РЕШЕНИЕ
№ 55 20.02.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №67 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №1276/07.11.2018г.,
постановено по гр.д.№2358/2018г. по описа на РС- П. е признато за незаконно и отменено
уволнението на И.Д.П., с ЕГН ********** ***, с ЕГН **********, с процесуален
представител адв.П.Х. *** извършено със Заповед №194/12.04.2018г. на Директора
на ДГ „С.Д.“- с.В.Д..
Възстановена е И.Д.П., с ЕГН **********
***, с ЕГН ********** на предишната й работа „готвач и помощник възпитател“
в ДГ „С.Д.“- с.В.Д..
Осъдена е Детска градина „С.Д.“,
с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директора М.П.В., да заплати на И.Д.П., с ЕГН **********, обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 6
месечни брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 3366лв., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 12.06.2018г.
Осъдена е Детска градина „С.Д.“,
с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директора М.П.В., да заплати на И.Д.П. ***, с ЕГН ********** сторените по
делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 510лв.
Осъдена е Детска градина „С.Д.“,
с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявана от
Директора М.П.В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия районен съд държавна такса върху уважените искове в размер общо
на 214,64лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от ДГ „С.Д.“ с.В.Д., представлявано от Директора М.П.В., чрез
пълномощника й адв.И.Н.Л.- Г. ***.
Твърди се в същата, че
съдебното решение е неправилно, необосновано и произнесено в противоречие със
задължителната практика на ВКС.
В тази насока се сочи, че
неправилно съдът е приел уволнението за незаконно и е възстановил ищцата на
работа.
Визира се, че с влизане в сила
на решението по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, с което се възстановява незаконно
уволнения работник /служител/, прекратеното трудово правоотношение се
възстановява. Този ефект настъпва и тогава когато длъжността заемана преди
уволнението вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от
него е закрито. Твърди се, че такъв е настоящия случай. В подобни хипотези,
работодателят има само задължение да допусне възстановения работник /служител/,
щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да
заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия
работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде променено
действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността заемана преди
уволнението от възстановения работник/ служител, но последното не следва
императивно от възстановяването на трудовото правоотношение.
Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е възстановил ищцата на длъжността „готвач и помощник
възпитател“. В този смисъл се сочи, че при отмяна на уволнението като
незаконно, работникът или служител следва да бъде възстановен на длъжността,
която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, като това
следва от формулировката на законовия текст „възстановяване на предишната
работа“. Длъжността от която ищцата е уволнена е „Готвач“.
Визира се, че от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба е видно, че искането на
ищцата е да бъде възстановена на длъжност „готвач и помощник възпитател“. Това
означава, че последната желае да бъде възстановена на нова длъжност, което е
недопустимо.
Твърди се, че неправилно
районният съд е уважил иска за присъждане на обезщетение за оставена без работа
в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.
Сочи се, че решението е
неправилно и в частта, с която се приема за установено, че работодателят не е
преодолял закрилата по чл.333 от КТ. В този смисъл се приема, че от събраните
по делото доказателства не се установява, че ищцата се е ползвала със закрила
от уволнението към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение, като се отхвърлят предявените искове.
Моли се за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- И.Д.П., чрез
пълномощника й адв.П.Х..
Твърди се в същия, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Изложени са подробни
съображения в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба
възражения.
Моли се същата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
се потвърди.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, за жалбоподателят
ДГ „С.Д.“ с.В.Д., се явява процесуалния й представител адв.И.Н.Л.- Г.. От страна
на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като
основателна и се отмени обжалваното решение. Сочи, че съображенията си за това
са развити, както във въззивната жалба, така и в представените в съдебно
заседание писмени бележки.
Претендират се съдебно-
деловодни разноски, съобразно представен списък на разноски.
Ответникът
по жалбата- И.Д.П., редовно призована не се явява. Същата се представлява от
упълномощения от нея адв.Х., който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба по
съображения изложени в писмения отговор на същата и представената писмена
защита пред първоинстанционния съд.
