Р Е Ш Е Н И Е
№.........../23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на съдебен секретар А.М. като разгледа докладваното от съдията а.н.д.
№ 106/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Г.-Д.” ООД, с ЕИК ***, представлявано от
управителя П.Г.И., срещу наказателно постановление (НП) № 463131-F500395/11.09.2019
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, упълномощен да издава НП на осн.
заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800.00 лв., на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 Закона за данък добавена стойност (ЗДДС)
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се поддържа, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същото е
издадено от некомпетентен орган, към него са приложени доказателства, които не
фигурират в АУАН, а от своя страна последния не съдържа необходимите реквизити и не е
подписан от свидетеля вписан в него. Горните нарушения са довели до
ограничаване правото на защита на подведеното под административнонаказателна
отговорност лице и са основания за цялостна отмяна на акта. В условията на
евентуалност се моли за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
маловажност на случая. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител - юрк. Ж. взема становище, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в процеса е установена по безспорен начин фактическата обстановка,
която съответства на вписаната в НП, поради което се моли за потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от известие за
доставяне (л. 26) - НП е връчено на представляващия дружеството на 08.05.2020
г., а жалбата е депозирана на 13.05.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не се спори, че към 13.07.2019 г. жалбоподателят е бил
регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – супермаркет „Г.”, находящ се в
гр. Каварна, ул.”Д.Д. **.
На 13.07.2019 г. в 14:15 часа инспектори на ГД „ФК” при ЦУ на НАП – С.А.Г. и И.К.К., осъществили контрол за спазване на данъчното
законодателство в посочения търговски обект. Те извършили контролна покупка на
стойност 0,90 лева, за която бил издаден фискален бон. След направената покупка
инспекторите се легитимирали и пристъпили към проверка в обекта, като
констатирал, че там са инсталирани и функционират две фискални устройства за
отчитане на продажбите – с № ZK105948 и с № BN 004912 и
двете притежаващи функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. Пристъпило се към преброяване на наличните парични
средства в касата от страна на лицето, работещо в обекта – Г.Д.И., като се
установила касова наличност на ФУ ZK105948 в размер на 341,86 лева и касова
наличност на ФУ BN 004912 в размер на 1294,90 лева (опис на парите
в касата на л. 66 и л. 65 от делото).
Съгласно данните от разпечатания от ФУ ZK105948 отчет
за оператор (л. 68), разчетената касова наличност възлизала на 341,86 лева и
имало отбелязване на служебно въведена сума от 280 лева - т. е. не е установена
разлика между наличните в касата и отчетените в паметта на фискалното
устройство суми.
Съгласно данните от разпечатания от ФУ BN 004912 междинен отчет /х-отчет/ - (л. 69), дневният оборот е
бил в размер на 1067,33 лева, плащанията извършени през ПОС терминал били в
размер на 62,30 лв., служебно въведените парични средства - 0,00 лв. и служебно
изведените парични средства – 0,00 лв.
При съпоставка с фактическата наличност в касата в размер на 1294,90 лв., била установена разлика
(надвишаване) в размер на 227,57 лева, за които в паметта на фискалното
устройство не съществували данни за служебно въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите от нея свидетелят
Г. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0018028 от 13.07.2019
г. копие, от който връчил на представляващия търговеца с указание да се яви
допълнително в ТД на НАП - гр. Варна на 17.07.2019 г. за съставяне и връчване
на акт за установяване на административно нарушение.
На 17.07.2019 г. управителят се явил в ТД на НАП-Варна,
като в негово присъствие бил съставен АУАН с № F500395. Актосъставителят описал
в акта констатираното при проверката на 13.07.2019 г. нарушение, в това число,
че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми. Така описаното деяние К. квалифицирал като
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като предявил и
връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис. В
графата за възражения управителя вписал, че установената разлика от 227,57 лв.
