Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 12.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в открито заседание, проведено на 08.03.2021 година в
състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ; СУНАЙ ОСМАН,
Като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 262/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното;
Производството
е по заведен иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 и т.4
от КТ- за отмяна на заповед за
дисциплинарно уволнение.
В заведеният от Е. К.У. иск се посочва, че с Заповед № 9/
19.04.2017г. на Управителя на „****“ ЕООД, и е било наложено дисциплинарно
наказание и е било прекратено трудовото й правоотношение с дружеството за
длъжността „полевъд“. Ищцата развива доводи за незаконосъобразност на заповедта
със която е прекратен трудовия й договор със ответното предприятие- като са описани
подробно допуснатите нарушения при издаването на заповедта, и при провеждането
на дисциплинарното производство по налагане на наказанието уволнение. Сочи, че
процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения е била опорочена, като
дисциплинарното производство не е било проведено по предвиденият в закона ред,
като в заповедта не са били посочени съответните нарушения, обосноваващи
налагането на най- тежкото нарушение. Посочва конкретните нарушения, които
правели уволнението незаконосъобразно само на това основание. Освен това самата
заповед не била връчена лично, и за нея е научила от съдържанието на исковата
молба по гр.д. № 216/20г. на МРС. Предвид това иска да се уважи така
предявеният иск по всички пунктове- иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна,
и признаване на уволнението за незаконно, както и иска да бъде извършена
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка. Претендира и разноски.
В
отговора си ответникът оспорва изцяло исковата молба, и исковете, предяви с
нея, като счита, че исковата молба е недопустима, прави възражение за изтекла
давност- изтекли били давностните срокове за предявяване на такъв иск, и
алтернативно; респ. неоснователна била по същество, т.к. се твърди, че
процедурата по установяване и налагане на дисц.наказание е била проведена в
съответствие със изискванията на закона, а самата заповед е била връчена при
законовите условия за това. В отговора посочва какво е било предприето в тази
насока конкретно. Заявява, че е имало допуснато дисц.нарушение от ищцата, както
и наложеното наказание е било съответно на същото, и наложено при спазване
изискванията на закона. Намира иска за недопустим и неоснователен. Посочва
писмени доказателства- горните. Развива подробни доводи в насока на
законосъобразност на извършеното дисц.производство и и прекратяването на тр.договор с ищеца.
В съдебно заседание, ищцата, представлявана от адв.М.Ч.,
поддържа исковата молба, по изложени в с.з. и в писмена защита доводи.
Претендира разноски.
Ответното
дружество, представлявано от адв.М.С., намира иска за недопустим, респ.
неоснователен, и моли съда да го отхвърли, по изложените в с.з. и представената
писмена защита съображения. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено, че предявеният иск е неоснователен поради следното;
Както
и по-горе е посочено, производството по настоящото дело е образувано
по предявена
от Е.К.У. с ЕГН- ********** искова молба с вх. № 1532/
16.07.2020г., с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ- за отмяна на заповед за дисциплинарно
уволнение,
против „****“ ЕООД- Кърджали, представлявано от Управителя Х.Ф.И.. Така
предявеният иск
подлежи на разглеждане по реда на БЪРЗОТО ИСКОВО
ПРОИЗВОДСТВО, уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален
кодекс на основание чл.310
ал.1 т.1 от същия кодекс.
При извършената
процедура по размяна на книжа и в срока за отговор, който следва да изтече на 24.08.2020
година, е постъпил такъв от ответника- посоченото по-горе дружество. Ответното
дружеството в отговора е изразило становище, че искът е недопустим като
предявен след изтичане на срока по чл.358
ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Приложени са и съответни доказателства.
Според
посочената разпоредба исковете по трудови спорове се предявяват в 2-месечен
срок по спорове за прекратяване на трудовото правоотношение. Според т.1 от
втората алинея срокът при искове относно прекратяване на трудовото
правоотношение започва да тече от деня на прекратяването. В случая трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.330
ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.2 и т.7 от Кодекса на труда, поради наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“ Заповед № 9/ 19.04.2017г. на Управителя на ****“
ЕООД- Кърджали. Заповедта е приложена по делото. В КТ е предвидено, че
заповедта следва да се връчи на служителя лично или да се изпрати с препоръчано
писмо с обратна разписка, като видно от самата заповед- същата не е връчена
лично.
От приложено
копие на обратна разписка на препоръчано писмо е видно, че процесната Заповед е
връчена на 21.04.2017г., на друго лице, посочено като майка на ищцата по
настоящото производство, а именно лицето- С.М.У. /по същият начин на
03.04.2017г.- е посочено, че чрез майката е връчено и покана на работодателя за
даване на лични или писмени обяснения по образувано дисциплинарно
производство/. По делото се установи, че това не е така, а именно, че няма
връчване на Заповедта /“ Заповед № 9/ 19.04.2017г. на Управителя на ****“ ЕООД-
Кърджали/, както и поканата за даване на обяснения по образуваното
дисциплинарно производство, и това е така поради обстоятелството, че след
образувано Досъдебно производство № 114/2020г. на РУ- Кирково за деяние по чл.310
ал.1 вр.чл.309 ал.1 врчл.26 ал.1 от НК., срещу лицето Д.А.П.от с.Кирково, се
установило, че той, вместо посочената като получател майка на ищцата, е
подписал двата документа. Образуваното досъдебното производство, видно от
приложеното като доказателство НОХД № 9/2021г. на РС-Момчилград, е срещу Д.П.,
за това, че същият, през периода
03.04.2017г.- 21.04.2017г. в с.Кирково, в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице “касиер гише в съобщенията и
пощенски раздавач“ в Пощенска станция-Кирково, обл.Кърджали към „Български
пощи“ЕАД в кръга на службата си, съставил неистински частни документи:- „Известие за доставяне с
баркод ИД PS ******M“ и „Известие за доставяне“ с баркод ИД PS ******, като
се подписал в графа “подпис на
получателя“ на 03.04.2017 г. и на
21.04.2017 г. в с.Кирково, обл. Кърджали, ги представил /отчел/ в Пощенска
станция-Кирково, обл.Кърджали, с което ги употребил, за да докаже, че
съществува някое правно отношение, а именно, че документи „заповед за прекратяване“ и „обяснение изх.№
10/28.03.2017 г.“ са връчени на адресата - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.310 ал.1 във вр.
с чл.309 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По делото се установи, че обв.
Д.ПОПОВ е признат за виновен за това деяние, и му е наложено съответното
наказание.
Предвид така
изложеното, и съобразно нормите на чл.300 от ГПК и чл.413 ал.2 от ГПК, влезлите
в сила присъди /а определението за одобряване на споразумение по реда на чл.381
и сл. от НПК има значението на присъда/ са задължителни за всички. Сиреч, чл.300 от ГПК присъдата на наказателният съд– какъвто характер има
постановеното определение от 25.01.2021г. по НОХД № 9/21г. на МРС, с което е
одобрено споразумение за деяние по чл.310 ал.1 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК/ е задължителна за гражданския съд досежно въпросите за инкриминираното
деяние, неговата противоправност и вина. В случая инкриминираното деяние за
което посоченото по-горе лице –Д.Попов, е бил признат за виновен е съставянето
на неистински
частни документи:- „Известие за доставяне с баркод ИД PS ******M“ и
„Известие за доставяне“ с баркод ИД PS ******, като се подписал в графа “подпис на получателя“ на
03.04.2017 г. и на 21.04.2017г. в
с.Кирково, обл. Кърджали- а същите са представени като
доказателства по делото за установяване на определени обстоятелства- от
ответното дружеството, че е спазена процедурата по налагане на процесното
дисциплинарно наказание, респ. за обосноваване на направеното възражение за
изтекъл срок за предявяване на иска, предмет на настоящото производство, който
по своето същество е давностен.
Предвид и това
съдът приема, че посоченото в тези два документа лице като получател- св.С.У.,
не е получила същите документи. В тази насока са и показанията на св.У..
Освен
изложеното, съдът е изискал и приложил като доказателства по делото разпечатка
от деловодната програма на съда и ч.гр.д. № 145/ 2020г. на РС-Момчилград, т.к.
самото делото е приложено като доказателство към гр.д. № 216/20г. /с предмет
предявен специален установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК- между
настоящите страни/. Към разпечатката от деловодната програма на съда на ч.гр.д.
№ 145/ 2020г. на РС-Момчилград е видно, че същото е образувано по Заявление от
ответното дружеството срещу ищцата по настоящото производство с правно
основание чл.410 от ГПК, с което се претендира заплащане на посочената в
заявлението парична сума, произхождащо от обезщетение, дължимо при
дисциплинараното уволнение на ищцата. По това заявление е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение, по силата на която ищцата по настоящото
дело е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1 784,91 лева,
както и разноски.
От разпечатката
на делото се установява, че Заповедта е била връчена на ищцата по настоящото
дело /и задължено лице по заповедното производство/ на 11.05.2020г., която на 26.05.2020г. е подала възражение по
смисъла на чл.414 от ГПК за недължимост на посочената в заповедта парична
сума. Именно по повод това възражение е
образувано гр.д. № 216/20г. /с предмет предявен специален установителен иск по
чл.422 вр.чл.415 от ГПК- от ответното дружество срещу ищцата/.