Моли
се за присъждане на направените разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството
пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от И.Д.П. ***, чрез
процесуалния й представител адв.П.Х. ***
против Детска градина „С.Д.“- с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с
ЕИК:*********, представлявана от Директора М.В., с която са предявени искове, с
правно основание чл.357 и сл. във връзка с обективно евентуално съединени
искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Твърди
се, че ответната детска градина „С.Д.“- с.В.Д. е универсален правоприемник на
първоначалния работодател на ищцата Детска градина /ДГ/ „Д.Р.“- с.Л., общ.С.,
обл.П., ул.“О.“ №24, Булстат *********. ДГ „Д.Р.“ била прекратена в следствие
на преобразуване чрез сливане на общо три детски градини, които съгласно т.1.3.
от Решение №508/29.11.2016г. на Общински съвет- С. били обединени в нововъзникналото
юридическо лице- Детска градина „С.Д.“ с адрес на управление: с.В.Д.,
ул.“13-та“ № 4.
Сочи
се от ищцата, че същата е била дългогодишен служител на ДГ „Д.Р.“- с.Л., в
която работила още от 1991г., когато на основание безсрочен трудов договор
№4/25.11.1991г. била постъпила на работа като част от помощния персонал, зает
на пълно работно време. С Допълнително споразумение към трудовия договор №56“а“
от 07.12.2010 г. било договорено
изменение на длъжността й от „домакин“ на „помощник възпитател“.
Визира,
че от началото на учебната 2016/2017г. с Допълнително споразумение
№1/15.09.2016 г. ищцата е заела длъжността „готвач“ на 8- часов работен ден,
като съгласно длъжностната характеристика, утвърдена от бившия директор М., в отговорностите
на служителя е било включено изискване да изпълнява ежедневно задължения и на
помощниквъзпитател по определения работен график в часовете на ползвана почивка
от домакина-помощник възпитател, като работното време на П. по график е било подразделено
на две смени: първа смяна- от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач и от 11.30ч. до
15.00ч. като пом.възпитател и междинна смяна - от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач
и от 14.30ч. до 18.00ч. като помощник възпитател.
Твърди
се, че на 09.01.2017г. със Заповед №66/09.01.2017г., трудовото правоотношение е
било едностранно прекратено от работодателя на основание чл.71, т.1 от КТ,
считано от 10.01.2017г. С Решение №1011/05.12.2017г. по гр.дело №855/2017г. по
описа на РС- П., влязло в сила на 29.03.2018г. уволнението на ищцата П. било
признато за незаконно и било отменено уволнението, извършено със Заповед №66/09.01.2017г.
от Директора на ДГ, като било постановено ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност в ДГ„Д.Р.“-с.Л., общ.С..
Твърди
се, че със Заповед №193/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., ищцата
била възстановена на длъжност „готвач“ в обект с.Л., считано от 10.01.2017г. и
незабавно на същата дата, със Заповед №194/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“-
с.В.Д. трудовото й правоотношение било прекратено едностранно от работодателя,
считано от 12.04.2018г. Посоченото в заповедта основание е чл.328, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда и във връзка със закриване на част от предприятието- кухненски
блок в с.Л..
Визира
се, че едностранното прекратяване на трудовия договор, предприето от
работодателя веднага след възстановяването на ищцата на заеманата преди
уволнението от 2017г. длъжност било незаконосъобразно, тъй като с Експертно
решение №3420 от заседание №198/21.11.2012г. на ТЕЛК- гр.П., ищцата П. била
освидетелствана безсрочно с призната закрила по чл.333 от КТ, във връзка с
диагностицирано заболяване по чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.
Сочи
се, че при прекратяването на трудовото правоотношение директорът на ДГ „С.Д.“ е
била длъжна да се снабди с разрешение от инспекцията по труда, както и на
основание чл.333, ал.2 КТ да вземе мнението на ТЕЛК. Тъй като предвидената
закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ не била преодоляна от
страна на работодателя, предприетото уволнение се оказвало незаконосъобразно и
съгласно чл.344, ал.3 от КТ заповедта подлежала на отмяна като незаконна само
на това основание без да се разглежда спорът по същество.
Твърди
се също, че въпреки уговорката в т.1 от Допълнително споразумение №1/15.09.2016г.,
според която заеманата от ищцата до 15.09.2016г. длъжност „помощник възпитател“
се заменяла с нова длъжност „готвач“, в действителност и преди и след
подписването на ДС №1/15.09.2016г., до деня на прекратяването на трудовия й
договор- 10.01.2017г. е продължила да изпълнява старата си длъжност „помощник
възпитател“, според графика във връчената й на 15.09.2016г. длъжностна
характеристика. На практика съвместявала едновременно длъжностите готвач и
помощник възпитател.
