Решение по дело №294/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №235

 

гр.ВРАЦА,19.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 03 юли 2019 год. в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                                  Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                                     ПЕНКА Т.П.   

 

при секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №294/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:              

              Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

  С Решение №173/26.02.2019 год.,постановено по гр.дело №4232/2018 год. на РС-Враца,състав на съда е отхвърлил предявения от И.И.В. *** чрез И.И. ***  против Н.П.К. ***, И.Л.Д. *** и Д.Л.Д. *** иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД /нищожност поради накърняване на добрите нрави/ - за обявяване нищожността на договор от 01.07.2013 г. за аренда на земеделска земя,нива от 31.452 дка,ІІІ кат. в м.”Парцелите” в землището на с.Фурен,Община Криводол , представляваща имот №059006 по плана за земеразделяне на селото /имот №76193.59.6 по кадастралната карта на селото/,сключен между П.И.Д.,бивш жител ***,починала на 12.05.2014 г.,и Н.П.К. ***.

      На основание чл.78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника Н.П.К. сумата от 300.00 лв.,представляваща деловодни разноски.

              В срока по чл.259 ГПК от И.И.В. *** чрез И.И. ***  е подадена въззивна жалба срещу решението. Пълномощникът поддържа,че решението е незаконосъобразно,немотивирано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства.Сочи,че съдът е анализирал погрешно и само частично събраните по делото доказателства.Подробно обяснява съдържанието на понятието "накърняване на добрите нрави",като се позовава и на практика на ВКС.Счита,че в конкретния случай са налице основания за прогласяване нищожността на договора за аренда не само поради нееквивалентност на престациите, изведена от договорената арендна цена,но и от липсата на заложена индексация на тази цена спрямо инфлационните процеси. На последно място,начинът на сключване на договора за аренда - през 2013 год. с начало на действие от стопанската 2020/2021 стопанска година,сочи на заобикаляне на закона.

              Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.Претендира разноски.

      В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н.П.К. чрез пълномощника му адв.М.Г. ***,в който се мотивира становище за нейната неоснователност.

              Въззиваемите И.Л.Д. *** и Д.Л.Д. *** не са депозирали отговори.

              Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

              Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в установеия от ГПК срок против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

  За да се произнесе по нейната основателност,настоящият състав на ОС-Враца съобрази следното:

Гражданско дело №4232/2018 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на И.И.В., с която ищецът е предявил против ответниците Н.П.К., И.Л.Д. и  Д.Л.Д.  иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за аренда на земеделска земя.

Според изложеното в исковата молба, ищецът И.И.В. и покойната му сестра П.И.Д., починала на 12.05.2014 г., са наследници на Д. Я. В., починала на 08.07.1989 г., която от своя страна е била наследник на Я. Д. Ц.,бивш жител ***, починал на 15.12.1957 г. На наследниците на Я. Ц. с решение №247/24.01. 1995 г. на ОСЗ Криводол било възстановено правото на собственост върху нива от 31.452 дка ІІІ кат. в м.”Парцелите” в землището на с.Фурен, представляваща имот №059006 по плана за земеразделяне на селото/имот №76193.59.6 по кадастралната карта на селото.

През 2013 г.,с договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите на нотариус с район на действие ВРС П. Ц., П. Д. предоставила на ответника Н.П.К. за временно и възмездно ползване нивата. Договорът бил сключен за срок от 5 стопански години, считано от 06.08.2020 г. до 06.08. 2025 г. Арендаторът следвало да заплаща на арендодателя арендно възнаграждение в размер на 25 лв./дка. След смъртта си П.Д. оставила законни наследници-синове ответниците И.Л.Д. и Д.Л.Д.,***.

На 27.05.2016 г. ищецът сключил договор за аренда с арендатор С.С.Г., като му  предоставил за ползване същата нива. Договорът бил с начало стопанската 2016/17 г., при договорено арендно плащане в размер на 35 лв./дка. В договора било предвидено,че плащането ще се предоговаря за всяка стопанска година.