В същото време
се установява, че настоящото производство е образувано по предявена искова
молба, която е била депозирана в съда на 16.07.2020г., което води до извода, че
срокът по смисъла на чл.358
ал.1 т.2 от Кодекса на труда, изтекъл
на най- късно на 13.07.2020г. /датата 11 юли 2020г. е неработен /съботен/ ден//.
Както и по-горе се посочи, съгласно тази норма, исковете по трудови спорове се
предявяват в 2-месечен срок по спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение. Според т.1 от втората алинея срокът при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение започва да тече от деня на
прекратяването. В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330
ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.2 и т.7 от Кодекса на труда, поради наложено
наказание „дисциплинарно уволнение“ Заповед № 9/ 19.04.2017г. на Управителя на ****“
ЕООД- Кърджали. Съдът приема, че ищцата по настоящото производство е узнала за
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 11.05.2020г., когато й
е връчено съобщението за издадената заповед за изпълнение /по ч.гр.д.№145/
2020г. на РС-Момчилград/- а че е узнала за наличието на такава заповед се
установява от съдържанието на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение, където са посочени обстоятелствата на които се основава претенцията
за заплащане на съответната парична сума /както и от самата заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК/.
Следва също
така да се посочи, че с оглед направено доказателствено искане, съдът е
разпоредил служебното издаване на справка за трудовите договори на ищцата, и от
която се установява, че същата дори преди датата на прекратяване на трудовият й
договор с ответното дружеството /19.04.2017г./ вече е била сключила друг трудов
договор с друг работодател- а именно на 27.03.2017г., като до датата на
издаването на Заповедта за изпълнение е имала сключени още два трудови договора
с други работодатели. Разбира се посоченото не води до извода, че на датите на
сключването на другите тр.договори същата е била известена за наличието на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, поради и което тази
справка не се обсъжда в детайли.
Съдът приема,
че от така посочените по-горе писмени доказателства се налага извода, че правоотношението
между страните се счита прекратено от датата на получаването на заповедта
/процесната/, а именно на 11.05.2020г. Поради горното съдът намира, че
двумесечният срок следва да изтече на 11.07.2020година, но поради
обстоятелството, че денят е неработен, е изтекъл на 13.07.2020г. /първият работен
ден от седмицата/. Както беше посочено и по-горе, исковата молба е постъпила в
съда близо 3 дена по-късно след изтичане на срока– на 16.07. 2020година.
Изложеното
по-горе води до извода, че ищцата е узнала за наличие на заповед, с която са
прекратени трудовите й правоотношения с ответното дружеството, и е следвало в
2-месечен срок да предяви иск за отмяната й, като непредявяването на иска в
срока, води до извода, че същият е неоснователен. В тази насока и предвид
изложеното следва да се приеме, че е неоснователно искането й за извършване на
поправка на основанието за уволнение, което е било вписано в трудовата й
книжка.
Съобразно и
това съдът намира, че възраженията на ответника за изтекъл срок по чл.358
ал.1 т.2 от Кодекса на труда за предявяване на иска са основателни поради
изтеклата давност в тази насока, и предвид това намира, че искът, предявен от
ищцата за отмяна на Заповед № 9/ 19.04.2017г. на Управителя на ****“ ЕООД-
Кърджали за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, и за признаване на
уволнението за незаконно, както и за извършване на поправка на основанието за
уволнението, вписано в трудовата й книжка, следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход
на делото и на основание чл.78 ал.4 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените от последният разноски. Съобразно и това следва ищцовата
страна да се осъди да заплати на ответната страна сумата от 500 лева- размер на
заплатен адвокатски хонорар.
Предвид това и на
основание чл.358
ал.1 т.2 и ал.2
т. 1 от Кодекса на труда, съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ предявена от Е.К.У. с
ЕГН- ********** искова молба с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от КТ, против
„****“ ЕООД- Кърджали, представлявано от Управителя Х.Ф.И., за отмяна на Заповед
№ 9/ 19.04.2017г. на Управителя на ****“ ЕООД- Кърджали за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, и за признаване на уволнението за
незаконно, както и за извършване на поправка на основанието за уволнението,
вписано в трудовата й книжка.
ОСЪЖДА Е.К.У. с
ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД- Кърджали, ЕИК- ******,
представлявано от Управителя Х.Ф.И., сумата в размер на 500 лева- сторени по
делото разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението за
изготвяне на решението пред Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: