените от ответната страна
свидетели Н.М.С./праводателка на ответницата/ и Д.К.А.
/майка на ответницата/. От свидетелските показания се установява, че Стоянова е
обработвала имота, в който е имало и трайни насаждения и никой не е оспорвал
собствеността й върху него; след закупуването му ответницата веднага започнала
да го ползва - оградили имота, махнали старите бетонови колове и сложили нови,
както и желязна врата с катинар, открили партида в „Енерго“
– то.
От заключението на вещото лице Р.П.по приобщената по делото СТЕ се установява,
че стар имот № 193 по ПКП към ПНИ на СО „Янчова
поляна" е записан на Д.Р.Д. на основание решение № 2852 от 30.03.2001 г.
на ПК – Аксаково, като процесният имот № 232 попада в
стар имот № 193 с площ от 401 кв.м; имот № 232 отстои на 10,5 км от центъра на
град Варна и на 12 км от бреговата ивица на Черно море, измерено по права линия;
за СО „Янчова поляна" преди одобряването на ПНИ
е изготвен кадастрален план на местност „Чучура" от 1990 г., като по този
план в имота няма нанесена постройка; местността „Чучура"и местност „Чаир дере“ са включени в околовръстния полигон на СО „Янчова поляна"; ако лицето Ц.Н.Й.е съпруга или дъщеря
на Д.Й., то е налице идентичност между имота, предоставен за ползване на ползвателката Н.М.С., и процесния
имот; ПНИ на СО „Янчова поляна“ е одобрен със заповед
№ РД-15-7706-235 от 12.03.2015 г. на областния управител на област Варна. Заключението
на вещото лице Ш.Х.по приобщената по делото повторна и допълнителна СТЕ не се
различава от първоначалнато такова, а само е
уточнено, че процесният имот отстои на 10 730 м
от центъра на Варна /катедралата/ и по права въздушна линия от бреговата ивица
на Черно море - на 12 км /зоната под ресторант „,Морско казино“/, както и на
приблизително 12,1 км от началото на канала.
Доколкото няма наведени
възражения по договора за покупко-продажба, на който ответницата основава
придобиването на имота, то следва да се разгледа възражението, че е придобила
от несобственик, тъй като праводателката й не е могла
да упражни правото си на изкупуване на имота по реда и условията на § 4б, алинея 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият състав на въззивния
съд намира това възражение за основателно. Предпоставките за придобиване на
имота по реда на § 4б, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице, доколкото
предоставения за ползване имот е на по-малко от 30 км от град Варна /град с
население над 300 хиляди жители/ и попада в обхвата на забраната по § 4б, алинея
1, изречение трето от ПЗР на ЗСПЗЗ. Наведеният във въззивната жалба довод, че районният съд не е съобразил
приложимата редакция на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ преди изменението с „Държавен
вестник“ брой 98/1997 г., е неоснователен.
Изречение трето на §4б, алинея 1 от ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението
гласи, че ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на
по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хиляди жители или на 10 км
от крайбрежната морска ивица, а след изменението с „Държавен вестник“ брой
98/1997 г. е добавено „в границите на съответната община“. Това изменение не
променя направения извод, че Стоянова не е могла да придобие имота на основание
§ 4б, алинея
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към релевантния момент /1996 г./ не са
били изпълнени изискванията на посочената разпоредба. За пълнота на изложението
следва да бъде добавено, че същите не са били изпълнение и към датата на
признаване правото на собственост на праводателката
на ответницата - 20.01.1997 г.
Горното налага да се
изследва възражението на ответницата за придобиването на спорния имот по
давност, което също се явява неоснователно. За да се придобие право на
собственост по давностно владение, позоваващият се на
него следва да установи чрез главно и пълно доказване наличието на всички
елементи на фактическия състав на член 79, алинея
1 от ЗС. Давностният срок за имоти,
попадащи в приложното поле на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, започва
да тече от влизане в сила на член 5, алинея 2 от ЗВСОНИ, която разпоредба
предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да
тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила - 22.11.1997 г. Същевременно
константна е практиката на съдилищата, съобразно която не може да се придобие
по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността. Както нормата на член 5, алинея 2 от ЗВСОНИ, така
и приетото в практиката разрешение, почиват на принципното положение, че срещу
онзи, който не може да води иск, давност не тече. В хипотеза, когато към
момента на влизане в сила на разпоредбата, не е налице завършен фактически
състав на земеделската реституция, каквато е процесната,
началният момент, от който може да тече придобивната
давност, е възстановяването на собствеността. Решението на ПК – Аксаково, на
което се позовава ищеца няма конститутивно действие,
тъй като е издадено през 2001 г., а решенията на ПК /сега ОСЗ/, с които се
възстановяват земи в терени по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са
издадени преди изменението на член 14,
алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ /“Държавен вестник“ брой 68 от 30.07.1999
г./. съгласно член 28, алинея 4 от ППЗСПЗЗ предвижда, че границите на
имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на член 14,
алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а
и 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ се определят едва с ПНИ. Именно с този план се определя
точното местоположение и форма на тези имоти, отразявайки придобитите от
ползвателите, респективно от бившите собственици права. Едва след влизане в
сила на ПНИ и индивидуализация на имота на ищеца е възможно в полза на
ответницата да започне да тече придобивна давност с
оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата
си по исков ред – в този смисъл е и съдебната практика в редица решения на ВКС.
От влизане в сила на ПНИ през 2015 г. до предявяване на иска на 25.07.2017 г.
не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен
срок, а доколкото не е изтекъл и петгодишен срок, то основание за прилагането
на кратката придобивна давност по отношение
владението на ответницата няма.
Искът се явява доказан и основателен, поради
което и следва да бъде уважен.
Поради идентичните крайни
изводи, до които достигна въззивният съд, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член
78, алинея 3 от ГПК на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените от него пред настоящата инстанция разноски, които съгласно представения
списък по член 80 от ГПК са в размер на 600 лева, заплатени за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 656 от 15.02.2019 г., постановено
по гр.д.№ 10440 по описа за 2017 г. на Районен съд - Варна, единадесети състав.
ОСЪЖДА
К.Н.А. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Г.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.