Ищецът счита, че договорът за аренда от 2013 г. е  нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, доколкото договореното арендно плащане било значително занижено в сравнение със средното за района.По този начин се нарушавал принципът на справедливост и се създавали условия за неоснователно обогатяване на арендатора. В практиката си ВКС приемал, че липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори можела да се приеме за противоречие с добрите нрави. Също така, договорът ангажирал за прекалено дълъг срок собствеността му. Нищожността на договора в посочените по-горе части обуславяла нищожността на целия договор, тъй като не са налице основания за заместване на тези части от нормите на специалния ЗАЗ.

Ищецът сочи,че има правен интерес, доколкото договорът увреждал интересите му като съсобственик /при успешно проведен иск,правно действие щял да породи сключеният от него договор,в който било договорено по-високо арендно плащане, както и възможност за предоговарянето му, респ. за увеличаването му/.

 Искането му е да бъде прогласена нищожността на договора именно поради накърняване на добрите нрави.

 В срока по чл.131 ГПК е постъпило отговор само от ответника Н.К. чрез адв.М.Г. ***. Без да оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че през 2010 г. между него и наследника П. А. Я.,бивш жител ***, починал през 2016 г., бил сключен договор за аренда на нивата, за срок от 10 стопански години до 2020 г. и с арендно плащане от 10 лв./дка., който все още е действащ. Към настоящия момент било образувано гр.дело №4321/2018 г. на РС-Враца за обявяването му за нищожен на същите основания.

Намира иска недопустим,доколкото посоченият от ищеца интерес не бил правнозащитим. На следващо място- не е  насочен против всички наследници.

По основателността на иска счита,че ищецът неправилно приема, че нееквивалентността на престациите е основание договор да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. ВКС всъщност приемал, че едва липсата на престация била такова основание, каквато липса в случая не е   налице. Ищецът следвало да претендира изменение или прекратяване на договора по отношение на размера на арендното плащане. Също така, по договора от 2010 г. ответникът бил заплащал в повече от договореното и наследниците са приели изпълнението.

По делото са събрани писмени доказателства, от които е установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото договор от 01.07.2013 г. за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./вписан в Службата по вписванията гр.Враца/, П.И.Д. с ЕГН ********** ***/ е предоставила на ответника Н.П.К. за временно и възмездно ползване нива от 31.452 дка ІІІ кат. в м.”Парцелите” в землището на с.Фурен общ.Криводол обл.Враца,представляваща имот №059006 по плана за земеразделяне на селото. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години,считано от 06.08.2020 г. до 06.08.2025 г.Страните са уговорили арендното възнаграждение в размер на 25 лв./дка.

Видно от представеното решение №247/24.01.1995 г. по преписка №00203 на ОСЗ Криводол,имотът е бил възстановен на наследниците на Я. Д. Ц.,бивш жител на селото.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №057/11.09.2018 г. на Кметство Фурен, П.И.Д. се явява внучка на наследодателя /дъщеря на дъщеря Д.Я.В., починала на 08.07.1989 г./. П.И.Д. е починала на 12.05.2014 г. и е оставила наследници по закон преживял съпруг Л. И.Д. /починал на 11.12.2014 г./ и синове ответниците И.Л.Д. и Д.Л.Д..

Видно е от удостоверението още, че ищецът И.И.В. се явява внук на наследодателя Я. Ц. /син на дъщеря Д.Я.В., респ. брат на П.И.Д./.

Видно от представените скица на поземлен имот от 03.08.2018 г. на СГКК гр.Враца и удостоверение за данъчна оценка от 03.08.2018 г. на Община Криводол, нивата се индивидуализира като имот №76193.59.6 по кадастралната карта на селото и е с данъчна оценка 3 699.10 лв.

Видно от представения договор от 27.05.2016 г. за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите на нотариус с район на действие ВРС И.Л./вписан в Службата по вписванията гр.Враца/, ищецът, чрез пълномощника си И.И.В., е предоставил на С.С.Г.,с ЕГН ********** от с.Малорад за временно и възмездно ползване нивата. Договорът е сключен за срок от 30 стопански години, считано от сключването му /т.е. от стопанската 2016/17 г./. Страните са уговорили арендното възнаграждение в размер на 35 лв./дка или 100 кг. жито и 2 л. олио/дка. Заложили са и предоговаряне на плащането за всяка стопанска година.