Сочи
се, че при тези обстоятелства посочената в уволнителната заповед причина за
уволнението- закриване на част от предприятието- кухненски блок в с.Л., дори да
се е осъществила в действителност, което ищцата оспорва изрично, не може да се
квалифицира като годно основание за прекратяване на трудовия договор, с който
са били възложени комбинирани задължения за две длъжности. Освен това при
връчване на уволнителната заповед работодателят не е отправил към работника
дължимото предизвестие, нито е предвидил изплащането на обезщетение за
неспазването на задължителния по чл.326, ал.2 КТ срок.
Приема
се, с оглед на изложените факти, че предприетото от работодателя едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение извършено от ръководителя на ответната
институция- по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗПУО уволнение с посочено правно
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
На
основание чл.225, ал.1 от КТ се претендира обезщетение от страна на
работодателят, който следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на
3366лв., представляващо равностойността на шест брутни трудови възнаграждения- 561лв.
месечно, поради оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение.
Искането
е, съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението на И.Д.П. за незаконно, като се отмени Заповед №194/12.04.2018г.
на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., да възстанови ищцата на предишната й работа-
готвач и помощник възпитател съобразно изложени в тази връзка съображения,
както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, в размер на 6 месечни брутни трудови
възнаграждения, равняващи се на 3366лв., ведно със законната лихва върху тези
суми от момента на предявяване на този иск и с направените от ищцата съдебни
разноски, включително адвокатски хонорар.
В
срокът по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответникът- Детска градина „С.Д.“ с.В.Д., Община С., чрез пълномощника му, с
който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди
се, че тази детска градина е универсален правоприемник на първоначалния
работодател на ищцата ДГ „Д.Р.“, с. Л., общ.С., обл.П.. Същата била прекратена
вследствие на преобразуване чрез сливане на общо три детски градини съгласно Решение
№508/29.11.2016г. на Общински съвет гр.С. и Заповед №1897/16.12.2018г. на Кмета
на Община С..
Не се
оспорва, че с Решение №1011/05.12.2017г. по гр.д.№855/2017г. на PC- П.
уволнението е било признато за незаконно и ищцата била възстановена на
предишната работа- готвач в ДГ „С.Д.“, обект с.Л., общ.С., обл.П. и че със
Заповед №193/12.04.2018г. ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност.
Твърди
се, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Налице
било основанието на чл.328, ал.1, т.2 от КТ- закриване на част от
предприятието, а именно закриване на кухненски блок с. Л..
Оспорват
се като неоснователни доводите на ищцата, че същата била съвместявала две
длъжности и поради това реалното закриване на тази част от предприятието не се
отнасяло за нея. Още повече работникът или служителят можел да бъде възстановен
само на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение,
но не и на друга длъжност. В действителност закриване на част от предприятието-
хранителен блок с peг.№ ********* с.Л., общ.С., обл.П. е било реално извършено
със Заповед №83/21.02.2017г. на Директора на ОДБХ- д-р П.М.. В този смисъл
правилно директорът бил установил, че е налице закриване на част от предприятието
по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, в която именно част от предприятието-
кухненски блок била възстановена ищцата на длъжността „готвач“. Безспорно се
установявало от приложените щатни разписания, че заеманата преди уволнението на
ищцата длъжност „готвач в кухненски блок с.Л.“ вече не съществувал по щата на
предприятието, като в хипотезата, когато заеманата преди уволнението длъжност
вече не съществувала или част от предприятието било закрито, работодателят имал
само задължението да допусне възстановения работник щом се е явил на работа в
срок. В този случай работодателят можел, но нямал задължение да му предложи да
заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия
работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност било и дали да бъде
променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана
преди уволнението от възстановения работник, но последното не следвало императивно
от възстановяването на трудовото правоотношение.
Твърди
се, че е неоснователно възражението за незаконосъобразност на уволнението,
извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение първо КТ.
Оспорва
се явяването на ищцата в срок за заемане на длъжността, на която същата е
възстановена съгласно Решение №1011/05.12.2017г. по гр.д.№855/2017г. на PC-П. и
Заповед №193/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“, с.В.Д., тъй като нямало
доказателства в тази насока.
