№ 60
гр. Добрич, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230201250 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор
инж. Т. И. Г., срещу наказателно постановление № МН-СИБ-22-098 от
07.10.2022 г., издадено от Началника на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ
„МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ” на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР” (ГДМН) на ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН), с
което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., за
нарушение по чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията във вр. с чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от
Закона за измерванията е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
200 (двеста) лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмена
1
молба се изразява желание да бъде даден ход на делото, като към молбата са
приложени и писмени бележки по съществото на делото.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. По делото
е приложено писмено становище от Р.К.С. – главен експерт-юрист в
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което се
иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно, правилно и
обосновано. Иска се и присъждане на направените по делото разноски, на
основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗАНН и чл. 25а, ал. 3 и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
ВН 1085/02.09.2022 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) и
приложената по делото Заповед № А-54/03.02.2021 г. на Председателя на
ДАМТН в присъствие на упълномощен представител на търговеца,
документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на
пълномощника и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта, пълномощникът на юридическото лице е бил запознат с
правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще внесем
възражения в законоустановения срок“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било
разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.
АУАН е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от
откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния
административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от
2
ІІ колегия на ВАК сроковете са давностни и тяхната продължителност зависи
от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и
една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН. В настоящия случай нарушението, респективно и нарушителят са били
открити при извършената на 28.06.2022 г. надзорна проверка. В случая се
касае за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се
извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване.
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява
с изтичането на 31.12.1995 г. на 5-годишния срок и продължава до момента на
извършване на последващата проверка или образуване на
административнонаказателното производство. Нарушението е било
прекратено със съставянето на 02.09.2022 г. на АУАН, който е поставил и
началото на административнонаказателното производство. При съпоставка на
тези дати – датата на откриване на нарушението и нарушителя - 28.06.2022 г.,
и датата на образуване на административно наказателното производство -
02.09.2022 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя Д. А. Ж. и
свидетеля С. В. Д. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението,
тъй като същите в качеството си на длъжностни лица от ГДМН са
констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От
показанията на свидетелите Ж. и Д. се установява, че същите непосредствено
са възприели извършеното нарушение. Показанията на двамата свидетели са
непротиворечиви и описаното от тях нарушение на Закона за измерванията,
извършено от страна на жалбоподателя е в резултат на непосредствени
възприятия. И тъй като на проверката не е присъствало трето длъжностно
лице от ГДМН, правилно и законосъобразно, съобразно разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, като втори свидетел в АУАН е вписан Н. Д. Д., за който
изрично е отбелязано, че е свидетел на съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Вписването в АУАН на свидетел, който не е
присъствал при извършване или установяване на нарушението обаче не е
3
процесуално нарушение, още повече пък и съществено такова, тъй като
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН повелява, че при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗИ и приложената по делото
Заповед № А-366 от 02.06.2022 г. на Председателя на ДАМТН, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
В АУАН и в НП, като нарушени са вписани нормите на чл. 44, т. 4 във
вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. Описаните в АУАН и в
обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 44, т. 4 от Закона за
измерванията във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 44, т. 4 във
вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията. И актосъставителят, и
наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, поради което оплакванията, наведени пред
настоящата инстанция за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН,
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта са описани всички
факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговското дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от
ЗИ, която правилна правна квалификация на деянието е посочена и в
процесното наказателно постановление.
Безспорно е, че в случая се касае за надзорна проверка на лице, което
4
използва средство за измерване по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията
(ЗИ) в посочения обект – водопроводно отклонение с водомерен възел в
шахта в двор на къща, намираща се в с. **** и това е ясно описано и в АУАН,
и в НП и която надзорна проверка е извършена на 28.06.2022 г. от определени
от Председателя на ДАМТН длъжностни лица, съгласно приложената по
делото Заповед № А-54/03.02.2021 г. на Председателя на ДАМТН. Посочено е
и че дружеството, което осигурява присъединяването на недвижимите имоти
и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения и водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и
обществени нужди на територията на гр. Добрич е „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД, следователно монтираният водомер във
водопроводното отклонение на посочения обект се използва от същото
дружество за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която
преминава през водомера с цел осъществяване на търговски плащания. Т.е.