Видно от представеното удостоверение от 14.12.2018 г. на ОДЗ гр.Враца, съгласно §2е от ПЗР на ЗСПЗЗ средното рентно плащане за землището на с.Фурен за ниви за стопанската 2012/13 г. е било 20 лв. и за стопанската 2017/18 г. - 28 лв.

При тази фактическа обстановка съставът на РС-Враца е  постановил  обжалваното в настоящото производство решение №173/26.02.2019 год., с което предявения иск е отхвърлен.

За да постанови този резултат, съдът е приел иска за допустим и се е произнесъл по всеки един довод на ищеца.

Посочил е, че съдебната практика всъщност приема,че накърняване на добрите нрави може да има при нееквивалентност на престациите, не сведена до липса на престация, както е поддържал ответника, а представляваща значителна неравностойност, преценена предвид действителната воля на страните /доколкото в чл.9 от ЗЗД е прогласена свобода на договарянето,която позволява на страните да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност/.Цитирал е съдебна практика.

     Посочил е също,че наведеното като основание за нищожност е следвало да бъде налице при сключването на договора от 2013 год., като в случая при сключването на договора уговореното плащане е надвишавало средното годишно рентно плащане по §2е от ПЗР на ЗСПЗЗ, установено чрез представеното по делото удостоверение на ОДЗ-Враца  за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори,вписани в Службата по вписванията и регистрирани в ОСЗ. Посочил е, че и и за стопанската 2017/18 г. размерът на средното годишно рентно плащане не надвишава значително размера на уговореното в договора.

 Приел е,че не може да се приеме и доводът на ищеца,че  е уговорен неморално дълъг срок на действие на договора,като е посочил,че този му довод обслужва исканията му, доколкото самият той е представил договор,по който е страна,който е сключен за срок от 30 стопански години, а атакуваният такъв е само за 5.                                        Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени  изводи за неоснователност на иска . Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено,като  на основание чл.272  ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат добавени следните съображения:

              И двата арендни договора, представени по делото и сключени съответно през 2013 год. и 2016 год., са сключени при редакцията на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, действала до 07.02.2017 год., според която такъв договор можеше да сключи всеки един от съсобствениците на земеделска земя, независимо каква идеална част от съсобствеността притежава, като договорът обвързва и останалите съсобственици.

              В ДВ бр.13/07.02.2017 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от 43-то Народно събрание на 26 януари 2017 г., с който ал.4 на чл.3 от ЗАЗ е изменена така: "Договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността."

                   В § 7 от ПЗР  на ЗИД на ЗСПЗЗ изрично е предвидено следното: "Когато договор за аренда е сключен по Закона за арендата в земеделието до влизането в сила на този закон само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.Този договор не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.

              Така цитираните законови текстове са ясни и недвусмислени и сочат, че договор, сключен до 07.02.2017 год. само от един от съсобствениците, който притежава  по-малко от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, не противоречи на закона и обвързва и останалите съсобственици.

              Съответно, всеки от тези съсобственици, какъвто в конкретния случай е и ищецът-въззивник по отношение на отдадения под аренда с договора от 2013 год. имот, може да иска изменение и прекратяване на този договор при наличието на предвидените в специалния ЗАЗ хипотези.

              Той може да се позове и на неговата нищожност при наличието на някое от основанията по чл.26 ЗЗД, явяващ се общ закон спрямо ЗАЗ. В случая ищецът се позовава на основанието по  чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави,каквото обаче не е налице, както правилно и обосновано е приел и съставът на РС-Враца.

              Вече във възивната жалба въззвивникът - ищец въвежда и основанието по чл.26,ал.1,пр.2-ро ЗЗД - заобикаляне на закона, по което въззивният съд не дължи произнасяне. По същество, това е предявяване на нов иск пред въззивната инстанция, което е недопустимо.

              В заключение, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение на РС-Враца е правилно и обосновано, при което следва да бъде потвърдено.

              При този изход на спора на въззиваемия Н.П.К. следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение от 300.00  лева.

            Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Враца

 

                                                    Р    Е    Ш    И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  решение №173/26.02.2019 год.,постановено по гр.дело №4232/2018 год.  по описа на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА И.И.В., с ЕГН **********,*** да заплати на Н.П.К., с ЕГН **********,*** сумата от 300.00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........                                       ЧЛЕНОВЕ:1.........          2..........