е вписана в касовата книга в началото на работния ден. В същия ден управителя
на дружеството депозирал и писмени обяснения в които заявил, че констатираната
разлика в касовата наличност представлява парични средства в началото на
работния ден, вписана е в касовата книга за деня, но поради невнимание на
служителката не е издаден служебен бон за „служебно въведени” суми в началото
на работния ден. Актът бил надлежно подписан от актосъставителя и свидетеля по
акта. (л. 27 гръб).
В последствие на 11.09.2019 г., въз основа на акта за
установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, вр.
с ал. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 800
лева.
От разпита на свидетелите И.К.К. и С.А.Г. се установи,
че описаното в АУАН и НП съответства изцяло на установената в процеса фактическата
обстановка.
От разпита на свидетелката В.Д.Д., се установи, че
същата е работила в обекта към момента на започване на проверката, като е
извършила контролираната продажбата.
След като инспекторите се легитимирали, проверката продължила и приключила в
присъствието на Г.И. – продавач и управител в магазина, а свидетелката Д.
напуснала обекта, поради приключване на работната смяна. В обясненията си
относно разликата в касовата наличност, свидетелката заяви, че същата се е
дължала на съществуващият от няколко дни проблем с фискалното устройство, което
не изписвал в отчета служебно въведените суми, за който проблем били
информирани управителите. Показанията свидетелка в частта относно причините за
разликата в касовата наличност, съдът не кредитира, т.к. ги намира за
недостоверни, вътрешнопротиворечиви и противоречащи на събраните по делото писмени доказателства, а и
на самите твърдения на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които /с изкл.
св.показания на Д./ са безпротиворечиви и кредитирани от съда напълно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (видно от приложената по делото на л. 34-36 – Заповед № ЗЦУ - ОПР –
17/17.05.2018 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на индивидуализацията на санкцията, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност на търговеца
е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на
продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство,
като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във
ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото
нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената
разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение,
което безспорно е установено в хода на проверката. Щом сумата се е намирала в
касата на обекта, то е следвало вкарването й там да се отчете посредством
съответните функции, което в случая не е сторено и именно това е което прави
поведението на търговеца противоправно по посочения текст на Наредбата.
Съдът счита, обаче, че анализът на така цитираната
правна норма обосновава извод, че нарушението, осъществяващо състава на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18, по същество не води до неотразяване на приходи, тъй като
приходи се формират именно от продажбата на стоки или услуги. До този извод е
достигнал и АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС (което е приложил АНО) е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите
по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване
на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и
който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в
този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията
на разпитаните свидетели, поради което правилно АНО е приложил именно
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил
размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че
така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва
да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е
недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства
за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно следва да се
отчете в негова полза. Установената разлика също не е в драстичен размер. Ето
защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на
наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева,
който е подходящ и справедлив.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а” от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се
направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс –
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните
по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за
типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява
неоправдано.
Съгласно настъпилата законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая
и двете страни са поискали присъждането на разноски. На настоящия състав е
служебно известно, че в практиката на съдилищата съществува разнобой относно
това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски, в случите когато
е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в този
случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за
разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от
съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер
на санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по
следните съображения. В административнонаказателното производство пред районния
съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не
е случайно, предвид сходството между двете производства. Общото правило по чл.
189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен – то той дължи
сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено
и дали въобще му е наложено наказание (примерно в случаите на чл. 183, ал. 3 НК).
Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано единствено с
установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК
или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина
за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна
на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво
наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото
основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното
престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и
мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г.,
ОСНК на ВС, където се приема, че ако НП бъде изменено и ако в производството
има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица,
свидетели и т. н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно.
В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено нарушение от
страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното
заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 463131-F500395 от 11.09.2019
г., издадено от Б.С.Г.– Началник на отдел "Оперативни дейности" –
Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на
"Г.-Д." ООД с ЕИК: *** е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 800,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция
от 800,00 лева на 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН "Г.-Д."
ООД с ЕИК: ***, да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Добрич в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................