средството за измерване – водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
Безспорен е фактът, че в случая е извършен метрологичен надзор на
използваното от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД средство за
измерване - водомер в шахта в двор на къща, намираща се в *****.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ пределно ясно
регламентира, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни
да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл.
43, ал. 1, а съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка.
Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци и това
описание и съответно правна квалификация, не създават никаква неяснота, за
какво точно нарушение е санкционирано дружеството. В АУАН и в НП ясно
и недвусмислено е описано къде, кога и в кой обект наказаното лице използва
средство за измерване - водомер, с цел осъществяване на търговски плащания
по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка на средството за
измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Както вече бе отбелязано по-горе, посочената като нарушена
разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ задължава лицата, които използват средства
за измерване, да не използват такива без знаците по чл. 35 - знак за одобрен
5
тип средство за измерване, по чл. 39, ал. 1 - знак за първоначална проверка
или по чл. 43, ал. 1 - знак за последваща проверка, ако такава е била
извършена, т.е. по същество забранява използването на средства за измерване
без такива знаци, като в конкретния случай се касае безспорно за знак по чл.
43, ал. 1 от ЗИ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно
описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените
като нарушени материалноправни норми. Посочени са и съответните законни
разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на
фактическо и правно положение не съществува. Правилно в НП нарушението
е подведено под санкционната норма на чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от
ЗИ, която норма изрично е изписана в НП, ведно с наложената имуществена
санкция в размер на 200 (двеста) лева.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
количеството на потребената вода, нейната стойност, както и времето на
ползване на измервателното устройство са правно ирелевантни обстоятелства,
тъй като не са елементи от състава на нарушението.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като в
обжалваното наказателно постановление наказващият орган изрично е
посочил, че депозираното писмено възражение по акта не съдържа факти,
които обективно да променят описанието на нарушението в АУАН и
обстоятелствата, при които е установено. Тук е мястото да се посочи, че в
оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни
ли са събраните доказателства, респективно - посочените в наказателното
постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде
ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се
субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки предвид и обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съдът с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
6
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ
лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват
средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, а
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата
за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.
Физическо лице, което не изпълнява задълженията си по чл. 44, се
наказва с глоба от 100 до 300 лева (чл. 85, ал. 1 от ЗИ), като за същото
нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице,
се налага имуществена санкция от 200 до 500 лева (чл. 85, ал. 2 от ЗИ).
На „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е наложена
имуществена санкция за това, че използва водомер, произведен от Беласица, с
идентификационен номер 115944 и номинален разход Qn = 2,5 m3/h, намиращ
се в шахта в двор на къща в *****, с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка –
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като на основание чл.
85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева.
От събраните доказателства се установява следното:
На 28.06.2022 г., в интервала от 11:00 часа до 11:30 часа, свидетелите
Д. А. Ж. и С. В. Д. извършили надзорна проверка в обект - водопроводно
отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща, намираща се в *****.
Дружеството, което осигурява присъединяването на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения
7
и водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди
на територията на гр. Добрич е „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД,
следователно монтираният водомер във водопроводно отклонение на
посочения обект се използва от същото дружество за непрекъснато измерване
на обема на доставената вода, която преминава през водомера с цел
осъществяване на търговски плащания, с оглед на което средството за
измерване - водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
При проверката се установило, че за непрекъснато измерване на обема
на доставената вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла
на чл. 5 от ЗИ, „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, на описания
обект за абонат Д.Д.П. с клиентски № ****, използва водомер, произведен от
Беласица, с идентификационен номер 115944 и номинален разход Qn = 2,5
m3/h. Водомерът е в употреба, тъй като е монтиран на водопроводно
отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща на посочения адрес,
свързан е към водоснабдителната мрежа и осигурява подаване на питейна
вода към водопроводната инсталация на абоната и измерва количеството
потребена вода от абоната.
При надзорната проверка на 28.06.2022 г. се установило, че водомерът е
монтиран правилно, осигурява водоснабдяване на абоната и се използва по
предназначение.
При извършената надзорна проверка свидетелите Ж. и Д. установили,
че върху описания водомер е поставен знак за първоначална проверка, който
знак за първоначална проверка е съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(НСИПМК), Приложение № 52 от наредбата и представлява оловна пломба с
отпечатък: част „А“ с индивидуален номер на проверителя - не се чете, част
„Б“ с последните две цифри на година на извършване на първоначалната
проверка - 90, т.е. първоначалната проверка е извършена през 1990 г.
