Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „А1 България“ ЕАД против Решение № 102 от 15.02.2024 г., постановено по АНД № 2260/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-004043 от 19.09.2023 г., издадено от член на КЗП - А. Д., с което на „А1 България“ ЕАД, на основание чл. 210в от ЗЗП, за неизпълнение на влязла в законна сила заповед № 412/08.06.2015 г., издадена по реда на чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева и е осъдено „А1 България“ ЕАД да заплати на КЗП - София направените разноски по делото за юрисконсулт в размер на 80 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП, а в условията на евентуалност – да се измени НП досежно размера на наказанието, като същият се определи на минималния, предвиден в закона. Претендират се и направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител, е депозирал становище вх. № 2557 от 14.05.2024 г. по описа на съда, с което излага съображения по съществото на спора. Моли да се потвърди решението на въззивния съд и да се присъдят направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, като оспорва размера на заплатения адвокатски хонорар поради прекомерност.

Заключението на участващия в делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е за неоснователност на жалбата.

След като прецени наведените касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна касационна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е събрал и обсъдил посочените от страните доказателства. Изяснил е правилно фактическата обстановка, установявайки, че на 23.05.2023г. служители на КЗП РД - Русе извършили проверка на търговски обект в гр. Русе, [улица], използван за сключване на търговски сделки с клиенти от „А1 България“ ЕАД, във връзка с подадена жалба от негов потребител – Й. И. Й., на възраст 80 г. В жалбата, потребителят твърди, че е посетил на 26.10.2022 г. магазин „А1“ в гр. Русе, на [улица] цел закупуване на SIM карта за мобилен апарат. Причината била, че предвид напредналата му възраст от 80 години, и че е със силно влошено зрение, мобилният му телефон попада в пералнята и се поврежда. Посетил е офис на оператора с една единствена цел - да му се предостави нова карта, за да може да използва телефона и да има връзка с близките си. Не разбрал, че всъщност подписва договори за мобилен номер ******* и за мобилен интернет ********. Подписал два отделни договора с мисълта, че това всичко се налага поради подмяната на повредената му карта с нова. Освен това договорът за номер ******** е предстояло да стане безсрочен на 21.01.2023 г., а за мобилният интернет е бил безсрочен и с такса. От написаното в жалбата става ясно също, че Й. използвал мобилен апарат само за разговори, интернет не му е нужен, а и апаратът не е функционален. При следващо посещение в офис на оператора, за да заплати текущото си потребление бил неприятно изненадан да научи, че таксата е значително завишена от това, което до момента е заплащал. В хода на проверката е констатирано, че Й. има сключени договори за следните услуги: мобилен номер ****** ONE Special 13, такса 14, 99 лв.; мобилен интернет *******, такса 6, 19 лв.; ТВ+интернет 201000125822 + 101000125823, такса 31, 42 лв.; мобилен рутер ********, такса 13, 09 лв. Въз основа на събрани писмени доказателства се установява, че таксата по договора за мобилна услуга с номер 0885 785 729 от 11, 99 лв. става 14, 99 лв. От предоставените фактури и справка потребление било установено, че интернет не е ползван и няма отразяван трафик за целия период, като нито един договор не е сключен при преференциални условия. Констатирано е в хода на проверката, че потребител на 80 години, за който е непонятно и непосилно използването на интернет, има подписвани договори във времето за мобилен интернет, Net Box (мобилен рутер) и в комбинация ТВ+интернет, като не е ясна причината, поради която се налага договорът за моб. номер 0885 785 729 да бъде преподписан предсрочно и на по-висока такса. Същите са подписани на таблет. След разглеждане на договорите и преценка на обстоятелствата около преподписването им, служителите на КЗП приели за установено, че търговецът е нарушил влязла в сила заповед № 412 от 08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП, а именно търговецът в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информация за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. В тази връзка е констатирано, че търговецът използва нелоялна търговска практика, тъй като подвежда възрастни хора да подписват договори за услуги, от които нямат нужда, и които са с по-неблагоприятни условия за тях. В случая потребителят е посетил обекта с цел закупуване на СИМ карта, и е подведен, че подписва документи само за желаната услуга. Освен това новите договори за моб. номер ******* и моб. Интернет ******** са с много по-висока такса. С оглед направените констатации при извършената проверка, е съставен АУАН № 004043 от 14.08.2023 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП, въз основа на който е издадено и обжалваното пред въззивната инстанция НП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, районният съд е форму­лирал изводи за законосъобразност на проведеното административнонаказа­телно производство и на издаденото наказателно постановление, предвид осъществен от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 210в от ЗЗП. Изложил е съображения и за липсата на предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и за правилната индивидуализация на наложеното наказание. Така мотивирана, въззивната инстанция изцяло потвърждава обжалваното пред нея НП.