Твърди
се, че ищцата не се ползвала от закрилата при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 и
ал.2 от КТ. В тази връзка се оспорва представеното Експертно решение №3420 от
заседание №198/21.11.2012г. на ТЕЛК- П.. В този смисъл се сочи, че не се
установява, че ищцата се ползва със закрилата на чл.333 към момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение- 12.04.2018г. В решението липсвал,
посочен процент на констатирана загуба на работоспособност. В него пишело, че
лицето е работоспособно. Липсвал срок на евентуално намалена работоспособност.
Липсва срок на решението, като не е изрично посочено, че същото е безсрочно. От
тук следвало, че от процесното решение не ставало ясно дали към момента на
уволнението- 12.04.2018г.- ищцата се е ползвала със закрила от уволнение.
Липсва трудоустрояване. В този смисъл правилно работодателят бил приел, че не е
налице нуждата от преодоляване на закрилата от уволнение по чл.333 от КТ-
искане на разрешение от съответната областна инспекция по труда за извършване
на уволнението.
Сочи
се, че не било вярно твърдението, че ищцата е уволнена без предизвестие и не й
е било начислено обезщетение. В Заповед № 194/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“,
по силата на която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата изрично било
разпоредено на основание чл.222, ал.1 от КТ на същата да се изплати обезщетение
в размер на 561лв., равняващо се на брутното трудово възнаграждение на ищцата
за един месец. С това е изпълнено изискването на горепосочената законова
разпоредба.
Искането
е, съдът да отхвърли предявените искове, като бъдат присъдени съдебно- деловодни
разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че Детска
градина „С.Д.“- с.В.Д. е универсален правоприемник на първоначалния работодател
на ищцата ДГ „Д.Р.“- с.Л., общ.С., обл.П.. ДГ „Д.Р.“ е била прекратена
вследствие на преобразуване чрез сливане на общо три детски градини, които
съгласно т.1.3. от Решение №508/29.11.2016г. на Общински Съвет- С. са обединени
в нововъзникналото юридическо лице- Детска градина „С.Д.“, с адрес на
управление с.В.Д., ул.“13-та“ №4.
Няма спор и, че ищцата е
дългогодишен служител на ДГ „Д.Р.“- с.Л., в която е работила още от 1991г.,
когато на основание безсрочен трудов договор №4/25.11.1991г. е постъпила на
работа като част от помощния персонал, зает на пълно работно време.
Видно от Допълнително споразумение
към трудовия договор № 56“а“ от 07.12.2010г. е договорено изменение на
длъжността й от „домакин“ на „помощник възпитател“.
От Допълнително споразумение
№1/15.09.2016г. се установява, че от началото на учебната 2016/2017г. ищцата
заела длъжността „готвач“ на 8-часов работен ден.
Съгласно длъжностната
характеристика, утвърдена от бившия директор М., в отговорностите на служителя
е включено изискване да изпълнява ежедневно задължения и на помощник възпитател
по определения работен график в часовете на ползвана почивка от домакина- помощник
възпитател, като работното време на П. по график е било подразделено на две
смени: първа смяна - от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач и от 11.30ч. до 15.00ч.
като пом.възпитател и междинна смяна - от 6.30ч. до 11.30ч. като готвач и от
14.30ч. до 18.00ч. като помощник възпитател.
Видно от Заповед
№66/09.01.2017г., трудовото правоотношение с ищцата е едностранно прекратено от
работодателя, на основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 10.01.2017г.
От Решение №1011/05.12.2017г. по
гр.д.№855/2017г. по описа на РС-П., влязло в сила на 29.03.2018г. е видно, че уволнението
на ищцата П. е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със
Заповед №66/09.01.2017 г. от директора на ДГ, като било постановено ищцата да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в ДГ„Д.Р.“- с.Л.,
общ.С..
Видно от Заповед
№193/12.04.2018г. на Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., ищцата е възстановена на
длъжност „готвач“ в обект с.Л., считано от 10.01.2017г.
От Заповед №194/12.04.2018г. на
Директора на ДГ „С.Д.“- с.В.Д., трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
едностранно от работодателя, считано от 12.04.2018г., като посоченото в
заповедта основание е чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда и във връзка със
закриване на част от предприятието- кухненски блок в с.Л..
Съгласно Решение №
508/29.11.2016 г. на Общински съвет- С., преобразуването възниква, считано от
01.01.2017г., т.е. от този момент се прекратяват юридическите лица на детските
градини, които се сливат в нововъзникналото юридическо лице, чийто юридически
статут възниква от същия момент.