Последващата проверка за водомери от одобрен тип с номинален разход
Qn ≤ 15 m3 се извършва на пет години. Тази периодичност е определена в
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр.
82/2018 г.), издадена на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от
ЗИ. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИ, последващата проверка се извършва преди
изтичането на срока на валидност на периодичната проверка. Следователно
по отношение на посочения водомер, 5-годишният срок е изтекъл на
8
31.12.1995 г. и преди тази дата, на водомера, намиращ се в употреба, е
следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със
знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от НСИКПМК.
При извършения външен оглед на 28.06.2022 г., свидетелите Ж. и Д.
установили, че върху гореописания водомер няма поставен знак за
последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от
ЗИ, удостоверяващ извършването й, която се изисква от разпоредбата на чл.
43, ал. 3 от ЗИ.
Достъпът до обекта – водопроводно отклонение с водомерен възел на
посочения адрес е бил осигурен от К.И. – технически организатор на район
***** при „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД и надзорната
проверка е била извършена в нейно присъствие. Резултатът от проверката е
бил обективиран във фиш от надзорна проверка на лица, които използват
средства за измерване Приложение 1 Ф-П-МН-08.01-01.
Във връзка с извършване на надзорната проверка и на основание чл. 76,
ал. 1, т. 2 от ЗИ, търговецът представил следните документи:
- писмо с вх. № 82-00-960 (2)/21.07.2022 г. с информация в табличен вид
– Приложение 1 (Приложение 1 към акт № ВН 1085/02.09.2022 г.).
- ел. карнета за абонат Д.Д.П. с клиентски № **** (Приложение 2 към
акт № ВН 1085/02.09.2022 г.).
- Фактура-копие № **********/04.07.2022 г. с получател Д.Д.П. с
клиентски № ****, с която е начислено изразходваното количество вода от
01.06.2022 г. до 01.07.2022 г. (Приложение 3 към акт № ВН 1085/02.09.2022
г.).
В Приложение 1 е видно, че описаният водомер с идентификационен №
115944, е монтиран и се използва на обект с адрес: *****, за абонат Д.Д.П..
В Приложение 2 за абонат Д.Д.П. с клиентски № **** са вписани
ежемесечните отчети на показанията на описания водомер.
От Приложение 3 за абонат Д.Д.П. с клиентски № **** е видно, че въз
основа на обявените резултати от измерванията (Приложение 3 по акта) е
пресметната разликата от показанията на водомера, т.е. изчислен е обема на
доставената и консумирана от абоната вода и е начислена дължимата сума за
плащане от абоната.
В съответствие с така установеното, проверяващите достигнали до
извода, че водомерът се използва правилно и по предназначение от
9
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД за непрекъснато измерване на
обема на доставената вода за абоната Д.Д.П. с клиентски № ****, с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ.
Въз основа на представените документи и така установената фактическа
обстановка, както актосъставителят, така и наказващия орган приели, че на
28.06.2022 г., използвайки за непрекъснато измерване на обема на водата,
която преминава през описания водомер, намиращ се на посочения адрес в
*****, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ,
без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба,
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е извършило нарушение на чл.
44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Д. А. Ж. и С. В. Д., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на надзорната проверка и
чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по
делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, още повече че липсва индиция за
тяхната заинтересованост.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
Д. А. Ж. и С. В. Д., както и от приложените по делото писмени доказателства:
писмо с вх. № 82-00-960 (2)/21.07.2022 г. с информация в табличен вид -
Приложение 1 (Приложение 1 към акт № ВН 1085/02.09.2022 г.), ел. карнет за
абонат Д.Д.П. с клиентски № **** (Приложение 2 към акт № ВН
1085/02.09.2022 г.), Фактура-копие № **********/04.07.2022 г. с получател
Д.Д.П. с клиентски № ****, с която е начислено изразходваното количество
вода от 01.06.2022 г. до 01.07.2022 г. (Приложение 3 към акт № ВН
1085/02.09.2022 г.) и фиш от надзорна проверка на лица, които използват
средства за измерване Приложение 1 Ф-П-МН-08.01-01.
Обстоятелството, че предписанието, дадено с Протокол за
задължителни предписания № 031-НД-05/02.09.2022 г. е било изпълнено, не е
10
оневиняващо, а смекчаващо отговорността обстоятелство, отчитайки, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43,
ал. 1 от ЗИ, изразяващо се в използване на средство за измерване без знак за
последваща проверка, а не за нарушение по чл. 92, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ -
за неизпълнение на задължителни предписания. Ето защо, съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че неправилно административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, тъй като
предписанието е било изпълнено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 44, т. 4 във
вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Относно приложимата санкционна разпоредба:
В случая е безспорно, че субект на нарушението е юридическо лице –
търговското дружество „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД и
респективно правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на
чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от ЗИ. Както бе посочено и по-горе,
нарушението е описано пределно подробно и ясно както в АУАН, така и в
НП, като ясно и недвусмислено е посочено, че е нарушена нормата на чл. 44,
т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В тази връзка следва да се отбележи, че
единствено значимо за нормата на чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ
обстоятелство е това, дали е било изпълнено задължението по чл. 44, т. 4 от
ЗИ да не се използва средството за измерване без необходимия знак, в случая
такъв по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща
проверка. Тук е мястото да се отбележи, че липсата на установено отклонение
в точността на отчетените количества потребена вода не е елемент от състава
на нарушението. Без правно значение е и обстоятелството дали водомерът е
работил непрекъснато, както и че впоследствие е бил изправен (Виж Решение
№ 15738 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм.д. № 13553/2013 г., ІV о., докладчик
11
съдията Диана Гърбатова).
От събраните по делото доказателства се установява именно използване
на средство за измерване на потребената вода (водомер), обстоятелство, което
не е било оспорено от жалбоподателя. По безспорен начин е установена и
липсата на знак за последваща проверка. Очевидно е, че при тези безспорни
данни, правилното приложение на материалния закон сочи на осъществен
състав на административно нарушение по чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ –
нарушена е въведената с чл. 44, ал. 4 от ЗИ забрана да не се използват
средства за измерване без знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ и това ясно и
недвусмислено е описано както в акта, така и в НП, като и в двата акта ясно и
недвусмислено е посочена и нарушената материалноправна норма, от което
следва, че е пределно ясно и за кое от двете изпълнителни деяния по ал. 1 на
чл. 85 от ЗИ е наложена на юридическото лице, предвидената в ал. 2 на същия
текст имуществена санкция.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 85, ал. 2 от ЗИ е в размер от
200 до 500 лв. Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден
в закона размер, а именно - 200 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
на нарушението от страна на съда, респективно на административно-
наказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния
вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. В
действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред,
12
поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си.
Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до
по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Закона за измерванията, респ., всяко първо нарушение при
осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало
да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на
законодателя за този вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е
първо и дружеството няма извършени други нарушения е по съществото си
смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая,
и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на
проследимост, точност и достоверност на измерванията. В случая се касае за
нарушение на норми, които гарантират точност и достоверност на
измерванията. Касае се да средство за измерване (водомер) на потребена вода
с цел осъществяване на търговски плащания по чл. 5 от ЗИ, поради което и
дума не може да става за маловажен случай.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж:
Решение № 255/30.06.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 241/2022 г.,
Решение № 254/30.06.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 240/2022 г.,
Решение № 253/30.06.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 239/2022 г.,
Решение № 240/27.06.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 238/2022 г.)
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
13
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор”
при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор искане, следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37
от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно
заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са
неголям брой свидетели - трима, поради което следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 лева. В тази
насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 240/27.06.2022 г.
на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 238/2022 г., Определение № 519/05.12.2022 г.
на АдмС - Добрич по ч.к.а.д. № 662/2022 г., Определение № 518/05.12.2022 г.
на АдмС - Добрич по ч.к.а.д. № 661/2022 г., Определение № 520/05.12.2022 г.
на АдмС - Добрич по ч.к.а.д. № 663/2022 г.)
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № МН-СИБ-22-098 от
07.10.2022 г., издадено от Началника на РЕГИОНАЛЕН ОТДЕЛ
„МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ” на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „МЕТРОЛОГИЧЕН НАДЗОР” (ГДМН) на ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН), с
което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., за
нарушение по чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията във вр. с чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с чл. 85, ал. 1 от
Закона за измерванията е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
200 (двеста) лева.
14
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН) сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
15