Настоящият състав на административния съд изцяло споделя фактическите и правни изводи в обжалваното решение.

В административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на издаденото НП само на това основание. Действително некоректно е посочена като дата на извършване на нарушението в НП – датата 23.05.2023 г., като това е датата на извършване на проверката от служителите на КЗП в търговския обект на дружеството-жалбоподател. Това некоректно посочване, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и само по себе си не се явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП. Това е така, предвид, че при описание на нарушението действителната дата на извършването му е обозначена ясно, което от своя страна позволява и преценка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не нарушава правото на защита на нарушителя да научи точно в какво се изразява вмененото му нарушение, на коя дата и при какви обстоятелства е извършено.

Неоснователни са доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално по своя характер, не разкрива особености на по-лек случай в сравнение с други такива от същия вид. Първата съдебна инстанция е изложила подробни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящия съд.

Неоснователни са и оплакванията във връзка с индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Въззивният съд е изложил мотиви и в тази насока, позовал се е на обстоятелства от значение за определяне на размера на административното наказание по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е преценил, че наказанието е правилно индивидуализирано от наказващия орган. В допълнение, настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи още, че смекчаващи обстоятелства, обуславящи налагането на по-леко наказание, в случая са осигурената възможност договор, сключен с лице от т.н. „уязвими групи“ /това са възрастни лица, хора с увреждания или в неравностойно положение или лица със специфични социални потребности/, да бъде прекратен по искане на потребителя в 14-дневен срок от подписването му без неустойки, във връзка с която възможност до служителите на търговеца е била изпратена и вътрешна инструкция, с която им е указано такива искания да бъдат уважавани. От друга страна, при определяне на конкретния размер на имуществената санкция в случая следва да бъдат съобразени и взети предвид отегчаващите отговорността обстоятелства като високата възраст /80 години/ и тежко здравословно състояние на потребителя, т.е. той попада именно в групата на уязвими категории потребители. Отегчаващо обстоятелство несъмнено се явява и значителното завишение на цените на услугите при новите условия в сравнение с предходните и във връзка с това финансовото затруднение на потребителя да заплаща същите, предвид социалното му и имуществено положение. Касационната инстанция споделя и подробно изложените в НП доводи относно наличието на влязла в сила заповед № 412 от 08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП на търговеца се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП, като дружеството не е взело достатъчни и адекватни мерки от организационен характер, които да гарантират спазването й. С оглед така изложеното санкцията в размер на 5 000 лева, т.е. малко над минималния законов размер от 3 000 лева /като санкцията е определена от законодателя в диапазона от 3 000 лева до 70 000 лева/, се явява правилно и напълно обосновано индивидуализирана.

Направената служебна проверка в рамките на задължението по чл. 218 АПК не сочи наличието на пороци в обжалвания съдебен акт, които да съставляват касационно основание за отмяната му. Ето защо, той като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция за юрисконсулт, които съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 63д ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 102 от 15.02.2024 г., постановено по АНД № 2260/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено НП № Р-004043 от 19.09.2023 г., издадено от член на КЗП и е осъдено „А1 България“ ЕАД да заплати на КЗП - София направените разноски по делото за юрисконсулт в размер на 80 лева.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, [улица]да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 лева съдебни разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.