Тези факти са релевантни в
настоящия спор, защото ищцата е дългогодишен служител на ДГ „Д.Р.“- с.Л., в която
работи още от 1991г., когато на основание безсрочен трудов договор
№4/25.11.1991г. е постъпила на работа като част от помощния персонал, зает на
пълно работно време. С Допълнително споразумение към трудовия договор № 56“а“
от 07.12.2010г. е договорено изменение на длъжността й от „домакин“ на
„помощник възпитател“.
От Удостоверение с
изх.№3506/06.11.2012г. издадено от „Консултативен онкологичен център- Пловдив“
ЕООД е видно, че И.Д.П. се води на диспансерен учет от 24.08.2004г. с посочена
диагноза, като същото е издадено да послужи за закрила по чл.333 от КТ.
Видно от Експертно решение
№3420 от заседание №198/21.11.2012г. на ТЕЛК- гр.П. се установява, че И.Д.П. е
освидетелствана безсрочно с призната закрила по чл.333 от КТ, във връзка с
диагностицирано заболяване по чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5 от 20.02.1987г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.
От Писмо с изх.№*********/18.05.2018г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. се установява, че във връзка с молба на И.Д.П.,
с вх.№18051525/23.04.2018г., последната е уведомена, че за нея не е депозирано
искане за издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение някои
категории работници или служители, ползващи специалната закрила, съгласно
чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.
От Фиш за работна заплата
4.2018г- л.58 се установява, че ищцата получава работна заплата в размер на 561лв., които размер реално не е оспорен
от страните, с оглед и на направените изявления от страните по делото в съдебно
заседание от 24.10.2018г.
При направена констатация в
това заседание пред районния съд е установено, че от страница 26 на трудовата
книжка на ищцата И.Д.П., че последната след датата на нейното уволнение не е
била трудово ангажирана. На страница 26 е положен печат на Детска градина „С.Д.“
с.В.Д., след което липсват каквито и да е било нанасяния в трудовата книжка на
ищцата.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се
невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в
законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е неоснователна.
Решението на Пазарджишкият
районен съд е валидно - постановено
е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни и ги е уважил.
Тези крайни правни изводи на
съда, настоящата инстанция приема за основателни, като няма основание да не
сподели изложени от него съображения в тази насока. Следва да бъде посочено, че
от събраните по делото доказателства няма основание и за настоящата инстанция
да приеме, че работодателят е преодолял закрилата на ищцата по реда на чл.333
от КТ, което е и самостоятелно основание за отмяна на заповедта с което е
прекратено трудовото правоотношение, като незаконосъобразна.
Безспорно е установено от Експертно
решение на ТЕЛК от 2012г., с което И.П. е била освидетелствана, че страда от
заболяване измежду предвидените в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,
ал.1 от Кодекса на труда.
В случая, това експертно
решение няма за цел да констатира загуба на работоспособност, нито
трудоустрояване, затова доводите в тази насока, в т.ч. тези за липса на
срокове, са неотносими.
При наличие на данни за такова освидетелстване
на ищцата по Наредба №5, щом работодателят на същата в лицето на Директора на
ДГ „С.Д.“ предприема прекратяване на трудовото правоотношение с първата е
длъжен да се снабди с разрешение от Инспекцията по труда, както и на основание
чл.333, ал.2 от КТ. Това не е реализирано в случая, като в този смисъл
неоспорени са данните визирани в Писмо с изх.№*********/18.05.2018г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П.. От същото категорично се установява, че
във връзка с молба на И.Д.П., с вх.№18051525/23.04.2018г., последната е
уведомена, че за нея не е депозирано искане за издаване на предварително
разрешение или отказ за уволнение някои категории работници или служители,
ползващи специалната закрила, съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.
След като такова разрешение не
е поискано, то извършеното уволнение само на това основание е незаконно и
подлежи на отмяна, само на това основание без да се разглежда останалите
възражения по същество на спора.
За пълнота следва да бъде
отбелязано, че не могат да се приемат за основателни възраженията в насока, че
е налице реално закриване на част от предприятието.
В тази насока следва да се
посочи, че въпреки визираната уговорка в т.1 от Допълнително споразумение
№1/15.09.2016г., според която заеманата от ищцата до 15.09.2016г. длъжност
„помощник възпитател“ се заменя с нова длъжност „готвач“, в действителност и
преди и след подписването на допълнителното споразумение, до деня на
прекратяване на трудовия договор- 10.01.2017г., И.П. е продължила да изпълнява
старата си длъжност „помощник възпитател“ според графика във връчената й на
15.09.2016г. длъжностна характеристика, като нерад с нея е изпълнявала и
задълженията на „готвач“. Тези факти безспорно са установени по делото и не са
оспорени.
При тези обстоятелства
посочената в уволнителната заповед причина за уволнението- закриване на част от
предприятието- кухненски блок в с.Л. не се е осъществило в действителност и не
може да се квалифицира, като годно основание за прекратяване на трудовия
договор, с който са били възложени комбинирани задължения за две длъжности.
Следва да се посочи, че реално
не е установено безспорно закриването на кухненския блок в предприятието на
ответника. В тази насока, съгласно Заповед №83/21.02.2017г. закриването на
кухненския блок- наречен “хранителен блок“ е предвидено да стане в ДГ „Д.Р.“-
с.Л. към датата 21.02.2017г. Към тази дата се установява, че такава детска
градина не съществува, защото е преобразувана в ДГ „С.Д.“- с.В.Д., считано от
01.01.2017г. Заповед №068 на Кмета на Община С. е от 13.01.2017г. и според нея
кухнята в с.В.Д. продължава да съществува. Съответно, въпреки тези заповеди,
цитирани по- горе, длъжността „готвач“ фигурира в длъжностното разписание на ДГ
„С.Д.“ към 13.02.2017г. От щатното разписание към 01.01.2018г., утвърдено със
Заповед №148/30.01.2018г. сред помощния персонал фигурира лицето Д.С.П.,
заемаща длъжност „готвач“, както и лицето Б.И.В.., заемаща длъжността „помощник
кухня“.
Всички тези изложени данни,
дават основание за изводи, че частта от предприятието, наречена кухненски блок,
всъщност не е закрита, щом в щатното разписание съществуват длъжностите
„готвач“ и „помощник кухня“ и те са съответно действително са заети от
конкретни работници на ответната детска градина.
Предвид на тези съображения, настоящият
съдебен състав приема, че предявения иск за признаване на уволнението на ищцата
за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен.
С оглед незаконосъобразността
на уволнението на ищцата, съдът прие, че се явява основателен и вторият
обективно съединен иск- този с правно основание чл.344 ал.1, т.2 от КТ и че
ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност- „готвач и помощник възпитател“.
Основателен се явява и третият
обективно съединен иск- с правно основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ, във връзка с
чл.225 ал.1 от КТ, съгласно който работникът/служителят има право на
обезщетение за периода, за който е останал без работа, поради незаконно
уволнение, а именно за сумата от
3366лв., представляваща равностойността за шест брутни трудови възнаграждения /561лв.
месечно/, поради оставането й без работа в следствие на незаконното й
уволнение.
При извършената, в съдебното заседание,
проведено на 24.10.2018г. констатация по трудовата книжка на ищцата е
установено, че след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответната страна, липсват отбелязвания за възникнали други трудови
правоотношения.
Видно от тези доказателства е,
че ищцата не е реализирала доходи от трудово възнаграждение, след
прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника в претендирания и
правнорелевантен шестмесечен период от време. Затова на ищцата й се дължи от
работодателя обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за посочения период в размер общо
на 3366.00лв., който съответства на претенцията й.
Няма основание да се приема
възражението за прихващане от страна на ответника, тъй като безспорно то е
преклудирано пред първоинстанционния съд.
Предвид на гореизложеното,
споделяйки крайните правни изводи на първата инстанция, въззивният съд приема,
че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна
и потвърди обжалваното решението.
С оглед този изход на делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата И.Д.П., направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 560лв.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1276/07.11.2018г., постановено по гр.д.
№2358/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Детска
градина „С.Д.“, с.В.Д., обл.П., ул.“Т.“ №4, с ЕИК по БУЛСТАТ *********,
представлявана от Директора М.П.В., да
ЗАПЛАТИ на И.Д.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***- адв.П.Х.,
направени от нея разноски по делото- адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция в размер на 560/петстотин и шестдесет/лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от 27.02.2019г., която дата е съобщена на страните,
при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.