Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Сливница, 12. 03. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 75 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
В.С.М.,
с ЕГН ********** ***, чрез адв. А. от КАК, обжалва наказателно постановление №
19-1204-003796/ 21.01.2020 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателката за нарушения на разпоредбите на чл.
140, ал.1 от ЗДвП и на чл.190, ал.3 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 20 лева. На основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателката изтъква, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до опорочаване на административнонаказателното производство. На първо
място посочва, че липсва точно и ясно описание на нарушението, тъй като в
обстоятелствената част на НП е описано, че на 12.12.2019 г. в община Драгоман,
на ПП – I – 8 жалбоподателката е
управлявала товарен автомобил, марка „Рено“, а в същото време на ПП I – 8 на ГКПП – Калотина вход за леки автомобили,
управлява МПС „Рено“, „Мастер“, без да е регистрирано по надлежния ред, като
двата автомобила са индивидуализирани с различни регистрационни номера. На
второ място изтъква, че разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП не вменява никакви
задължения към водачите на МПС, за разлика от нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП,
където е въведена забрана за управляване на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред. Това води до несъответствие на фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация. На следващо място поддържа доводи, че Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. предвижда едномесечен срок за
регистрирането на МПС от придобиването на собствеността или оформянето на вноса
от съответния митнически орган, което намира приложение и при придобиването на
МПС извън Р България. Жалбоподателката заявява, че е придобила собствеността
върху управлявания от нея автомобил на 06.12.2019 г. в Р Франция и към датата
на проверката - 12.12.2019 г. този срок
не е изтекъл. Жалбоподателката твърди, че не е извършила и второто вменено й
нарушение по чл.190, ал.3 ЗДвП, тъй като в срока за доброволно заплащане е
заплатила наложената й с електронен фиш глоба. При тези съображения
жалбоподателката иска атакуваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН, серия „GA“,
№ 92064 / 12.12.2019 г., наказателно постановление № 19-1204-003796/
21.01.2020 г. на Началника
на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, справка за административни
нарушения, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121к-1385 /
21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, актове за встъпване в длъжност,
заповед № 517з-3040/19.10.2016 г., заповед № 517з-659/24.03.2017 г. на
Директора на ОДМВР - София, заверено
копие от част I и
част II от
регистрационен талон на автомобил и сертификат за придобиване на автомобил и
превод, и показанията на свидетеля Г.И.В.), намира следното:
На 12.12.2019 г.,
около 13. 51 часа за влизане в Р България от Р Сърбия се явил лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № ….., с
рама № …, собственост на М.Ш.,
управляван от жалбоподателката, който бил спрян за проверка на трасе „Входящи
леки автомобили“ . На място бил повикан свидетелят Г.В. – младши
автоконтрольор при ОДМВР - София за да окаже съдействие на граничните
полицейски служители на ГКПП - Калотина, във връзка с извършваната проверка на
превозното средство. Автомобилът бил с първоначална регистрация в Р Германия и
собственик М.Ш.. Същият бил закупен от жалбоподателката на 06.12.2019 г. в Р
Франция от К. Г.. Превозното средство не било регистрирано в Р България. По
време на проверката жалбоподателката представила копие на регистрационен талон
на автомобила, от който било видно, че собственик на автомобила бил М.Ш.. Св. В.
посочва, че в една от двете части на талона на автомобила имало отбелязване
„дерегистриран“ и дата на дерегистрация, от което свидетелят заключил, че
регистрацията на автомобила била прекратена в Р Франция. Този извод св. В.
извел от поставения на граничният пункт примерен образец на френски
регистрационен талон с преведени на български език отделни графи. Предвид това
св. В. съставил на жалбоподателката АУАН серия „GA“, № 92064 /
12.12.2019 г. затова, че на 12.12.2019
г. в 13.51 ч. на ГКПП – Калотина управлява лек автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“ с рег. № WIM
MD8,
собственост на М.Ш., който не е регистриран по надлежния ред и водачът не е
заплатил в срок глоба по електронен фиш, серия „К“, № 1731669 от 05.09.2017 г.
на ОДМВР – Пазарджик.
Въз основа на
издадения АУАН, АНО издал обжалваното НП, в което възприел напълно фактическата
обстановка описана в АУАН и издал НП, в обстоятелствената част на което е посочено, че жалбоподателката „на
12.12.2019 г. в община Драгоман, на ПП – I – 8 жалбоподателката е управлявала товарен автомобил, марка „Рено“, с рег.
№ SIMMD8, държава Германия, като
същевременно е посочено, че „на ПП I – 8 на
ГКПП – Калотина вход за леки автомобили, управлява МПС „Рено“, „Мастер“, с рег.
№ …, собственост на Ш.М…., без да е регистрирано по надлежния ред”.
С НП на
жалбоподателката са наложени „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
лева за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
От представения сертификат за придобиване на автомобил се установява, че той е придобит от жалбоподателката на 06.12.2019 г.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество, се явява основателна, а издаденото НП незаконосъобразно като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната му.
В издаденото въз основа на акта
НП е посочено, че жалбоподателката „на 12.12.2019 г. в община Драгоман, на ПП –
I – 8 е управлявала товарен
автомобил, марка „Рено“, с рег. № … държава Германия, като същевременно е
посочено, че „на ПП I – 8 на ГКПП – Калотина вход за
леки автомобили, управлява МПС „Рено“, „Мастер“, с рег. …, собственост на Ш.М.,
без да е регистрирано по надлежния ред”.
Въпреки, че органът по
установяване на нарушението е отразил точно възприетите от него обстоятелства,
при които то е извършено, впоследствие в атакуваното НП АНО е посочил грешно
съществени признаци, както от обективната страна на деянието – място на
извършването му и индивидуализацията на превозното средство, което е
управлявано без да е регистрирано по надлежния ред, като липсва яснота кое е
превозното средство, управлявано от жалбоподателката, без да е регистрирано по
надлежния ред.
Несъответствието на посочените в
акта и НП елементи от състава на установеното нарушение опорочава последното,
доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити и
възпрепятства лицето, срещу което АУАН е съставен и съответно е издадено НП, да
упражни правото си на защита.
Така
издаденото НП не съответства на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Последната
разпоредба също изисква в него да бъде направено описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му. Доколкото с наказателното постановление се
санкционира установено по надлежния ред нарушение, несъответствието между
посочената в акта фактическа обстановка по извършване на деянието и отразените
в НП факти означава, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал
нарушението, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при
които е извършено и квалифицирането му по конкретна норма от закона, чийто
обективни и субективни признаци от състава осъществява.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени дата
и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват
фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в
разпоредбата на съответната материалноправна норма. В този смисъл в акта за
установяване на административното нарушение и в наказателното постановление,
издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство не само между
посочените като нарушени законови норми, но и между словесното описание на
нарушението. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. В настоящия случай в акта за установяване на административно нарушение и
в атакуваното наказателно постановление не е налице такова единство в
посочването на всички обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение. Така
констатираното противоречие е лишило наказаното лице от възможността да разбере
къде и както нарушение е извършило, за
което следва да му бъде наложено административно наказание и оттам – адекватно
да организира защитата си в административнонаказателното производство.
На
следващо място, според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните по делото доказателства се установи,
че жалбоподателката е управлявала на 12.12.2019 г. на път отворен за обществено
ползване, лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег. …, с рама № ..,
който е бил регистриран в Р Германия, но закупен от нея в Р Франция, видно от
свидетелството за регистрация (регистрационния талон) и сертификат за придобиване
на автомобила. По делото не са събрани доказателства относно обстоятелството
дали тази регистрация е валидна или прекратена. Този извод би могъл да бъде
направен след като се изиска съответна справка от френските власти, в която
изрично е записано, че регистрацията на автомобила е прекратена. Доколкото са
събрани доказателства обаче, че той е закупен от жалбоподателката шест дни
преди датата на извършване на проверката, то към този момент все още не е бил
изтекъл едномесечния срок за регистрация по чл. 3, ал.2 вр. ал. 1 от
Наредба № І-45/24.03.2000 г.
След
като по делото не са събрани доказателства относно прекратяване на
регистрацията на автомобила или за нерегистрирането му по съответния ред, настоящият
съдебен състав приема, че жалбоподателката не е извършила вмененото й
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като тя е управлявала
регистриран автомобил и неправилно е санкционирана по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Тъй като
се касае за особено съществени нарушения, допуснати от административнонаказващия
орган, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези
нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление в посочената част.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията
нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй
като са довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя А.и най –
вече правото му на защита. Посочените недостатъци препятстват правото на
жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес, за да
защити собствените си права и законни интереси.
Относно
второто нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП съдът намира следното:
Съгласно
цитираната норма „Наложено наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането
в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.“ Тоест в хипотезата на разпоредбата са
посочени лимитативно актовете, с които следва задължително да е била наложена
незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а именно: наказателно
постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение или определение на
съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. В конкретния случай в
АУАН е посочено, че жалбоподателката не е заплатила в срок глоба по електронен
фиш, серия „К“, № 1731669 от 05.09.2017 г. на ОДМВР – Пазарджик. Посочено е, че
става въпрос за глоба, наложена с фиш, който е влязъл в сила и може да се
прецени от съда от кога следва да се брои посочения в чл. 190, ал. 3 ЗДвП 1-месечен срок за доброволно заплащане наложеното със същия наказание. В
този смисъл наличния в съдържанието на АУАН недостатък свързан с непълнота и
неяснота е бил пренесен и в съдържанието на съставеното във връзка с него и
обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението неминуемо накърнява
съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен от
АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни оневиняващи го доказателства
за изпълнение на законовата разпоредба на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и заплащане на
по-рано наложените му наказания „глоба в срок“.
Извън горното
следва да се отчете, че това нарушение не е и доказано от АНО, долкото той носи
тежестта за това. По делото е изискана служебно справка за нарушител/водач на
жалбоподателя, от която е видно, че за жалбоподателката е налице наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. по влязъл в сила и посочен в справката електронен
фиш серия „К“, № 1731669 от 05.09.2017 г. на ОДМВР – Пазарджик, което е
посочено като „платено“.
Изложеното означава, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане в посочения срок не е направено, в случая съдът намира, че на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1204-003796/
21.01.2020 г., издадено от Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
- София, с което на В.С.М., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбите на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на чл.190, ал.3 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: